№ 179
гр. гр. Димитровград, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101771 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба се твърди, че на 11.05.2009г. между „Банка ДСК“ЕАД и **, като
кредитополучател, бил сключен Договор за кредит за текущо потребление. Предоставен бил
кредит в размер на 7000 лева, при базов лихвен процент от 7,44%, като лихвения процент по
кредита бил общо 14,95%. ГПР по кредита бил в размер на 16,88%, като можел да бъде
променян при предпоставките, предвидени в ОУ. Кредитът бил усвоен чрез разплащателна
сметка с титуляр **. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, като падежната дата
на всяка вноска е 7-мо число от месеца. Крайният срок за погасяване на задължението бил
07.05.2019г., съгласно приложения към Договора Погасителен план. Изпълнението на
задължението по Договора било обезпечено с поръчителство от страна на ответника А.Н. **
/Й./, която била солидарно задължена и отговаряла заедно с кредитополучателя спрямо
кредитора при неизпълнение на задълженията и условията по кредита. В тази връзка бил
подписан Договор за поръчителство от 11.05.2009г. между „Банка ДСК“ЕАД и ответника.
Съгласно т.19.2 от ОУ към Договора, при допусната забава в плащанията на главница и/или
на лихва над 90 дни, целия остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в
просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъка от кредита
се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10
пункта. Поради преустановяване на погасяването на задълженията за заплащане на месечни
вноски по Договора и при наличие на предпоставките на т.19.2 от ОУ, Банката обявила
предсрочната изискуемост на кредитополучателя ** чрез нотариална покана, връчена на
13.04.2017г. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. На 26.04.2017г. Банката депозирала в РС-
Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ** и
А.Н. ** /Й./. Образувано било ч.гр.д.№659/2017г. по описа на РС-Димитровград, по което на
1
27.09.2017г. съдът издал Заповед №439 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК. С нея разпоредил на двамата длъжници да заплатят в полза на
Банката сумата от 2903,92 лева- главница по горепосочения Договор, 242,31 лева- договорна
лихва за периода от 07.10.2016г. до 25.04.2017г., 18,44 лева- наказателна лихва, за периода
от 07.09.2016г. до 25.04.2017г., 120 лева заемни такси, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 26.04.2017г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски
в размер на 165,69 лева. Тази заповед била връчена на ** лично, като в указания й срок тя
не депозирала в съда възражение против нея. По отношение на поръчителя А.Н. ** /Й./
заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
По силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 21.06.2017г., „Банка
ДСК“ЕАД прехвърлила в полза на ищеца „ОТП Факторинг България“ЕАД пакет от
вземания, сред които и вземането, което имала по горепосочения договор за кредит. На
базата на изрично пълномощно, предоставено от Банката, ищецът изпратил от нейно име
уведомително писмо за прехвърляне на вземането до **, както и уведомително писмо до
ответника ** ** /Й./. Предвид липсата на плащане на задължението по така издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
ищецът предявява настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на поръчителя А.Н. ** /Й./, че дължи на ищеца
сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 №439/27.04.2017г. и Изпълнителен лист №708/27.04.2017г. по ч.гр.д.
№659/2017г. по описа на РС-Димитровград, произтичащи от Договор за кредит от
11.05.2009г. и Договор за поръчителство от 11.05.2009г. Претендира присъждане на
направените в заповедното и настоящото производство деловодни разноски.
Ответникът АТ. Н. Й., чрез назначения й от съда особен представител адв.Д.**,
депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но
неоснователен. Не били представени от страна на ищеца доказателства за това кога
ответника е била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по
договора за кредит. Такова уведомление било извършено само на ищеца. Тъй като ответника
била поръчител, а срока на договора изтичал на 07.05.2019г., тя трябвало да бъде уведомена
за изискуемостта на кредита до 6 месеца, като след изтичане на този срок на основание
чл.147 от ЗЗД нейната отговорност за плащане била погасена. На следващо място поддържа,
че по делото нямало доказателства ищеца да е уведомявал ответника за извършеното
прехвърляне на вземането по договора за кредит. Изпратеното до нея уведомително писмо
не било връчено, а приложеното по делото уведомление за цесия също нямало как да
достигне да знанието на ответника, тъй като тя не била открита на адреса си и в
производството се представлявала от особен представител, назначен от съда. Така не било
спазено изискването на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, като цесията не била породила действие в
отношенията между новия кредитор и длъжника. Поради това ответникът не дължала
плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор за заем в полза на ищцовото
дружество. Предвид изложеното иска предявения иск да бъде отхвърлен като
2
неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представеното от страна на ищеца Удостоверение за идентичност на лице с
различни имена с изх.№СЛ-1/04.04.2022г., издадено от община Димитровград, АТ. Н. Й., с
ЕГН **********, и А.Н. **, са имена на едно и също лице.
Видно от представения от ищеца препис от Договор за кредит за текущо потребление
на 11.05.2009г. „Банка ДСК“ЕАД се е договорила с ** да й предостави кредит в размер на
7000 лева. Кредитополучателят трябвало да върне таз сума за срок от 120 месеца с ГЛП от
14,95% и ГПР в размер на 16,88%. Според приложения към Договора Погасителен план,
първата вноска била дължима от кредитополучателя на 07.06.2009г., а последната на
07.05.2019г. Всяка от така дължимите вноски била в размер на 112,72 лева, като включвала
главница и лихва. Общото задължение по Договора възлизало на 13721,46 лева, от които
7000 лева главница, 6526,46 лихва и 195 лева такса.
Едновременно с Договора за кредит за текущо потребление, на 11.05.2009г. бил
сключен и Договор за поръчителство между „Банка ДСК“ЕАД и ответника ** ** ** /Й./. С
този договор последната се задължила, че ще обезпечава изпълнението на задълженията на
** по процесния Договор, като отговаря солидарно с кредитополучателя и се задължава
спрямо кредитора при неизпълнение от страна на ** на задълженията й по Договора за
кредит, да ги изпълни при договорените условия.
Съгласно приетата като доказателство по делото Нотариална покана от представител
на „Банка ДСК“ЕАД до **, изх.№12-20-00343/16.03.2017г., последната е била уведомена, че
поради забава в погасяване на задълженията й по сключения Договор за банков кредит от
11.05.2009г., отпуснат в размер на 7000 лева, Банката обявява кредита за предсрочно
изискуем. От датата на получаване на това писмо цялата непогасена главница по договора за
кредит ставала дължима и върху нея начислявала лихва в размер на договорения лихвен
процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава. От направеното в поканата
отбелязване от нотариус ** се установява, че адресата не бил открит на адреса си, като в 14-
дневен срок от залепване на уведомление на външната врата на дома му, не се явил в
нотариалната кантора за връчване на настоящата нотариална покана. Поради това и на
основание чл.47 ал.5 от ГПК, същата се считала за връчена.
Същата Нотариална покана, но с изх.№12-20-00344/16.03.2017г. била изпратена и до
ответника А.Н. ** /Й./. От направеното в поканата отбелязване от нотариус ** се установява,
че адресата не бил открит на адреса си, като в 14-дневен срок от залепване на уведомление
на външната врата на дома му, не се явил в нотариалната кантора за връчване на настоящата
нотариална покана. Поради това и на основание чл.47 ал.5 от ГПК, същата се считала за
връчена.
Тъй като кредитополучателят по делото не заплатил на „Банка ДСК“ЕАД
задълженията си по процесния договор, на 26.04.2017г. в РС-Димитровград било
депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение
3
на ** и А.Н. **. Образувано било ч.гр.д.№659/2017г., по което на 27.04.2017г. съдът издал
Заповед №439 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК, с която разпоредил на двамата длъжници да заплатят солидарно в полза на заявителя
сумата 2903,92 лева- главница по Договор за текущо потребление от 11.05.2009г., сумата от
242,31 лева- договорна лихва за периода от 07.10.2016г. до 25.04.2017г., сумата в размер на
18,44 лева- наказателна лихва за забава за периода от 07.09.2016г.до 25.04.2017г., сумата в
размер на 120 лева заемни такси, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
26.04.2017г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 165,69
лева. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника **, която в указания й срок не
подала възражение против нея. Същата заповед била връчена на ответника А.Н. ** при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия иск против нея за установяване на своето вземане.
С Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 21.06.2017г., „Банка
ДСК“ЕАД прехвърлила в полза на ищеца „ОТП Факторинг България“ЕАД свдои вземания,
произтичащи от предоставени просрочени кредити на физически лица, необезпечение с
ипотека. Съгласно представеното по делото извлечение от Приемо-предавателен протокол
от 27.06.2017г., Банката е прехвърлила в полза на ищеца и вземането, което има по
отношение на кредитополучателя ** по Договор от 11.05.2009г. в размер на общо 3400,37
лева.
Видно от приетото като доказателство по делото Пълномощно, „Банка ДСК“ЕАД е
упълномощила „ОТП Факторинг България“ЕАД да уведоми от името на банката всички,
длъжници, съдлъжници и поръчители по вземанията о кредити, които банката е цедирала с
Договора за покупко-продажба на вземания от 21.06.20917г., за извършената цесия, като
пълномощникът има право да подпише писмените съобщения по чл.99 ал.3 от ЗЗД от името
на банката до длъжниците по прехвърлените вземания, описани в приемо -предавателния
протокол към Договора за цесия.
С Писмо от „Банка ДСК“ЕАД до ищцовото дружество, на основание чл.99 ал.3 от
ЗЗД, било потвърдено настъпилото прехвърляне на вземанията, подробно описани в
Приемо-предавателния протокол към Договора за цесия, с дата на прехвърляне 27.06.2017г.
Във връзка с издадения по ч.гр.д.№659/2017г. по описа на РС-Димитровград
изпълнителен лист и по молба на ищеца от 21.04.2021г. било образувано изп.дело
№20218740400419 по описа на ЧСИ **. На 10.05.2021г. той изпратил до кредитополучателя
** и до поръчителя АТ. Н. Й. покани за доброволно изпълнение, с което ги уведомил за
задълженията им по процесния договор за кредит и издадения по отношение на тях
изпълнителен лист от 27.04.2017г., като ги поканил да изпълнят доброволно задълженията
си в двуседмичен срок от получаване на поканата. Поканата за доброволно изпълнение,
ведно с издадената по ч.гр.д.№659/2017г. Заповед №439/27.04.2017г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, изпратени до ** й била
връчена лично на 14.05.2021г., като тя не депозирала възражение в съда срещу издадената
заповед за изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с издадената по ч.гр.д.
4
№659/2017г. Заповед №439/27.04.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, изпратени до АТ. Н. Й. не й били връчени лично, като съдебния
изпълнител приел, че са налице предпоставките на чл.47 ал.5 от ГПК и връчването е
извършено редовно.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи
съдебно-счетоводна експертиза, възложена за изготвяне на вещото лице К.Н.. От
заключението на тази експертиза се установява, че предоставения съгласно процесния
договор за кредит от 11.05.2009г. кредит е усвоен изцяло от кредитополучателя ** на датата
на сключване на договора- 11.05.2009г. чрез заверяване на разплащателната й сметка със
сума в размер на 7000 лева. Погасените суми по договора за кредит преди 21.06.2017г.,
датата на която вземането е прехвърлено в полза на ищеца, са в общ размер на 10185,07
лева, в т.ч. главница 4074 лева, лихва 5916,07 лева и такса 195 лева, като сумите са
погасявани през периода от 11.05.2009г. до 07.10.2016г.След прехвърляне на вземането в
полза на ищеца на 21.06.2017г. по договора са платени суми в размер на 871 лева, като това
е станало през периода от 05.05.2021г. до 20.04.2022г. Плащането на суми за погасяване на
кредита е преустановено от 07.10.2016г.,когато е постъпило само частично плащане и е
останала неплатена погасителна вноска в размер на 42,01 лева от общ размер 112,72 лева.
Размерът на непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист- 26.04.2017г., е общо
3284,67 лева, от които 2903,92 лева-главница, редовна лихва за периода от 07.10.2016г. до
25.04.2017г. в размер на 242,31 лева, наказателна лихва за периода от 07.09.2016г. до
25.04.2017г. – 18,44 лева и заемни такси 120 лева. Към датата на депозиране на исковата
молба в съда- 15.10.2021г., падежиралите вноски по кредита са 32 в общ размер на 3536,39
лева, в т.ч. 2926 лева главница и 610,39 лева лихва.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№439/27.04.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Димитровград по ч.гр.д.№659/2017г.
Безспорно установено по делото е, че между “Банка ДСК“ЕАД и ** е бил сключен
Договор за кредит за текущо потребление от 11.05.2009г., поръчител по който е станала
ответника АТ. Н. Й.. Няма спор, че плащането на суми за погасяване на кредита е било
преустановено от 07.10.2016г., като кредита е бил обявен за изцяло предсрочно изискуем на
19.04.2017г. Не се спори относно това, че във връзка с неплатените по процесния договор за
кредит задължения, кредиторът е депозирал в РС-Димитровград заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като по образуваното по
този повод дело против кредитополучателя и поръчителя са били издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Безспорно установено е, че след издаването на същите
„Банка ДСК“ЕАД е прехвърлила вземането си по процесния договор в полза на ищеца
5
„ОТП Факторинг България“ЕАД. На последно място, по делото е установено, че ответника
не е била уведомена за извършеното прехвърляне на вземането към нея нито с нарочно
изпратено й уведомление, нито с връчване на исковата молба, която е получена не от нея, а
от назначения й от съда особен представител.
Спорно по делото е възникнало ли е за ищеца „ОТП Факторинг България“ЕАД,
придобил вземането по отношение на ответника-поръчител, право да претендира плащане
на останалите неплатени задължения от кредитополучателя по Договор за кредит за текущо
потребление от 11.05.2009г., сключен между „Банка ДСК“ЕАД и **.
На първо място, в настоящия случай трябва да се има предвид, че производството по
делото се проведе в отсъствието на ответника АТ. Н. Й., която беше представлявана от
особен представител- адв.Дияна **, посочена от АК-Хасково и назначена от съда.
Издадената по ч.гр.д.№659/2017г. по описа на РС-Димитровград заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК не е била връчена на
ответника-длъжник лично от ЧСИ **, доколкото тя не е била открита на постоянния си и
настоящ адрес, нито е установена нейната актуална месторабота от извършената справка в
регистъра на НАП. Предвид това, след залепяне на уведомление по чл.47 от ГПК на
постоянния и настоящ адрес на Й. от ЧСИ, съдът е приел, че съобщението за издадената
заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
След депозиране на исковата молба против АТ. Н. Й. в РС-Димитровград съдът отново е
изпратил препис от нея на постоянния и настоящ адрес на ответника. Исковата молба и
приложенията към нея обаче са останали невръчени на адресата, която не е била открита на
тези адреси. По същия начин, от извършена справка в НАП не е била установена и
актуалната месторабота на Й., за да бъдат изпратени въпросните документи за връчване там.
В тази връзка и на основание чл.47 ал.6 от ГПК на ответника е бил назначен особен
представител, който да я представлява по настоящото дело.
Доколкото по делото се твърди, че вземането на «Банка ДСК»ЕАД към ответника е
било прехвърлено в полза на ищеца, следва да се има предвид, че с договора за цесия
кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, без за това да е необходимо съгласие на
длъжника. За да произведе действието си спрямо последния, цесионният договор следва да
му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с
оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата
по съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия, потвърден от цедента, с
който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец
по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от
стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши и от новия кредитор, ако е
налице представителна власт за това /В този смисъл Решение № 137 от 02.06.2015 год. по
гр.д. № 5759/2014 год., III г.о. на ВКС/. Видно от съдържанието на приложеното по делото
пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на
6
всички длъжници за цедираните вземания, което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД,
доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. Относно последната предпоставка
за уважаване на претенциите на ищеца изискваща уведомлението за цесията да е достигнало
до длъжника съдът установи от представените по делото писмени доказателства, че до
предявяване на исковата молба от ищеца в РС-Димитровград на ответника не е било
изпращано и връчвано уведомление в тази насока. Действително в исковата си молба „ОТП
Факторинг България“ЕАД прави искане съдът да разпореди приложеното по делото
уведомление за цесия да бъде връчено на ответника, но сред представените като
доказателства по делото документи въобще липсва подобно уведомително писмо,
адресирано до А.Й.. Представени са единствено копие от Известие за доставяне и обратна
разписка за изпратена от ищеца до ** ** /Й./ пратка с неизвестно съдържание, която е
останала невръчена на адресата, като непотърсена. Въпреки положените усилия от съда,
ответника не е открита на регистрираните постоянен и настоящ адрес, което е наложило да й
бъде назначен и тя да се представлява в процеса от особен представител, комуто е връчен
препис от исковата молба и доказателствата към нея, включително всички книжа,
свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо задължението на
ответника. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и
специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е
получено за пръв път с исковата молба. В практиката си по реда на чл.290 от ГПК ВКС
приема, че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последния
е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера уведомление, достигнало до него / Решение №123 от 24.06.2009 г. по т.д.№12/09
г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/13 г. на І т.о./. В настоящото
производство обаче ищецът не е представил по делото такова уведомление за извършената
цесия, а от друга страна длъжникът не се представлява от упълномощен представител, който
би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти,
включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен особен представител
по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, на който са връчени съдебните книжа. Съдът счита, че в хода
на производството по делото ищецът не проведе пълно и главно доказване на последната
предпоставка за уважаването на иска, а именно надлежно уведомяване на ответника за
цедирането вземане. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на
връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/,
нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага.
Поради изложеното съдът счита, че след като не е налице надлежно връчване на
уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо
ответника. Безспорно се установи, че волеизявлението на цесионера, извършеното в
изпълнение на упълномощителна сделка с цедента, не е достигнало до длъжника, което е
пречка цесията да породи действие спрямо него. Съобщаване за извършеното прехвърляне
на вземането не може да се приеме, че е осъществено нито чрез връчване на заповедта за
7
изпълнение на парично задължение, нито с получаване на преписа от исковата молба и
приложенията към нея, несъдържащи и уведомление за прехвърляне на вземането,
доколкото връчването им е извършено при условията на чл.47 от ГПК в рамките на
заповедното и исковото производства, редовността на което не може да санира проявеното
от страна на кредитора поведение, явяващо се в противоречие с принципите на
добросъвестно упражняване на правата.
С оглед на това, съдът счита, че към настоящия момент ищцовото дружество не се
явява кредитор на ответника /такъв продължава да бъде „Банка ДСК“ЕАД/.
Поради изложеното, съдът намира, че предявения от „ОТП Факторинг България“ЕАД
иск за признаване за установено, че АТ. Н. Й. му дължи по Договор за кредит от 11.05.2009г.
и Договор за поръчителство от 11.05.2009г. сумата в размер на 2903,92 лева-главница,
договорна лихва за периода от 07.10.2016г. до 25.04.2017г. в размер на 242,31 лева,
наказателна лихва за забава за периода от 07.09.2016г. до 25.04.2017г. в размер на 18,44 лева
и заемни такси от 120 лева, за които е издадена Заповед №439/27.04.2017г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№659/2017г. по
описа на РС-Димитровград, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на иска за установяване на задължение за плащане от
ответника в полза на ищеца на визираните суми в издадената заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№659/2017г. по описа на РС-Димитровград,
на последния не трябва да бъдат присъждани и направените в заповедното производство
деловодни разноски.
Поради това, че ответника по делото беше представляван в настоящото производство
от особен представител, съдът не дължи произнасяне за присъждане на разноски по чл.78
ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВРЪЛЯ предявения от "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Оборище“, бул.“Княз
Александър Дондуков“ №19, ет.2, представлявано от **- изпълнителен директор, против
АТ. Н. Й., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“А**, иск с правно основание чл.422 ал.1
от ГПК, за признаване за установено по отношение на АТ. Н. Й., с ЕГН **********, че
дължи на „ОТП Факторинг България““ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 2903,92 лева /две
хиляди деветстотин и три лева и деветдесет и две стотинки/-главница по Договор за кредит
за текущо потребление от 11.05.2009г. и Договор за поръчителство от 11.05.2009г.,
договорна лихва за периода от 07.10.2016г. до 25.04.2017г. в размер на 242,31 лева /двеста
четиридесет и два лева и тридесет и една стотинки/, наказателна лихва за забава за периода
от 07.09.2016г. до 25.04.2017г. в размер на 18,44 лева /осемнадесет лева и четиридесет и
четири стотинки/ и заемни такси от 120 /сто и двадесет/ лева, за които е издадена Заповед
8
№439/27.04.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК по ч.гр.д.№659/2017г. по описа на РС-Димитровград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9