№ 137
гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елена И.
Членове:Ивета Антонова
Георги Кацаров
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело №
20221100505145 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от Ж. С. М. срещу решение №
20136449/10.06.2021г. по гр.д. № 38755/2018г. по описа на Софийския районен съд, 123
състав, с което е уважен предявения от Х. И. О. И Б. С. О. иск по реда на чл.422 от ГПК, че
на основание чл.200 ал.1 от ЗЗД дължи сумата от 100,00 лв. – неплатен остатък от цена по
договор за продажба на МПС, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, както и е осъдена да заплати
на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при
нарушение на материалния закон при преценка на доказателствата, както и поради
противоречие на изводите на съда с обективната истина. Сочи, че от събраните
доказателства се установява, че цената е напълно заплатена, поради което и липсва
задължение, за което въззивника отговаря.Моли решението в тази му част да бъде отменено
и постановено ново, с което се уважи
Въззиваемите страни Х. И. О. И Б. С. О. в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозират
отговор, в който твърядят, че изложените доводи във въззивната жалба за
незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а
същото постановено при съобразяване на всички доказателства по делото и правилно
приложение на процесуалния и материалния закон. Молят решението да бъде потвърдено.
Претендират разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
1
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността
му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с
въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.200 ал.1 от ЗЗД вр.
чл.79 ал.1 от ЗЗД, предявен по реда на чл.422 от ГПК за сумата от 100,00 лв. – неплатена
част от цена по договор за продажба на лек автомобил.
За да възникне притезателното право на ищците да получат плащане на
претендираното парично вземане, същите при условията на пълно и главно доказване следва
да установят наличието на следните материални предпоставки: 1.действителен договор за
продажба на МПС /писмен с нотариална заверка на подписите – форма за действителност на
същия – чл.144 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, доколкото няма спор между страните, че се касае за вече
регистрирано МПС/; 2. настъпила изискуемост на задължението за заплащане на цената –
конкретен размер и настъпил падеж.
Ответникът, предвид направените възражения в отговора на исковата молба, следва
да установи плащане на цената в пълен размер.
Именно по горепосочения начин е разпределена и доказателствената тежест между
страните в доклада на пъровинстанционният съд, поради което и липсват извършени
процесуални нарушения в хода на производството пред районния съд.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетия като доказателство по
делото договор за продажба на МПС от 08.07.2016г. с нотариална заверка на подписите, че
същите са обвързани от действително облигационно правоотношение по договор за
продажба на лек автомобил, индивидуализиран в договора – преди чл.1 и при условия и
клаузи обективирани в цитирания писмен документ. Съгласно чл.1 продавачите /ищци/
прехвърлят правото на собственост върху лекия автомобил в полза на ответника, като
последния се задължава да плати продажна цена от 200,00 лв. в срок до 20.08.2016г. Няма
спор между страните и че фактическата власт върху процесния автомобил е предадена от
продавачите на купувача.
Несъмнено към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 09.01.22017г. е
настъпил падежа за задължението на купувача за плащане на цената на МПС предмет на
договор да продажба от 08.07.2016г.
Основното правопогасяващо възражение поддържано от ответника в хода на
първоинстанционното производство, така и във въззивното е плащане на цената в пълен
размер и погасяване на вземането на ищците като продавачи по договор за продажба на
МПС:
По делото е представен частен писмен документ „договор“ – л.14 от делото на СРС и
заверен пред въззивната инстанция – л.24 и посредством който ответникът счита, че се
установява изпълнение на задължението за плащане на цената в пълен размер. На първо
място е необходимо да се обсъди доказателствената стойност на цитирания документ. По
същността си е частен писмен документ, съставен от трето лице и нямащ характер на
договор /договорът предполага две насрещни волезиявления, на поне два различни правни
субекта/, а на едностранно писмено изявления - декларация от трето за спора лице – Г.Ж.М.
и за който се твърди, че е съпруг на ответника. Само с оглед посочените характеристики на
писмения документ, същия несъмнено няма нито обвързваща доказателствена сила за
ищците, нито им е противопоставим, отделно от горното - по никакъв начин, макар и да се
правят изявления относно същия лек автомобил /предмет на договор за продажба/, не става
2
ясно и не се разкриват други уговорки между страните, различни от обективирани в
договора.
На следващо място, както първоинстанционният съд, така и въззивният не е допуснал
събиране на гласни доказателства относно твърдяния факт – погасяване на задължения
установени с писмен акт /чл.164 ал.1 т.4 от ГПК/, предвид изричното противопоставяне на
ищцовата страна /писмена молба от 10.07.2020г.подадена от пълномощника на ищците пред
първоинстанционният съд/ и забраната на процесуания закон.
С оглед изложеното, при съобразяване разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК,
настоящият състав счита, че ответникът при условията на пълно и главно доказване не
установи фактите, от които черпи благоприятни правни последици – погасено чрез плащане
притезание на ищците, обратно – ищците при условията на пълно и главно доказване
установиха всички изискуеми материални предпоставки, които установяват правото им да
получат плащане на цената на продаденото МПС по договор за продажба от 08.07.2016г.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, въззиваемата страна
има право да й бъдат присъдени направените разноски във въззивното производство, но
въпреки изричното изявление на адв. Р. в хода на устните състезания по делото, липсва
както представен списък по чл.80 от ГПК, така и доказателства за направени разноски в
настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат.
С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивната инстанция не
подлежи касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20136449/10.06.2021г. по гр.д. № 38755/2018г. по
описа на Софийския районен съд, 123 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4