МОТИВИ по
НОХД № 6192/2013 г. по описа на Районен Съд- Варна, тридесет и седми
наказателен състав.
Против подсъдимия А.Л., роден на *** год.
в Естония, е повдигнато обвинение от Районна Прокуратура - Несебър, за
извършване на престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК - За това, че на 10.12.2008 г. при условията на продължавано престъпление в
гр. Несебър, в качеството му на управител на „Талинн инвест” ЕООД гр. Варна,
като посредствен извършител, чрез У.А.О. като се разпоредил с два апартамента,
собственост на „ТАЛИНН ИНВЕСТ” ЕООД гр. Варна чрез изповядване на покупко-продажби
по:
Нотариален
акт № 21, том ХVІ, рег. № 12613 по НД № 2924 от 10.12.2008 г., за апартамент,
находящ се в КК „Слънчев бряг – Запад” общ. Несебър, обл.
Бургас, представляващ самостоятелен обект в сграда № 51500.506.79.1.60, с адрес
гр. Несебър, етаж 4, апартамент С 66 на стойност 73 990 (седемдесет и три
хиляди деветстотин и деветдесет) лева,
Нотариален
акт № 22, том ХVІ, рег. № 12614 по НД № 2925 от 21.11.2008 г. (допусната
техническа грешка при изписване на датата в нотариалния акт), за апартамент,
находящ се в КК „Слънчев бряг – Запад” общ. Несебър, обл.
Бургас, представляващ самостоятелен обект в сграда № 51500.506.79.1.69, с адрес
гр. Несебър, етаж 5, апартамент А 92 на стойност 74 150 (седемдесет и
четири хиляди сто и петдесет) лева, съзнателно ощетил чуждо имущество – на
„ТАЛИНН ИНВЕСТ” ЕООД гр. Варна, поверено му да го управлява, собственост на „Р.
и Партньори” – гр. Талин, Р. Естония, представлявано от Р.Р.,
от което са последвали значителни щети за „ТАЛИНН ИНВЕСТ” ЕООД гр. Варна в
размер общо на 148 140 (сто четиридесет и осем хиляди сто и четиридесет)
лева.
Подсъдимият, в присъствието на преводач заявява,
че разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен, дава обяснения, с
които описва извършеното по време, място и начин. Отрича съзнателно да е
ощетявал имущество на "Талинн Инвест" ЕООД,
обяснява, че дружеството е получило финансова загуба, но причината
за тези загуби не е негова, тъй като е
правил това, което му нареждал собственика на дружеството. При покупка на тези два
апартамента е подписал нотариалния акт и собствеността била прехвърлена на
„Талинн инвест“. После решили, че ще закупят земя в с.Игнатиево, обл.Варна заедно със собственика и представителя Р. Р..
Заедно с него отишли на мястото, където се намира парцела. Заедно отишли и при
адв. В.Д., ВАК и я упълномощили да извърши проверка на документите, касаещи
този парцел, заедно с Р. Р.. След това бил сключен предварителен договор,
нотариално заверен за покупка на дадения имот. „Договора, се намирал на стр. 115-116 от сл.дело. В договора на ръка
е дописана банкова сметка ***. Направили
„ добавка“ на договора, че парите ще
бъдат преведени на банкова сметка - ***метка.“ След
това продавачът имал задължение да направи - ПУП (Подробен устройствен план).
Това е документа, от който може да се види какво може да се построи, обема,
строителен обем, който се издава от местните власти. Когато срокът на този
договор изтекъл „Талинн инвест“ имал задължение да заплати, а задължението на
продавача било да изготви този въпросния ПУП. „Стана
така, че нито продавача беше готов с ПУП-а, нито купувача беше готов с парите.“
Със съгласие на собственика „Талинн инвест“ се постигнало споразумение между
собственика на „Талинн инвест“ и представителя на продавача да се подпише анекс
към договора, който е бил подписан. Продавачът изпълнил задължението си по този
анекс и получил ПУП. „Към този момент ние не сме имали пари, за да заплатим
цялата цена за парцела отново. Тези пари фактически бяха загубени за „Талинн
инвест“ и юридически ситуацията не можеше да се реши без тази загуба от страна
на „Талинн инвест“. Причината за това е, че Р. Р. преди това е дал голям заем
на Я.Я., на друг негов партньор от бизнеса. На негов
друг бизнес партньор на други техни начинания. Той не е получил тези пари,
както беше обещано“. „През есента на
2008 г. Р. Р. казал, че не му дава спокойствие тази загуба от 17 150 евро.
Той казал, че предлага на продавача тези апартаменти. Или ако ние трябваше
бързо да продадем тези апартаменти и с получените пари да платим земята. Когато
той ми каза това, с нас беше един друг негов партньор на име А. от фирма „Рахенбул“. През това време, есента на 2008 г., започна
финансова криза и ситуацията стана много сложна. Идваше зима и всички сезонни
продажби спряха“. Подсъдимият лично продал доста апартаменти на Златни пясъци.
Затова заедно обсъждал със св.У.О.
възможността за продажба на тези апартаменти, който имал фирма за недвижими имоти в Слънчев бряг. През
този период е имал доверие на този човек. За продажбата на тези апартаменти
направил пълномощно и издал всички необходими документи. После получил от О.
нотариален акт и пари за тях. Издал му официален документ, че фирма „Талинн
инвест“ е получила пари за тази сделка. Веднага изпратил сканирани документи на
счетоводителя на фирмата. Следващото
стъпка била да бъде финализирана сделката в
с.Игнатиево, чрез сключване на предварителен и окончателен договор за покупка
на тази земя. Цената за земята била не -171 000 евро, а по ниска, защото
вече започнала кризата. Р. Р. постоянно обещавал на подсъдимия че всеки момент ще
бъдат приведени парите по сделката.. Имали два варианта за осигуряване на
средствата: от Я.Я.,
който трябвало да върне заема или втори
вариант, или се очаквал приход от още
един замразен проект в гр. Бяла, обл. Варненска.
Строителят в този проект бил Я.Я., но естонска компания участвала като съдружник. Ставало
въпрос за около 200 хиляди евро. Това било вторият възможен източник на финансиране,
като Р. Р. очаквал от там над 200 хиляди евро. Подписали нов предварителен договор в
очакване, че сделката скоро ще бъде приключена. На 17.04.2009 г. бил подписан договор с предмет имота в Игнатиево с
редуцираната цена, цената беше намалена вече. За съжаление тези пари така и не
били преведени. За това била определена среща между - А.Л., Р. Р. и У.О., за да
намерят изход от ситуацията, за да може все пак да бъде закупен този имот. По късно подсъдимия разбрал, че Р. Р. тямал
финансовите средства да бъде финализирана сделката. Сочи, че Р. е дал разпореждане за продажба или съгласие за продажба вербално
и чрез имейл. Тогава до него се намирал А.
/не установено по делото лице/. Получил решение на - Общото събрание за
продажба на тези два апартаменти. Преди сделката получил това решение на Общото
събрание от Р. Р. и го предадох на продавача. След предявяване на подс. А.Л.
документи на стр. 128 т. 1, приходен касов ордер – 2 бр. по сл.дело,
подсъдимия, допълва, че той е „попълнил и подписал тези документи. Това са
парите, които О. ми даде от продажбата на апартаментите. С тези пари авансирал покупката
на терена в с.Игнатиево по предварителния договор от 17.04.2009 г. С тези пари
направил авансово плащане по предварителния договор от април 2009 г. за парцела“.
Получил е официален документ от продавача, че сме платили тези пари. Това
плащане било - кеш, на ръка, не по банков път. Подсъдимият след запознаване с
материалите, намиращи се по сл. дело на л. 56, том 2 - приходен касов ордер от
17.04.2009 г.заявява, че „това е документа, с който Х.Н.Т. получи сумата в
размер на 49 100 евро. По представения по делото имейл на стр. 114, точка 2 от имейла, подсъдимият заявява, че е
получен от Р. Р. до А.Л. от 20.11.2008 г. Изпратено в четвъртък 20.11.2008 г. в
7,05 часа след обяд, вечерта“. „Аз все пак бих искал да сключа сделка с двата
апартамента. Приветствам Р.. Следва отговор от Р. Р. до А.Л. – „Здравей А., що се касае до покупка на
недвижими имоти, не ни достига още неголяма сума пари. Той трябвало да я получа
от М. в рамките на 2 седмици, защото хората от Тарту са обещали да направят
своя превод утре“. „Здравей А., в такъв случай трябва самите ние да продадем
тези апартаменти.“ Моли за оправдателна присъда.
Упълномощените двама защитници – адв.Р. и
адв.М. също пледират за признаване на подзащитния за невинен, тъй като от
събраните доказателства не се установило по безспорен начин извършването на
престъплението нито от обективна, нито от субективна страна. Отделно от това
деянието било несъставомерно, не съставлявало престъпление от общ характер. Считат, че той не е извършил не само това обвинение, което
му вменява ВРП, но и каквото и да е друго и че той съвестно е изпълнявал
задълженията си на управител на това търговско дружество, като с нищо не е
ощетил дружеството „Талинн инвест“. Тоест, деянието е обективно несъставомерно,
то е и субективно несъставомерно по аргументите, които току що изложих. Това
обвинение само по себе си, е достатъчно човек да го прочете по начина, по който
е структурирано в диспозитива, за да заяви, че само на това основание по начина
по който е структурирано обвинението А.Л. трябва да бъде оправдан. Сочат, че А.Л.
в дружеството „Талинн инвест“, е управител. За прецизност на обвинението, сочат,
че в чл. 217 има ал.2, която касае действията на законния представител и на
пълномощника. Обвинението по чл. 217 от НК не е по ал. 2 и няма как да бъде
осъден А.Л. по чл. 217, ал. 4, вр. чл. 217, ал. 2, защото няма такова обвинение
формулирано и изводите от самия обвинителния акт. Гражданският иск, съобразно
изложеното е неоснователен, тъй като след като А.Л. не е осъществил деянието,
което му вменява прокуратурата, няма и как да приемем граждански иск, който
следва съдбата на наказателната част за основателен. Но отделно и независимо от
това, съпоставяйки времето и момента, в който е бил предявен този граждански
иск, съгласно принципните постановки на тълкувателно Решение № 6/2005 г. на
общото събрание на гражданската колегия, този иск е погасен по давност, на
която ние се позоваваме. По изложените съображения, молят съда да признае
подсъдимия за невинен и да отхвърлите гражданския иск.
Прокурора от Районна прокуратура - Варна поддържа обвинението във вида, в
който е повдигнато и предявено срещу А.Л. за престъпление по чл. 217 ал. 4 вр.
ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, така както обвинението е фиксирано във внесения
обвинителен акт. От доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие и на
ДП предвид процедурата, по която се провежда наказателното производство, счита,
че по категоричен начин се установява, че свидетелят Р. Р. не е давал съгласие
за продажба на тези апартаменти, като за извършване на сделките с тях, свързани
с отчуждаването им от собственост на „Талинн инвест“ ЕООД е използван
установено по категоричен начин неистински документ, а именно протокол от Общо
събрание на съдружниците на „Талинн инвест“ ЕООД, който не е подписан от
лицата, посочени като участници в общото събрание. От показанията на
представителя на ощетеното юридическо лице Р. Р. също се установява, че той не
е давал съгласие за продажба на посочените два апартамента, както и че не е
имал желание и намерение дружеството му да придобива земя, земеделска земя в
землището на с. Игнатиево. По тази причина приема, че действайки като управител
на дружеството „Талинн инвест“ подс. А.Л. съзнателно е ощетил имуществото на
„Талинн инвест“ ЕООД със сумата от 148 140 лева, каквато е оценката на
отчуждените недвижими имоти към датата на деянието.
Счита, че сделките, свързани със земята в с. Игнатиево, които не са финализирани, сочат косвено, че това е една привидна
сделка, започната без намерение да бъде финализирана,
още повече, че въпросната земя, предмет на предварителния договор е била
продадена на друго лице за пъти по-ниска цена, отколкото е фиксирана в
предварителния договор. Отчитайки времето, през което се провежда това съдебно
производство, което твърде дълго продължи, предлага на съда да наложи на подс. А.Л.
наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, което на основание чл. 66
ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години и глоба в размер на
300 лева.
Предявен е граждански иск и е
конституиран като граждански ищец - пострадалата страна „Талинн инвест“ ЕООД. Пълномощникът на гражданският ищец,
адв.Д., ВАК пледира съдът да осъди подсъдимия да заплати претендираната
сума в размер на 148 140 лева, с която сума
счита, че е ощетено представляваното от него дружество. Крайният резултат е
ясен. От патримониума на дружеството са изчезнали 2
апартамента, които са били негова собственост и това е станало с използването
на документ с невярно съдържание. Счита, че единствено в рамките на това
производство може да получат адекватно парично обезщетение за своите вреди по
пътя на гражданския иск. Сочи, че са били заведени два броя граждански дела за
обявяване на нищожни на двете изповядани пред нотариус сделки в Несебър,
стъпвайки на съществуваща благоприятна до момента съдебна практика на ВКС,
търговско отделение, че когато няма надлежно решение, взето от собствениците на
фирмата отчуждител, има липса на воля. По чл. 26 от ЗЗД, поради липса на воля, тези сделки следва да бъдат обявени за нищожни. За
съжаление излезе Тълкувателно решение на Общото събрание на гражданските и
търговските колегии, което прие, че по достоен за защита е правния интерес на преобретателя по сделката, в случая лицето А.Ц., който
отсъства, поради което двата ни иска бяха осъдени на неуспех, решението се прие
с много особено мнение, но надделя мнозинството. С оглед на казаното, приема
като една защитна теза на подс. А.Л., не може имейл да замести надлежно взето
решение с подписи на собствениците, поради което смятам, че престъплението е
доказано и то по текста, който каза прокурора, а гражданско правните последици
от това престъпление би трябвало да бъдат на плоскостта на уважаване изцяло на
нашия граждански иск, за което ви моля.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като разгледа
обвинителната теза и тезата на защитата, приема за установено от фактическа
страна следното:
Производството е протекло по реда на глава
27 от НПК, чл.371, т.1 от НПК.
Пострадалият
Р. Р. решава чрез свое дружество в Естония да създаде собствено такова в България с
инвестиционна цел. Воден от желанието си чрез покупко-продажба на недвижими
имоти да реализира търговски печалби.
Именно, воден от това свое желание, през 2008 г. се стига до регистрация на
търговско дружество „Талинн инвест“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Р.
и партньори естонско дружество и с оглед познанствата с подс. А.Л., едноличния
собственик на капитала назначава А.Л. за негов единствен управител и
представляващ. Във връзка с осъществяване на инвестиционните намерения през м.
май 2008 г. в началото на м. май, дружеството Р. и партньори възлага на А.Л., а
последния проучвайки пазарната конюнктура през м. април и м. май намира
земеделска земя, находяща се в с. Игнатиево, обл.Варна
в местност „Караман
чеир“ с площ от около 14 декара, като започва
проучване статута на имота. Установява се, че е възможна промяна в статута на
земеделската земя от такава в друга, която да позволява застрояване. Бил е
ангажиран в тази връзка и адвокат, който да консултира купувача по сделката в
лицето на адв. Д., след даване на положително становище за липсата на правни
пречки за сключване на такава сделка, Р. Р. дава своето съгласие и оторизира
устно, поне по делото не са налице доказателства, да бъде сключен предварителен
договор за покупката на този недвижим имот. В изпълнение на взетото решение,
естонското дружество Р. и партньори превежда 17 150 евро по банковата
сметка на дружество „Талинн инвест“, представляваща 10 процента от
окончателната покупна цена, която безспорно съгласно сключения предварителен
договор от 07.05.2008 г. изрично е посочено, че тази сума е заплатена по банков
път, за което има банкови документи на продавача, като сумата е заплатена от А.Л.
в качеството му на представляващ дружеството. На 26.06.2008 г. се стигнало до
подписване на анекс първи към предварителния договор от 07.05.2008 г. във
връзка с намерението за покупка и сключване на окончателния договор за имота в
Игнатиево, тъй като Х.Т., продавача по сделката, към този момент не е бил
осъществил поетия договорен ангажимент да промени статута на имота чрез
одобряване на ПУП, позволяващ промяна не само на статута, но и застрояване на
имота, такива каквито са били уговорките между страните.
В
изпълнение на волята и желанието на св.Р.
Р., който е бил запознат и е настоявал да бъде сключена
тази сделка за покупка на два недвижими имота, С 66 и А 92, находящи се в к.к. Слънчев бряг, като тези сделки са окончателно изповядани
в надлежна нотариална форма, купувач по тези сделки е дружеството „Талинн
инвест“. То е било представлявано от своя представител подс. А.Л., като парите
по сделката отново са осигурени от св.Р. Р., чрез негово друго дъщерно
дружество в Естония, като са били приведени в страната. Покупната цена за тези
две жилища е отразена в самите нотариални актове – 148 140 лв. На 26.06.2008 г.
се стигнало до подписване на анекс първи към предварителния договор от 07.05.2008
г. във връзка с намерението за покупка и сключване на окончателния договор за
имота в Игнатиево, тъй като св.Х.Т., продавач по сделката, към този момент не е
бил осъществил поетия договорен ангажимент да промени статута на имота чрез
одобряване на ПУП, позволяващ промяна не само на статута, но и застрояване на
имота, такива каквито са били уговорките между страните. Към този момент самият
купувач дружеството „Талинн инвест“ не е разполагало и със свободен паричен
ресурс за финализиране на договорните отношение във връзка с покупката на този
имот в Игнатиево. Финансовите затруднения, които е изпитвало дружеството
„Талинн инвест“ през лятото на 2008 година, са посочени в обясненията на А.Л. в
наличните по делото имейли и разменена кореспонденция между А.Л., управител и Р.
Р., които сочат, че Р. Р. е изпитвал сериозни затруднения при осигуряване на
финализиране на тези сделки. Обсъждали са се различни варианти, по силата на
които може да се осигури такова финансиране, набелязани са били няколко
алтернативни варианта. Единият от тях е предвиждал продажбата на закупените
през м. май 2008 година апартаменти в к.к. Слънчев
бряг. Това са жилищата - С 66 и А 92,
като с цел избягване възможността за загуба на заплатеното по сделката капаро
от 17 150 евро и воден от желанието си да защити интереса на дружеството, А.Л.
подписва втори анекс към предварителния договор от 07.05.2008 г. и това е
анекса от 08.08.2008 г., където се вижда, че вече
заплатения аванс капаро от 17 150 евро се запазва, като се договаря разсрочено
плащане на остатъка до пълния размер на покупката цена. В тази връзка е анекса
на л. 117 от сл.дело. Продължили и интензивните разговори между А.Л. и Р. Р., с
обещания, че се очаква финансиране от дружеството майка или от реализация на
други проекти, с които се е ангажиран Р. Р., с други негови бизнес партньори,
но такова финансиране до
м. декември 2008 година не е осигурено, като видно от преведения в днешно с.з.
от преводача имейл от м. ноември 2011 г. Р. Р. разпорежда на подсъдимия А.Л. да
пристъпи към продажба на апартаментите в к.к. Слънчев
бряг с цел осигуряване финансиране за реализация на покупката на имота в с.
Игнатиево. В изпълнение на това решение на св.Р. Р., той изпраща решение на собственика
на капитала на А.Л., последния от своя страна изготвя в изпълнение на това
решение пълномощно към св.У.О., с което го упълномощава да извърши продажба на
тези два апартамента в изпълнение на взетото решение на собственика на
капитала. В решението за продажба на тези апартаменти от собственика, така и в
пълномощното, дадено към У.О., не е посочена цена, по която се упълномощава св.У.О.
да реализира сделката. На практика на него му е дадена възможност, с оглед
специалните знания, които има в сферата на покупко-продажбата на недвижими
имоти на база дадената му оторизация, да намери
най-добрата покупна цена за продажбата на тези апартаменти, съгласно пазарната
конюнктура. Определянето на продажната цена за двете жилища, с оглед анализа на
наличната по делото информация, изводима от доказателствата е, че не подсъдимия
А.Л., не св.Р. Р., а именно св.У.О. е
извършил преценката каква да бъде продажната цена. По делото не се събраха доказателства, че У.О. е
злоупотребил с доверието, което му е дадено, с правата, които са му възложени и
че е договорил цена под пазарната такава.
Двете
сделки са осъществени на 10.12.2008 г., като пълномощника У.О. е продал на
Ангелов, свидетеля двата апартамента за посочените в нотариалния акт суми,
играещи ролята на продажна цена, като няма какъвто и да е спор обаче, че на
10.12.2008 г. У.О. не е извършил отчетната сделка и до тази дата няма отчетна
сделка към управителя А.Л.. У.О., сам в своя разпит от сл.дело заявява, че е
предал по-късно продажната цена на А.Л.. Това е станало м. февруари 2009 г., на
която дата видно от издадени два приходни ордера от дружеството „Талинн инвест“
се установява, че сумите са получени от А.Л.. Той е информирал счетоводителя св.Г.
за получаване на тези суми, видно от анализа на счетоводната информация,
получаването на сумата, като счетоводна операция в том втори л. 159-160 от
сл.дело е удостоверена през м. март 2009 г. и с оглед желанието на Р. Р. за
финализиране на сделката и покупката на имота в с.Игнатиево, същата тази сума е
послужила за доплащане покупната цена, дължима по предварителния договор за
покупката на имота в Игнатиево, като подс.А.Л. е успял чрез предоговаряне,
отчитайки променената в негативен аспект пазарна конюнктура, свързана с
занижаване цената на недвижими имоти да договори по-ниска цена с продавача Х.Т.
за покупка на същия този терен, намерило отражение в сключения нов
предварителен договор за покупка на имота в Игнатиево от 17.04.2009 г., находящ
се на л. 57 от том 2 от следственото дело. Следва да се отбележи, че самия
предварителен договор на л. 57 от сл. дело
играе ролята на разписка, тоест на платежен документ за изплащане на
сумата от „Талинн инвест“ чрез А.Л., управителя на продавача, действащ чрез
пълномощника си Мариана И., за което е и създаден и нарочен допълнителен
документ приходен касов ордер от св.Х.Т. на л. 156, удостоверяващ получаване на
сумата.
Съобразно заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, причинената
щета на дружеството е в размера - 148 140.00 лв.
От заключението на графическата експертиза, приета в с.з. на 14.12.2010 г.
се установява, че подписът, който е положен в протокол от Общо събрание от
08.12.2008 г. на „Р. и Партньори“ /копие/, представен при изповядване на двете
сделки за продажбата на процесните апартаменти не е положен от Р.Р..
Съдът обсъди дадените от подсъдимия А.Л. обяснения, като отчете, че
същите освен доказателствено средство, са и средство за защита. След като
прецени същите с останалия събран по делото доказателствен материал, съдът
намери, че следва да бъдат кредитирани с доверие изцяло, като логични,
убедителни и непротиворечиви. Съдът приема за достоверни обясненията на
подсъдимия в частта, че е разполагал с
необходимите пълномощни за сключване на сделки.
От показанията
на св. Г. се установяват отношенията му с подсъдимия А.Л..
„Те имаха фирма, която се казваше „Амфора палас“.
Спомня си си хронологията по случая. Представил е нотариални актове за продажба
на два апартамента в Несебър или Слънчев бряг, мисля, като те са представени
доста по-късно, което е видно и от счетоводните записвания, които са направени,
че са дошли дори в следващата година нотариалните актове. От счетоводните
разпечатки е видно 2008 година и 2009 година беше до м. септември, октомври,
нещо такова. Дотогава сме ги водили документите. Видях записвания за покупка на
2 апартамента, продажба на 2 апартамента и съответно аванс за някакъв
предварителен договор. Това го има в разпечатките, което означава, и в описа на
документите, които сме издали на колежката“.
След предявяване на свид. Г. материалите от т. 1 стр. 150 и
следващи от сл.дело св. заявява, че „на стр. 152, от т. 1, на ред 6 има контировка, която е 629 207 срещу 504, което означава,
че имаме превод от валутна банкова сметка *** - 33 542,49 това е в лева.
Другото е с банковата такса 1,99 лв. и общата сума на превода е 33 544,48
лева. Това се е случило на 8 май 2008 г. На ред 1, на 07.05.2008 г., имаме даден заем
на дружеството по валутната сметка в размер на 30 315,37 лв., получени са
пари по валутната банкова сметка. ***, тоест на сграда, това е два реда
по-надолу. 203 срещу 401 1 има 94 251,37 – това е покупка на сграда. 401 1
е съответно доставчика или човека, от който е закупена тази сграда, като
долната статия 401 – 1 срещу 501 показва плащането на тази. 501 е сметка на
каса, тоест платено е в брой от нас на продавача. Надолу, на стр. 153, на
същата тази дата 20 май, имаме теглени пари от банковата сметка във валута, в
левова равностойност на 81 998,95. На следващия 2 ред е 501 на 502, което
означава, че тази валута е превалутирана вече в лева. Има такси, които
са заплащани по 207, което най -
вероятно са нотариалните такси при изповядване на сделките. На 21 май 2008 г.
имаме, трети ред отдолу на същата страница, имаме получен валутен заем в размер
на 39 116,60 в левова равностойност и на долния ред също 82 144,86.
Имаме изтеглени на 21 май малко по-късно 17 708,09, които са превалутирани
от валута в лева. На стр. 154, на 26 май имаме връщане частично на валутен заем
152-2 на 504 в размер на 12 517,31 лв. Свидетеля сочи, че е получен
валутен заем, който не мога да кажа от кого е. Имаме преведени пари по
предварителен договор в размер на 30 315, 37 лв. за покупка на недвижим
имот. Това е 15-16 000 евро. На 8 май тези пари са преведени -
33 542,49 лева – в евро се равняват на 17 150 евро. Парите са
преведени на дата 8 май по банкова сметка ***. След което имаме на 20 май
покупка на апартамент, 203-та е готова сграда, 203-та е сгради. Имаме покупка
на готова сграда и след това имаме плащане на тази покупка. На стр. 153, на 21
май, имаме получени валутни заеми в размер на 39 116,60 лева, а другия е в
размер 82 144,86 лева. От счетоводния запис излиза, че са придобити и са
платени сгради“.
По счетоводни документи относно двата имота посочва, че „ на 21 ноември 2008 г., стр. 159 – имаме
продажба на сграда в размер на 33 629,75 лева. Това е на ред 5, отдолу
нагоре. На долния ред имаме отписване на апартамента, което означава, че има
продажба. Води се на 48 743,69 апартамента по балансова стойност по цена
на придобиване, а всъщност е продаден за 33 629,75 на 21.11.2008 г. На 10
декември - на следващата страница 160, горните два реда, имаме отново продажба
пак по 414, продажбата е за 33661,69 в лева, а на нас като сме го описали се е
водил на 48543,58 лева. Закупен е за 48, а е продаден за 33 600. Има
начисление на ДДС. Това е стойността без ДДС, по надолу е ДДС-то. От
синтетичната оборотна ведомост, на стр. 162, това са началните салда по всички
сметки. Наличността в началото, това, което до определен период се е случило с
тези сметки, дали са се увеличавали или намалявали и съответно крайната
стойност на тази сметка. От синтетичната, тя всъщност на базата на синтетичната
оборотна ведомост и крайните салда се изготвя баланс, а на база на оборотите
пък се изготвя отчет за приходи и разходи. Към 31.12.2008 г. имаме разходи за
придобиване на дълготрайни материални активи, което е аванс по договор, има
преведени 33 542,49 лева. В евро това е 17 150 евро. Имаме преведени
пари по предварителен договор и към 31 декември имаме вземане от клиенти в
размер на 83 000 лв., което всъщност е от продажбата на тези апартаменти,
но нямаме плащане по тях. Следващата
колона е датата, на която е осчетоводен документа в счетоводството. Датата на
стопанската операция не съвпада с осчетоводяването, защото при нас документите
са дошли доста по късно. От това което виждам, операцията е била на 10.12.2008
г., а при нас документите са дошли на 5 март 2009 година и затова е използвана
сметка 414“. В
този смисъл са и приобщените към доказателствения материал по делото разписки,
приложени в следственото дело.
В подкрепа на
възприетата от съда фактическа обстановка са и показанията на св.Е.А., чиито
показания следва да бъдат кредитирани с доверие, като логични и дадени под
страх от наказателна отговорност. В показанията на свидетелката А. сочи, че “ 2009 или 2010 година и се обадил г-н Р. Р. и ме помоли да
поема счетоводството на фирма, в която той е съдружник. Отидох при колегата Г..
Оформихме протокола и приех документите на фирмата, счетоводни документи,
салда, които бяха по сметките, всички осчетоводявания за годината, в която се
случи и предните. Мисля, че това стана през 2009 г. Във връзка с продажбата на
2 апартамента, собственост на „Талинн инвест“ в Слънчев бряг, е приела документите
от св.Г., който беше извършил счетоводните записвания във връзка с тези сделки.
Запознала се е с наличните счетоводни операции във връзка със сделките и
потвърждава, че е нямало отразено плащане по тези сделки от страна на купувача
към фирма „Талинн инвест“. Беше отразено вземания. Не помня сумите, мисля че
двата апартамента общо около 50 000 евро ли бяха, не съм сигурна. Но
нямаше плащания, защото това го коментирахме с г-н Р. Р., че няма отразени
плащания. Счетоводителят беше сменен, тъй като по мои спомени г-н Р. Р. беше
разбрал, че сделките са осъществени и той се беше почувствал ощетен и пожела да
смени счетоводната фирма, която обслужва неговото дружество. Мисля, че
впоследствие тези задължения за двата апартаменти не са били плащани, защото
щеше да има някакви документи за това. Докато аз се занимавах със
счетоводството на фирмата, нямаше плащане. Преди 3-4 години г-н Р. Р. си взе
документите и не съм се занимавала със счетоводството на фирмата след това“.
При предявяване на материалите по следственото дело, л. 149,
съдържащ приемо-предавателен протокол от 27.10.2009 г. и л. 159-160 от сл.дело, сочи, че „ тя го заверила. На стр. 9 от
хронологичен регистър, на ред 4 е отразено вземане срещу отразяване на приход,
а на долния ред 5 е отразено отписване на дълготраен актив на сграда. Това е
счетоводната сметка за отчитане на сгради. Тези два реда означават, че има
отразен приход във фирмата от продажба на нещо. Не пише, че е недвижим имот.
Просто пише, че е от продажба други приходи, което може и да бъде и от приход
на недвижим имот – 33 629,75 лева. Тука не се вижда контировка,
която да отразяване начисляване на ДДС. На стр. 160 по същия начин, но за
втория недвижим имот най-вероятно. Това е вземането, което е отразено от клиента,
а това е прихода от продажба. В колона 8, сметка дебит 414 означава „вземане от
клиент“, че фирмата има да взема пари. В следващата колона, сметка кредит 709,
че има приход, но по смисъла на счетоводните стандарти, и в следващата сметка
прихода е в размер на 33 661,69 лв., като от следващия ред втори от тази
таблица се вижда, че прихода е отписан актив, сграда. Счетоводното отразяване
на тези сделки е извършено – едната сделка е счетоводно отразена на 05.03.2009
г., първата сделка е осчетоводена. Не, това е въвеждане на документа, тоест
кога технически е въведен документа в счетоводството на фирмата. Въведен е
документа в електронната система. „
Свидетелят сочи, че „Счетоводният запис е от 05.03.2009 г. На
стр. 160, сделката е на 10.12.2008 г. и отново е осчетоводена технически на
05.03.2009 г. Колегите са отразили 33 661,69 лева. На стр. 159 е 33629,75
лева. На долния ред 2 в колонка предпоследна, сумата от 48543,58 лева е сумата,
за която е бил заведен актива в счетоводството на дружеството. Тоест, това е
покупната стойност. Ако говорим за покупко-продажба на стока, при чистата
търговия една стока я купувам за 10 лева, а я продавам за 20. Тук е обратното.
Купили сме я по-скъпо и това отразява какъв разход отчита фирмата, тоест, че
сделката е на загуба. На предната страница 159 там е подобно. Отразяването на
сумата 48 43,697 е била сумата, за която е бил заведен актива, който е продаден
за сумата от 33 629,75 лева. Това отразява тези записвания. Имаше някакъв
договор дружеството „Талинн инвест“ чрез управителя А.Л. да е било страна по
предварителен договор за покупка на земеделска земя в Игнатиево. Не помня кога
е бил сключен. Когато приех документите от колегата, анализирах какво приемам и
се сещам, че по този договор имаше платен аванс от дружеството към продавачите
и дотам. Окончателна сделка нямаше. Поне докато аз съм била счетоводител. Този
аванс е бил преведен в периода преди аз да поема счетоводната дейност. Може би
2008 г. Не помня този аванс, с който е бил платен на продавача от дружеството купувач
с какво финансиране е било осигурено. Най-вероятно това е станало с пари на г-н Р. Р..“
По делото е разпитан и св.О.. Същият сочи,
че познавал А.Л.
от около десет години. Познавам ги покрай това, че те са имали хотелски
комплекс „Амфора палас“ на к.к.
Златни пясъци. Тогава имал фирма за недвижими имоти „Приз имот“ и се занимавах
с продажба на недвижими имоти. Имал е много оферти в този комплекс за продажба.
Не си спомнял конкретно кога да е купувал и продавал апартаменти в к.к Слънчев
бряг за А.Л..
Така описаната фактическа обстановка се
установи от събраните по делото доказателства, а именно: обясненията на
подсъдимия А.Л., показанията на св.Е.А., св.В.Г. и св.У. О., съдебно-счетоводна
експертиза, справка за съдимост, както и всички останали писмени доказателства-
приобщени като такива по реда на чл. 283
от НПК.
Като цяло може да се обобщи, че по отношение на релевантните по предмета
на обвинението обстоятелства и факти, не са налице съществени противоречия или
неизяснени моменти.
Съдът
се съобрази с постановките на Тълкувателно решение №
3/15.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2013 г. на общо събрание
гражданската и търговска колегия, че на практика на управителя въобще не му е
необходимо нарочна писмена оторизация от собственика
за разпореждане с недвижим имот, в частност продажбата на недвижими имоти, като
сделките извършени и без такова решение са действителни и са валидни и затова и
няма как и не е основателно да се отправят каквито и да е процесуални упреци
към подсъдимия А.Л. за сключване на тази сделка не само на това юридическо
основание, но и по причина, че волята на св.Р. Р. е недвусмислено, еднозначно и
няколкократно за продажбата на тези 2 апартамента в к.к.
Слънчев бряг, обективирана в най различни документи и
манифестирана по най-различни поводи, като именно в изпълнение волята на св.Р. Р.,
А.Л. е извършил разпореждането с тези два апартамента в к.к.
Слънчев бряг. Сумите от продажбата на двата апартамента подсъдимия А.Л. не ги е
получил на 10.12.2008 г. (няма спор и за защитата, че неправилното отразяване
на ноемврийската дата на едната от двете сделки е въпрос на техническа грешка от
страна на нотариуса, за което има категорични доказателства).
Следва
да се посочи, че обвинението касае периода - 10.12.2008 г., когато подсъдимия А.Л.
не е получавал покупната цена на 2 апартамента и затова няма спор по делото,
тъй да е получил парите на тази дата, нито св.У.О. твърди да е предавал парите
на тази дата, напротив, той заявява, че по-късно след сключване на сделката,
без да уточнява кога е предал парите, а това по-късно е извън категорично
инкриминирания период. От съставените писмени документи, се установява, че
предаването от св. О. и получаване от подс. Л. на парите е осъществено през
февруари 2009 г. Тези пари са постъпили, а видно от счетоводната документация, св.Г.
е посочил, че към края на 2008 г. има вземане в размер на 83 000 лева, което не е получено от
длъжника, а едва през 2009 г. реално се отразява когато и парите са постъпили в
управителя.
Тази
счетоводна операция е приключена, като реално парите се посочва, че са получени
от неговия управител А.Л.. Никой не отрича правото на А.Л. като управител да
продължи да изпълнява волята на едноличния собственик на капитала и да
инвестира тази сума в друго начинание. Затова след като на 10.12.2008 г. не се
твърди, а и категорично от доказателствата се опровергава, че пълномощника на
дружеството продавач до тази дата не е извършил отчетната сделка към подсъдимия А.Л., то няма как най-малкото само
на това основание А.Л. на 10.12.2008
год. да е ощетил дружеството.
Безспорно
е установено, че двете сделки за
продажбата на апартаменти в Слънчев бряг са извършени на правно основание,
валидно, те са действителни. А.Л. е действал в качеството си на управител на
дружеството, като негов законен представител, той е действал на основание,
предоставеното му от дружеството собственик решение за продажба на
апартаментите, обективирано в протокол от 08.12.2008
г. А.Л. не е знаел, че този документ не е подписан от неговия издател и не е
имал основание да има съмнение в тази посока с оглед няколкократно и
недвусмислено изразяваната от св.Р. Р. воля за продажба на апартаментите обективирана в други документи, налични по делото . Затова и той съвсем закономерно е приел, че
действа валидно и в изпълнение на волята на едноличния собственик на капитала.
Макар и по делото да не е представен оригинала на този документ, което прави
изводите на СГЕ изключително спорни, защото няма как да бъде изготвена
експертиза на неоригинален документ, с цел установяване автора и издателя на
този документ, но даже и да се приеме, че този документ не е актуализиран от Р.
Р., нито един от изводите не се променя, защото прокуратурата в обвинителния си
акт не твърди, че А.Л. е знаел, че ползвания от него документ не е авторизиран
от Р. Р..
Подсъдимият
А.Л. не е договорил продажната цена за апартаментите. Дал е мандат на
пълномощника да извърши продажбата при най-добри условия за дружеството, тоест
сам да определи цената, като се има предвид, че пълномощника ще договаря в
интерес на представлявания, а не за да го ощетява.
Категорично
е установено по делото, че получената продажна цена от апартаментите в к.к. Слънчев бряг е била инвестирана и вложена в друга
сделка, като е послужила за плащане на част от покупната цена за имота в с.Игнатиево,
в каквато връзка са представени писмените доказателства, това е договор за
покупко-продажба, предварителен от 17.04.2009 г., като видно от съдържанието на
този документ, сумата от 49 100 евро не е необходимо човек да има
специални знания, за да може да транслира 2 по 41 500 лева в 49 100
евро, визирам продажната цена за двата апартамента, на практика е видно, че
напълно съвпада по стойностен размер на
цената на имота в с.Игнатиево и е
послужила на А.Л. за осъществяване на неговите ангажименти по финализиране на
сделката в с.Игнатиево.
В
чл. 301 от Търговския закон, е посочено, че ако един орган е представителен,
какъвто е подсъдимия А.Л., е действал без представителна власт, без надлежна оторизация, то собственика на търговското дружество е в
правото си незабавно да оспори по съответния ред сделката. През 2009 г., св. Р.
Р. е знаел за тези сделки. Той не е предприел някакви действия във връзка с
оспорване на тези сделки, като по този начин като собственика на капитала е потвърдил
извършеното от подсъдимия А.Л..
Съдът съобрази, че съгласно трайната съдебна практика, посредствено извършителство е на лице, когато деецът нарушава
съответната наказателно правна норма, причинявайки виновно и противоправно
престъпния резултат, като си служи с друго лице, което е действало без умишлена
вина. В този смисъл е Решение № 160 от 29.02.1996 г. на ВКС по н.д. № 929/1995
г., ІІ н.о. В конкретния случай нито в обстоятелствената част на обвинителния
акт прокурора не е изяснил в коя хипотеза на посредственото извършителство
е извършено деянието, като липсват ясни, точни и пълни твърдения, фактически
обстоятелства, поради които обвинението приема, че св.О. е посредствен
извършител, тъй като посредствено извършителство има
и при участие в изпълнението на престъплението не само на наказателно
неотговорни лица, но и на такива при изключващи вината обстоятелства на
престъплението /чл.14 НК/, както и при условията на чл.16 НК.
Съгласно чл.
303, ал. ІІ от НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението
е доказано по несъмнен начин. Тази разпоредба предполага наличието на събрани
както преки, така и косвени доказателства, които да обусловят квалифицирането
на даденият субект на наказателна отговорност като извършител на конкретно
санкционирано от закона противоправно деяние, тогава когато са осъществени
всички признаци от състава на престъпление по смисъла на чл.
9, ал. І от НК.
Липсват, както преки,
така и косвени доказателства, които преценени поотделно и в съвкупност с
останалите да обусловят по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият А.Л. е
осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението, визиран
в текста на чл. 217, ал.4, вр. ал.І, вр. чл.
26, ал.І от НК.
Настоящият съдебен
състав намира, че подсъдимият не е осъществил фактическия състав на чл.217,
ал.4, вр. ал.І, вр. чл.
26, ал.І от НК, от обективна страна, като повдигнатото му обвинение се
явява недоказано по несъмнен и категоричен начин и постановяването на една
осъдителна присъда би почивала единствено на недопустими предположения, че е
извършено престъпление, респ., че то е извършено от него. Злоупотребата на
доверие се явява осъществена с всяко съзнателно действие на представителя или
пълномощника, което обективно противоречи на законните интереси на
представлявания, без да е необходимо да настъпват каквито и да е други
последици. Фактическият състав на чл.217 ал.4, вр. ал.І, вр. чл.
26, ал.І от НК изисква да е установено, че деецът съзнателно действа във
вреда на упълномощителя и от деянието са последвали,
значителни или невъзстановими щети. Увреждането би могло да се осъществи по
различни начини - чрез предприемане на правно значими действия, с които се
намалява активът или се увеличава пасивът на имуществото, чрез непредприемане
на правно значими действия, с които да се увеличи активът или да се намали
пасивът на имуществото на представлявания.
Настоящият съдебен
състав намира, че по делото липсват доказателства, от които да бъде направен
категоричен извод, че подписаните спогодба и анекс са против законните интереси
на представлявания. Напротив от преценката на събрания в хода на проведеното
наказателно производство доказателствен материал се установява, че подсъдимият в качеството му на управител на "Талинн Инвест" е
извършил действия, които са адекватни, своевременни и целящи гарантиране
правата на упълномощителя.
Не е налице и
субективната страна на престъплението по чл.
217, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл.
26, ал.1 от НК. Същото може да бъде извършено само при условията на пряк
умисъл. От събраните по делото доказателства не може да бъде направен
категоричен и еднозначен извод, че с извършените на 10.12.2008 г.
разпоредителни действия- подсъдимия А.Л. , те да са
били насочени
против законните интереси на представлявания - "Талинн Инвест"
ЕООД, представлявано от Р.Р..
Съставът на
престъплението по чл.
217, ал.4, вр. ал. 1, вр. чл.
26, ал.1 от НК предполага установяването по несъмнен начин на всички
признаци, както от обективната му, така и от субективната му страна. Липсата на
който и да е от тях обуславя несъставомерност на извършеното деяние, което
изключва и санкционирането му посредством наказателна репресия. В хода на настоящото производство не се
събраха достатъчно доказателства, които да индицират
за наличие на осъществен от страна на подсъдимия А.Л. състав на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
Пристъпвайки към
постановяване на присъдата си, поради изложените мотиви, съдът не може да
формира категорично вътрешно убеждение във виновност на подсъдимия А.Л., което
да е основано на доказателствения материал по делото. Ето защо очертаните
обстоятелства, анализирани във взаимовръзка помежду им формират вътрешното
убеждение на съда за доказателствена необезпеченост на обективните и субективни
признаци на престъпление по чл.217, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК.
След изчерпване на
всички възможни средства за доказване на обвинението не се установи, че
визираното в обвинителния акт престъпление по гл. V-та от НК (престъпления
против собствеността) е извършено, респ. че е реализирано от подсъдимия А.Л., поради
което съдът го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.217, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.
26, ал.1 от НК.
Досежно приетия за съвместно разглеждане
граждански иск, предявен от гражданския ищец „Талинн Инвест“
ЕООД: Гражданският иск в наказателния процес е неразривно свързан с обвинението
и споделя съдбата му.
При условията на чл. 307
от НПК съдът се произнесе по предявеният граждански иск и намери същият за
неоснователен и недоказан. По делото не се установи по безспорен и несъмнен
начин подсъдимият да е извършил престъпно деяние, както и да е извършил каквото
и да е виновно противоправно поведение, причинило неблагоприятни последици за
гражданския ищец, които последици да съставляват имуществени вреди, подлежащи
на обезщетяване на основание чл. 45 от ЗЗД. Не са налице следователно условията за уважаване на гражданския иск.
По горните съображения, съдът отхвърли изцяло предявеният от „Талинн Инвест“ ЕООД, конституиран и като граждански ищец, граждански
иск против подсъдимия А.Л. за заплащане на сумата от 148 140 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили от
престъплението, ведно със законните последици от това, като неоснователен и
недоказан.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови своя съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: