Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262312 07.10.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16663 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК, както и насрещни искове с правна квалификация по чл. 240, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът Д.П.П., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. Т.Т., е предявил против „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Александър Стамболийски” № 84- 86, ет. 12, Бизнес център „Урбан Модел“, представлявано от ********* ****** Ф. Д. и С.А., иск за признаване на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № **** от 28.10.2019 г. е недействителен, поради неспазване на изискуемата от закона форма и като заобикалящ закона, морала и добрите търговски практики.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № **** от 28.10.2019 г., по който на ищеца била предоставена сумата от 1 000 лева, за срок от 12 месеца, при размер на погасителните вноски с обезпечение от 102, 75 лева и без обезпечение- 192, 78 лева, ГЛП- 40, 5515 %, ГПР- 49 %, при общ размер на плащанията- 1 233 лева с обезпечение и 2 313, 36 лева, без обезпечение, с начислена неустойка. Договорът имал потребителски характер и за него били приложими нормите на ЗПК и ЗЗП. Същият обаче се явявал нищожен на няколко основания: първо- шрифтът бил по- малък от 12 пункта, което било нарушение на нормата на чл. 10. ал. 1 от ЗПК. Второ- общият размер на кредита не бил посочен коректно, което било нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 7 от ЗПК, защото в погасителния план било записано, че крайната дължима сума е 2 313, 36 лева, а в договора- 1 233 лева. Трето- не се посочвало как се определя и изчислява лихвеният процент, което било нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 9а от ЗПК. Четвърто- ГПР не отговарял на реалния такъв, което пък било нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. На следващо място, предвидената в договора такса гарант била нищожна, поради противоречие с добрите нрави и била прекомерна. Неустойката била в размер, близък до този на заема, като тя се кумулирала към месечните вноски и така се получавало скрито оскъпяване на кредита. В нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 22 от ЗПК в договора не бил посочен реда за предсрочно погасяване на кредита, а в ОУ се ограничавали правата на потребителя. Отделно от това, уговорките не били индивидуални, като потребителят нямал възможност да влияе върху тях. В случая били нарушени и добрите нрави, защото липсвала информация от ответника за всички обременяващи клаузи по кредита. Нищожността не можело да се санира, поради което се иска прогласяването й с решението. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищецът попълнил заявка за кандидатстване със своите данни, потвърдил, че е запознат с общите условия, после активирал линка, където въвел изпратения му с sms ПИН код и потвърдил искането си. Лицето било одобрено за кредит, като му бил изпратен договор, който той приел, чрез активиране на бутона „приеми“. Твърди се, че шрифтът бил еднакъв по вид и формат, но не по- малък от 12 пункта. ГПР отговарял на законовите изисквания и не надвишавал петкратния размер на законната лихва. Лихвата в договора била фиксирана, поради което не се изисквало представяне на методика за изчисляването й. В договора бил посочен начина на образуване на ГПК, като се използвала формулата по приложението към закона. Оспорват се твърденията за нищожност на неустойката, като се твърди, че кандидатстващото лице било уведомено предварително, че при непредставяне на обезпечение ще дължи неустойка. Размерът й бил съобразен с функциите й по закон, като за заемодателя това бил рисков заем- бързо одобрение, без поръчител, без застраховка, като именно неустойката служела за обезпечение на кредитора. Същата била индивидуално уговорена, а не включена в ОУ, като потребителят можел да влияе върху съдържанието на тази клауза от договора. Същият бил действителен, поради което искът се явявал неоснователен. Също претендира разноски. В с.з. страната не се явява и не се представлява, но представя писмено становище по спора.
В срока за отговор се предявяват и насрещни искове- главен и евентуален, за осъждане на потребителя да изпълни задълженията си по действителния договор за кредит, като заплати дължимите суми за главница, лихви и неустойка. Посочва се, че лицето заплатило само 4 от общо 12- те вноски по кредита, като е посочено и какво точно е погасено с тях. Предявените искове са за остатъчните суми по договора, както следва: главен насрещен иск- за осъждане на потребителя да заплати по договора сумата от 709, 86 лева- главница, сумата от 112, 14 лева- лихва за периода 29.02.2020 г.- 28.10.2020 г. и сумата от 720, 24 лева- неустойка за същия период, както и евентуален насрещен иск- за осъждането му да заплати по договора сумата от 446, 15 лева- главница, сумата от 12, 05 лева- законна лихва за периода 28.10.2020 г.- 05.02.2021 г. и сумата от 48, 24 лева- договорна лихва за периода 29.06.2020 г.- 28.10.2020 г.
Постъпил е отговор на насрещния иск, в който се твърди, че същият бил нередовен, а по същество- неоснователен. Оспорват се приложенията към отговора, които били бланкови документи, неподписани от страните. Твърди се, че поради нищожност на договора за кредит, по него не били дължими никакви суми. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за потребителски кредит № **** от 28.10.2019 г., сключен между страните, на ищеца бил отпуснат кредит в размер на 1 000 лева, при следните условия: срок- 12 месеца, при ГЛП- 40, 55 %, ГПР- 49 %, неустойка при непредставяне на обезпечение- 1 080, 36 лева. Представени са още приложенията към договора- погасителен план, общи условия и стандартен европейски формуляр.
Представена е още и справка за платените по договора суми, както и за начина им на разпределение при погасяване на главница, лихва и неустойка.
Прието е заключение на съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице след проверка на договора и приложенията му, представени на електронен носител, е установило размерите на големината на шрифта, както следва: на договора- 9, 75 пункта, на Общите условия- 11 пункта, на погасителния план- 9, 75 пункта и на приложението- също 9, 75 пункта.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Първото възражение в исковата молба е относно шрифта, с който е изписан текстът на договора за кредит и приложенията към него. По делото е прието заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните. След подробен анализ на съдържанието вещото лице е посочило, че текстът на договора и приложенията е изписан с шрифт между 9, 75 и 11 пункта. При това положение следва, че разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК е нарушена. Без значение е обстоятелството дали договорът е читаем или не, защото законът въвежда изрични изисквания за формата и съдържанието на конкретния вид договор и обвързва нарушаването им с недвусмислени правни последици, които не подлежат на тълкуване.
Предвид констатираната от съда нищожност на договора на посоченото основание- неспазване на размера на шрифта, не е необходимо излагане на повече съображения по същество, защото законодателят е предвидил в чл. 23 от ЗПК, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, неустойки, такси или други разходи по кредита. Оттук- предявеният главен иск на ищеца се явява основателен и следва да се уважи.
По отношение на насрещните искове- претендират се остатъчните дължими суми за главница, лихва и неустойка. Както вече се посочи, при недействителност на кредита потребителят дължи единствено главницата по кредита, без лихви и неустойки. Нормата на чл. 23 от ЗПК не е пречка за присъждане на заетата сума, дори и в хода на делото да се установи, че договорът за кредит е недействителен. Това е така, защото съответният законов текст цели да уреди отношенията между страните по потребителския кредит при установяване на неговата недействителност. В случая по предявения главен насрещен иск няма да е налице недопустимо произнасяне на решаващия състав за връщане на заемната сума по един нищожен договор, след като нормата на чл. 23 от ЗПК урежда последиците от един недействителен потребителски договор.
В насрещна исковата молба е посочено, че потребителят е погасил част от кредита в общ размер на 1 000 лева, като бил заплатил първите 4 от общо 12 вноски, възлизащи в размер на 290, 14 лева, при което дължими остават още 709, 86 лева, до пълния размер на получената със заема сума. Принципно в тежест на длъжника е да установи какъв е размерът на погасения от него дълг по кредита и след като кредиторът сам посочва неизгодни за себе си факти- частично плащане, при липсата на насрещно доказване какво точно е погасено, следва да се приеме, че именно в този размер е остатъчната главница. Нещо повече, за първото с.з. кредиторът е представил справка за погасените суми, която не е оспорена от длъжника, които пък от своя страна е признал, че е получил и усвоил пълния размер на заема. Оттук, следва да се приеме, че от общо отпуснатата му сума от 1 000 лева, са платени като главница 290, 14 лева и остават дължими 709, 86 лева, колкото се и претендират. За тази сума искът следва да се уважи, като недължими остават сумите за лихва и за неустойка, защото в хипотезата на недействителен потребителски договор потребителят връща само чистата стойност на кредита, без допълнителните разходи. В този смисъл следва да бъде уважен само главният насрещен иск в частта за главницата и законната лихва към нея, като се отхвърлят изцяло главните насрещни искове за лихва и неустойка, а наред с това- и евентуалните за лихви. Предвид уважаването на главния насрещен иск за главница, не следва да се дължи произнасяне по евентуалния насрещен иск за главница по кредита.
Предвид изхода на делото- уважаване на иска на ищеца и частичното уважаване на насрещния главен иск на ответника, на всяка от страните се дължат разноски, на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК. Ищецът е внесъл държавна такса в размер на 50 лева (лист 11), депозити за вещо лице в общ размер на 180 лева (л. 78 и л. 97) и адвокатско възнаграждение на пълномощника си в размер на 900 (л. 7). Ответникът е заплатил държавна такса по насрещните искове в размер на 150 лева (л. 48), като не са представени доказателства за заплатен хонорар на процесуалния му представител, а само пълномощно (л. 21- 22), поради което следва да се приеме, че няма доказателства за направени разходи за адвокатско възнаграждение. Ответникът в подадена молба преди второто по делото с.з. е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, поради което съдът дължи произнасяне по същото. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. решаващият състав е свободен да намали възнаграждението дори точно на предвидения в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. В конкретния случай действително делото не се отличава с фактическа или правна сложност, в хода на процеса не са настъпили усложнения, а и по този род дела вече е създадена трайно установена и еднопосочна съдебна практика, в който смисъл са налице предпоставките за намаляване на възнаграждението. С оглед цената на иска, според нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да възлиза на сумата от 300 лева, до който размер съдът намира, че е справедливо да намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца. Така на ищеца се дължат разноски в размер на 530 лева, на ответника, по съразмерност- 69, 04 лева.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Александър Стамболийски” № 84- 86, ет. 12, Бизнес център „Урбан Модел“, представлявано от ********* ****** Ф. Д. и С.А., че сключеният с Д.П.П., ЕГН: **********,***, договор за потребителски кредит № **** / 28.10.2019 г. е недействителен, поради неспазване на изискуемия по чл. 10. ал. 1 от ЗПК размер на шрифта.
ОСЪЖДА Д.П.П., ЕГН: **********,***, да заплати на „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Александър Стамболийски” № 84- 86, ет. 12, Бизнес център „Урбан Модел“, представлявано от ********* ****** Ф. Д. и С.А., сумата в размер на 709, 86 (седемстотин и девет лева и осемдесет и шест стотинки) лева, представляваща остатъчна главница по договор за потребителски кредит № **** / 28.10.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск- 05.02.2021 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ останалите предявени от „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Александър Стамболийски” № 84- 86, ет. 12, Бизнес център „Урбан Модел“, представлявано от ********* ******Ф. Д. и С.А. против Д.П.П., ЕГН: **********,***, насрещни искове, както следва: главен насрещен иск- за осъждане на потребителя да заплати по договор за потребителски кредит № **** / 28.10.2019 г. сумата от сумата от 112, 14 лева- лихва за периода 29.02.2020 г.- 28.10.2020 г. и сумата от 720, 24 лева- неустойка по кредита за периода 29.02.2020 г.- 28.10.2020 г., както и евентуален насрещен иск- за осъждането му да заплати по договора сумата от 12, 05 лева- законна лихва върху главница от 446, 15 лева за периода 28.10.2020 г.- 05.02.2021 г. и сумата от 48, 24 лева- договорна лихва за периода 29.06.2020 г.- 28.10.2020 г.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Александър Стамболийски” № 84- 86, ет. 12, Бизнес център „Урбан Модел“, представлявано от ********* ******Ф. Д. и С.А., да заплати на Д.П.П., ЕГН: **********,***, направените разноски по настоящото дело в размер на 530 (петстотин и тридесет) лева.
ОСЪЖДА Д.П.П., ЕГН: **********,***, да заплати на „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Александър Стамболийски” № 84- 86, ет. 12, Бизнес център „Урбан Модел“, представлявано от ********* ******Ф. Д. и С.А., направените разноски по настоящото дело в размер на 69, 04 (шестдесет и девет лева и четири стотинки) лева, изчислени по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД