Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./05.03.2021 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ и секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.адм.д. № 644/2020 год. по
описа на АдмС – гр.Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция “Инспекция
по труда” – Добрич срещу решение № 260044/09.11.2020г. по нахд № 223/2020г. по
описа на Районен съд – Добрич, с което е отменено наказателно постановление № 08-001428/322
от 16.12.2019г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Добрич, с което
на “А.К.И.” ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр.Добрич,
ул. “ХХХХ” № 11, вх.В, ет.4, ап.8, представлявано от управителя П.Д.И., за нарушение
по чл.302, ал.2 от КТ на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена
санкция в размера на 3000 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в неправилна оценка на доказателствата по делото. Иска
се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се
потвърди обжалваното наказателно постановление. Налице е и искане за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН в
размер, определен от съда.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си
представител, оспорва основателността й и иска тя да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира присъждане на сторените разноски по делото.
Представителят на ДОП дава заключение да бъде оставено в
сила решението на ДРС.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения :
С процесното наказателно постановление на “А.К.И.” ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.414, ал.1 от КТ за това, че на 19.06.2019 г. в качеството си на работодател е приело на
работа В.Л.В., с ЕГН **********, да престира труд, като ръчно окопава
лавандулови насаждения, без да е поискало и получило предварително разрешение
от инспекцията по труда, с което е нарушило разпоредбата на чл.302, ал.2 от КТ.
За да обоснове крайния си извод за отмяна на обжалваното
НП, районният съд е приел, че не е установено по безспорен и категоричен начин,
че В.Л.В. е престирал работна сила за дружеството – работодател. Изложил е
мотиви, че показанията на свидетелите на обвинението не са достатъчни, за да се
направи извод, че “А.К.И.” ЕООД е наело непълнолетното лице да извършва трудова
дейност на лавандуловите насаждения. На техните показания противостоят
показанията на свидетелите на защитата, които са последователни и логични и съответстват
на попълнената по време на проверката декларация от В.Л.В., където в графа
“длъжност” е изписано “помагам”. Приел е, че са налице обстоятелства, които
внасят основателни съмнения в обвинителната теза на наказващия орган, поради
което НП е незаконосъобразно като противоречащо на чл.303, ал.2 от НПК.
Тези изводи на съда се споделят изцяло от настоящата
касационна инстанция.
Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че
липсват категорични доказателства, от които да се установи, че санкционираното
дружество и непълнолетното лице са били в трудовоправни отношения. Обстоятелството,
че Виктор Валентинов е бил заварен на полето да окопава лавандуловите
насаждения заедно с баща си, не е достатъчно, за да се приеме, че “А.К.И.” ЕООД
го е допуснало до работа в обекта. Фактическият състав на нарушението по
чл.302, ал.2 от КТ изисква констатирано по надлежния ред предоставяне на
работна сила при съществуване на всички задължителни елементи на трудовото
правоотношение - работно време, почивки, трудово възнаграждение, спазване на
трудова дисциплина и йерархична зависимост и др., каквито в случая не са
налице. От материалите към административнонаказателната преписка е видно, че липсват
категорични доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че
Валентинов е полагал труд при изпълнение на конкретни трудови функции, при установено
работно време и работно място, под контрола и ръководството на работодателя.
Липсват доказателства по какъв начин и от кого са определени посочените
елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Правилно и
законосъобразно районният съд е взел предвид обстоятелството, че в попълнената
по време на проверката декларация на непълнолетното лице в графата “длъжност” е
изписано само и единствено “помагам”. Действително в графата “трудово
възнаграждение” е посочена сумата от 20 лева, но липсват каквито и да е други
доказателства, сочещи на постигнати между страните уговорки за престиране на работна
сила от страна на Валентинов срещу заплащане. Правилно и законосъобразно
районният съд е приел, че показанията на свидетелите на защитата съставляват годни
доказателствени средства, които подлагат на съмнение обвинителната теза на
наказващия орган, че непълнолетното лице е полагало труд за “А.К.И.” ЕООД. Необосноваността
на обвинението е пречка за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството съгласно чл.53, ал.1 от ЗАНН, изискващ наличието на
безспорни и категорични доказателства относно извършването на нарушението и
неговото авторство, за да бъде издадено наказателно постановление. Такива в
случая липсват, поради което правилно и законосъобразно районният съд е приел,
че е налице несъставомерност на деянието и обжалваното наказателно
постановление подлежи на отмяна като незаконосъобразно.
С оглед на изложеното настоящият касационен състав счита,
че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци. Не са налице
допуснати съществени нарушения при оценката на доказателствата, които да водят
до промяна на крайния правен резултат. Не е налице и нарушение на материалния
закон, поради което решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
С оглед на изхода от спора и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за
платен адвокатски хонорар в размер на 300 лева съгласно представения списък на
разноски по чл.80 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, административният
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260044/09.11.2020г. по н.а.х.д. №
223/2020г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” – Добрич да заплати
на “А.К.И.” ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр.Добрич,
ул. ХХХХ, представлявано от управителя П.Д.И., сумата от 300 лева, съставляващи
сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: