Р Е Ш Е Н И Е
№ 161/2.10.2015г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, II - ри състав в публично съдебно заседание, проведено на втори септември
през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при участието на
секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 742 по описа
за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на И.Т.Т. с ЕГН ********** , чрез адв. А А., съд.
адрес *** , офис №2, против АЯКС 2002”
ООД, ЕИК *********, седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи дол, обл. Варна и
адрес на управление имот № 166, с която
са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.262
ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ и иск по чл.215
от КТ Претендира се и заплащане на законната лихва върху главниците по исковете
от датата на предявяване на съответния иск до окончателното заплащане на
сумите.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от провеждане на предявените искове,
навеждайки следните фактически твърдения: Излага, че е работил по трудов
договор при ответника от 14.03.2011г. като шофьор на тежкотоварен камион на 8
часов работен ден. Твърди, че никога от назначаването не е работил по 8 часа на
ден, а е работил по 11 и повече часа на ден / работен ден / , твърди също , че
е полагал извънреден труд през почивните дни- събота и неделя и дните на официални празници. Излага, че е
имало устна договорка между него и работодателя му да се заплаща възнаграждение
за нормален работен ден в размер на 50 лева на ден, както и устна договорка да
получава 10 % от оборота на камиона. Излага още , че е работил в ответното
дружество до 21.02.2013г., като не му е заплащано възнаграждение за положения
от него извънреден труд за този период. Твърди се още, че не са му били
заплащани и командировки при работа в друго населено място.
Моли за положително
решение по предявените от него осъдителни искове. Претендира и сторените по
делото разноски.
Препис от исковата
молба ведно с приложенията е била връчена на ответното дружество. В едномесечния
срок за отговор, ответника представя писмен отговор, с който заявява, че
оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Заявява, че отрича
изложените в исковата молба и в допълнителна такава обстоятелствата като
неверни. Оспорва истинноста на представените с исковата молба писмени
доказателства относно отбелязвания от ищеца на листове хартия колко часа е
изработил всеки работен ден. Прави възражение за прихващане с насрещни вземания
за дължими на АЯКС 2002 ООД суми от ищеца, представляващи недължимо платени от
ответника вместо ищеца глоби в общ размер на 1104,90 лв, наложени му с НП.
Прави искания по доказателствата .
В съдебно заседание
ищеца чрез процесуален представител поддържа исковете си, а ответника поддържа
отговора на исковата молба, като в първото по делото с.з. прави възражение за изтекла
погасителна давност относно претенциите на ищеца по предявените от него искове за
периода от 14.03.2011г до 20.05. 2011г. По искане на процесуалния представител
на ответника на основание чл.193 от ГПК
е открито производство по оспорване истинността
- съдържание и подпис на представените по делото Заповеди за командироване на ищеца И.Т.Т.,
№№162,136,119,78,70,64,55,49,40,36 и 22, представени с отговора на исковата
молба.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между
страните, че по силата на Трудов договор
№112/14.03.2011г. между ищеца и ответното дружество е съществувало трудово
правоотношение, по силата на който работникът е бил назначен на длъжност с код по НКПД 8332208 /същият код отговаря на
длъжността „Шофьор на тежкотоварен самосвал / на пълно работно време от 8 часа.
Не се спори между страните, че трудовото правоотношение е прекратено на 21.02.2013
г. със Заповед №136 от същата дата на основание чл.326,ал.1 от КТ. Не се спори
между страните и относно обстоятелството , че за част от процесния период ищеца
е бил командирован и е изпълнявал трудовите си задължения на обект в Дунав мост
-2 в град Видин.
От заключението по
назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.Х.С.,
изготвено съобразно представената от работодателя документация, и според
данните, съдържащи се в приложената към исковата молба справка , изготвена от
ищеца и съдържаща данни за изработеното от него време по дати и по часове, както и след справка в
счетоводството на ответното дружество е установено следното:
Въз основа на проверените
документи по делото и на място в
счетоводството на “ АЯКС 2002 “ ООД вещото лице е установило, че по счетоводни
данни няма налични документи за полаган извънреден труд, като такъв не е бил
начисляван и във ведмостите за заплати
От проверените и
представени от “ АЯКС 2002” ООД пътни листи за процесния период, съдържащи начален и краен
час на курсовете, въз основа на който да може да бъде определен работния ден, вещото лице е изготвило
справка за изчисляване на положения от ищеца извънреден труд , както следва :
за месец Март 2011 - 2 извънредни часа, за месец Април 2011 г. – 8 извънредни
часа и 11 часа работа през дните на официални празници, за месец Май 2011
г. – 2 извънредни часа, за месец юни
2011г. – 6 извънредни часа, за месец Ноември 2011г. – 3 извънредни часа, за месец Януари 2013г. –
7 извънредни часа , за месец Февруари 2013г. – 2 извънредни часа .
Съгласно
представените и проверени в счетоводството на ответното дружество документи съдебния
експерт е посочил, че част от ведомостите за заплати за процесния период не съдържат подписи на служителя, което
навежда на извода, че не всякога трудовите възнаграждения са изплащани в брой.
Съгласно представените документи за възнаграждения изплащани по банкова сметка ***ми
и неизплатени трудови възнаграждения на ищеца по Трудов договор
№112/14.03.2011г. за месец Октомври 2011 г. в размер на 81 ,87 лв , за месец
Ноември 2012г. в размер на 8,08 лв. за 3 часа извънреден труд, за месец Януари
2013г. в размер на 19,83лв за 7 часа извънреден труди за месец Февруари 2013 г.
в размер на 6, 23 лв. за 2 часа извънреден труд Размерът на мораторната лихва
върху установените неизплатени и изплатени със закъснение суми за заплати от
падежа на всяка една от тях, определен съгласно чл.4 от Вътрешните правила за
работната заплата в ответното дружество,
до датата на исковата молба възлиза на 63, 98 лв. Съдебният експерт е
посочил, че среднодневното брутно възнаграждение на ищеца за последния
отработен календарен месец, предхождащ прекратяването на трудовото
правоотношение, през който има отработени поне 10 работни дни е в размер от 19,
65 лв.
Съгласно
представените по делото заповеди и
разпоредбите на НКСК на ищеца се полагат по 20 лева на ден за всеки ден от
командировката. Дължимите суми за командировки според приложените към делото и
проверени от вещото лице документи възлизат на 5220 лв , от които на ищеца с
РКО и авансов отчет №19 от 30.11.2012г. са заплатени общо 4399,74 лева., като
по този начин се формира остатък за доплащане в размер на 820,26 лв.
Съдебният експерт е
изготвил и втори вариант на експертното заключение съгласно представените от
ищеца саморъчно изготвени от него графици на работа и съгласно наведените от
него твърдения за допълнителна уговорки за заплащане на трудово възнаграждение
в размер на 50 лв. на ден, видно от които дължимите суми за възнаграждения за положен извънреден труд за
работа през работните дни е в размер на 8446,91 лв, за възнаграждения за
положен извънреден труд за работа през почивните дни е в размер на 12053,14 лв
и за възнаграждения за положен извънреден труд за работа през празнични дни е в
размер на 500 лв. Общото задължение за законна лихва върху горепосочените суми за
неплатено възнаграждение за положен труд е в размер на 4632,57 лв. Съдебният
експерт е посочил, че общо дължимата сума за командировки е в размер 820, 26
лв.
По поставените от
ответното дружество задачи съдебния експерт е посочил, че по представените три
броя РКО с №368а/11.10.2012г., №10а/13.1.2012г. и №104а/27.3.2013г. са
изплатени суми в общ размер от 1104,90 лв. с основание “ глоба по НП “. И трите РКО са осчетоводени в
счетоводството на ответното предприятие
по д.т сметка 49/17 други дебитори на името на ищеца и по к-т сметка 501
със стойността на съотв. РКО. И в трите РКО е положен подпис на получил сумата
Във връзка с направените
оспорвания от страна на ищеца ответното дружество представи и допълнителни
доказателства - Удостоверение от ИА “
Главна инспекция по труда “ , Дирекция “
Инспекция по труда “ в гр. Видин относно извършени проверки и установени
нарушения за периода 14.03.2011г. – 21.02.2013г. на “ АЯКС 2002 “ ООД за обекта Дунав мост – 2 в гр. Видин, видно
от които за съответния период органите на ИА “ Главна инспекция по труда “ ,
Дирекция “ Инспекция по труда “ в гр.
