№ 16758
гр. София, 10.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110159307 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба - жалба с вх. № 315604/08.10.2024 г., подадена от Е. Д.
М. срещу Апелативен съд-София с искане за осъждане на ответната страна да заплати на
ищеца сумата от 24 999 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, безпокойство, безнадеждност, безпомощност,
безизходица и отчаяние вследствие от незаконосъобразно действие на ответника,
изразяващо се в незаконно задържане на ищеца в хода на производството по НЧД №
146/2015 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.05.2023
г. до окончателното й изплащане.
С исковата молба ищецът е направил искане за освобождаване от внасянето на
дължимата държавна такса по делото, както и искане за предоставяне на правна помощ,
уточнено с молба от 27.12.2024 г., с оглед приложена към същата декларация за материално
и гражданско състояние от 19.12.2024 г. Исканията си ищецът обосновава с липсата на
средства, както и с липсата на необходимите правни знания, в т.ч. относно прилагането на
ГПК.
Съдът, като разгледа исканията и взе предвид материалите по делото, намира
исканията за основателни, предвид следните съображения:
По искането с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, вр. § 1 ЗР на ЗОДОВ, от внасянето на
държавна такса в производството се освобождават физическите лица, за които е признато от
съда, че не разполагат с достатъчно средства, за да ги заплатят. Целта на
законоворегламентирания институт е да не бъде възпрепятстван достъпът до съдебна защита
на тези лица. Критериите, които съдът взема предвид при извършване на своята преценка са
доходите на молителя и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му
положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, неговата възраст.
В настоящия случай, за доказване на твърденията си относно наличието на
обстоятелства за освобождаване от внасяне на държавна такса ищецът е представил
декларация за материално и гражданско състояние от 19.12.2024 г., в която под страх от
ангажиране на наказателната си отговорност по чл. 313 НК за деклариране на неверни
обстоятелства, ищецът Е. Д. М. е удостоверил с подписа си, че не реализира месечен доход
от 24.11.2013 г., не упражнява дейност като едноличен търговец, има сключен граждански
брак, но и съпругата му не получава доходи, безработен е и от 24.11.2013 г. е в затвора, няма
1
недвижимо имущество, нито парични влогове. Посочва се още, че ищецът – декларатор
страда от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер от 60 лева,
притежава един автомобил – „Форд Скорпио“, произведен през 1992 г., по отношение на
което МПС няма контрол от години.
В настоящия случай, от декларираните от ищеца обстоятелства, както и предвид
данните по други дела пред настоящия състав със същия ищец относно соченото в
декларацията обстоятелство, че се намира в затвора, съдът приема, че заплащането на
дължимата държавна такса за разглеждане на исковата молба, макар в размер от 10 лева
(съгласно наведените в исковата молба твърдения, определящи характера на исковата
претенция и установения размер на държавна такса по чл. 2а от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК), с оглед факта, че молителят е безработно
лице, лишен от свобода, притежава единствено МПС без актуална регистрация, както и
предвид липсата на данни за каквито и да е източници на средства за издръжка, би създало
за него финансово затруднение.
Ето защо, са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на молителя
и ищец от внасяне на държавна такса по делото.
По искането с правно основание чл. 95, ал. 1 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ал. 2 ЗПрП системата за правна помощ обхваща и
случаите, когато страната по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на
адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.
Настоящия случай, съдът, като съобрази обстоятелствата по чл. 23, ал. 4 от Закона за
правната помощ (ЗПрП) и следващите такива от подадената от ищеца декларация във връзка
с искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, относно липсата на средства за ангажиране на
договорен/упълномощен адвокат, както и вида и характера на предявената искова
претенция, предмет на делото, очертаваща и предмета на доказване, предвид и изрично
изразеното желание от ищеца, намира, че искането му следва да бъде уважено, като на
същия бъде предоставена правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по
настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Е. Д. М., с ЕГН: **********
от задължението за внасяне на държавна такса в настоящото производство.
ПРЕДОСТАВЯ на ищеца Е. Д. М., с ЕГН: ********** правна помощ, изразяваща се в
назначаване на процесуален представител за осъществяване на процесуално
представителство по настоящото дело.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Адвокатския съвет при Софийска
адвокатска колегия за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ,
който да бъде назначен за процесуален представител на молителя.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се връчи на молителя и ищец по делото - за сведение.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА при постъпване на уведомително писмо от САК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2