№ 5937
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110104066 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 20972/26.01.2023 г.,
с която ЗАД „а.” АД, ЕИК ******** е предявило срещу ЗЕАД „бвиг” ЕАД, ЕИК
****************, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, както следва:
1/ иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 1082,17 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС”
обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му,
настъпило на 29.06.2018 г. в гр. София, на бул. Цар Борис III по вина на водача на
лек автомобил „Мерцедес 220Е“, с рег. № РА1383КА, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по
лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № СА1052ММ, застрахован по
имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.11.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 329,76 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 25.11.2019 г. - 25.11.2022 г., за които суми на
29.11.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в производството по ч.гр.д. № 64303/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
Със заявление вх. № 259990/25.11.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЗЕАД „бвиг” ЕАД, ЕИК
1
**************** за суми, както следва: 1/ сумата от 1082,17 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС”
обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му,
настъпило на 29.06.2018 г. в гр. София, на бул. Цар Борис III по вина на водача на
лек автомобил „Мерцедес 220Е“, с рег. № РА1383КА, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по
лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № СА1052ММ, застрахован по
имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.11.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 329,76 лева, представляваща мораторна лихва за периода 25.11.2019 г. -
25.11.2022 г. На 29.11.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е
подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок. Ищецът е уведомен
за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 03.01.2023 г.
Исковата молба е подадена на 26.01.2023 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско”, а именно на 29.06.2018 г., е настъпило събитие
– ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него
автомобил - лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № СА1052ММ. Поддържа, че
след настъпване на застрахователното събитие в ЗАД „а.” АД, ЕИК ******** е
подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на застрахования
автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното ПТП увреденото
при последното МПС – лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № СА1052ММ е
било застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ – застрахователна полица
№ 0306Х0320862/18.08.2017 г., със срок на застрахователно покритие от
19.08.2017 г. до 18.08.2018 г. Поддържа, че при ищцовото дружество била
образувана преписка по щета № 10018030118502, като увреденият автомобил бил
прегледан от експерти, описани били щети по същия, нанесени в резултат на
процесното ПТП и същите били отстранени за сметка на ищцовото дружество в
доверен сервиз на застрахователя. Сочи, че за отстраняване на щетите по
увреденото в резултат на процесното ПТП, застраховано при ищеца, последният е
заплатил сумата от 3828,31 лева. Поддържа, че вредите по МПС – лек автомобил
„Хюндай Санта Фе“, рег. № СА1052ММ, застрахован при ищцовото дружество, са
причинени от водача на лек автомобил „Мерцедес 220Е“, с рег. № РА1383КА,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество.
Поддържа, че ответното дружество е поканено да заплати дължимата сума в общ
размер от 3853,31 лева, включваща заплатеното застрахователно обезщетение в
2
размер на 3828,31 лева и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, както и
че от страна на ответника е извършено частично погасяване по заявената
претенция в размер на 2771,14 лева. В тази връзка се сочи, че непогасена останала
сумата от 1082,17 лева, която се претендира в настоящото производство, ведно със
законната лихва от 25.11.2022 до погасяването. Претендира се и мораторна лихва
за периода 25.11.2019 г. – 25.11.2022 г. в размер на 329,76 лева.
Моли, за уважаване на предявения иск и за признаване за установено, че
ЗЕАД „бвиг” ЕАД, ЕИК **************** дължи в полза на ЗАД „а.” АД, ЕИК
******** суми, както следва: 1/ сумата от 1082,17 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за
застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на
29.06.2018 г. в гр. София, на бул. Цар Борис III по вина на водача на лек автомобил
„Мерцедес 220Е“, с рег. № РА1383КА, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил
„Хюндай Санта Фе“, рег. № СА1052ММ, застрахован по имуществена
застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 25.11.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 329,76 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 25.11.2019 г. - 25.11.2022 г., за които
суми на 29.11.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 64603/2022 г. Претендират се разноски
в производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ЗЕАД
„бвиг” ЕАД, ЕИК **************** е депозиран отговор на исковата молба, с
който се излага становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на действие, обхващащ
датата на реализиране на процесното ПТП /29.06.2018 г./, сключено между
ответното дружество и собственика на лек автомобил „Мерцедес 220Е“, с рег. №
РА1383КА, че на 29.06.2018 г. е реализирано ПТП между лек автомобил „Хюндай
Санта Фе“, рег. № СА1052ММ и лек автомобил „Мерцедес 220Е“, с рег. №
РА1383КА, при което са причинени щети на лек автомобил „Хюндай Санта Фе“,
рег. № СА1052ММ, че към датата на ПТП между ищеца и собственика на
увредения при ПТП автомобил е била сключена валидна застраховка „Каско“,
както и че ищецът е предявил пред него суброгационна претенция за сумата от
3853,31 лева, по която ответното дружество е погасило сумата от 2771,14 лева.