Видин не са установили полагане на извънреден труд от работници или служители
на “ АЯКС 2002 “ ООД във връзка с изпълняваната от дружеството работа на обект
Дунав мост – 2 гр. Видин, Констативен протокол за извършена комплексна проверка
от органите на ИА “ Автомобилна администрация
“, областен отдел в град Добрич, и 4 броя АУАН за установени нарушения от “
АЯКС 2002 “ ООД, видно от които са установени нарушения относно почивките на
водачите на ППС и правилното използване на тахографите както и Заповеди и Протоколи
за преглед и унищожаване чрез нарязване на съхраняваните в дружеството
транспортни документи – тахографски листове от аналогови тахографи, информация,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача и пътни
листове, обхващащи периоди от
01.01.2010г. до 31.12.2011г., 01.01.2012г.
до 31.12.2012г.
По искане на ищцовата
страна е изискано удостоверение от ТД на НАП в гр. Варна, видно от което във
връзка с подадени сигнали от бивши служители на ответното дружество е възложена
проверка със срок на приключване до
26.6.2015г., като до тази дата ответното дружество не е представило документи
по възложената проверка.
По делото са
ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на двама души свидетели на
страната на ищеца и един свидетел на страната на ответника.
В своите показания свидетелите
М. Р. П. и Д. К. И., и двамата страни по трудови спорове и дела с ответното
дружество, излагат, че работното време на обекта в гр. Видин Дунав мост- 2 е било сутрин от 7 – 7,30 часа часа до около 19
часа с обедна почивка от 1 час. Твърдят,
че в зависимост от възлаганите задачи и процеса на работа се е случвало да
остават на работа след работно време, случвало се е да полагат труд и през
почивни дни и дни на официални празници. Свидетелите твърдят, че са били
уговорени устно с работодателя чрез Б. Я. , който е разпределял работата на
обекта, допълнителни суми в размер на минимум 50 лв. за 8 – часовия работен
ден, като за положения извънреден труд възнаграждение изобщо не е било
заплащано. Излагат още, че не им е известно ищеца да се е жалил в Инспекция по
труда. Свидетелят Д. К. И. излага, че
безплатна храна е била ползвана само през първите 10 дена на обекта.
В своите показания свидетелят М. Ц. Н. излага,
че е работила като Ръководител на Отдел по безопастност и здравословни условия на труда от 11.2007г.
до 12.2014г. към ФЦЦ Конструксион Билд. Твърди, че в изпълнение на служебните
си задължения като лице по чл. 24 от ЗЗБУТ е извършвала контрол по спазването
на трудовото законодателство, по – точно относно безопастност и здраве на
условията на труда, хигиена на труда, за обекта Дунав мост – 2 почти ежедневно
съвместно с инженера на обекта като представител на дружеството, упражняващо строителен
надзор. Излага, че ответното дружество е работило по пътната инфраструктура и
работното време за служители и трудов персонал е било от 8 до 13, 30 часа и от
15 до 18 часа , а за работниците от 8 до
17 часа с обедна почивка от 1 час и по 15 минути почивка съгл. Правилника за
трудовия ред, като със заповед се е преминало на двустепенен режим на работа по
чл. 139 от КТ. Твърди още, че нарушения на трудовото законодателство не е
констатирала, на всички подизпълнителни дружества, вкл. и ответното, са били
извършвани проверки и от ИТ в гр. Видин, също и лично от Министъра на МТСП и от Главна ИТ. Излага,
че не е била уведомявана за извършени
нарушения на трудовата дисциплина нито от контролните органи, нито от самите
подизпълнители, когато се е налагало някой от подизпълнителите – транспортни
фирми да премине на удължено работно време, същата е имала задължение да я
уведомява като представител на ФЦЦ Конструксион Билд за подсигуряване
безопастността на съотв. работен участък.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :
По откритото
производство по реда на чл.193 ал.1 от ГПК , съдът намира за недоказано
оспорването на процесните Заповеди за
командироване по реда на чл.193 ал.1 от ГПК в частта на положените подписи
срещу “ подпис “ като неподписани от ищеца И.Т.Т., поради което същият твърди,
че документът е неистински.Видно от изслушаната СГЕ заключението на вещото лице
е категорично, че именно ответникът И.Т.Т. се е подписал срещу подпис в Заповеди за командировка №
№162,136,119,7870,64,55,49,40,36 и 22, находящи се на л.341 до л.351 от делото.
По повод направеното
оспорване на основание чл. 193 ГПК съдържанието на Заповеди за командировка №
№162,136,119,7870,64,55,49,40,36 и 22, които са предмет на настоящото
производство съда счита производството по чл. 193 ГПК за недопустимо. Частните
свидетелстващи документи по правило не се ползват с материална доказателствена
сила, поради което съответствието на материализираното в него изявление с
обективната действителност, не може да се оборва по реда на чл. 193 ГПК.
По предявените
искове с правно основание чл.262 ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ
Съгласно чл. 143,
ал. 1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Според чл.
150 от КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в
увеличен размер съгласно чл. 262 от КТ,
в която законова разпоредба са установени минималните размери на
възнагражденията за положен извънреден труд, приложими в случай, че в
индивидуалния или в колективен трудов договор не са предвидени по- високи
размери.
Относно наведените
твърдения в исковата молба и в о.с.з. за изменен поради постигнато взаимно
съгласие между страните размер на получаваното от ищеца основно и допълнително
трудово възнаграждение съда не приема за установено наличието на устна
договорка за заплащане на трудово възнаграждение в по- висок размер от определеното
в трудовия договор, нито наличието на договорка да бъде заплащана сума в размер
на 10 % от оборота на камиона, доколкото свидетелски показания за доказване на
елементи от правоотношение, за чието действителност по закон е предвидена
писмена форма, са недопустими, а конкретни писмени доказателства за заплащане
на такива суми за процесния период на действие на трудовия договор не бяха
представени от ищеца. Обстоятелството , че състав на ДРС е установил по друго
дело водено против ответното дружество наличие на подобна уговорка съгласно
приетите и приложени като доказателства по съотв. дело писмени документи, не
означава както погрешно смята проц. представител на ищца, че същото
обстоятелство е установено и по
настоящето дело. Основният правен принцип за непосредственост изисква съда по
конкретното дело сам да събере доказателствата и да реши делото чрез същия
решаващ състав , който ги е събрал, като
фактите и връзките между фактите имат доказателствено значение само
по делото по което са представени,
допуснати и събрани и не могат да се използват по друго дело.
По делото не се
събраха никакви доказателства, от които да се установи, че през процесния
период са издавани заповеди от управителя на ответното дружество за полагане на
извънреден труд, няма данни и работодателя да е водил специална книга за
отчитане на извънредния труд и да се е отчитал на полугодие пред Инспекцията по труда. От неизпълнението на
задължението си по чл. 149 от КТ обаче той не може да черпи права. Тази книга
не е форма за действителност, или за доказване на извънредния труд, поради
което установяването на полаган извънреден труд е допустимо с всички предвидени
в ГПК доказателствени средства, вкл. и със свидетелски показания .
От анализа на
доказателствата съда приема, че ищеца И.Т.Т. е полагал извънреден труд в повече
от нормалното работно време при работа извън обекта на Дунав мост -2 в град
Видин. В тази връзка съдът кредитира частично показанията на свидетелите М. Р.
П. и Д. К. И., с изключение на частта, относно продължителността на извънредния
труд, който същите не установиха по несъмнен и категоричен начин. В останалата
им част показанията им са безпротиворечиви и са в резултат на техни
непосредствени възприятия, като лица, работили в ответното дружество по времето,
когато е работил там и ищеца. В показанията им според настоящия съдебен състав не
се констатира тенденциозност, като единствено от обстоятелството, че свидетелите
се намират към момента в съдебен спор с ответното дружество относно
неприключени граждански дела със сходен предмет относно неизплатени трудови
възнаграждение, вкл. и за извънреден труд, което обстоятелство е служебно
известно на съда, не може са се направи
извод за заинтересованост на свидетелите, а оттам и за недостоверност на
показанията им. Дадените от свидетелите показания не противоречат и на
показанията на другия свидетел по делото, доколкото свидетелката М. Ц. Н.
