Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………
гр. София, 23.04.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен
състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №12188 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 412050 от
21.05.2018 г., постановено по гр. дело № 6098/2017 г. по описа на СРС, ГО, 34
с-в, е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на ответницата
М.И.И., че ищцата М.М.Д. е собственик на недвижим имот, представляващ
апартамент № 122 на трети етаж във вход „Е", находящ се в жилищна
сграда-блок № *******, ж.к. „********“, гр. София, със застроена площ от 42.04
кв.м, състоящ се от: стая, кухня, сервизни помещения, при съседи: стълбище, В.К.П.,
двор, Н.Н.Н., заедно с мазе № 7/седем/, без посочена площ в нотариален акт, при
съседи: коридор, В.К.П., Н.Н.Н., заедно с 1.481 % идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху мястото, с идентификатор
68134.1106.296.3.122 на основание съставено в нейна полза саморъчно завещание
от починалия първоначален собственик на имота - В.К.П.; отменен е на основание
чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот по завещание с № 114, том I, peг. № 7183, дело № 97/2016г. на нотариус И.С.П.,
с peг. № 620 на НК, с който М.И.И. е призната за собственик по завещание на
следния недвижим имот: апартамент № 122 на трети етаж във вход „Е",
находящ се в жилищна сграда-блок № *******, ж.к. „********“, гр. София, със
застроена площ от 42.04 кв.м, състоящ се от: стая, кухня, сервизни помещения,
при съседи: стълбище, В.К.П., двор, Н.Н.Н., заедно с мазе № 7/седем/, без
посочена площ в нотариален акт, при съседи: коридор, В.К., П., Н.Н.Н., заедно с
1.481 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
с идентификатор 68134.1106.296.3.122; ответницата М.И.И. е осъдена да заплати
на ищцата М.М.Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направени разноски по делото в
размер на 2146.12 лева.
Срещу решението в
частта му, в която е уважен предявеният срещу М.И.И. иск с правно чл. 124, ал.
1 ГПК е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от
посочения ответник. Жалбоподателят поддържа, че постановеното решение е
неправилно, постановено в нарушение на закона и процесуалните правила,
необосновано и постановено при непълнота на доказателствата. При
постановяването му съдът допуснат процесуално нарушение, тъй като оставил без
уважение искането за допускане на повторна и/или тройна съдебно-графическа
експертиза за установяване обстоятелствата свързани със спорните по делото
въпроси – дали саморъчното завещание, на което ищцата основава правата си е
написано ръкописно и подписано от завещателя, както и дали в последното е
означена от завещателя датата, на която е написано. Изразява становище, че
неправилно съдът при разрешаване на спора е кредитирал показанията на свидетеля
Е.Я., които били изключително противоположни. Поддържа възраженията си, че
оспореното завещание е нищожно, тъй като не е написано ръкописно от завещателя,
не носи неговия подпис и не съдържа дата.
Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено и предявеният иск - отхвърлен. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата
счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваните от ответника
части. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира следното:
Предявен е за
разглеждане положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
По отношение на
фактическата обстановка:
В производството не
е спорно и се установява, че В.К.П., починала на 26.10.2016 г. е била призната
за собственик на основание саморъчно завещание, като бил съставен констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 27, том VІ, рег.№ 14572, дело
№ 959/16.07.2007 г. на нотариус Р.Д.с рег.№ 274 на НК на РБългария, на следния
недвижим имот: „Апартамент № 122 на трети етаж във вход „Е",
находящ се в жилищна сграда-блок № *******, ж.к. „********“, гр. София, със
застроена площ от 42.04 кв.м, състоящ се от: стая, кухня, сервизни помещения,
при съседи: стълбище, В.К.П., двор, Н.Н.Н., заедно с мазе № 7/седем/, без
посочена площ в нотариален акт, при съседи: коридор, В.К.П., Н.Н.Н., заедно с
1.481 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, с идентификатор 68134.1106.296.3.122“.
Не се спори и се
установява, че приживе В.К.П. е завещала
имота си - апартамент № 122 на трети етаж във вход „Е", находящ се в
жилищна сграда-блок № *******, ж.к. „********“ в гр. София в полза на ответника
М.И.И. със завещание от 14.07.2016 г. Съставен бил и протокол за обявяване на
саморъчно завещание на 04.11.2016 г. Въз основа на съставеното в нейна полза
саморъчно завещание, ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за
собственост по завещание от 30.11.2016 г., № 114, том І, рег.№ 7183, дело №
97/2016 г. на нотариус И.С.П. с рег.№ 620 на НК на РБългария.
С последващо саморъчно
завещание от 08.09.2016г. В.К.П. е отменила мълчаливо дадения завет в полза на М.И.,
тъй като е завещала в полза на М.М.Д. същият този недвижим имот, представляващ апартамент
№ 122 на трети етаж във вход „Е", находящ се в жилищна сграда-блок № *******,
ж.к. „Разсадника-Коньовица“, гр. София.
По искане на ищеца по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. К. /син на
ищцата/ и Е.Я..
В показанията на
посочените свидетели няма противоречия относно съществените за спора
обстоятелства и въззивният съд ги кредитира като ясни, последователни и
неопровергани от останалия доказателствен материал по делото. Въз основа на тях
се установява, че до смъртта си В.К.П. е живяла в ап. № 121, като е отдавала
под наем ап.122 и двата имота находящи се в бл. 25, на ул. „Пчиня, ж.к.
„Разсадника-Коньовица“, в гр. София. Приживе същата поддържала близки отношения
със свидетеля Я., която живяла в aп. № 117 и редовно си гостували. Съответно М.И.
/ответница по спора/ живяла под наем в ап.№ 122 за около година през 2012 г., а
М.Д. /ищца в производството/ дошла да живее при сина си /свидетеля К./ в ап.№
117 /находящ се над апартамента на В./ през 2013 г. Починалата завещателка имала
само един роднина, който я е посещавал и се грижел за нея и нейната котка - Н.К.,
син на нейна братовчедка. Установява се, че именно този роднина е намерил завещателката
починала в апартамента й. Установява се, че в края на м. април 2016г. В.К.П.
съобщила, че й е поставена тежка диагноза – „рак на панкреаса“. До последно
преди да постъпи в болница – 13 или 14 септември 2016 г. В.П. се обслужвала
сама и живеела сама; движела се без чужда помощ, изхвърляла си боклука и пр. Установява
се, че завещателката поддържала близки отношения и с М.Д. /ищец в
производството/, ходели си на гости като приятелки. И двамата свидетели
заявяват, че починалата завещателка не е страдала от психологични заболявания,
като същевременно посочват, че тя не е имала деца /синът й е починал/ и съпруг
и е живяла сама. Свидетелката Я. сочи, че в болницата В.П. била посещавана от
нейният племенник и ответницата М.И.. В показанията си свидетелите заявяват, че
починалата завещателка е съставила и в тяхна полза завещателни разпореждания,
но те не са се възползвали от тях.
Други доказателства
не са ангажирани.
По отношение на
правните изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението е и правилно,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Завещанието е
едностранен формален акт, съдържащ личното волеизявление на едно лице, наречено
завещател, с което то се разпорежда безвъзмездно със свои имуществени права в
полза на друго лице. Съгласно чл. 42, б. "б. " от Закона за наследството,
завещателното разпореждане е нищожно когато при съставянето на завещанието не
са спазени разпоредбите на съответно чл. 25, ал. 1 от закона. Разпоредбата на
чл. 25, ал. 1 ЗН, предвижда че саморъчното завещание трябва да бъде изцяло
написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него.
Възраженията на
ответника, че съставеното на 08.09.2016 г. завещание в полза на М.М.Д. е
нищожно, тъй като не е написано ръкописно и подписано от завещателя В.К.П.,
както и поради това че не съдържа означение на датата, когато е съставено
според изискванията за форма на чл.25, ал.1 ЗН, съдът намира за неоснователни.
Чрез приетата, като
обективно и компетентно изготвена в първата инстанция съдебно-графическа
експертиза е установено по категоричен начин, че саморъчното завещание, предмет
на експертизата е оригинал, както и че почеркът, с който е изпълнен ръкописният
текст и подписът, положен под основния текст в мястото за „Подпис” на
саморъчното завещание са изпълнени от В.К.П. и съответстват на нейния почерк. В
с.з. на 26.04.2018 г. вещото лице изрично допълва и уточнява, че при изготвяне
на заключението е взело предвид и датата, находяща се в процесното завещание,
доколкото същата се включва към почерка на лицето, съставило завещанието.
Настоящият състав, при
преценката на съдебно-графическата експертиза по реда на чл.202 ГПК намира, че същата
следва да бъде кредитирана. Чрез последната се установява, че завещанието от
08.09.2016 г. не е нищожно на основание чл. 42, б. "б. " във връзка с
чл.25, ал. 1 от ЗН, тъй като е написано и подписано от завещателя, съдържа
означение на датата, когато е съставено, а подписът е поставен след
завещателните разпореждания. При даване тези констатации експертът е бил
категоричен, като при съобразяване събраните в производството пред първата
инстанция доказателства, съдът намира че заключението е достатъчно пълно и
ясно, обосновано и не съществуват съмнения относно неговата правилност. В
случая представеният от страните сравнителен материал послужил като основание
за извършеното почерково изследване не е оспорен от страните и същият е основа
за крайните експертни констатации и обосноваността на изводите.
Заключенията на
допуснати по граждански дела съдебно-почеркови експертизи се изготвят при
сравняване почерка и подписа на изследваното лице в оспорения документ и в
други представени от страните документи /така наречения сравнителен материал/.
Когато страните не са оспорили представените като сравнителен материал
документи, очевидно между тях не е налице спор за авторството на тези
документи. Поради това тези документи могат да се използват за сравнителен
материал при изготвяне на заключението на съдебно-почеркова експертиза и не поставят
под съмнение верността на това заключение. Дори тези документи да са
представени в копие, щом няма оспорване от страните на тяхното авторство и
вещото лице ги е счело за годни за изследване, те могат да бъдат използвани
като сравнителен материал при изготвянето на експертизата. Съответно съдът може
да основе извода си за основателност или за неоснователност на направеното
оспорване на документа на такова заключение на съдебно-почеркова експертиза. В
този смисъл е изразеното становище в Решение № № 59 от 04.05.2018 г. по гр.д. №
2137/2017 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, което
се възприема от настоящия състав.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС - потвърдено в
обжалваните му части.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 412050 от 21.05.2018 г., постановено по гр. дело № 6098/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 34 с-в, в обжалваните му части.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал.1 вр. ал.
3, т. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.