№ 125
гр. гр. Добрич, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500408 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на АНТ. Г.
Ш. от с.П., обл.П., чрез упълномощения адвокат, срещу решение №260052/14.05.2021г. по
гр.д.№249/2020г. на Каварненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от
въззивницата срещу Земеделска кооперация „Янтар“ – с.Пролез, общ.Шабла, иск за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 3 869.87 лева, съставляваща наемно
възнаграждение, дължимо по договор №98/16.02.2018г. за наем на земеделска земя за
стопанската 2018/2019г. и въззивницата е осъдена за разноските по делото на другата страна.
В жалбата са изложени оплаквания за формиране на изводите на първоинстанционния съд
въз основа на несъбрани по надлежния ред доказателства и същевременно игнориране на
надлежно събрани такива. Възразява се срещу приетото в обжалваното решение, че по
делото не е доказано постигнато между страните съгласие за наемна цена в повече от 30% от
стойността на продукцията. При уговорена наемна цена минимум 30% от стойността на
продукцията, въз основа на годишния финансов отчет на кооперацията, решения на общото
събрание на същата и при позоваване на изплатената на друго лице наемна цена за същата
стопанска година, се поддържа задължението на ответника за наемна цена по посочения
договор да е възникнало в размер на по 80 лева на декар. Приетият от първоинстанционния
съд по-нисък размер от 37 лева на декар бил необоснован, с оглед данните по делото.
Настоява се за отмяна на обжалваното решение и удовлетворяване на предявения иск.
1
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата земеделска кооперация „Янтар“, чрез
пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на
решението на районния съд.
След като обсъди съображенията на страните въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявения от АНТ. Г. Ш.
срещу земеделска кооперация „Янтар“ иск по чл.232 ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата 3 869.87 лева, съставляваща неплатена част от наемна цена,
дължима по договор №98/16.02.201г. за наем на земеделска земя.
Установено е, че на 16.02.2018г. между страните по делото е сключен договор №98 за наем,
с който ищцата предоставила на ответната кооперация за ползване през стопанската
2018/2019г. пет земеделски имота – ниви в землището на с.Пролез, общ.Шабла. В чл.1 от
договора предоставените за наемно ползване имоти са подробно индивидуализирани и е
видно, че сборът на площите им възлиза на 89.997 дка. В чл.3 ал.1 от договора ответната
кооперация се е задължила за предоставеното ползване да плати на ищцата възнаграждение
в размер на „минимум 30% от паричната стойност на продукцията“.
Не е спорно, че ищцата е изпълнила задължението си на наемодател, като е предоставила
описаните в него ниви за ползване през стопанската 2018/2019г. на ответника. Не е спорно
и, че на 26.06.2020г. ответникът платил на ищцата сумата 3 329.89 лева. Плащането на този
размер е извършено за погасяване на задължението на ответника за наемна цена по договора
№98/16.02.2018г.
Спорът се свежда до точния уговорен и дължим от ответника размер на наемна цена по
договора.
Поддържаният от ищцата размер на задължението на ответника за наемна цена е по 80 лева
на декар. Така общият размер на задължението по договора се сочи от ищцата да възлиза на
7 199.76 лева и при извършеното плащане на 3 329.89 лева, се претендира изпълнение за
остатъка от 3 869.87 лева.
Поддържаният от ответника размер на задължението му за наемна цена е по 37 лева на
декар – толкова, на колкото се равнява 30% от стойността на продукцията от отдадените под
наем земи.
Становището на ищцата не може да бъде споделено. Между страните съществува
облигационно правоотношение, произтичащо от сключения от тях договор и те са обвързани
така, както са уговорили в него. Уговореният помежду им размер на задължението за наемна
цена е определяем и уговорената мярка за определянето му е 30% от стойността на
2
продукцията от отдадените под наем земи. Друга мярка за определяне размера на
задължението за наемна цена страните не са уговорили. Не следва друго от въведения в чл.3
ал.1 от договора израз „минимум“ 30% от стойността на продукцията. Действително, той
предполага въвеждането и на още една мярка за определяне размера на задължението за
наемна цена. Тя би могла да бъде – уговорено в друг договор наемно/арендно плащане или
средното рентно плащане от кооперацията за съответната стопанска/календарна година, или
средното рентно плащане за землището, или решение на общото събрание на кооперацията.
Но нито един от тези показатели не е въведен от страните в сключения от тях договор като
мярка за определяне размера на задължението за наемна цена и нито един от тях не е база за
вменяване на задължение за наемна цена в размер по-висок от 30% от паричната стойност на
продукцията. Ето защо не е необходимо обсъждането на събраните по делото доказателства
за установяване на горните, ирелеватни за спора обстоятелства. Уговорената в договора
наемна цена от „минимум 30% от стойността на продукцията“ означава, че плащане над
този размер ще съставлява точно изпълнение на задължението и наемодателят няма да
дължи връщане на разликата, като дадена без основание, защото има право да получи и
повече от 30% от стойността на продукцията; но то означава също и, че наемателят има
право на избор, а не задължение да изпълни в повече от 30% от стойността на продукцията.
От изложеното следва, че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни. Правилно е
приетото от първоинстанционния съд, че по процесния договор ответникът няма задължение
да плати на ищцата наемна цена повече от 30% от стойността на продукцията, а именно по
37 лева на декар /установено с експертиза/. Задължението в общ размер на 3 329.89 лева
ответникът е изпълнил и претенцията на ищцата за наемна цена от още 3 869.87 лева е
неоснователна. Първоинстанционното решение, с което неоснователната претенция е
отхвърлена, следва да се потвърди, вкл. и в частта, осъждаща ищцата за разноските по
делото на другата страна.
Съответно на този резултат и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника – въззиваем разходите за водене на делото в настоящата инстанция.
Те се свеждат до адвокатско възнаграждение, платено в размер на 650 лева. Съпоставено с
фактическата и правна сложност на спора, то е прекомерно и по възражението на
въззивницата по чл.78 ал.5 от ГПК на въззиваемия следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минималния по чл. 7 ал.2 т.2 от НМРАВ размер от 500.89 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260052/14.05.2021г. по гр.д.№249/2020г. на Каварненския
районен съд.
ОСЪЖДА АНТ. Г. Ш. с ЕГН ********** от с.П., обл.П., ул.“***“№53, да заплати на
3
земеделска кооперация „Янтар“ – с.Пролез, общ.Шабла, сумата 500.89 лева – адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4