Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ……………….
2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при участието на секретаря И.РАНГЕЛОВА и прокурора
………., разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.ч.х. дело №5675 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 18.05.2017г., постановена по НЧХД №16708/2014г., СРС, НО, 99-ти състав,
е признал подсъдимия В.А.К. за НЕВИНОВЕН в това, че на 02.03.2014 г. и на
21.07.2014 г. в село Ж., при условията на продължавано престъпление с две
отделни деяния осъществяващи състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, чрез нанасяне на удар с юмрук по гърба, удар с
камък в предмишницата на дясната ръка и удар с парче дърво в лакътя на дясната
ръка, причинил на Д.П.А., ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане на дясната мишница, кръвонасядане и оток на дясната предмишница и
контузия на десния лакът с оток, довели до временно разстройство на здравето
неопасно за живота, като деянията са били извършени както следва:
На 02.03.2014 г. в село Ж., чрез нанасяне на удар с юмрук по гърба и
удар с камък в предмишницата на дясната ръка, причинил на Д.П.А., ЕГН: **********
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на дясната мишница,
кръвонасядане и оток на дясната предмишница, довели до временно разстройство на
здравето неопасно за живота;
На 21.07.2014 г. в село Ж., чрез нанасяне на удар с парче дърво в
лакътя на дясната ръка, причинил на Д.П.А., ЕГН: ********** лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на десния лакът с оток, довело до временно
разстройство на здравето неопасно за живота, поради което на основание чл.304
от НПК го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Със същата присъда съдът е отхвърлил предявения от частния тъжител Д.П.А.
с ЕГН: ********** срещу подсъдимия В.А.К. с ЕГН: **********, граждански иск за
сумата от 1 500 лева, представляваща претърпени от престъплението неимуществени
вреди, от които 500 лева за деянието от 02.03.2014г. и 1000 лева за деянието от
21.07.2014г., ведно със законната лихва от датата на деянията.
С присъдата на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът е осъдил частният
тъжител Д.П.А. с ЕГН: **********, да заплати на подсъдимия В.А.К. с ЕГН: **********,
сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща заплатен от подсъдимия
адвокатски хонорар, както и сумата от 50 /петдесет/ лева по сметка на СРС,
представляваща заплатени на вещото лице възнаграждения за явяванията му в
съдебните заседания без даден ход.
Съдът е постановил с присъдата, след влизането й в сила, приложената
като веществено доказателство по делото прокурорска преписка №12316/2014г. по
описа на СРП да бъде върната на РП-София.
Срещу така
постановената присъда е депозирана жалба от частния тъжител Д.П.А., чрез
повереника му – адв.И.Б., с която се иска отмяна на атакуваната присъда и
осъждане на подсъдимия по възведеното му с тъжбата обвинение, както и уважаване
в пълен размер на предявения с тъжбата граждански иск. Алтернативно се отправя
искане за връщане на делото на СРС за разглеждане от друг състав на съда, без
да се сочат причини за това. Депозирано е и допълнение към въззивната жалба, в което е направен
подробен анализ на доказателствата по делото, различен от анализа на
доказателствата, даден от първата инстанция.
В разпоредително
заседание на 05.12.2017г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия,
свидетели
или вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени
доказателства.
Повереникът на ЧТ
и ГИ Д.П.А. – адв. И. Б., пред въззивния
съд сочи на допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване
принципа за неизменност на съдебния състав, поради което иска присъдата на
първия съд да бъде отменена, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг
съдебен състав на районния съд.
Частният тъжител
и граждански ищец Д.П.А., няма какво да добави към заявеното от неговия
повереник.
Защитникът на
подсъдимия В.А.К. - адв. П.З., иска присъдата на първостепенния съд
да бъде потвърдена, намира, че по делото са събрани всички възможни
доказателства, не споделя изнесеното от повереника на ЧТ, че в производството
пред първия съд е допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо
неизменността на съдебния състав, като излага съображения в тази насока.
Отправя искане тъжителят да бъде осъден да заплати разноските, сторени от
подсъдимия за адвокатска защита пред въззивния съд.
Подсъдимият В.А.К. не се явява пред
въззивния съд и не изразява становище по жалбата на ЧТ и ГИ.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
допълнението към нея‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и
след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че
не са налице основания за отменяване или изменяване на първоинстанционната
присъда.
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
експертизи, обсъдени подробно и задълбочено в мотивите към присъдата.
Фактите по делото
са следните:
Подсъдимият В.А.К. е роден на ***г. в гр. София,
българин е, български гражданин, женен е, неосъждан, със средно образование,
работи като международен шофьор, с постоянен адрес *** и настоящ адрес:***, с
ЕГН- **********.
Подсъдимият В.А.К.
притежавал поземлен имот с построена върху него къща в село Ж., Столична
община. Свидетелката М.Д.закупила съседен на притежавания от подсъдимия имот и
заедно с бившия си съпруг - тъжителят Д.А. често посещавали имота, като имали
идея постоянно да живеят там по природосъобразен начин. В началото отношенията
между подсъдимия, свидетелката Д. и тъжителя А. били добри, но впоследствие се
влошили.
Причината за
влошаване на отношенията им била преместването на оградата между двата имота,
тъй като свидетелката твърдяла, че оградата трябвало да е по-навътре в имота на
подсъдимия. След това свидетелката Д. решила да ситуира в имота си два
преместваеми фургона, като камионите, с които били докарани фургоните преминали
през имота на подсъдимия, затънали в калта и спукали водопровода му, което
довело до наводняване на мазето под къщата. Тогава той не се намирал в село Ж.,
а разбрал за случилото се по телефона.
Впоследствие
свидетелката Д. решила, че друго съседно място също попадало в територията на
нейния имот и отново преместила оградата, като направила барикада от камъни. За
това място свидетелката задействала процедура за изваждане на констативен
нотариален акт. На 02.03.2014г., подсъдимият К. започнал да разрушава направената
каменна барикада от свидетелката и частния тъжител, като хвърлял камъните в
коритото на близката река, тъй като самият подсъдим претендирал, че посоченото
място е било закупено от дядо му. Виждайки неговите действия и понеже се
намирал в имота на свидетелката Д., частният тъжител взел фотоапарата си и
излязъл навън, за да снима действията на подсъдимия. Подсъдимият обаче нито е
мерил тъжителя с камъни, нито се е доближавал до него, за да го удари с ръка
или по някакъв друг начин. Била извикана полиция, като пристигналите на място
полицаи не установили да е имало някакви следи от удари или травматични
увреждания по тялото на частния тъжител, а и такИ. данни не им били съобщени нито
от тъжителя, нито от свидетелката Д.. На 04.03.2014г., частният тъжител посетил
кабинета на съдебния лекар в „Пирогов” и му било издадено медицинско
удостоверение за причинени телесни увреждания.
Последвало ново пререкание, при което свидетелката Д. си
изхвърлила боклука в дворното място на подсъдимия, поради което той върнал
боклука обратно в нейния имот. След това на 21.07.2014г. подсъдимият установил, че дърва на свидетелката Д. били наредени в
неговия имот, след което той започнал да ги хвърля обратно в дворното място на
свидетелката в посока към двата фургона. Тогава частният тъжител пак се намирал
в имота и отново взел фотоапарата, за да снима подсъдимия, но К. не е хвърлял
към него и не го е удрял с дърво. Отново била извикана полиция и за пореден път
пристигналите на място полицаи не установили да е имало някакви следи от удари
или травматични увреждания по тялото на частния тъжител, а и тъжителят, и
свидетелката Д. не съобщили на полицаите за упражнено физическо насилие спрямо
тях от подсъдимия. На 22.07.2014г., частният тъжител отново посетил кабинета на
съдебния лекар в „Пирогов” и му било издадено ново медицинско удостоверение за
причинени телесни увреждания.
Последвал и още един
конфликт, когато подсъдимият се върнал от тримесечен курс в чужбина и заварил в
мястото си решетъчни паркови тела, отново поставени от свидетелката Д. и
тъжителя, които също изхвърлил в коритото на реката.
От изготвената в хода на
съдебното следствие пред районния съд, СМЕ, се установяват описаните в двете
СМУ, телесни наранявания, като в заключението се сочи, че описаните наранявания
биха могли да се получат от действието на твърди тъпи предмети.
Въззивният съд прие фактическа обстановка, идентична с приетата
от първостепенния съд, въз основа на събраните по делото доказателства в
съдебното следствие пред районния съд - обясненията
на подсъдимия К., показанията на свидетелите М. Д., А.П., С.К., П.П., Б.Л.и М. Д.,
изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, както и от приложените
писмени доказателства - съдебно-медицински удостоверения, копия на книгите и
дневниците за получени сигнали от 08 РУ-СДВР и справка за съдимост на
подсъдимия К..
Посочените доказателства пълноценно
разкрИ.т последователността на станалото и поведението на подсъдимия.
Доказателствата, събрани пред първоинстанционния съдебен състав са обстойно
обсъдени и подробно анализирани в мотивите към присъдата от първия съд, като
въззивният съдебен състав е напълно съгласен с оценката на доказателствената
съвкупност, изложена от контролирания съд. Въпреки това, следва да бъде
направен повторен анализ на доказателствата с оглед направения анализ на
доказателствата от страна на повереника на ЧТ, в допълнението към въззивната
жалба.
Въззивният съдебен състав напълно се
солидаризира с преценката на показанията на свидетелката Д., направена от
районната инстанция. Правилно е отбелязал в мотивите си първият съд, че показанията на тази свидетелка са насочени основно около споровете за имота, преместването
на оградите и други действия на подсъдимия, но конкретно касаещи недвижимите
имоти, а не личността на тъжителя. Свидетелката Д. сочи в показанията си за упражнено
насилие от страна на подсъдимия спрямо тъжителя на двете инкриминирани в тъжбата
дати, сочи още, че при идването на полицаите тъжителят им е показал
нараняванията си, но в последствие тези описания били изтрити. Тези изявления
на свидетелката са в противоречие с приложените по делото докладни записки, по
които не се забелязват следи от изтрИ.не. Докладните записки макар и да не са
доказателствено средство по НПК, в конкретния случай служат за проверка
показанията на свидетелката Д., поради което няма пречка да бъдат коментирани
от гледна точка на наличието или липсата на следи от поправки в тях.
Показанията на тази свидетелка в частта на нанесените на тъжителя наранявания
са в противоречие и с показанията на полицейските служители, които нямат спомен
да са били уведомени или лично да са възприели каквито и да било наранявания по
тъжителя. Поради наличието на посочените противоречия, първостепенният съд
напълно основателно не е кредитирал като истинни и достоверни показанията на
свидетелката Д. в тази им част.
|
|
По правилен
начин са били ценени от контролирания съд и показанията на свидетелката А.П..
Същата не е очевидец на процесните деяния, показанията й се основават на
разказаното й от ЧТ. От показанията на посочената свидетелка се установява, че след
втория инцидент тъжителят се появил в кантората с превръзка на ръката и обяснил
на свидетелката, че подсъдимият го ударил с камък. Принципно няма пречка
подобни показания да бъдат ползвани като косвено доказателство. В конкретния
случай обаче, свидетелкатаП.сочи, че при първия инцидент тъжителят бил ударен с
дърво, а при втория инцидент, му бил нанесен удар с камък, които твърдения противоречат на изложеното в тъжбата, с която
се очертават рамките на доказване по делото и се повдига конкретно обвинение.
Показанията на свидетелката в тази им част са в противоречие и с изложеното от
свидетелката Д., ето защо районният съд не е кредитирал с доверие и тези
показания и не е градил правните си изводи въз основа на тях. С тази преценка
на показанията на свидетелкатаП.изцяло се съгласява и въззивната инстанция.
Свидетелите С.К. и П.П. са посочени от
подсъдимия, като и двамата свидетели са присъствали на възникналите конфликти, пряко
и непосредствено са възприели действията на всички страни в конфликтите, но никой
от тях не твърди подсъдимият да е замерял с камъни или с дървета тъжителя. Свидетелят
П.в показанията си излага твърдения, че на втората инкриминирана дата,
помагайки на подсъдимия, той също хвърлял дърва в двора на свидетелката Д.,
поради което полицаите им съставили предупредителен протокол, но нито са мерили
частния тъжител с дърва, нито са го удряли. Посочените свидетели са роднини на
подсъдимия и биха могли да се считат заинтересовани от изхода на делото, но за
да бъдат възприети като истинни и достоверни, първият съдебен състав ги е
съпоставил с показанията на единствените незаинтересовани свидетели –
полицейските служители. При тази съпоставка, показанията на свидетелите К. и П.се
подкрепят от показанията на полицейските служители, поради което правилно
първостепенният съд въз основа на тях е приел горната фактическа обстановка и
на тях е градил правните си изводи.
В показанията си свидетелят Л. – полицейски
служител, сочи да е имало междусъседски конфликт в с. Ж. във връзка със
съборена ограда и изсечени дървета, като на мястото били подсъдимият, частният
тъжител и свидетелката Д.. Свидетелят има съхранени спомени, че подсъдимият се
оплакал от неправомерно преместване на оградата му от страна на тъжителя и
свидетелката Д., както и че на всички били съставени предупредителни протоколи.
Твърди да са били върнати отново на същото място малко след тръгването им, като
и при двете посещения не е възприел физически сблъсък между подсъдимия и
тъжителя, нито разменени обиди между тях. Свидетелят не е забелязал наранявания
по никой от участниците в конфликта, като в показанията си сочи, че в такИ.
случаи викали Бърза помощ. Има съхранен спомен, че тъжителят постоянно ходел с
полицаите, разнасяйки папка с документи и обяснявайки, че е юрист. Свидетелят Л.
няма спомен да им е било съобщено за нанесени удари по някое от лицата, не е
видял разкъсани дрехи или кръв по някой от участниците в конфликта. В същата
насока са и показанията на свидетеля М. Д., също полицейски служител. И този
свидетел твърди, че е имало скандал за някакъв имот и преместване на огради,
като сигналът бил подаден от жена. Свидетелят не си спомня да е видял частния
тъжител при посещението си, като е категоричен, че не е имало мъж, който да се
е оплакал от нанесени му удари, от разкъсвания по дрехите, контузии по
крайниците и свидетелят не е забелязал наличието на кръв по тялото на някое от
присъстващите лица. Не си спомня някой да се е оплакал, че е бил бит или
ударен.
В подкрепа на
така изнесените от тези свидетели показания, са и приложените по делото дневници
за получени сигнали в 08 РУ-СДВР. Видно от дневниците, действително са били
подадени сигнали за скандал и на двете, посочени в тъжбата дати, като полицаите
са посетили процесния адрес, не се сочи обаче, да е подаван сигнал за физически
сблъсък и нанесени на някого телесни наранявания.
С основание
са кредитирани като достоверни обясненията на подсъдимия. За да достигне до
този извод, първият съд е взел предвид двойствената природа на обясненията,
дадени от подсъдимия. Те от една страна могат да бъдат източник на
доказателства, от друга страна могат да са израз на неговата защита позиция. В
конкретния случай, обясненията, дадени от подсъдимия К. представляват
доказателствено средство, тъй като не се опровергават от останалите
доказателства, кредитирани от съда, а и подсъдимият откровено изнася данни за
наличния между страните конфликт, за причината за влошените отношения с
тъжителя и бившата му съпруга, и за собствените му действия, провокирани от
свидетелката Д.. Подсъдимият в обясненията си сочи за още три инцидента, които
не са описани в тъжбата, което също говори за истинност на неговите
обяснения.
При анализа
и преценката на доказателствата, първостепенният съд е разделил свидетелските
показания на три групи – свидетели на тъжителя, свидетели на подсъдимия и
незаинтересовани свидетели, като правилно е констатирал, че еднопосочни са
показанията на свидетелите, посочени от подсъдимия и незаинтересованите свидетели
– полицейските служители. Показанията на тези групи свидетели се подкрепят и от
писмените доказателства по делото, а също и от изнесеното в разпита на вещото
лице, изготвило СМЕ. Разпитан в съдебно заседание пред районния съд, вещото
лице посочва, че еднократно попадение на камък в ръката няма как да причини
едновременно две кръвонасядания на мишница и предмишница, освен ако не е бил
много голям камък и предмишницата да е била плътно прибрана към мишницата. Това
изявление на вещото лице относно механизма на получаване на описаното
нараняване, противоречи на описаните в тъжбата факти относно начина на
причиняване на процесното нараняване. В тъжбата се сочи, че подсъдимият е
хвърлил камък по тъжителя от разстояние докато тъжителят е снимал с фотоапарата
си. От така посочените факти не се установява тъжителят да е бил с плътно
прибрана предмишница към мишницата на дясната ръка, доколкото заснемането с
фотоапарат предполага известно раздалечаване на предмишницата от мишницата, а
не плътно прилепване. На следващо място, твърди се ударът с камък да е бил
нанесен от значително разстояние / от съседния имот/, а вещото лице сочи, че
подобно нараняване, като описаното в СМУ, може да се получи само, ако камъкът е
много голям. По делото не са събрани данни подсъдимият да има някакви особени
способности или да упражнява силов спорт, който да му позволява да хвърли с
нужната сила много голям камък от голямо разстояние, поради което единственият
правилен извод е, че констатираните телесни наранявания на тъжителя не са получени
в следствие на описаните в тъжбата действия, които се сочи да са извършени от
подсъдимия. В тъжбата се посочва още, че на 02.03.2014г., подсъдимият е нанесъл
удар с юмрук в гърба на тъжителя. Видно от приложените СМУ, тъжителят не е
споделил пред съдебния лекар за подобен удар, нито са констатирани каквито и да
било наранявания в областта на гърба. Това противоречие подкрепя горния извод
на първия съд, а и на въззивния съдебен състав, че констатираните при
извършените прегледи наранявания на тъжителя, не са причинени от нанесени от
подсъдимия удари и не са получени по описания в тъжбата начин. Не може да не
бъде коментиран и факта, че и двата прегледа не са извършени в деня на
инцидентите. Първият преглед се твърди да е направен в първия работен ден, което
е два дни след инцидента. В тази връзка съвсем правилно е отбелязал първият
съд, че болница „Пирогов“ работи и в почивни, и в празнични дни, поради което
това твърдение не може да се приеме като основателна причина. Вторият преглед
също е извършен на следващия ден след инцидента. Основателни са съмненията,
изразени от районната инстанция, че в този период от време тъжителят е могъл да
получи констатираните наранявания по много различни начини, включително и при
падане, което се сочи като възможна причина за нараняванията от вещото лице,
изготвило СМЕ.
По отношение на
приложените към тъжбата снимки, въззивният съд изцяло споделя изложеното от
първостепенния съдебен състав в тази насока и досежно причините, поради които
същите не са били възприети като годно доказателствено средство.
Що се отнася до
възражението на повереника, направено в съдебно заседание пред въззивния съд,
за допуснато съществено процесуално нарушение, което налага делото да бъде
върнато на районната инстанция за разглеждане от друг съдебен състав, следва да
се посочи, че според този съдебен състав соченото процесуално нарушение не е
налично. В действителност, при разглеждане на делото в предходната инстанция, в
едно съдебно заседание е даден ход на делото от друг съдебен състав, различен от
състава приключил делото, но в това съдебно заседание от 29.04.2015г. не е
даден ход на съдебното следствие. Принципът за неизменност на съдебния състав е
въведен в наказателния процес във връзка с принципа за устност и
непосредственост при събиране на доказателствата от съда. Доколкото в
посоченото съдебно заседание съдът единствено е допуснал събирането на
определени доказателства, без да са извършени каквито и да било действия по тяхното
представяне и приемане от съда, въззивният съд намери, че не е допуснато
твърдяното процесуално нарушение. Съдебният състав, който е дал ход на
съдебното следствие и е събрал всички доказателства по делото е един и същи, и
този съдебен състав е постановил крайния съдебен акт, поради което не е налице
процесуално нарушение, още по-малко пък съществено такова, което да налага
отмяна на присъдата и връщане на делото отново на първостепенния съд.
Всичко посочено по-горе, мотивира
въззивният съд, също както първата инстанция, да приеме, че от обективна страна не е доказано по изискуемия от закона несъмнен и категоричен начин, че на инкриминираните дати 02.03.2014г. и 21.07.2014г., именно подсъдимият К.,
чрез нанасяне на удар с юмрук по гърба, удар с камък в предмишницата на дясната
ръка и удар с парче дърво в лакътя на дясната ръка на пострадалия Д.А., му е
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на дясната
мишница, кръвонасядане и оток на дясната предмишница и контузия на десния лакът
с оток, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради което подсъдимият правилно е бил признат
за невиновен и оправдан по предявените му обвинения.
При липсата на доказателства да е
осъществен деликт от страна на подсъдимия, от който като пряка и непосредствена
последица да са произтекли неимуществени вреди за пострадалия, изразяващи се
претърпени от него болки и страдания, първостепенният съд напълно правилно е
отхвърли предявените граждански искове с правно основание чл.45 ЗЗД.
С оглед изхода от делото и в съответствие с
разпоредбите на чл.190 от НПК, първият съд с основание е присъдил направените
по делото разноски в тежест на тъжителя.
Пред въззивния съд бе направено искане от защитника на
подсъдимия, да бъде осъден тъжителя да заплати сторените от подсъдимия разноски,
изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за защита във въззивната инстанция.
С оглед изхода от делото пред въззивния съд и на основание чл.190, ал.1 от НПК, ще следва това искане да бъде
уважено, доколкото в кориците на делото се съдържа доказателство /договор за
правна защита и съдействие/, видно от който
сумата от 1000 лева действително е заплатена от подсъдимия за оказаната
му адвокатска защита.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на каквито и да било основания,
налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко посочено и на
основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 18.05.2017г., постановена по НЧХД №16708/2014г.,
СРС, НО, 99-ти състав.
НА ОСНОВАНИЕ чл.190, ал.1 и ал.2 НПК ОСЪЖДА частния
тъжител Д.П.А. с ЕГН-********** да заплати на подсъдимия В.А.К. с ЕГН-**********, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща заплатен
от подсъдимия адвокатски хонорар за предоставената му адвокатска защита пред
въззивния съд, както и сумата от 5 лв. /пет лева/, представляваща държавна
такса за издаването на 1 бр. изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.