Разпореждане по дело №202/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове от „К.” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”. Х.” № , представлявано от Х. И. К. насочена против „О. К. С. Б.”, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”В. Л.” № , представлявано от председателя И. С. Т. с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД и по чл.87, ал.3 ЗЗД.

Сочи се в исковата молба, че нa 13.08.1998 г. дружеството ищец сключило договор за покупко продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 174, т.1, дело 555/1998 г. на Райония съдия при PC – П., с който „К." -гр.П. (в ликвидация) му продало следният недвижим имот, находящ се в гр.П., а именно: парцел IV, от кв.4, по плана на гр.П., целият с площ от 9230 кв.м., без построените върху парцела сгради, при съседи парцели VI, VII, XII, XIII и напоителен канал, за договорена сума от от общо 172781 неденомирани лева общо.

По настоящем имотът представлявал поземлен имот с индентификатор 56126.600.4005, с площ от 0230 кв.м., при съседи: ПИ 56126.600.273; 56126.600.274; 56126.600.488; 56126.600.7406; 56126.600.9751; 56126.600.9818, по кадастралната карта на гр.П., одобрена със Заповед РД 18-70/14.12.2010 г. на изп.директор на АГКК.

Твърди се, че от посочената в нот.акт сума „К." ЕООД заплатило на ответника с вносна бележка 080041 от 26.09.1998 г., 16:07:23 ч., ********* неденоминирани лв., а останалата част от 66456000 неденоминирани лв. била заплатена предварително, за което продавачът направил изрично изявление в нотариалния акт.

За платената допълнително цена ответникът издал и фактура */30.12.1998 г., съгласно договореното.

Сочи се, че към момента на покупко-продажбата кооперативното предприятие продавач било в ликвидация, а неговият едноличен собственик бил ответника.

Затова и всички суми били заплатена на последния.

Именно ответникът бил и титуляр на правата върху процесния терен, вкл. и адресат на заповедта на Министъра на промишлеността за реституция на терена, защото било налице предоставяне на правата върху терена на кооперативното предприятие - гр.П. по силата на вътрешни за кооперациите разпоредби.

Цената по сделката била получена от принципала на кооперативното предприятие, съгласно договорката и съгласно обстоятелството, че поради ликвидацията на продавача имуществените права преминавали към принципала.

Последният, с изрично едностранно изявление (удостоверение 134/16.06.2003 г.) потвърдил сделката, в качеството си на собственик на продадения ни терен.

Със същото потвърждение се заявило и заплащането на цената изцяло и липсата на претенции към ищцовото дружество.

Поддържа се още, че имотът, предмет на покупко-продажбата следвало да е в патримониума на ответника по силата на Нотариален акт 50, т.1, н.д.266/1957 г.на народния съд - гр.П. и Заповед за възстановяване на собствеността по реда на пар.1 от ПЗР на Закона за кооперациите.

Оказало се обаче, че имотът е в държане на трето за сделката лице - „М." , гр.П., понастоящем „Б." .

Твърди се, че през 1997 г. ответникът започнал срещу последното дружество гражданско дело № 631/1997 г. по описа на ОС - Б., с което претендирал ревандикация на терена.

През 1999 г., с определение на съда ищцовото дружество се включило в делото, предявявайки претенция за терена срещу двете страни по делото, при условията на главно встъпване по чл. 181 от ГПК (отм).

С решение по гр.д.631/1997 г. БлОС уважил иска.

С решение 191/03 г. по гр.д.2119/02 г. САС отменил решението на БлОС, а с решение № 831 от 04.07.2005 г. по гр. д. № 126/04 г. на ВКС IV ГО отменил решение № 191/2003 г. по гр. д. № 2119/02 г. на САС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане с решение № 95 от 29.03.2007 г. по гр. д. № 1370/05 г. САС оставил в сила първото решение, това на БлОС по гр.д.631/97 г., т.е. уважил иска.

С решение № 1292 от 30.01.2009 г. по гр. д. № 5461/07 г. ВКС I ГО отменил решението по гр. д. № 1370/05 г. на САС и след даване на ход по същество за разглеждане на спора, с решение № 720 от 05.11.2009 г. отхвърлил иска срещу „Б." за собственост с мотиви, че изобщо не е налице кооперативна реституция на процесния терен, т.е. че праводателят на ищцовото дружество всъщност не е бил собственик на имота, поради невъзможността същият да бъде възстановен.

Последното решение влязло в сила на 05.11.2009 г.

Поддържа се, че от изложеното следвал извода, че със сила на присъдено нещо са отхвърлени претенциите за собственост на ищцовото дружество върху имота и е признато, че ответника не е негов собственик.

Затова и сключеният между ищцовото дружество и кооперативното предприятие, чиито права и задължения при условията на общо правоприемство към настоящия момент са в патримониума на ответника, се явява неизпълнен и т.к. не е нищожен, следва да бъде развален на основание чл.87, ал.З от ЗЗД, поради това, че с него на ищцовото дружество е прехвърлен чужд имот.

С оглед на горното и заплатената от същото сума се явявала платена без основание, или пък на основание, което в резултат на посочените по-горе съдебни процедури е отпаднало или не е съществувало и/или била налице хипотезата на чл.191 и 192 от ЗЗД. Последното т.к. с влязло в сила решение ВКС приел за установено, че нито ответникът е имал право на възстановяване на бившата си собственост, нито съответно „К." е придобило права върху нея и е отхвърлил ревандикационната претенция.

По тези съображения ищцовото дружество поддържа, че от деня на заплащането на сумата до момента на връщането й, ответникът му дължи и лихва за забава, от която с настоящата искова молба се предявява частична претенция от 11 000 лв.

Поддържа се, че ответника не изпълнил договора, сключен с нотариалния акт, като не е прехвърлил на ищцовото дружество собствеността върху имота, защото не е бил в патримониума му, то договорът подлежал на разваляне, тъй като с него бил прехвърлен чужд имот.

Поради горното налице било и неоснователно обогатяване, защото сумите били получени от ответника на отпаднало или несъществуващо основание и следва да бъдат върнати.

Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 172 787 лв., представляваща заплатената от него сума за покупката на следният недвижим имот, находящ се в гр.П., а именно: парцел IV, от кв.4, по плана на гр.П., целият с площ от 9230 кв.м., без построените върху парцела сгради, при съседи парцели VI, VII, XII, XIII и напоителен канал, както и сумата от 11 000 лв., представляваща частична претенция за лихва за забава за периода 26.09.1998 г. до завеждане на иска, от обща сума на лихвата от 311 202 лв., вкл. законната лихва върху присъдената сума по т.1 от деня на предявяване на иска до окончателното им изплащане и сторените по делото разноски, както и да постанови на основание чл.87, ал.З от ЗЗД разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот, а именно: парцел IV, от кв.4, по плана на гр.П., целият с площ от 9230 кв.м., без построените върху парцела сгради, при съседи парцели VI, VII, XII, XIII и напоителен канал, (понастоящем поземлен имот с индентификатор 56126.600.4005, с площ от 0230 кв.м., при съседи: ПИ 56126.600.273; 56126.600.274; 56126.600.488; 56126.600.7406; 56126.600.9751; 56126.600.9818 по кадастралната карта на гр.П., одобрена със Заповед РД 18-70/14.12.2010 г. на изп.директор на АГКК), сключен с Нотариален акт номер 174, т.1, дело 555/1998 г. на Райония съдия при PC - П., със законните последици.

В срока за подаване на писмен отговор ответникът, чрез процесуалния си представител, е депозирал такъв, оспорвайки заявената претенция – на първо място, поради недопустимост, а алтернативно – като неоснователна.

Поддържа се, че след заличаване от търговския регистър на кооперативното предприятие, продавач по договора и самостоятелно юридическо лице, с получаване на имуществото на обявено в ликвидация и заличено дружество след удовлетворяване на неговите кредитори, т.е. с получаване на единствения ликвидационен дял, собственика /собствениците/ на капитала не стават универсални правоприемници на заличения правен субект и поради това не могат да бъдат ответници по иск за разваляне на договор сключен с това ЮЛ.

Поддържа се, че универсално правоприемство съществува само при преминаване на цялото имущество на един правен субект към друг, като съвкупност от права и задължения, каквото в хипотезата на чл.271 от ТЗ не е налице.

Поддържа се също, че собствениците на капитала не стават правоприемници на правата и задълженията на заличено ЮЛ, поради което и производството по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД било недопустимо поради липсата на пасивна процесуална легитимация.

Алтернативно се поддържа неоснователност на същата претенция, като са твърди, че продавач по договора за покупко-продажба от 13.08.1998 г. е Кооперативно предприятие гр.П. в ликвидация.

Към настоящия момент това предприятие е заличено и по изложените по-горе съображения О. К. С. - Б. не е правоприемник на правата и задълженията на това предприятие, което е било самостоятелно юридическо лице.

Договорът за покупко-продажба бил подписан от ликвидатора на кооперативното предприятие, който, след обявяване в ликвидация на ЮЛ управлявал и представлявал същото.

Наведени са доводи, че една от задачите на ликвидатора била да осребри наличното имущество, като единствено той има правомощието да сключва разпредителни сделки с имотите на прекратеното ЮЛ за удовлетворяване на кредиторите.

След удовлетворяване или обезпечаване задълженията към кредиторите - трети лица, ликвидаторът изготвя заключителен баланс на ликвидационния остатък. Изискуемостта на същия за собственика на капитала е отложена и се разпределя само след като изтече установения в закона срок.

Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл.272, ал.З от ТЗ , ако има спорни вземания имуществото, не се разпределя, докато не се получи обезпечение.

Поддържа се и че след като самият ищец е участвал в съдебен процес относно спор за собствеността на недвижимия имот, придобит чрез сделка от прекратеното ЮЛ, е следвало да поиска обезпечение преди заличаване на предприятието.

Като не е сторил това сам се е поставил в невъзможност след заличаване на ЮЛ да не може да получи обратно платената цена.

Поддържа се още, че са несъстоятелни твърденията, че цената на продадения от кооперативното предприятие недвижим имот била получена от "О. К. С. - Б.", който бил потвърдил изрично сделката в качеството си на собственик на продадения терен, като за това ищецът се позовава на удостоверение от 16.06.2003 г.

В това удостоверение било посочено, че недвижимият имот е продаден от прекратеното кооперативно предприятие, който е бил предоставен в активите на кооперативното предприятие, т.е. бил е собственост на същото, поради което и същото е извършило разпоредителната сделка.

Посочено е още, че "О. К. С. - Б." изяло потвърждава сключения договор за продажба, купувачът е заплатил изцяло и надлежно цената и ОКС няма претенции към "Когито" ЕООД.

Поддържа се, че това удостоверение е без правно значение, защото в него се сочи, че имотът е собственост на кооперативното предприятие, което се е разпоредило с имота от свое име, а не от името на кооперативния С..

Освен това продаденият имот даже и да е бил собственост на кооперативния С., на първо място Председателят на съюза не може да потвърди разпоредителната сделка, тъй като същата не е подписана от името на съюза от лице без представителна власт, а на следващо място за разпореждане с имот собственост на кооперативния С. е необходимо изрично решение на Общото събрание.

Вън от горното се оспорва обстоятелството, че уговорената продажна цена за надвижимия имот е в размер 172 781 деноминирани лв.

Твърди се, че продажбата е сключена с нотариален акт, който е официален свидетелстващ документ, той се ползва с материална доказателствена сила, която важи спрямо всички и ползва всички.

Като официален свидетелствуващ документ той притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда, че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са такива, каквито са отразени в документа. За случая ищецът твърди, че уговорената продажна цена на недвижимия имот била 172781 лв., но в нотариалния акт е посочено, че имотът се продава за сумата от 66 456.00 лв.

Поддържа се, че се касае до доброволно сключен договор за прехвърляне на собствеността на посочения в нотариалния акт недвижим имот, в който страните са заявили, че продажната цена на недвижимя имот е в размер на 66 456 000 неденоминирани лв.

Този договор е единствено правно релевантен източник на окончателната воля и съгласие на страните по продажбата.

Твърди се, че т.к. ОКС - Б. не е бил собственик на имота, не е извършил и разпоредителна сделка със същия, то за него не е било налице и правно основание за получаване на продажната цена, а за купувача не било налице задължение да плати цената на кооперативния С..

Освен горното ищецът не представял писмени доказателства, от които да установява плащане на посочената в нотариалния акт цена на недвижимия имот.

В нотариалния акт, който е официален свидетелстващ документ било отразено, че продажната цена е заплатена на продавача - Кооперативно предприятие - П. в ликвидация, а не на кооперативния С..

В т.см. даже и да е платил други суми на кооперативния С., то същите били платени при начална липса на основание, във връзка с което твърдение се прави възражение, че претенцията за връщането им е погасена по давност на основание чл.110 вр. чл.114, ал.1 от ЗЗД.

Поддържа се неоснователност на претенцията за плащане на законна лихва за забава от 26.09.1998 г. до завеждане на исковата молба, тъй като вземанията за лихви се погасяват с три годишна давност.

Претенцията за законна лихва от датата на завеждане на иска, като акцесорен иск, се оспорва, като неоснователна.

В подкрепа на твърденията си страните ангажират писмени доказателства.

Допусната е и изслушана съдебно-икономическа експертиза, по искане на ищеца.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от писмените доказателства по приобщеното ф.д. № 17/1967 г. по описа на ОС Б., че по искане на Районен К. С. /РКС/ Б. и въз основа на решение на УС на същия по протокол № 6/24.01.1991 г., с Решение № 3499/17.06.1992 г. по ф.д. № 17/67 г. е било вписано по партидата на РКС в ІV-и регистър за кооперативните организации образуването на кооперативно предприятие със седалище гр.П., ул.”В.К.” № и с посочен предмет на дейност. Видно от молбата с вх.№ 522/19.11.1991 г. въз основа на която е извършено вписването, по изричното искане на принципала РКС Б. Кооперативното предприятие гр.П. е регистрирано като клон на РКС Б. /л.27 – 463 на гърба от фирменото дело/.

В последствие с решение № 2003/22.06.1994 г. е вписано прекратяване на това предприятие, както и ликвидатор – А. А. В.

Това е станало след вземане на решение за това от 37-то годишно отчетно събрание на РКС Б. по протокол № 1/08.04.1994 г.

Следва да се отбележи, че по фирменото дело има данни, че с решение № 378/27.01.1995 г. по заявление на С. Л. – директор на КП за търговия на едро П. и приложените към същото документи в регистъра на ОС Б. по същото кооперативно делото е вписано К. за „Търговия на едро” гр.П. ул.”М.” № , с посочен предмет на дейност.

Това кооперативно предприятие обаче е различно от регистрираното преди него К. гр.П., с друго наименование, друг адрес на управление и друг предмет на дейност.

