Р
Е Ш Е Н И Е
№........../............2019.г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание проведено на втори юли през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
Мл.с-я ТАНЯ КУНЕВА
при
секретар Елка И.,
като
разгледа докладваното от съдията
МАКАРИЕВА
въззивно гражданско
дело.№ 947 по описа за 2019 г. ,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по настоящото въззивно
дело е образувано по въззивна жалба на А.Т.В.
, чрез адв. Д.Х. против решение № 1076 постановено по гр.д.№ 14592/2018 г. по
описа на РС – Варна, с което ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата – А.Т.В., ЕГН **********, с адрес
***3, да бъде издаден паспорт на детето Л.А. В., ЕГН **********, както и детето да
пътува, придружавано от своята майка – С.И.В., ЕГН **********, с адрес *** или
друго упълномощено от нея пълнолетно лице до страни от Европейския съюз,
Великобритания, Турция, Сърбия и Македония за срок от 5 години, считано от
влизане на решението в сила, на основание чл.127а СК. и ОТХВЪРЛЯ молбата на С.И.В., ЕГН **********,
срещу А.Т.В., ЕГН **********, за постановяване на съдебно решение, с което да
бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата детето Л.А. В., ЕГН **********
да пътува извън пределите на Република България - до страни от Европа, Северна
Америка, Южна Америка, Азия, Африка, Австралия и Нова Зеландия, без ограничения
в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се
осъществяват, до навършване на пълнолетие, на основание чл.127а СК. В жалбата са изложени оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната му част. Твърди се, че изводите на съда
са направени при неправилна преценка на събраните доказателства.
Срещу тази жалба е депозиран писмен
отговор, в който се излага становище за нейната неоснователност.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в мотивите на обжалваното решение, които изцяло възприема и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на депозираните
въззивни жалби следва да се посочи :
Предявен е иск с правно основание чл. 127а от Семейния кодекс.
Съгласно чл.127а СК въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова
не се постигне спорът се решава от районния съд.
Всяко дете се ползва с гарантирана свобода на
предвижване, която включва както възможността да се премества и установява в
различни места на територията на
страната, в която живее, така и свободно да напуска и се завръща в тази
територия. Това право се гарантира от разпоредбата на чл.35 от КРБ, както от
чл.10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Република България е
страна.
При
решаване на спора по чл.127а, ал.2 от СК, съдът следва да прецени интереса на
детето. Интересът на детето да пътува в чужбина не може да бъде преценяван
абстрактно. Изискването на закона за съвместното решаване на родителските права
по този въпрос представлява по-висока степен на закрила на детето, поради
по-високата степен на риск при пътуване в чужбина. Съотношението между правото
на свободно придвижване и пътуване на детето в чужбина и защитата на неговата
личност и здраве следва да се определи според данните в конкретния случай.
При
разрешаване на възникналия спор основен критерий, както се посочи по-горе , за
преценка винаги е интересът на децата. Настоящият състав намира, че е налице
категорична и непротиворечива практика, приемаща, че разрешението за
неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласието на
единия родител не е в интерес на детето / Решение № ЗЗ от 25.02.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 143/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 116 от 16.04.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 5156/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 234 от 30.05.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1580/2011 г., IV г. о./
При преценка какъв е интересът на детето
пък следва да бъдат съобразени критериите, посочени в § 1, т. 5 от ДРЗЗДет., дефиниращ
понятието "най-добър интерес на детето". Там изрично е посочено, че
преценка за интереса на детето се обуславя от желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта,
пола, миналото и други характеристики на детето;опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към
детето. Предвид
изложените обстоятелства съставът приема, че на детето следва да бъдат
задоволявани желанията и неговите
емоционални и образователни потребности, като същото пътува до други държави .
Задоволяването на тези нужди на детето обаче не може да рефлектира върху
нарушаването на обичайния режим на обучение и живот на малолетното дете. Детето
е на такава възраст, че не е в негов
интерес да пътува и напуска страната- дома си, роднините и приятелите в България,
за дълги периоди от време.
Действително Семейния
кодекс не предвижда принцип или правило детето да следва родителя,
по отношение на когото са предоставени родителските права, поради което и в разглеждания
случай майката може да вземе за детето си самостоятелно само тези решения,
които според закона не е предвидено да се вземат съвместно от двамата родители.
По аргумент от противното на чл. 76, т.9 ЗБЛД и чл. 127а СК, родителят, на когото е
предоставено упражняването на родителските права, не може да вземе
самостоятелно решенията за издаване на задграничен паспорт на детето и за
извършването на пътувания извън пределите на страната. Доколкото детето има
право на свободно придвижване, вкл. и да пътува в чужбина, това му право е
ограничено до навършване на пълнолетие, докогато не може да го упражнява нито
само, нито със съдействието само на единия родител. В процесния случай очевидно
извеждането на детето в държавите на
територията на целия ЕС, е в негов
интерес . За да е било предоставено упражняването на родителските права на
майката, е било преценено, че тя има необходимия родителски капацитет. Съдът
също намира, че няма опасност да се накърни интересът на детето, за който съдът
има задължението да следи по смисъла на §1 т.5, синхронизирана с разпоредбата
на чл.12 от Конвенцията за правата на детето.
Предвид изложеното съдът намира
искането за даване на разрешение за извеждането на детето в чужбина за
посочения период за основателно и решението на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдено.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1076
постановено по гр.д.№ 14592/2018 г. по описа на РС – Варна .
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.