Решение по дело №1328/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от „КОДА КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, ап.21, представлявано от управителя З. Н. Р. срещу Решение № 555 от 19.04.2024г. на Пловдивски районен съд, – ХХVI - ти н.с. постановено по АНД № 20245330200471 по описа на същия съд за 2024г., с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление № 16-2300271/08.12.2023г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” [населено място], с което на „КОДА КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК , на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ/ вр. чл.415, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция „Инспекция по труда” [населено място], чрез процесуалния си представител Началник отдел „Административно-информационно и правно осигуряване” при Дирекция „Инспекция по труда” [населено място] К. е на становище за неоснователност на жалбата, която като такава следва да бъде отхвърлена.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „КОДА КОНСУЛТ“ ЕООД против Наказателно постановление № 16-2300271/08.12.2023г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” [населено място], с което на „КОДА КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК , на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ/ вр. чл.415, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

Първоинстанционния съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка :

С призовка съгласно чл.45, ал.1 от АПК, на основание чл. 402,ал.1, т.2 от КТ от „Кода Консулт” ЕООд, в качеството на работодател са изискани документи относно изпълнение на предписания, дадени в ПИП с изх.№ ПР2325541/18.08.2023г. От представените документи в периода от 02.10.2023г. до 31.10.2023г. в Д”ИТ” [населено място], е установено, че от страна на работодателя в указания срок до 08.09.2023г., както и до момента на съставяне на АУАН, не е изпълнено даденото задължително предписание под № 12 от ПИП с изх.№ ПР2325541/18.08.2023г., а именно в частта : ”Работодателят да изплати на О. А. Х. уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през м. април и м. юни 2023г., съгласно чл.128, т.2 от КТ”. Преписанието е изпълнено само в частта относно изплащането на уговорените възнаграждения за извършена работа през м. юни 2023г. на Д. П. И. и Н. Н. Т..

Нарушението е извършено на 09.09.2023г. по седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет.2, ап.21.

По този повод бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 16- 2300271 от 31.10.2023г. от главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” [населено място], в който нарушението е квалифицирано като такова по чл. 415, ал.1 от КТ.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН В. П. Б. и свидетелят А. Д. П., които са потвърдили фактическите констатации в АУАН.

8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора е осъществен съставът на визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентен орган, в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението.

По отношение вида и размера на наложеното административно наказание, съдът е приел, че същото е ориентирано към минималния размер, предвиден в санкционната норма на чл.415, ал.1 от КТ и е законосъобразно определено в този размер при спазване на правилата за индивидуализация на наказанието.

Първоинстанционния съд е приел, че не са налице основания за приложението на чл.415в от КТ, доколкото нарушението не е отстранено веднага след установяването му, към момента на съставяне на АУАН и към момента на разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

 

IV. За правото :

9. Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и доводите на страните.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

10. В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния съд правилно е оценил.Обосновано и в съответствие със събраните доказателства по делото първоинстанционният съд е приел, че в случая касаторът не е изпълнил задължителни предписания, дадени от контролен орган за заплащане на уговореното трудово възнаграждение за м. април и м. юни 2023г. на работника О. А. Х.. От данните по делото не се установява даденото задължително предписание до работодателя да е било оспорено по надлежния ред, поради което и като влязъл в сила индивидуален административен акт, същото е било задължително за изпълнение. В този смисъл законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че въпросът за възникване на задължението на работодателя за изплащане на трудовото възнаграждение на работника, не касае предмета на административноправния спор, и ако работодателят е имал възражения по основанието и размера на своето задължение, то същият е следвало да обжалва задължителното предписание. Казано с други думи, единственото релевантно обстоятелство за настоящия спор, е обстоятелството дали е изпълнено в срок даденото задължително предписание от страна на работодателя - нещо, което не е установено в процесния случай.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Наложеното административно наказание ориентирано към минималния размер за процесното административно нарушение, предвидено в санкционната норма на чл.415, ал.1 от КТ, и е определено в съответствие с изискванията на чл.27 от ЗАНН, като е съответно на тежестта на извършеното нарушение и на степента на обществената му опасност, и като такова същото е справедливо и способстващо в най - пълна степен за изпълнение на целите на наказанието.

В случая, както правилно е приел първоинстанционния съд, не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.415в от КТ, като нарушението не е отстранено веднага след установяването му, към момента на съставяне на АУАН и към момента на приключване на устните състезания.

Във връзка с оплакванията на касатора, следва в случая да се посочи, че такива оплаквания са правени още в първоинстанционното производство и по тях решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обоснован извод, за законосъобразност на НП, като е формирал правилно вътрешно убеждение.

Противно на доводите на касатора, в случая е спазена процедурата за съставяне и връчване на АУАН по чл. 40 и чл.43 от ЗАНН. Не са налице твърдяните нарушения по съставянето и връчването на АУАН на упълномощеното лице В. Х., като оттеглянето на пълномощията му има за цел да обслужи защитната теза на дружеството-жалбоподател.

С оглед доводите на касатора следва още да се посочи, че законосъобразни и основани на събраните доказателства по делото са и изводите на първоинстанционният съд, че в случая не са ангажирани доказателства за извършено прихващане на вземане на работодателя от дисциплинарно уволнения работник. Но дори и да не беше така, то в случая не би могло да се приеме, че по този начин, чрез прихващане, предписанието се явява изпълнено по предвидения в КТ ред. В подкрепа на тези изводи е разпоредбата на чл.227, ал.1 от КТ, съгласно която без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение.

11. В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

 

V. За разноските:

13. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 3 АПК, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пловдив, XXXI касационен състав,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 555 от 19.04.2024г. на Пловдивски районен съд,ХХVI - ти наказателен състав, постановено по АНД № 20245330200471 по описа на същия съд за 2024 г.

ОСЪЖДА „КОДА КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, ап.21, представлявано от управителя З. Н. Р., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.