Страните по делото не спорят, че именно К. П., регистрирано с решение № 3499/17.06.1992 г. като клон на РКС Б. и представлявано от ликвидатора си А. А. В., е продавача по сделката, обективирана с нот.акт № 174, т. І, дело № 555/1998 г. на РС П..

Според отразеното в нот.акт това предприятие е продало на ищцовото дружество “. недвижимия имот, представляващ парцел ІV, кв.4 по плана на гр.П., целия с площ от 9 320 кв.м., без построените върху парцела сгради, при съседи: парцели №№ VІ, VІІ, ХІІ и ХІІІ и напоителен канал за сумата от 456 000 лв., която сума продавачът получил от купувача предварително и изцяло.

Видно от справката от Службата по ГКК Б., към настоящия момент този имот е отразен с идентификатор 56126.600.4005, при посочени съседи.

В последствие по заявление на И. С. Т. – Председател на УС на О. К. С. Б. и В. Г. К. последният е вил вписан като ликвидатор на К. П. и освобождаването на В. като такъв / Решение № 2094/15.08.2005 г./.

С протокол № 6/20.10.2005 г. УС на ОКС Б. е взело решение № 1 и решение № 2, като според последното неразпределените активи и пасиви на всички права и задължения на прекратеното и заличено кооперативно предприятие П. преминават върху ОКС Б..

По молба на ликвидатора и след така взети решения на УС на ОКС Б. е вписано и заличаването на кооперативно предприятие гр.П..

Следва да се отбележи още, че с решение № 1840/30.05.2001 г. по същото дело в регистъра на кооперациите е вписана промяна на наименованието на Районен К. С. Б. в О. К. С. Б..

Под това наименование същия е вписан и в ТР при АП, като от извършената служебна справка се установява, че вкл. и към 2003 г. ОКС Б. се е представлявал от Председателя И. С. Т.

Именно последният с нот.удостоверяване на подписа си е издал удостоверение рег. № 134/16.06.2003 г. /л.9 от делото/, според което КП П. било извършило разпоредителната сделка, обективирана в нот.акт № 174, т.І, дело № 555/1998 г. на РС П. с пълното одобрение и съгласие и по указание на ОКС Б., за сметка на последния, като ОКС Б. е получило цената по своя сметка, изплатена изцяло от купувача.

Според същото удостоверение имотът, предмет на сделката за покупко-продажба, е бил предоставен в активите на образуваното КП П., което е изцяло собственост на ОКС Б..

Това удостоверение е било издадено в хода на висящия процес по гр.д. № 631/1997 г. /така приложеното дело/, което е приключило с влязло в сила решение № 720 от 05.11.2009 г. на ВКС, като искът на “. срещу „Б.” П. за собствеността и владението на терен с площ от 9 320 кв.м., представляващ парцел ІV в кл.4 по плана на гр.П. е бил отхвърлен.

Следва да се отбележи, че производството по гр.д. № 631/1997 г. е било ициниирано по молба на ответника по настоящето дело – ОКС /към 1996 г. – РКС/ Б. с твърденията, че той е собственик по реституция на процесния имот, а “. е направило главно встъпване в процеса.

От приобщената като писмено доказателство по настоящето производство вносна бележка от 26.09.1998 г. /л.7 от делото/ се установява, че на посочената дата в 16.07. ч. управителя на ищцовото дружество от името на последното е превело по сметка на РКС Б. сумата от 106 331 000 лв.

Като основание за това плащане е посочено нот.акт № 174, т.1, дело № 155 от 13.08.1998 г.

За последното е била издадена и фактура № 10079/30.12.1998 г. от РКС Б. на “., в която като наименование на стоката и услугата е посочено - продажба земя..

Според заключението на допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не се оспори от страните по делото, съставените счетоводни записвания в счетоводството на ответника се отнасят за фактура 10079/30.12.1998 г.и за процесния терен.

Имотът е бил записан в активите на РКС Б. на основание Заповед за реституиране за 66 456 000 лв. и е бил отписан от тези активи на основание посочената по-горе фактура, пак за сумата от 66 456 000 лв.

Вписването на земята в баланса и отписването й от същия е извършено на 30.12.1998 г. /така и приложената справка към заключението/.

При разпита с в с.з. вещото лице допълва, че фактура № 10079 е била прикрепена към документите на РКС, където са взети счетоводните операции за терена, предмет на покупко-продажбата с нот.акт № 174, т.-, дело № 155/1998 г., както и от приложение на № на финансовата ревизия.

Според експертът в документите никъде не е записано, че банковия превод е по фактура № 10079, т.к. той предхожда издаването на фактурата по време /превода е от 26.09.1998 г., а фактурата от 30.12.1998 г./.

Останалите приобщени по делото писмени доказателства съдът не обсъжда, като неотносими към предмета на спора.

При установеното по-горе от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими, с оглед наведените твърдения от страна на ищцовото дружество, обуславящи правния му правния интерес от предявяване на заявените претенции.

По иска по чл.87, ал.3 ЗЗД.

На първо място съдът намира правнонесъстоятелни възраженията за недопустимост на претенцията по чл.87, ал.3 ЗЗД по отношение на ответника, направени с отговора му по исковата молба, доколкото същите касаят основателността, а не допустимостта на предявения иск.

Процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца и е различна от материалната такава по заявената претенция, която се установява в хода на делото по същество.

Решаващият състав се счита длъжен да отбележи също, че макар да не заявено ясно и последователно от ищеца в хода на целия процес следва да се приеме, че искът по чл.87, ал.3 ЗЗД в случая е предявен във връзка с чл.189, ал.1 с.з.

Този извод се налага поради въведените твърдения, че ищцовата страна е закупила процесния имот от лице - К. гр.П., което се е легитимирало като негов собственик, вкл. и поради твърденията, че е направила главно встъплане в инициирания от ответника против "Б." процес по предявен иск за ревандикиране на имота, предмет на покупко-продажбата , обективирана в нот.акт № 174, т.І, дело № 555/1998 г. по описа на РС П., който е бил отхвърлен.

На самостоятелно основание текстът на чл.189, ал.1 ЗЗД от една страна препраща към нормата на чл.87, ал.3 ЗЗД.

От друга с предявената претенция ищцовото дружество е формулирало искане за разваляне на сключения между него и кооперативното предприятие гр.П., образувано от ответния К. С. по реда на чл.55 ЗК /обн. ДВ бр.63/03.08.199 г., отм. ДВ бр.113/28.12.1999 г./ договор за покупко-продажба на недвижим имот поради обстоятелството, че този договор не са били прехвърлени вещни права върху недвижимия имот, поради неизпълнение на това задължение от страна на продавача.

Освен изложеното доказване наличието на фактическия състав на чл.189, ал.1 ЗЗД изисква от страна на ищеца по производството да се установят по-малко релеванти факти /не е необходимо да се установява факта на изправност на тази страна по договора/, от доказване наличието на основанието за разваляне на договора само по чл.87 ГПК.

Ето защо решаващият състав счита, че следва да разгледа по съществото на спора искането за разваляне на процесния договор в светлината на наведените твърдения в хода на производство, неоспорени от ответната страна, че с влязло в сила решение на ВКС е било установено, че не ищцовото дружество, на основание покупко-продажба и не неговия праводател по сделката на основание реституция, а „Б.” гр.П. е собственик на имота, предмет на покупко-продажбата, обективирана в нот.акт № 174, т.І, дело № 555/1998 г. на РС П..

Поради последното и макар да не е заявено изрично може да се изведе обоснована фактическа констатация, че се претендира ищцовото дружество да е евициран купувач.

С това уточнение съдът намира, че от ангажираните в хода на производството писмени доказателства се установи безспорно фактът, че продавачът по договора за покупко-продажба от 13.08.1998 г. К. гр.П. /в ликвидация/ не е било самостоятелно юридическо лице така, както поддържа ответника в производството.

Анализът на писмените доказателства от приобщеното ф.д. № 17/1967 г. по описа на ОС Б. води на извод, че К.гр.П. не е било юридическо лице, а предприятие, образувано от РКС Б. /в последствие преименовано на ОКС Б./ по реда на чл.55, ал.1 ЗК / обн. ДВ бр.63/03.08.199 г., отм. ДВ бр.113/28.12.1999 г./ за извършване на отделни стопански дейности по решение на Общото събрание на кооперацията, вписано в регистъра на ОС Б., където е седалището на предприятието /РКС Б./.

Видно е от данните по фирменото дело, че искането на самото РКС Б. за вписване на това предприятие е било за вписване на клон /така и молбата-заявление/, а не на самостоятелно юридическо лице, поради което обстоятелство и вписването е извършено по партидата на РКС Б..

В този смисъл теорията и практиката са установили, че в регистъра за кооперативни организации подлежат на вписване всички кооперативни предприятия, а не само образуваните като юридически лица, по аналогичен с режима на вписване на клонът на търговец режим.

Установили са също, че клонът на търговското предприятие не е правен субект, а част от търговското предприятие, но има относителна самостоятелност и в отношенията си с трети лица има самостоятелно управление и представителство, като управителят му има право да извършва всички действия и сделки, свързани с дейността на клона.

Поради тази причина и съобразно нормата на чл.56, ал.1 от ЗК /отм./ в случая средствата на Кооперативното предприятие гр.П. са били собственост на РКС /ОКС/ Б., т.к. тя е кооперацията, която го е образувала при режима, установен от същата норма – предприятието да има право да ги ползва и да се разпорежда с тях в съответствие с правилника /устава/ на РКС.

Ето защо като е сключил разпоредителната сделка, обективирана в нот.акт № 174, т.І, дело № 555/1998 г. на РС П., ликвидаторът на кооперативно предприятие гр.П., който е бил избран и назначен от УС на РКС /ОКС/ Б. и вписан от регистърния съд като такъв, се е разпоредил не със имот, за който се е поддържало към момента на покупко-продажбата, че е собствен на кооперативното предприятие, а с такъв на кооперацията – предприятие, която то е образувала.

Горният извод се подкрепя изцяло и от данните по приобщеното гр.д. № 631/1997 г., което е било инициирано именно по предявен ревандикационен иск от ответника по настоящето производство срещу владелеца на имота, предмет на процесната покупко-продажба и в хода на което ищцовото дружество е направило главно встъпване.

Подкрепя се и от направеното извънсъдебно признание от страна на Председателя на ОКС Б., направено с нот.заведеното удостоверение № 143/16.06.2003 г. на факта, че ОКС Б. изцяло потвърждава сключения от кооперативно предприятие П. договор за покупко-продажба с нот.акт № 174, т.І, дело № 555/1998 г. на РС П. т.к. този имот бил собственост на ОКС Б..

Цитираният документ е частен свидетелстващ такъв, подписан от представляващия ответната кооперация и удостоверява неизгодни за своя издател факти, поради което и въпреки възраженията в обратната насока, поддържани от процесуалния представител на ответника, съдът намира, че материалната му доказателствена сила е обвързваща за съда и фактите, предмет на удостоверителното изявление са се осъществили така, както се твърди в документа.

На самостоятелно основание то се подкрепя и от приобщените като писмени доказателства вноска бележка и опростена фактура, както и от заключението на експертизата, установяващи безсъмнено, че средствата, платени от ищцовото дружество, в качеството му на купувач по сделката за покупко-продажба от 13.08.1998 г., са постъпили при ответната кооперация, били са осчетоводени в нейното счетоводство и тя е издала фактура за това.

Доколкото предмет на настоящето производство не е установяване принадлежността на правото на собственост по отношение на посочения имот, за предмета на спора е от изключително значение фактът, че гр.д. № 631/1997 г. по описа на ОС Б. е приключило с влязло в сила решение № 720/05.11.2009 г. на ВКС, с който искът на “. /главно встъпил в процеса, иницииран от ОКС Б./ срещу „Б.” за собствеността и владението на терен с площ от 9230 кв.м., представляващ парцел ІV в кв.4 по рег.план на гр.П. от 1996 г., е бил отхвърлен.

За да формира крайният си извод за неоснователност на заявената претенция по това дело в мотивите на цитираното решение ВКС е приел, че праводателят на ищцовото дружество – К. гр.П., респ. ОКС Б., не е било собственик на процесния имот към момента на извършената покупко-продажба, поради което и не е могло да прехвърли чрез възмездната сделка правото на собственост на “..

И т.к. сключеният с несобственик договор за покупко-продажба не е нищожен, а в случая и не е развален по право /предмета на производството по гр.д. № 631/1997 г. е друг/, добросъвестният купувач по него, какъвто се явява ищцовото дружество, има правен интерес да развали процесния договор по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД.

По изложените съображения и при разпределената тежест за доказване на релевантните за предмета на спора факти съдът намира, че ищецът по производството установи при условието на пълно и главно доказване фактът на наличие на договорно правоотношение между него и ответната кооперация, основано на сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.10.1998 г., обективиран в нот.акт № 174, т.І, дело № 555/1998 г. на РС П..

Този извод се налага предвид изложените по-горе съображения досежно юридическата правосубектност на К. гр.П., явяващо се клон на ОКС Б. по смисъла на чл.55 – чл.57 от ЗК /отм./, поради което и след прекратяването и заличаването му ОКС Б. е приело изцяло активите и пасивите му /така и изричното решение на УС на ОКС Б. от 20.10.2005 г. /л.135 от ф.д./.

Съдът намира, че в хода на производството се установи по безсъмнен начин и фактът, че ищцовото дружество е изпълнило своето задължение по сключения договор за покупко-продажба, като е заплатило сумата от 66 456 000 лв. преди изповядване на сделката /така отразеното в нот.акт и поддържано и от самия ответник в отговора по исковата молба/, както и сумата от 106 331 000 лв. /неденоминирани/ с вноска бележка от 26.09.1998 г., в която като основание за плащането е посочено отново нот.акт № 174, т.І, дело № 555/1998 г. от 13.08.1998 г.

С оглед безспорната установеност и на влязлото в сила решение по гр.д. № 631/1997 г. по описа на ОС Б. съдът намира, че в хода на производството се установи безспорно и поддържания от ищцовото дружество факт, че чрез клона си К. гр.П. ответникът не му е прехвърлил правото на собственост по отношение на имота, предмет на разпоредителната сделка от 13.08.1998 г., т.к. не е бил негов носител, а носител на това право е било трето лице – „Б.” гр.П. се налага изводът, че предявеният иск по чл.87, ал.3 ЗЗД /във вр. с чл.189, ал.1 ЗЗД/ следва да бъде уважен.

Поради горното и продажбата, обективирана с нот.акт № 174, т.І, дело № 555/1998 г. на РС П. следва да бъде развалена.

По иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

При доказаното наличие на основание за разваляне на договора за покупко-продажба поради факта, че продавачът по него не е бил собственик на закупения от ищцовото дружество имот и поради постановеното от съда разваляне на този договор, в полза на купувачът по него възниква притезанието да иска от продавача да върне получената при продажбата сума.

Последната, поради факта на разваляне на договора, се явява платена на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Ето защо и съдът намира, че предявеният иск от “. по този ред е доказан по основание.

Същият се явява доказан и по размер до претендираната сума от 172 787 лв., по следните съображения:

Не се спори между страните, а и се установява от съдържанието на нот.акт № 174, т.І, дело № 555/1998 г., че преди изповядване на сделката за покупко-продажба ищцовото дружество заплатило на ответното, чрез клона му К. гр.П., сумата от 66 456 неденоминирани лева, която е посочена и като цена на сделката в самия нот.акт.

Следва да се отбележи, че според заключението на неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза, процесният имот е бил записан в активите на РКС /ОКС/ Б. именно за сумата от 66 456 /неденоминирани/ лева, съгласно заповед за реституиране и е бил отписан за същата сума от тези активи на основание фактура 10079/30.12.1988 г. към 30.12.1998 г.

С оглед горните факти се налага изводът, че сумата от 66 456 лв. е била платена от ищцовото дружество и получена от ответника на основание договора за покупко-продажба, преди датата на изповядване на сделката.

Горният факт, както вече се посочи, не се оспорва и от ответника.

Според поддържаното от ищцовото дружество обаче, по сделката е била платена по-висока от посочената в нот.акт цена, конкретно със сумата от 106 331 неденоминирани лева, по банков път след сключване на договора – на 26.09.1998 г. – т.е. налице е относителна симулация на цената.

Това твърдение на ищцовото дружество и разкриването на твърдяната симулация решаващият съд, след анализ на всички приобщени по делото писмени доказателства, във връзка със заключението на вещото лице, намира за доказано.

То се установява на първо място от приложените вноска бележка от 26.09.1998 г., установяваща извършеното плащане по банков път за сумата от 106 331 неденоминирани лева от ищцовото дружество в полза на ответника, за основание на което е посочен номера на нот.акт, обективиращ извършената сделта за покупко-продажба.

Съответно на нея ответника е издал опростена фактура за това плащане, в която като наименование на стоката е посочил „парцел – земя”, която фактура е осчетоводил в счетоводството си, след което към края на 1998 г. е отписал имота от активите си.

Горните безспорни факти, преценени във връзка с удостоверение № 134/16.06.2003 г., в което Председателят на ОКС Б. е направил извънсъдебно признание, че купувачът е заплатил изцяло и надлежно цената по сключения договор за покупко-продажба с нот.акт № 174, т.І, дело № 555/1998 г. на РС П. и ОКС Б. няма претенции към него водят на безсъмнен извод, че действително платената от ищцовото дружество цена за процесния недвижим имот е била в размер на 172 787 неденоминирани лева, документално установени и доказани по делото.

Следва да се отбележи в тази връзка, че ответникът не ангажира каквито и да е доказателства за наличие на основание, различно от разваления договор за покупко-продажба, на което да е осъществено плащането на сумата от 106 331 лв. и което да предполага задържането й от негова страна.

Така дори да се приеме /което не се споделя от настоящия състав/, че сумата от 106 331 неденомонирани лева не е била платена от ищцовото дружество на ответното такова на основание разваления договор за покупко-продажба, тя пак се явява платена без наличие на правно основание.

По изложените съображения предявената претенция за връщане от страна на ответника на сумата от 172 787 лв., поради отпадане на основанието, на която е дадена, следва да се уважи изцяло.

За пълнота изложението съдът се счита длъжен да отбележи правната несъстоятелност на възражението на ответника, че претенцията по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е погасена по давност.

Установено е от доктрината и практиката, че продавачът дължи връщане на съдебно отстранения купувач на получената цена по сделката, като това му задължение възниква от датата на влизане в сила на решението на съда за отстраняване на купувача, респ. - от уважаване на предявената нарочна искова претенция за разваляне на договора, сключен от евицирания купувач и продавача по сделката.

Последното т.к. до този /тези/ момент/и/ основанието, на което продавачът е получил цената, е съществувало.

В конкретния казус потестативното си право за развалянето на договора за покупко-продажба, с която му е била продадена несобствена на продавача вещ, е реализирано от купувача чрез предявяване на иска по чл.87, ал.3, във вр. с чл.189, ал.1 ЗЗД с исковата молба, инициирала настоящето производство.

Ето защо именно от датата на уважаване на този иск следва да се приеме, че започва да тече срока за предявяване на претенцията по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД, предвид че до този момент е налице основанието, на което продавачът е получил цената по договора.

По тези съображения и тя не е погасена по давност.

На самостоятелно основание следва да се отбележи и че в случая решение № 720/05.11.2009 г. па гр.д. № 5461/2007 г., с което на практика ищцовото дружество е било евицирано, т.к. ревандикационния му иск против владелеца на имота е бил отхвърлен, е влязло в сила на посочената дата.

Исковата молба, с която при условието на обективно съединяване с иска по чл.87, ал.3 във вр. с чл.189, ал.1 ЗЗД е заявена и претенцията по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, е депозирана в ОС Б. на 22.06.2011 г., поради което и на самостоятелно основание възражението, направено с отговора на исковата молба, че е погасена по давност на осн.чл.110, във вр. с чл.114 ЗЗД, е несъстоятелна.

Сумата от 172 787 лв. е дължима от ответника, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 22.06.2011 г. /така формулираното изрично искане в исковата молба/ до окончателното й изплащане.

По предявения акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 11 000 лв., представляваща частична претенция за лихва за забава за периода от 26.09.1998 г. до завеждане на иска.

Тази претенция решаващият състав намира за неоснователна.

В случая същата следва да се разгледа като такава за вреди, настъпили от неизпълнение на парично задължение – поддържа се, че сумата от 11 000 лв. е част от общата такава от 311 202 лв., представляваща лихва за забава за плащането на дължимата сума от 172 787 лв. на основание разваления договор за покупко-продажба.

От установените релевантни за предмета на спора факти обаче се налага изводът, че в конкретния казус не става въпрос за виновно неизпълнение на договор, а за обратно действие на развалянето му, постановено от съда с настоящето решение, поради уважаване на претенцията по чл.87, ал.3 ЗЗД.

Ето защо именно от тази дата възниква задължението за връщане на платените по договора суми, като такива на отпаднало основание.

Затова и продавачът не дължи лихви за забава върху тях от по-ранен момент, вкл. от момента на извършване на плащането, както се поддържа в случая, т.к. към този момент е съществувало основанието, на което платените сума са били дължими.

По изложените съображения акцесорната претенция следва да се отхвърли.

Съобразно изходът от спора и предвид нормата на 78 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат поставени сторените от ищцовото дружество по делото разноски в размер на общо 22 420,09 лв., вкл. ДТ по производството, депозита за изготвената експертиза, деловодни разноски за снабдяване с удостоверения и адвокатски хонорар на процесуалния му представител, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.

Съдът намира правнонесъстоятелно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовото дружеството, доколкото в случая при условието на обективно съединяване са предявени два главни и един акцесорен иск, всички разгледани в хода на процеса, а с оглед големия обем доказателства и преценка приложимостта на относимите към спора правни норми /вкл.отменени/ може да се направи обоснован извод, че делото представлява фактическа и правна сложност.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

РАЗВАЛЯ на основание чл.87, ал.3 ЗЗД във вр. с чл.189, ал.1 ЗЗД сключения между К. гр.П. /в ликвидация/, регистрирано с Решение № 3449/17.06.1992 г. по кооперативно дело № 17/1967 г. на ОС Б. като клон на Районен К. С. гр.Б., сега О. К. С. гр.Б., представлявано от ликвидатора А. А. В. и К.”ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”. Х.” № , представлявано от Х. И.К. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ парцел ІV, кв.4 по плана на гр.П., целия с площ от 9 320 кв.м., без построените върху парцела сгради, при съседи: парцели №№ VІ, VІІ, ХІІ и ХІІІ, а по настоящем - поземлен имот с индентификатор 56126.600.4005, с площ от 0230 кв.м., при съседи: ПИ 56126.600.273; 56126.600.274; 56126.600.488; 56126.600.7406; 56126.600.9751; 56126.600.9818 по кадастралната карта на гр.П., одобрена със Заповед РД 18-70/14.12.2010 г. на изп.директор на АГКК), сключен с Нотариален акт номер 174, т.1, дело 555/1998 г. на Райония съдия при PC – П..

ОСЪЖДА „О. К. С. Б.”, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”В. Л.” № , представлявано от председателя И. С. Т. да заплати на “., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”. Х." № , представлявано от Х. И. К. сумата от 172 787 /сто седемдесет и две хиляди седемстотин осемдесет и седем/ лева дадена на отпаднало основание по посочения и развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт номер 174, т.1, дело 555/1998 г. на Райония съдия при PC – П..

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск от “., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”. Х.” №, представлявано от Х. И. К. против "О. К. С. Б.”, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”В.Л.” № , представлявано от председателя И. С. Т. за заплащане на сумата от 11 000 /единадесет хиляди/ лева, представляваща представляваща частична претенция за лихва за забава върху главницата от 172 787 /сто седемдесет и две хиляди седемстотин осемдесет и седем/ лева за периода от 26.09.1998 г. до завеждане на иска.

ОСЪЖДА „О. К. С. Б.”, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”В. Л.” № , представлявано от председателя И. С. Т. да заплати на “., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”. Х.” № , представлявано от Х. И. К. сумата от 22 420,09 лв. /двадесет и две хиляди четиристотин и двадесет лева и нула девет стотинки/ разноски по делото пред настоящата инстанция, включваща заплатена държавна такса по производството, депозит за изготвената експертиза, деловодни разноски за снабдяване с удостоверения и адвокатски хонорар на процесуалния му представител, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: