Р
Е Ш Е
Н И Е
№........................../13.01.2023г.,
гр. София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на четиринадесети юни през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8525 по описа на
съда за 2020 год., съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Н.Д.И., подадена чрез пълномощник – адв. В.Г. от САК, с която
е предявен иск с правно основание чл.57 ал.2 от ЗЗД, против Л.Н.М., за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 67 725лв.,
представляваща ½ от пазарната цена на апартамент № 17, находящ се в гр. София, ул.“*********местност
„Хиподрума“ в жилищната сграда на *********прехвърлена от ответника на
трето лице, съгласно нот.акт № 47, том III, рег.№
2566, дело № 416/2005г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 13.08.2020г., до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че ищцата е наследник по закон – дъщеря, на М.К. И., починала
на 27.04.2005г., собственик на ½ ид.ч. от описания
по-горе имот. С нот.акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 042, том II, рег.№ 6317, дело № 212/2004г. от 17.09.2004г. наследодателката
на ищцата е прехвърлила свой собствен недвижим имот, находящ
се в гр. София, ул.“*********местност „Хиподрума“ в жилищната сграда на *********със
застроена площ от 125,17 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, при съседи: стълбище, А.В.Н., ул.“Софийски Герой“ и двор,
заедно с избено помещение № 14, при съседи: от две страни коридор и Г.ПП.,
както и с 1,047% ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на ответника Л.Н.М..
Сделката е
атакувана от ищцата като недействителна, във връзка с което е постановено
решение № 8971/30.12.2015г. по гр.дело № 3397/2014г. на
СГС, I-13 състав, потвърдено с решение №
2742/10.12.2019г., постановено по гр.дело № 5552/2017г. по описа на САС, за прогласяване нищожността на продажбата
по отношение на притежаваната от нея ½ ид.ч.
от имота, поради противоречие с императивните разпоредби на чл.152 и чл.209 от ЗЗД.
Междувременно
на 21.06.2005г. процесният имот е прехвърлен чрез
покупко-продажба от ответника на трето лице – Н.Н.К.с
нот.акт № 47, том III, рег.№ 2566, дело № 416/2005г., поради което ищцата по настоящото дело е предявила
иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу купувачите на имота, за да установи
правото си на собственост върху ½ ид.част от
имота пред съда. С решение от 30.12.2015г., постановено по гр.дело №
3397/2014г. на СГС, I-13 състав, съдът е признал за установено, че
сделката, сключена от наследодателката на ищцата с
ответника М. е недействителна по отношение на нейната ½ ид.част, притежавана от Н.И., но с отхвърлителен
диспозитив се е произнесъл по иска с правно основание
чл.108 от ЗС досежно предаването на ½ ид.ч. от имота срещу купувачите на имота по съображения, че
същите са били добросъвестни владелци на имота в продължение на повече от пет
години.
Твърди се,
че за ищцата е невъзможно, предвид влязлото в сила решение по горепосоченото
дело, да получи своята ½ ид.ч. от имота,
поради което същата претендира равностойността на тази идеална част към
момента, в който е била окончателно лишена от него. Прави се искане за
уважаване на предявения иск и се претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва предявения
иск, като се поддържа, че ищцата няма право да иска връщане на даденото по
нищожен договор, ако сама не предлага връщане на полученото. Твърди се, че праводателката на ищцата, както и самата ищца са станали
причина за загубването на правото на собственост върху описания в исковата
молба имот, тъй като макар и прехвърлянето на имота да
е било надлежно вписано, те не са предприели навременни действия срещу
купувача и последният е придобил имота по давност. Направено е
възражение за изтекла погасителна давност и се прави искане за отхвърляне на
предявения иск. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и след
запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа
страна, следното:
С влязло в сила
на 07.02.2020г. решение № 8971/30.12.2015г.,
постановено по гр.дело № 3397/2014г. по описа на СГС, ГО, I-13 състав, потвърдено
с решение № 2742/10.12.2019г., постановено по гр.дело № 5552/2017г. по описа на
САС, е признато за установено на основание чл.26 ал.1 пр.1 вр.чл.152
и чл.209 от ЗЗД по иска, предявен от Н.Д.И. /дъщеря на М.К. И., съгласно
представеното удостоверение за наследници № 229/10.05.2005г./ против Л.Н.М., че
договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт
№ 042, том II, рег.№
6317, дело № 212/2004г. на нотариус В.П., рег.№ 206 на НК с район на действие
СРС, с който на 17.09.2004г. М.К. И. продала на Л.Н.М. апартамент № 7, находящ се в гр. София, ул.“*********местност „Хиподрума“ в
жилищната сграда на ********на седмия етаж, със
застроена площ от 125,17 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, при съседи: стълбище, А.В.Н., ул.“Софийски герой“ и двор,
заедно с избено помещение № 14, при съседи: от две страни коридор и Г.ПП.,
както и с 1,047% ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, е нищожен относно ½ ид.част от описания имот поради противоречие със закона.
Със същото решение са отхвърлени предявените от Н.Д.И. и А.П.К./брат на ищцата/
против Н.Н.К.и С.Д.Ц.-
купувачи на имота, продаден им от ответника Л.Н.М., съгласно нот.акт № 47, том III, рег.№ 2566, дело № 416/2005г.,
искове с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и
предаване на владението на по ½ ид.част за
всеки от ищците по отношение на гореописания имот, като неоснователни, поради
придобиване на правото на собственост върху имота от Н.Н.К.и
С.Д.Ц.по давност.
От заключението на допусната по делото
съдебно-оценителна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като
обективно и компетентно дадено, се установява, че пазарната стойност на
апартамент № 7, находящ се в гр. София, ул.“*********местност
„Хиподрума“, *********с площ 125,17 кв.м., в състояние за ремонт към
21.06.2005г. – датата на продажбата, възлиза на 82 487 евро или 161 330лв.,
като стойността на ½ ид.част от апартамента
възлиза на 80 665лв.
Съдът, като
взе предвид установеното от фактическа страна, намира от правна страна,
следното:
Безспорно е
установено по делото, предвид влязлото в сила на 07.02.2020г. решение
№ 8971/30.12.2015г., постановено по гр.дело № 3397/2014г.
по описа на СГС, ГО, I-13 състав, ползващо се със сила на пресъдено нещо по отношение на страните по настоящото дело,
че договорът за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 042, том II, рег.№ 6317, дело № 212/2004г. на
нотариус В.П., рег.№ 206 на НК с район на действие СРС, с който на 17.09.2004г.
М.К. И. – майка на ищцата, продала на Л.Н.М. апартамент № 7, находящ се в гр. София, ул.“*********местност „Хиподрума“ в
жилищната сграда на ********на седмия етаж, със
застроена площ от 125,17 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, при съседи: стълбище, А.В.Н., ул.“Софийски герой“ и двор,
заедно с избено помещение № 14, при съседи: от две страни коридор и Г.ПП.,
както и с 1,047% ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, е нищожен относно ½ ид.част от описания имот поради противоречие със закона.
Със същото
решение е отхвърлен и предявения от ищцата по настоящото дело срещу Н.Н.К.и С.Д.Ц.- купувачи на имота, продаден им от ответника Л.Н.М.,
съгласно нот.акт №
47, том III, рег.№ 2566, дело № 416/2005г., искове с правно основание чл.108
от ЗС, като в мотивите към решението е прието, че Н.Д.И. е собственик на
½ ид.ч. от имота по наследство от майка си, но
е отхвърлена претенцията й за предаване на ½ ид.ч.
от него от ответниците, поради придобиването от тях
на правото на собственост въз основа на давностно
владение.
Съгласно
чл.34 от ЗЗД когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка
от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
Предвид
придобиването на ½ ид.ч. от имота по давност
от трети за настоящия спор лица, с оглед влязлото в сила решение по гр.дело № 3397/2014г.
по описа на СГС, ГО, I-13 състав, натуралната реституция на
посочената идеална част от имота е невъзможна, поради което и ответникът Л.Н.М.,
получил продажната цена, съгласно нот.акт № 47, том III, рег.№
2566, дело № 416/2005г., комуто наследодателката на
ищцата е прехвърлила чрез покупко-продажба целия имот и по отношение на когото
сделката, обективирана в нот.акт
№ 042, том II, рег.№
6317, дело № 212/2004г. на нотариус В.П., рег.№ 206 на НК с район на действие
СРС, е призната за нищожна спрямо ищцата по настоящото дело за ½ ид.ч. от имота, дължи връщане на недължимата му и получена
от него без основание ½ част от продажната цена с лихвите/плодовете/ от
датата на предявяване на настоящия иск, предвид диспозитивното
начало в гражданския процес и заявения начален момент, от който ищцата
претендира присъждане на лихва върху сумата, на основание чл.57 ал.2 от ГПК.
Съгласно
задължителната съдебна практика - т.1 и т.6 на ППВС № 1/79г.,
началната липса на основание е налице всякога, в случаите, когато е получено
нещо въз основа на нищожен акт, вкл. въз основа на договор, нищожен, поради
противоречие със закона, или сключен при заобикаляне на закона, или накърняващ
добрите нрави. Основание на иска в случая не е самото имуществено разместване,
а противоправното разпореждане, последващото
недобросъвестно отчуждаване.
Хипотезата
на чл.57 ал.2 от ЗЗД е изведена
самостоятелно в закона при уредбата на института на неоснователно обогатяване,
именно, за да даде правна защита за случаи като процесния.
Релевантно за спора обстоятелство е невъзможността вещта да бъде върната в патримониума на неоснователно обеднелия – ищцата.
Неоснователно
е възражението на ответника, че праводателката на ищцата, както и самата ищца са
станали причина за загубването на правото на собственост върху описания в
исковата молба имот и придобиването му по давност от трети за спора лица,
предвид датата, на която ищцата е предявила исковете срещу ответника и лицата,
на които той е продал имота, поради надлежното вписване в Служба по вписванията
на договора за покупко-продажба, тъй като титулярът
на процесуалното право да предяви иск е свободен да прецени дали и кога да го
упражни, а и неоснователно обогатилия се не може да черпи права от своето
недобросъвестно поведение – продажбата на чужд имот.
Неоснователно
е и възражението в отговора на исковата молба за погасяване на вземането по
давност, доколкото, както е посочено в решение
№ 22/09.02.2011г. по гр.дело № 1610/2009г. на ВКС, I ГО, след като вземането за
равностойността на вещта е обусловено от условие тя да не е налице, то
изискуемостта му настъпва от момента на влизане в сила на съдебното решение, с
което е отхвърлен иска за предаване на владението на вещта на собственика и от
тогава за кредитора започва да тече петгодишен давностен
срок, в който той следва да предяви съдебно вземането си за заплащане на
парична равностойност на вещта. В случая е приложима общата петгодишна давност
по чл.110 от ЗЗД, като решението по гр.дело № 3397/2014г. по описа
на СГС, ГО, I-13 състав е
влязло в сила на 07.02.2020г., а искът по настоящото дело е предявен на
13.08.2020г., т.е. преди изтичане на петгодишния срок.
Съдът, като
съобрази изложеното, неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-оценителна експертиза, според което стойността на ½ ид.ч. от имота възлиза на 80 665лв. към датата на
отчуждаването му, както и че в петитума на исковата
молба е посочено, че пазарната цена на имота възлиза на 67 725лв., а след
приемане на експертното заключение не е направено искане за изменение на иска,
с оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
намира, че предявеният иск се явява основателен до заявения от ищцата размер от
67 725лв., както и че сумата се дължи от ответника, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.08.20220г., до окончателното
й изплащане.
Предвид
изхода на спора и направеното искане от ищцата за присъждане на сторените по
делото разноски, ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата в размер
общо на от 3009лв., от които: 2709лв. – внесената от ищцата държавна такса и
300лв. – внесения от нея депозит за възнаграждение на вещото лице по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.Н.М., ЕГН
**********,*** да заплати на Н.Д.И., ЕГН **********, , съдебен адрес: *** –
чрез адв. В.Г. от САК, на основание чл.57 ал.2 от ЗЗД, сумата от 67 725лв., представляваща ½ от пазарната цена
на апартамент № 17, находящ се в гр. София, ул.“*********местност
„Хиподрума“ в жилищната сграда на *********прехвърлена от ответника на трето
лице, съгласно нот.акт № 47, том III, рег.№
2566, дело № 416/2005г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 13.08.2020г., до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА Л.Н.М., ЕГН **********,*** да
заплати на Н.Д.И., ЕГН **********, , съдебен адрес: *** – чрез адв. В.Г. от САК, сумата от 3009лв., представляваща
направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: