Р Е Ш Е Н И Е
№ 551/ 02. Декември
2022г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На девети ноември 2022г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 774/ 2022г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на В.С.Н. ***, чрез адв. М. ***
срещу Решение № 2153-14-96/04.08.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и
потвърденото с него Разпореждане № 2113-14-14#19/03.06.2022г. на Ръководител Пенсионно осигуряване,
с което на осн. чл. 68 ал.1-2, чл.9 КСО
и чл. 10 от НПОС е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателя, тъй като няма необходимия стаж за пенсиониране.
Жалбоподателят оспорва решението и потвърденото с него
разпореждане като незаконосъобразно. Счита, че не са изяснени всички факти и
обстоятелства от значение за правото на пенсиониране, въпреки подаденото
възражение срещу разпореждането, като не е изискана отново информация относно
стажа му. Неправилно не е бил зачетен като втора категория труд записания в
трудовата книжка стаж на жалбоподателя в завод „Саня“ АД за периода
11.05.1983г. – 05.11.1991г. като шлосер VI-ти и VII-ми разряд, а е прието, че се е водил на длъжност
ел.техник, каквато длъжност никога не е заемал и няма необходимата квалификация
за това. Заеманата от него длъжност „шлосер“ попада в бригада „Пароклиматици“,
която е част от отдел ОГЕ /отдел на главния енергетик/, където са ел.техниците
и бригада „Пар. вода и отопление“. Претендира разноски.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Плевен, чрез юрисконсулт
Савова изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага аргументи, че
категорията труд, за която да бъде зачетен стажът на лицето при пенсиониране се
определя според представените към заявлението оригинални документи за
осигурителен стаж – УП-3, трудови договори, допълнителни споразумения и др.
Представените от лицето документи не са били достатъчни и затова е изискана
служебно информация от осигурителния архив за спорния период относно длъжността
и сектора, в който е полаган труда. Според получената допълнителна информация
лицето е полагало труда си в отдел на главния енергетик, което по своята
същност не му дава правото да бъде зачетен положения труд като втора категория,
тъй като условията, при които е полаган труда не позволяват да се категоризира.
Затова счита, че решението е мотивирано и постановено при изяснена фактическа
обстановка. Прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 118 ал.1 и ал.3 КСО.
Решението на Директора на ТП на НОИ – Плевен е връчено
на 26.08.2022г. Жалбата е подадена на 08.09.2022г. в законния 14-дневен срок за
съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят В.С.Н. е
подал Заявление Рег. № 2113-14-14/05.01.2022г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68 ал.1-2 КСО. Към заявлението е
приложил документи за осигурителен стаж – военна книжка, трудови книжки, УП-3.
В хода на производството е изискана служебна информация относно цеха, звеното,
подразделението, в което е работило лицето за периода 11.05.1983г. –
05.11.1991г. като „шлосер“ в „Саня“ АД –
Плевен, към писмото е приложено и копие от трудовата книжка. В отговор е
получена информация, че за периода от 01.01.1984г. до м.11.1991г. във
ведомостите за заплати е вписан цех „ОГЕ“. За периода от 11.05.1983г. до
31.12.1983г. ведомостите за заплати не са електронно обработени и данни могат
да бъдат предоставени от Регионален архивен център към ТП на НОИ – Ловеч. В
отговор от ТП на НОИ – Ловеч е получена информация, че за периода 11.05.1983г.
– 31.12.1983г. лицето е работило към „ОГЕ“ на длъжност ел.техник. Видно от
изготвения опис на осигурителния стаж за периода 11.05.1983г. – 05.11.1991г. е
зачетен осигурителен стаж от 8г.5м24д от трета категория труд, положен на длъжност
шлосер/промишлена вентилация – ел.техник цех „ОГЕ“ в завод „Саня“ АД – Плевен,
въз основа на представена Трудова книжка № 105/02.08.1979г.
С Разпореждане № 2113-14-14#05.01.2022г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Плевен е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на осн. чл. 68 ал.1-2, чл.9 КСО на В.С.Н. ***, тъй като отговаря
на условията на чл. 68 ал.1-2 на КСО за навършена възраст 64г. 05м, но няма
необходимия стаж – 39г. 02м., изискуеми за 2022г.
Заявителят е роден на ***г. и към 05.01.2022г. –
датата на подаване на заявлението има навършена възраст 64г. 05м.05д. Въз
основа на представените документи – трудови книжки и представени удостоверения
УП-3 е зачетен осигурителен стаж от първа категория - 01г.10м.25д.; от втора
категория - 03г.10м.28д., от трета категория – 25г.11м.22д., или изчисления
осигурителен стаж превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104 КСО според
пенсионния орган е 34г.00м.13д. Недостигащият осигурителен стаж за пенсиониране
за осигурителен стаж и възраст е повече от 5 години и затова е посочено, че е неприложима
възможността по чл. 9а КСО за внасяне на осигурителни вноски върху недостигащия
осигурителен стаж за ползване правото за пенсиониране. В разпореждането е
указано, че при следващо заявление следва да представи удостоверение образец
УП-3 за категоризиране на труда за периода от 01.02.1993г. – 08.03.1993г. към
Фирма „Комос“ – Плевен, който по настоящото заявление не е зачетен, но същия според
пенсионния орган не е от значение за правото на пенсия.
Разпореждането е връчено с обратна разписка на
23.06.2022г. В законния едномесечен срок В.Н. подал жалба до Директора на ТП на
НОИ – Плевен. Изразява несъгласие с направените изчисления, които касаят
посочения стаж в разпореждането като втора категория труд. Претендира, че
стажът, посочен в трудовата книжка за периода 11.05.1983г. – 05.11.1991г., през
който е работил в завод „Саня“ на ненормиран работен ден като „шлосер“ VI и VII разряд е от
втора категория труд. Оспорва твърдението, че е работил през този период като
ел.техник. Счита, че не са изяснени всички обстоятелства от значение за
отпускането на личната му пенсия като е изчислен неправилно положения от него
труд втора категория, което дава отражение върху общия трудов стаж. Моли да се
преразгледа заявлението и да се направи наново изчисление на стажа за отпускане
на лична пенсия и конкретно за периода, в който е работил в Завод „Саня“, който
стаж според него е втора категория труд.
С Решение № 2153-14-96/04.08.2022г. на Директора на ТП
на НОИ – Плевен разпореждането е потвърдено. Прието е, че спорния момент в
случая е следва ли да бъде зачетен за осигурителен стаж от втора категория
стажът, положен от В.Н. *** за периода 11.05.1983г. – 05.11.1991г., поради
твърденията му, че е работил на ненормиран работен ден като „шлосер“ VI и VII разряд. Въз
основа на получените от пенсионния орган служебно уточнителни писма при
издаване на разпореждането, е заключил, че лицето е работило за периода
11.05.1983г. – 31.12.1983г. в Завод „Саня“ АД – Плевен на длъжност „ел. техник“
към цех „ОГЕ“ /отдел на главен енергетик/, тъй като според данните от ведомостите
за заплати фигурира към цех „ОГЕ“. Затова Директорът на ТП на НОИ – Плевен е
направил извод, че правилно пенсионният орган е категоризирал положения от
лицето стаж в Завод „Саня“ АД – Плевен като трета категория труд и вярно е
изчислил общия осигурителен стаж на Н. съгласно чл. 104 от КСО, превърнат към
трета категория труд: 34г. 00м.13д., с оглед на което правилно е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на
необходимия осигурителен стаж – 39г. и 02м., изискуеми за 2022г.
Съгласно чл. 98 ал.1 КСО ръководителят на пенсионното
осигуряване към ТП на НОИ – Плевен е териториално и материално компетентен да
издава разпореждания за отпускане и изменение на пенсиите. На осн. чл. 117 ал.1
т.2 б.”а”, ал.2 и ал.3 от КСО разпорежданията за отказ или неправилно определяне
или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях подлежат
на задължително обжалване по административен ред пред по-горестоящия
административен орган – Директора на ТП на НОИ в едномесечен срок. Последният
се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като решава въпроса по
същество или връща преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, когато
не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.
Решението на Директора на ТП на НОИ подлежи на обжалване по съдебен ред пред
административния съд. Определеният ред и срокове за обжалване и произнасяне са
спазени.
Разпореждането е издадено от Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Плевен, а решението, с което е потвърдено, е издадено
от Директора на ТП на НОИ – Плевен и следователно от съответния териториално и
материално компетентен орган в рамките на предоставените от закона правомощия.
Директорът на ТП на НОИ - Плевен се е произнесъл по
обжалваното разпореждане и доводите на жалбоподателя относно недостигащия
осигурителен стаж, в подкрепа на становището на пенсионния орган.
Разпореждането съдържа всички необходими реквизити на индивидуален
административен акт и отговаря на изискванията за форма, като съдържа кратки мотиви.
Не е спорно, че жалбоподателят към датата на заявлението – 05.01.2022г. има
навършена възраст 64г. 05.мес. 05 дни и отговаря на условието на чл. 68 ал.1, 2 КСО – за навършена възраст 64 г. 05м. за 2022г. за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Спорно е дали има изискуемия осигурителен стаж от 39г.
02м. за 2022г.
Директорът на ТП на НОИ – Плевен е приел, че спорния
момент е единствено по отношение на стажа на жалбоподателя за периода
11.05.1983г. – 05.11.1991г., когато е работил в Завод „Саня“ като е приел, че за
периода 11.05.1983г. – 31.12.1983г. е работил като ел.техник в цех „ОГЕ“ въз
основа на служебните справки за вписванията във ведомостите за заплати и затова правилно периода на работа в Завод
„Саня“ е зачетен за трета категория труд. Не е извършена проверка по отношение
на останалия осигурителен стаж на жалбоподателя дали правилно е категоризиран,
респективно дали при превръщането му към трета категория труд жалбоподателят
има необходимия осигурителен стаж от 39г. 02м. По този въпрос в решението не са
изложени никакви мотиви.
Видно от вписванията в Трудова книжка №
105/02.08.1979г. за периода 11.05.1983г. – 01.02.1984г. Н. е заемал длъжност
шлосер VI
разряд, от 01.02.1984г. до 02.01.1989г. –
шлосер VII разряд, от 02.01.1989г. – 05.11.1991г. шлосер по
ремонт на промишлена вентилация II степен в
Завод „Саня“ – Плевен, в производството на вълнен трикотаж. Трудовата книжка
представлява официален удостоверителен документ, приключена е и заверена
съгласно изискванията с подпис на главен счетоводител, ръководител на
предприятието и печат и удостоверява придобит осигурителен стаж в това
предприятие в размер на 8г.5м.24д. на длъжност „шлосер“ по ремонт промишлена
вентилация в производството на вълнен трикотаж. Жалбоподателят не е работил на
длъжност „ел.техник“. При служебната справка за уточняването на цех, звено, в
който е работил, е установено, че лицето фигурира във ведомостите за
заплати на „ОГЕ“ / отдел на главния
енергетик/. Допълнителната информация, че за периода 11.05.1983г. – 31.12.1983г.
е работил към „ОГЕ“ на длъжност ел.техник по отношение на изпълняваната
длъжност не отговаря на вписванията в трудовата книжка и затова не следва да се
взема предвид. Със Заповед № 546/27.10.1989г. на Директора на Завод „Саня“ по
предложение на главния енергетик В.Н. – „шлосер по ремонт на промишлена
вентилация“ е определен за бригадир на бригадата „Пароклиматици“, считано от
01.11.1989г., но без преназначаване, тъй като промяна на длъжността не е
отразена в трудовата му книжка.
Може да се направи извод, че Н. е работил за периода
11.05.1983г. – 05.11.1991г. на длъжност шлосер към „Отдел на главния енергетик“
по ремонт на промишлена вентилация при производството на вълнен трикотаж в
Завод „Саня“ – Плевен. И според собствените му обяснения - в отдела на главния
енергетик са били две звена – ел.техници и пароклиматици. Той е работил към
второто звено, което отговаря за парата, за подгряването на багрилните апарати,
пречиствателната станция, кислород, за багрилни апарати в апретурата, за
климатичните камери на помещенията. Отговарял е за заварки, ремонт на помпи,
връщане на конденз в ТЕЦ-а, ремонт на багрилните апарати в апретурата, парните
преси, които са в конфекцията на предприятието. Давали са дежурства по 24 часа,
за да се поддържа климата и ако има проблеми с тези инсталации да се
отремонтира, били са на повикване – по празници и през нощта. От обясненията му
става ясно, че е работил към „Отдел на главния енергетик“ по поддръжката на
парните, климатични и багрилни инсталации в предприятието с оглед на което
следва да се прецени така изпълняваната дейност на длъжност шлосер в ОГЕ –
промишлена вентилация при производството на вълнен трикотаж, дали дава втора
категория труд според правилата за категоризация на приложимия към момента на
полагане на труда Правилник за категоризиране на труда /отм/. Според §2 ЗР за
отмяна на ПКТП – трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите,
придобит до 31 декември 1999г. включително, се зачита от съответната категория
по действащия до тази дата ПКТП. Както в разпореждането, така и в решението на Директора
на ТП на НОИ липсват аргументи, защо не е призната втора категория труд, а е
прието, че трудът е от трета категория.
Съгласно т.66 от ПКТП /отм./ трета категория са всички
останали работници и служители, невключени в другите раздели. Това изисква
преценка на приложимостта на т.31 и т.66и относно признаването на втора
категория труд за работещите в текстилната промишленост с оглед длъжността и
отдела, в който е работил жалбоподателя, вида промишленост и изпълняваната
дейност, свързана с поддръжка на производствените и климатични инсталации.
Съгласно т.31 втора категория труд са работници и секционни майстори
включително в първичната преработка на суровините, в подготвителните и
основните цехове /участъци/ при предене, тъкане и текстилно облагородяване на
тъкани във фирмите и предприятията на памукотекстилната, вълнената и
копринената промишленост, техническия текстил, производство на тъкани и изделия
от технически влакна, преработка на полиестерна коприна и шевни конци. Съгласно
т.66и от втора категория са работници и инжинерно-технически работници до
началник на цех включително от първичната преработка на суровините,
подготвителните и основните цехове /участъци/ във: памукотекстилната,
вълнената, копринената, трикотажната промишленост, технически и нетъкан
текстил, тъкани и изделия от технически влакна без включените в т.31; Анализ на евентуално приложимите нормативни
разпоредби с оглед отрасъла, заеманата длъжност и отдел и преценка за категория
труд според изпълняваната работа липсва в преписката и в мотивите на пенсионния
орган и в решението на Директора на ТП на НОИ – Плевен, поради което съдът
счита, че изводът за правилно определен стаж от трета категория за обсъждания
период е немотивиран.
Жалбоподателят е оспорил преценката на пенсионния
орган и категоризирането на труда при изчисляването на осигурителния му стаж от
втора категория, което дава отражение на общия осигурителен стаж при
превръщането му към трета категория труд и е от съществено значение за правото
на пенсиониране по чл. 68 ал.1 , 2 КСО.
Директорът на ТП на НОИ се произнася с мотивирано
решение в едномесечен срок, като решава въпроса по същество или връща
преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, когато не са изяснени
всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Директорът на
ТП на НОИ при задължителното административно обжалване извършва цялостна
преценка на правото, за което дължи излагане на мотиви, а не само проверка по
наведените оплаквания, произнася се по същество или връща преписката на органа
с указания, когато не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за
правото. В случая не са изложени мотиви и не е направена такава преценка.
Видно от описа на осигурителния стаж, изготвен при
издаване на разпореждането, на жалбоподателя е признат осигурителен стаж от
различни категории труд - от първа категория – 1г.10м.25д., от втора категория
– 3г.10м.28д. и от трета категория – 25г.11.22д. През целия си трудов стаж е
работил в различни предприятия, на различни длъжности, което налага събирането
на доказателства и определяне на категорията труд за всяка от тях.
От описа на осигурителния стаж съдът констатира, че
част от стажа е зачетен въз основа на издадено УП-3 за съответната категория
труд – първа или втора.
По т.5 за периода 02.12.1980г. – 01.04.1981г. въз
основа на трудова книжка № 105/02.08.1979г. пенсионният орган е зачел 1м.16д.
осигурителен стаж от трета категория за длъжност „шофьор МАЗ – самосвал“ в
ДАП-Луковит, със забележка, че няма данни за тонажа на камиона и за категорията
труд. Стажът е зачетен по заверка, не става ясно откъде са взети данни за вида
на управлявания камион. В трудовата книжка е отбелязано „шофьор“, не са изискани
допълнителни документи – представяне на УП-3 за длъжност и категория труд, нито
е извършена проверка на ведомостите за заплати за уточняване тонажа на камиона
за преценка категорията труд.
По т.12. въз основа на Трудова книжка № 105 за времето
от 01.02.1993г. -08.03.1993г. Н. е работил като шлосер във Фирма „Комос“ –
Плевен, но не е зачетен въобще трудов стаж, дори от трета категория. В
разпореждането е указано, че при подаване на следващо заявление за пенсиониране
следва да се представи УП-3 за стажа и че този стаж не е от съществено значение
за правото. Такова удостоверение е следвало да бъде изискано в хода на
производството за установяване на категорията труд, не става ясно защо стажът
не е бил зачетен въз основа на редовните вписвания в трудовата книжка за стаж
от трета категория, при липса на други данни.
По т.19 въз основа на Трудова книжка № 1/23.02.2007г.
за периода 20.07.2004г. – 23.02.2007г. е зачетен осигурителен стаж от 2г.7м.3д.
на длъжност шофьор товарен автомобил, управител склад в ЕСМ ООД – Плевен. Видно
от вписванията в трудовата книжка В.Н. е работил в „ЕСМ“ ООД в звено
механизация като водач на товарен и специализиран автомобил за периода
20.07.2004г. – 21.03.2005г. и като управител склад за периода 21.03.2005г.
-23.02.2007г. Приложени са ведомости за заплати, от които се потвърждават
вписаните длъжности в трудовата книжка. Не е изискано удостоверение УП3, нито
други доказателства за изясняване на категорията труд с оглед товароподемността
на камиона и не става ясно защо е зачетен за трета категория.
По т.25 – по Трудова книжка № 1/23.02.2007г. за периода 01.09.2010г. – 09.09.2010г. е
зачетен осигурителен стаж от 8д. от трета категория за длъжност шофьор на Камаз
във „Водно строителство 2000“, без да е изяснена товароподемността на камиона.
По т. 26 – за периода
12.09.2011г.-01.07.2012г. е зачетен осигурителен стаж от 9м. 19д. от
трета категория по УП-3 № 2021-18/11.02.2022г., което не е приложено по
преписката, за длъжност шофьор на товарен автомобил във „Вивамед“ ЕООД – Плевен
/отрасъл селско стопанство/. Но според вписването в трудовата книжка трудът е
положен като шофьор на тежкотоварен автомобил, вероятно се касае за селскостопанска
техника. Противоречието по УП-3 и Трудова книжка относно вида на автомобила,
което е от значение за категоризирането на труда не е било изяснено чрез
извършване на проверка или изискване на допълнителни документи и не става ясно
защо е зачетен като трета категория.
От втора категория е трудът, положен след 31.12.1999г.
на длъжност шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона
съгласно чл.2 т.25 от Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране. А за периода до 31.12.1999г. е
приложим Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране. Необходимо е
за изброените периоди, когато жалбоподателят е заемал длъжността „шофьор“ да се
изискат допълнителни доказателства и да се извърши преценка дали трудът попада
във втора категория.
Пенсионният орган не е изяснил всички факти и
обстоятелства от значение за определяне категорията труд, което е дало
отражение при изчисляване на общия осигурителен стаж от значение за правото на
пенсиониране на жалбоподателя.
При задължителния административен контрол Директорът
на ТП на НОИ не е извършил задължителната цялостна преценка на събраните
доказателства от пенсионния орган за трудов стаж и категория труд на
жалбоподателя с оглед изпълнение на изискването за наличието на необходимия
осигурителен стаж за пенсиониране и не е изложил мотиви в тази насока. При неизяснени
факти относно категорията труд е следвало да върне преписката на пенсионния
орган с указания за проверка на тези обстоятелства и изискване на допълнителни
доказателства за определяне категорията труд. Липсата на мотиви и
неизясняването на всички факти и обстоятелства от значение за правото на пенсия
е съществен порок във формата на акта и съществено процесуално нарушение, което
е основание за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане като
незаконосъобразно. Поради това преписката следва да се върне на пенсионния
орган за изясняване на всички факти и обстоятелства относно категорията на
положения от жалбоподателя труд и нова преценка за наличието на необходимия
осигурителен стаж за пенсиониране, съобразно подробните указания в мотивите на настоящото
решение.
По изложените съображения жалбата е основателна и
следва да се уважи. При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят направените деловодни разноски в размер на 450 лв. – за адвокатско
възнаграждение, което не е прекомерно с оглед разпоредбата на чл.8 ал.2 т.2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено
с фактическата и правна сложност на делото.
Водим от
горното и на осн. чл. 172 ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-14-96/04.08.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с
него Разпореждане № 2113-14-14#19/03.06.2022г.
на Ръководител Пенсионно осигуряване, с което на осн. чл. 68 ал.1-2, чл.9 КСО и чл. 10 от НПОС е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.С.Н. ***.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ – Плевен за нова преценка и произнасяне по заявлението на В.С.Н. за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване със
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Плевен да заплати на В.С.Н. ***
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/