Р Е Ш Е Н И Е
№
887/1.12.2021г.
гр.
Пазарджик, 01.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Лесенски адм. дело № 1292 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по жалба на Е.Н.Д. ***,
подадена чрез адв. Г.Д. против Отказ за издаване на справка за осигурителен
стаж, натрупан в резултат на положен извънреден труд в периода от 01.01.2005 г. до 28.06.2012 г.,
обективиран в писмо с рег. № 11123/06.11.2020 г. на Гл. директор на ГД „ИН“.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на отказа. Иска се неговата
отмяна.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и
застъпва становище с искане за отмяна на атакувания отказ. Представя и писмена
защита. Претендира присъждането на разноски.
Процесуалният
представител на ответника оспорва жалбата. Моли за нейното отхвърляне и прави искане
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Пазарджик, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От приетата по
делото административна преписка и приобщените към нея доказателства се
установява, че жалбоподателят е подал до Главния директор на ГД на „ИН“ молба с
вх. № Г-481/15.10.20202 г., с която поискал да му бъде издадена справка за
осигурителен стаж, натрупан в резултат на действително положен извънреден труд
за периода от 01.01.2005 г. до 28.06.2012 г., тъй като в издаденото му Удостоверение
(за класиране и пенсия) Образец „В“ с изх. № 548/03.07.2012 г. не бил отразен
извънредният му труд почасово.
В отговор е получен от ответника отказ за
издаване на справка за осигурителен стаж, натрупан в резултат на положен
извънреден труд, обективиран в писмо с рег. № 11123/06.11.2020 г. на Гл.
директор на ГД „ИН“. В него се заявява, че не може да бъде издадено удостоверение
за посочения период, тъй като осигурителят съгласно разпоредбата на чл.5, ал.7 КСО е задължен да издава подобни документи само за периоди преди 2000 г., като
за времето след 01.01.2000 г. в пенсионното производство се използват данните
от информационната система на НОИ.
След
извършена служебна проверка съдът е констатирал, че жалбата не отговаря на
изискванията на чл. 150, ал.3, т. 6 от АПК. В жалбата е посочено от една
страна, че се обжалва Отказ за издаване на справка за осигурителен стаж,
обективиран в писмо с рег. № 11123/06.11.2020 г. на Гл. директор на ГД „ИН“, а
от друга се излагат доводи, касаещи съдържанието на този отказ, като се иска от
съда да се произнесе с решение, с което се отмени отказа и да се върне
преписката за произнасяне с издаване на справка с натрупания осигурителен стаж
в резултат на реално положен извънреден труд. При това положение съдът с
разпореждане № 93 от 13.01.2021 г. е оставил жалбата без движение, за да се
уточни дали се обжалва само отказ за издаването на удостоверението или
съдържанието на документа, тъй като съгласно чл. 81, ал. 2 от АПК съдържанието
на документа може да се оспори само по административен ред, но не и пред съда
(аргумент от чл. 173, ал. 3 от АПК), като е указал на жалбоподателя в 7–дневен
срок от съобщаване на разпореждането с писмена молба до съда да отстрани
нередовностите.
Разпореждането е редовно връчено, като в
указания седмодневен срок е постъпила молба от адвокат Д., че се обжалва само
отказа за издаване на справка за осигурителен стаж, обективиран в писмо с рег.
№ 11123/06.11.2020 г. на Гл. директор на ГД „ИН“, но не и съдържанието на
документа.
С оглед така установеното, съдът
е намерил, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като издаването на
посоченото удостоверение не е административна услуга и не носи белезите на
индивидуален административен акт, поради което не подлежи на обжалване и с
Определение № 145/25.01.2021 г. е оставил жалбата без разглеждане. Определение
№ 145/25.01.2021 г. е обжалвано с частна жалба в срок. С Определение №
4209/01.04.2021 г. ВАС е отменил Определение №145 от 25.01.2021 г., постановено
по адм. дело № 1292/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик и е
върнал делото на същия състав на Административен съд Пазарджик за продължаване
на съдопроизводствените действия. В мотивите си върховните съдии са посочили,
че: „В хипотезите на чл. 5, ал. 7 от КСО, осигурителят действа като административен
орган, съгласно дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на АПК, който като носител на
административни правомощия по силата на законово овластяване извършва
административни услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от
Допълнителната разпоредба на Закона за администрацията. Административният орган
дължи исканата административна услуга, което съгласно § 8 от ПЗР на АПК
мотивира правния интерес от оспорването на отказа за извършването й. В този
смисъл са: Определение № 4440 от 26.03.2019 г., постановено по адм. дело №
1139/2019 г. и Определение № 7502 от 03.06.2014 г., постановено по адм. дело №
6092/2014 г. – и двете по описа на Върховния административен съд.
Доколкото в искането на
жалбоподателя се претендира период от 01.01. 2005 г. до 28.06.2012 г.,
съотнесен към момента на възникване на правото му на зачитане на извънреден
труд, предмет на преценка по съществото на спора е компетентността на сезирания
с искането орган, при съобразяване на относимата редакция на нормата на чл. 5,
ал. 7 КСО.
Като е приел обратното на
изложеното, административният съд е постановил неправилно определение, с което
е отказано правосъдие на формално основание, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.“
След
връщане на делото от ВАС, бяха разпитани свидетели, както и бе допусната по
искане на процесуалния представител на жалбоподателя съдебно-икономическа
експертиза. Вещото лице е дало следния отговор на поставените въпроси:
1. Съгласно нарядните ежедневни
ведомости и месечните графици в Затвор Пазарджик, налице ли е реално положен от
жалбоподателя извънреден труд за процесния период?
В Затвора Пазарджик не са налични
ежедневни ведомости при застъпване на наряд и месечни графици на служителите от
надзорно-охранителния състав за процесния период, от които да се констатира
налице ли е реално положен от жалбоподателя извънреден труд.
2. Колко часа от извънредния труд
са начислени във ведомостите за заплати и са му изплатени, и колко часа
извънреден труд са неотчетени?
Е.Н.Д. няма начислен и изплатен
извънреден труд за периода от 01.01.2005г. до 28.06.2012г.
Неотчетените часове извънреден
труд не могат да бъдат констатирани, тъй като ежедневните ведомости и месечните
графици в които се съдържа информация за отработените часове при 24 часови
дежурства от жалбоподателя за процесния период не са налични.
3. За каква част от положения
извънреден труд, отразен във ведомостите и заплатен, са внесени осигурителни
вноски?
Жалбоподателят няма отразен във
ведомостите и заплатен извънреден труд за който да са дължими и внесени
осигурителни вноски.
4. Какъв е общият осигурителен
стаж за процесния период в години, месеци и дни, от които: 1) осигурителен стаж
за законоустановеното работно време в години, месеци и дни; 2) осигурителен
стаж за извънреден труд, начислен във ведомостите за заплати в години, месеци и
дни; 3) осигурителен стаж за неотчетен извънреден труд и неначислен във
ведомостите за заплати в години, месеци и дни.
Осигурителен стаж за периода от
01.01.2005 г. до 28.06.2012 г.:
1/ осигурителен стаж за
законоустановеното работно време - 7 години 5 месеца и 28 дни;
2/ осигурителен стаж за
извънреден труд, начислен във ведомостите за заплати - няма;
3/ осигурителен стаж за неотчетен
извънреден труд и неначислен във ведомостите за заплати: не може да бъде
изчислен поради констатираното унищожаване на документи, съдържащи информация
за графика на дежурствата в процесния период.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от
оспорването, на което е отказано издаване на справка за осигурителен стаж,
натрупан в резултат на положен извънреден труд. Жалбата е подадена в срок.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
По делото не се спори по горната
фактическа обстановка. Тя се доказва и от събраните по делото доказателства.
Спорът между страните е по
тълкуването и прилагането на чл. 5, ал. 7, т. 2 КСО. Съгласно последната
разпоредба осигурителят е длъжен по искане на осигурено лице или негов
представител да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен
стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд за периоди преди 1 януари
2000 г. По делото няма спор, че жалбоподателят желае от ответника да му бъде
издадена справка за положен извънреден труд за периода от 01.01. 2005 г. до
28.06.2012 г. Видно, че ответникът в качеството на осигурител няма задължение
да издава подобна справка за периоди след 1 януари 2000 г. След като за него
липсва подобно задължение, то отказът му да издаде подобна справка се явява законосъобразен.
Още повече, че съгласно заключението на вещото лице жалбоподателят няма
начислен и изплатен извънреден труд за периода от 01.01.2005 г. до 28.06.2012 г.
Що се касае до твърденията, че реално такъв труд е бил полаган от жалбоподателя в този период, то
те следва да бъдат навеждани и евентуално изследвани в производство по отпускане на пенсия на жалбоподателя, а не в
настоящото по обжалване на постановения отказ за издаване на удостоверение.
По тези
съображения, настоящият състав на съда счита, че жалбата е неоснователна, а
оспореният с нея отказ, е правилен.
С
оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и при
направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
страна на процесуалния представител на ответника, такова следва да се присъди
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което и в полза на ГД
„ИН“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 (сто)
лева с оглед фактическа и правна сложност на делото, проведените съдебни
заседания с участието на процесуалния представител на ответника, активната му
процесуална позиция и ангажирането на доказателства. Сторените от жалбоподателя
разноски остават за негова сметка.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на Е.Н.Д. ***, подадена чрез адв. Г.Д. против
Отказ за издаване на справка за осигурителен стаж, натрупан в резултат на
положен извънреден труд в периода от
01.01.2005 г. до 28.06.2012 г., обективиран в писмо с рег. №
11123/06.11.2020 г. на Гл. директор на ГД „ИН“.
ОСЪЖДА Е.Н.Д. с ЕГН ********** ***, да
заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ София сторените по делото разноски в
размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Пазарджик
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)