ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ -1856 03.10.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
втори въззивен гражданска състав
На: трети октомври две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1239 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Гави 12“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Рилска“ № 18, ет.4, със дебен адрес гр.Бургас, ул.“Алеко
Константинов“ № 8, подадена чрез пълномощник адв.М., против решение № 1432/06.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 9061/2018
г. по описа на РС-Бургас, с което „Гави 12“ ЕООД е осъдено да заплати на В.Х.П. ***, на
основание чл.79, ал.1, вр. с чл.232, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 1000 евро
– главница, представляваща
неплатена наемна цена за м.октомври 2018 г. по сключения между страните писмен
договор за наем на недвижим имот от 14.06.2018 г., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата от
подаване на исковата молба – 17.12.2018г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение
в общ размер от 327.31лв., съразмерно
с уважената и прекратена част от исковете.
Със
същото решение съдът е оставил без уважение възражението на ответника „Гави 12”
ЕООД за прихващане на вземането
му към ищеца В.Х.П. за връщане на платения депозит от 1000 евро по сключения
помежду им писмен договор за наем на недвижим имот от 14.06.2018 г., със
задължението на дружеството за заплащане на сумата от 1000 евро за неплатена
наемна цена за м.октомври 2018 г. по същия договор за наем на недвижим имот от
14.06.2018г.
Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение, като счита същото за неправилно и необосновано. Считат
се за неправилни изводите на съда, че процесният договор за наем не е
прекратен, като се посочва, че тези изводи са в противоречие с практиката на
ВКС, съгласно която е възможно договорът да бъде развален с връчването на
препис от исковата молба. В тази връзка се посочва, че ищецът е направил
изрично изявление в исковата си молба и в съдебно заседание, че договорът за
наем е прекратен, което следвало да се счита като изявление за развалянето му,
като въззивникът-ответник също е признал в отговора и в съдебно заседание, че
договора е прекратен и по този начин и двете страни са заявили по делото
съвпадащи волеизявления за прекратено действие на договора, което представлява
признание от тях на посочения факт. Изразява се несъгласие и с извода на БРС,
че тези изявления не били направени в писмена формау като се сочи, че същите са
обективирани в писмени документи, представени пред съда – искова молба и писмен
отговор. Според въззивника, именно въз основа на тези неправилни изводи, че
договорът не е прекратен, районният съд неоснователно е оставил без уважение
възражението му за прихващане с мотива, че вземането му още не е изискуемо.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което
да уважи направеното от дружеството възражение за прихващане и да отхвърли
предявения иск. Не са направени нови доказателствени искания. Претендира се
присъждане на направените по настоящото дело разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия В.Х.П., подаден
чрез пълномощник адв.П., с който са изложени съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Според въззиваемия, в жалбата неправилно се твърди, че
страните са признали за безспорно прекратяването на договора за наем, защото такива
изявления не са били правени от него в съдебно заседание, нито от процесуалния
му представител, като въззивникът спекулира с първоначалното изявление на ищеца
в исковата молба относно прекратяването на договора със споразумение, тъй като
сключването на такова споразумение не е доказано по делото. В тази връзка се
посочва, че до получаването на отговора на исковата молба ищецът е мислел, че
действието на договора за наем е прекратено, но в процеса се доказало, че
изпратеното от него споразумение до ответника не е било прието от последния,
като с установяването на това обстоятелство са се променили фактическите и
правни обстоятелства по делото, в резултат на което исковата претенция е била
изменена от търсене на неплатен наем по сключено и подписано споразумение за
прекратяване на договора към претенция за неплатен наем по действащ между
страните договор за наем, тъй като не е сбъднато условието по чл.12.2 от
процесния договор за неговото прекратяване. Моли се съда да остави без уважение
въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Не са направени
доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи, че въззивната жалба е депозирана в законоустановения
двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес
от обжалването, поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено
в съдебно заседание за разглеждане и решаване, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1239/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника „Гави 12“ ЕООД и
постъпилия писмен отговор от въззиваемия-ищец В.Х.П..
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.