Оспорва се твърдения в исковата молба механизъм на реализиране на процесното
3
ПТП. Оспорва се вина за реализиране на твърдения в исковата молба пътен
инцидент да има водачът на лек автомобил „Мерцедес 220Е“, с рег. № РА1383КА.
Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между процесния пътен
инцидент и всички твърдени от ищеца вреди, реализирани по лек автомобил
„Хюндай Санта Фе“, рег. № СА1052ММ. Оспорва се, че ищцовата претенция е
завишена по размер, като се излагат подробни съображения в този смисъл.
Посочва се, че отговорността на ответното дружество се съизмерява със сумата от
2771,14 лева, която е заплатена в полза на ищеца. Предвид горните съображения
се сочи, че сумата, платена от ответника по регресната претенция е достатъчна за
репариране на вредите, причинени на лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. №
СА1052ММ, в резултат на процесното ПТП.
Моли, за отхвърляне в цялост на предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.
411, ал. 1 изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие,
за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва
да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
4
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и 4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството: че на 29.06.2018 г., около 08:30 часа, в гр. София, на бул. Цар
Борис III, между лек автомобил „Мерцедес 220Е“, с рег. № РА1383КА, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ЗЕАД „бвиг” ЕАД и лек
автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № СА1052ММ, застрахован по имуществена
застраховка при ЗАД "а." АД, е реализирано ПТП, при което са причинени
имуществени щети по лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № СА1052ММ; че
към датата на реализиране на процесното ПТП /29.06.2018 г./ за лек автомобил
„Хюндай Санта Фе“, рег. № СА1052ММ е била сключена застраховка „Каско“ по
– застрахователна полица № 0306Х0320862/18.08.2017 г., със срок на
застрахователно покритие от 19.08.2017 г. до 18.08.2018 г.; че към датата на
реализиране на процесното ПТП /29.06.2018 г./ гражданската отговорност на
водачите на лек автомобил „Мерцедес 220Е“, с рег. № РА1383КА, е била
застрахована при ответното дружество; че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на 3828,31 лева; че
направените ликвидационни разноски от ищеца по процесната щета са в размер на
25,00 лева; че ищецът е предявил пред ответника регресна претенция за сумата от
общо 3853,31 лева, включваща заплатеното застрахователно обезщетение в размер
на 3828,31 лева и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, както и че от
страна на ответника е извършено частично погасяване по заявената претенция в
размер на 2771,14 лева.
Спорен по делото е единствено размерът на дължимото обезщетение за
репариране на вредите, причинени на лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. №
СА1052ММ в резултат на процесното ПТП. В тази връзка от ответника се излагат
съображения, че ищцовата претенция е завишена по размер, като се сочи, че
сумата, платена от ответника по регресната претенция е достатъчна за репариране
на вредите, причинени на лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № СА1052ММ
в резултат на процесното ПТП.
Същевременно като допълнение следва да бъде посочено, че предвид
безспорното между страните обстоятелство, че по процесната претенция на
ищеца, предмет на настоящото производство, ответникът е заплатил сумата от
2771,14 лева, следва да се приеме на още едно основание, че се е осъществило
признание на всички обуславящи факти за възникване на процесното право на
ищеца по иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ. Обстоятелството, че
ответникът е заплатил извънсъдебно сумата от 2771,14 лева по заведената пред
5
него от ищеца регресна претенция, изрично се признава с исковата молба, което
обстоятелство се цени от съда като признание на неизгоден за страната факт,
който е от значение за делото. Същевременно това обстоятелство е отделено за
безспорно с доклада по делото, като страните не са имали възражения по
отношение на същия.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението на
ищеца щети по лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № СА1052ММ са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 29.06.2018 г. Спорно е и дали
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е завишено по размер и дали
отговоря на размера необходим за възстановяване на щетите, причинени по лек
автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № СА1052ММ в резултат на процесното
ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
от техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-
следствена връзка между описаните от ищеца щети по МПС - лек автомобил
„Хюндай Санта Фе“, рег. № СА1052ММ и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното
събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в резултат на виновно
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като в
причинна връзка с него са настъпили описаните от застрахователя по имуществена
отговорност вреди на застрахования при него лек автомобил. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за
възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
пострадалия обезщетение.
Относно действителния размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. №
СА1052ММ, към датата на процесното събитие /29.06.2018 г./ е 10 години 4
месеца и 29 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация, както и че
стойността необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек
автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № СА1052ММ, определена на база средни
пазарни цени /към датата на ПТП/ е в размер на 4322,41 лева. Установява се още,
че стойността необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния
6
лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. № СА1052ММ, определена на база
средни пазарни цени /към датата на ПТП/ само от доверени сервизи, различни от
официалния сервиз на марката, е в размер от 4182,97 лева. Установява се също, че
десен праг и праг десен метален средна част е било необходимо да бъдат
подменени с оглед необходимостта от възстановяване на уврежданията, по
процесното МПС, получени вследствие от процесното ПТП, респективно, че
същите увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна практика
/включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ.
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а
действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.
1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Чл. 400, ал. 2 КЗ
определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната,
респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да
се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.
О., ВКС). Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав, деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото
7
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел
на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите
с овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират
с по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а
и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни пазарни
цени е в размер на 4322,41 лева, като към тази сума следва да се прибавят 15,00
лева ликвидационни разноски по щетата.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на
4337,41 лева. По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
от страна на ответника е извършено извънсъдебно частично погасяване по
заявената регресна претенция, като в полза на ищеца е заплатена сума в размер на
2771,14 лева, която следва да бъде приспадната от дължимото от ответника
обезщетение по регресната претенция. Следователно предявеният иск с правно
основание чл. 411, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан до размера от 1566,27
лева.
Доколкото от ищеца се претендира сума в по-малък размер, а именно
1082,17 лева, то предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ се
явява основателен и доказан за пълния предявен размер.
Като допълнение следва да се посочи, че дори да се приеме, че дължимото
обезщетение следва да бъде определена на база средни пазарни цени /към датата
на ПТП/ само от доверени сервизи, различни от официалния сервиз на марката, то
отново предявеният иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ, щеше да бъде
основателен за пълния предявен размер.
По отношение на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, настоящият
съдебен състав намира следното:
Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата гражданска
отговорност) към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без
срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може
да се приложи разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД. В случая моментът на
8
извършеното плащане има значение само за възникване на регресното право, а
длъжникът изпада в забава след покана и изтичането на 30-дневен срок от
представянето на всички доказателства, в който застрахователят трябва да
определи и изплати размера на задължението си по предявената претенция или
мотивирано да откаже плащането (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 412, ал. 3 КЗ). По
делото се установява, че ищцовото дружество е отправило до ответника покана за
изпълнение на паричното му задължение, получена от последния на 29.11.2018 г.,
към която са били приложени документите по процесната ликвидационна
преписка. Тридесетдневният срок за изпълнение е изтекъл на 31.12.2018 г., като
след тази дата ответното дружество е изпаднало в забава и за претендирания в
исковата молба период от 25.11.2019 г. до 25.11.2022 г. /включително/ дължи
мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата – сумата от
329,76 лева /изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор на НАП/. Следователно, акцесорният иск се явява основателен и
доказан за пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса за разглеждане на предявения иск в
размер на 71,77 лева, за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в
производството съдебна автотехническа експертиза в размер на 200,00 лева и за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева,
като са представени и доказателства за извършването на претендираните
разноски.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗЕАД „бвиг”
ЕАД, ЕИК ****************, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
ЗАД „а.” АД, ЕИК ********, сумата от 371,77 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от ЗАД „а.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
9
управление: *********** срещу ЗЕАД „бвиг” ЕАД, ЕИК ****************, със
седалище и адрес на управление: ********, че ЗАД „а.” АД, ЕИК ******** суми,
както следва: 1/ сумата от 1082,17 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно
събитие и разноските по определянето му, настъпило на 29.06.2018 г. в гр. София,
на бул. Цар Борис III по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес 220Е“, с рег.
№ РА1383КА, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника,
при което са причинени щети по лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, рег. №
СА1052ММ, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 25.11.2022 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 329,76 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 25.11.2019 г. - 25.11.2022 г., за които суми на 29.11.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 64303/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА ЗЕАД „бвиг” ЕАД, ЕИК ****************, със седалище и
адрес на управление: ******** да заплати в полза на ЗАД „а.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 371,77 лева, представляваща разноски в исковото производство пред
СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10