твърди , че е извършвала проверки само в работно време и само за изпълняваната
работа на обекта в Дунав мост -2 в град Видин . Приетото и приобщено
към делото Удостоверение от ИА “ Главна инспекция по труда “ , Дирекция “ Инспекция по труда “ в гр. Видин относно
извършени проверки и установени нарушения за периода 14.03.2011г. –
21.02.2013г. на “ АЯКС 2002 “ ООД за
обекта Дунав мост – 2 в гр. Видин не би могло да бъде ценено като
доказателство, че ответното дружество не е допускало да се полага извънреден
труд и такъв не е бил положен извън обекта, тъй като и тримата свидетели посочват
единодушно, че подобни жалби и сигнали не са били подавани в Инспекцията по
труда. Видно от приобщения като
доказателство по делото Констативен протокол за извършена комплексна проверка
от органите на ИА “ Автомобилна администрация
“ са установени нарушения относно
работното време на водачите на ППС и почивките. По отношение на полагания труд
на самия обект Дунав мост -2 в град Видин, доколкото същия представлява обект с
национално значение, е предвидена засилена сигурност и контрол и работници на
подизпълнителя АЯКС 2002 ООД не биха могли да извършват работа за процесния
период от време след установеното работно време, както и през почивни дни и
дните на официални празници, без да бъдат изобщо забелязани от пазачите на
обекта, и без никой да не е направил
опит да ги спре или да потърси причините
за така наложилото се изменение на работното време по смисъла на чл. 136а от КТ.
Следователно с оглед
показанията на свидетелите М. Р. П. и Д. К. И. съда приема, че изпълняваните
курсове извън обекта на Дунав мост – 2 в гр. Видин са били с по-голяма
продължителност от 8 часа, но конкретно с колко време ищеца е работил в повече
от нормалното работно време, свидетелите не установиха/ като за горното
обстоятелство следва да се отчете и изтеклия значителен период от време – около
4 години от момента на възприятия от
тяхна страна на доказателствените факти до момента на даване на показания за
тях пред съда/. Тъй като обективно е невъзможно /предвид унищожените тахографни шайби поради изтичане на срока за съхраняването им / и не
по вина на работника за този сравнително дълъг период да се установи с точност
колко часа извънреден труд е положил, следва да се възприеме вариантът по изготвената по делото ССчЕ въз основа на
представените от ответното дружество пътни листи, поради което съда приема, че
от така предявените искове следва да
бъде уважен иска с правно основание чл. 260 , ал.1, т.1 от КТ за заплащане на
сумата от 34,14 лв, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
отработени извънредни часове за работа през работните дни за периода от месец
Март 2011г. до месец февруари 2013г. и отхвърлен за горницата над 34,14 лв. до
претендираните 9510 лв., а така предявените искове с правно основание чл. 262,
ал.1 ,т.2 от и чл. 262, ал.1, т.3 от КТ се явяват недоказани и като такива
следва да бъдат отхвърлени. Съдът не приема вариант 2 – ри на експертното
заключение, доколкото експерта е направил изчисления единствено въз основа на
твърденията на ищеца в исковата молба и в този смисъл не може да е годно
доказателство за обема на положения извънреден труд
По иска с правно
основание с правно основание чл.215 от КТ
Съгласно
разпоредбата на чл.215 от КТ при командироване работникът или служителят има
право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и
квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. По
естеството си командировката представлява временно изменение на мястото на
работа по трудовото правоотношение Редът за извършване на командироването в
страната е определен в НКСК. Съгласно посочената наредба командироването се
извършва с писмена заповед, с определено съдържание, като изменението на
условията на командировка, която е започнала, се извършва с допълнителна
писмена заповед. По делото са представени заповеди за командировка на ищеца в
гр. Видин, следователно за работодателя е възникнало задължение да заплати на
ищеца командировъчни пари, за да компенсира неудобствата, които работникът
търпи при изпълнение на задача извън мястото на работа и местоживеенето си. От
показанията на свидетелите на ищеца не се установи на работниците да е била
предоставяна служебно безплатна целодневна храна в мястото на командировката,
поради което следва да се приеме, че
ответното дружество дължи заплащане на ищеца на дневни пари в размер на 20 лв.
на ден за всеки ден от командировката . От заключението на назначената по
делото експертиза се установява, че за периода на командировката - 515 дена за периода от 22.07.2011г. до
24.11.2012 г., размера на дължимите суми съобразно броя на дните и
представените документи е 5 220 лв, от които на ищеца са били изплатени 4399,74
лв. Следователно остатъка за плащане във връзка с извършените командировки е в
размер на 820,26 лв, като до този размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен
за горницата над 820,26 лв до претендирания размер от 5320 лв.
По отношение
направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията на ищеца за периода от 14.3.2011г. до 20.05.2011г., направено в първото
по делото с.з. съда счита същото за преклудирано с изтичане на срока за
отговор, тъй като ответното дружество е получило една редовна искова молба, в
която са били изложени на достъпен език всички факти по спора, на които се
основава иска. Следователно ответника е можел да прецени какви възражения и
защитни средства да противопостави на иска с отговора на исковата молба,т.е
възражението за изтекла погасителна давност на исковите претенции на ищеца се е
преклудирало с изтичане на срока на отговор на исковата молба поради липсата на
волеизявление за това в предоставения на ответника от закона срок.
Предвид частичното
уважаване на предявените искове с правно основание чл. 262, ал.1, т.1 от КТ и
чл. 215 от КТ съда дължи произнасяне относно направеното възражение за
прихващане на исковите претенции на ищеца с насрещни вземания на “ АЯКС 2002
“ООД от ищеца , а именно: 1. сума в размер на 50 ,90 лв, представляваща
недължимо платена от “ АЯКС 2002 “ООД на ищеца И.Т.Т. сума за глоба , наложена
му с НП №АНП-135-1/14.12.2011г., изд. от Община Аксаково, обл. Варна; 2. сума в
размер на 1004 лв , представляваща
недължимо платена от “ АЯКС 2002 “ООД на ищеца Ивано Т.Т. сума за глоба ,
наложена му с НП №23-0001720/20.12.2011г., изд. от ДАИ – Варна; 3. сума в
размер на 50лв, представляваща недължимо платена от “ АЯКС 2002 “ООД на ищеца И.Т.Т.
сума за глоба , наложена му с НП №191/13/22.02.2013г., изд. от ОДМВР - Варна;. Това
възражение съда намира за основателно с оглед обстоятелствата на осчетоводяване на издадените РКО като
вземания от ищеца по сметка 498 “ Други дебитори “ и полагането на подпис върху
тях, с оглед на което съда приема, че насрещните вземания на ответника са изискуеми, установени както по основание,
така и по размер и следователно компенсируеми спрямо исковите претенции на И.Т.Т.,
поради което възражението за прихващане е основателно и следва да бъде уважено.
При извършване на прихващане на сумите до размера на по-малката от тях,
исковете за главница за извънреден труд и за неизплатени командировъчни следва
да се отхвърлят.
Относно разноските
по делото:
При съобразяване с обстоятелството,
за безплатността на производството по трудови спорове по чл. 359 КТ, която
касае задълженията за такси и разноски към съда, както и разпоредбата на чл. 83
, ал.1 , т.1 ГПК, ищеца не следва да заплаща разноските направени в
производството, а с оглед отхвърляне на исковете направените от него разноски
за адвокат си остават за негова сметка.
На основ. чл.78 ал.3
и ал. 8 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 2943,50 лева съгласно представения списък по чл. 80
от ГПК.Ищецът по делото чрез проц. си представител е направил възражение за
прекомерност на юрк. възнаграждение на
проц. представител на ответника. Доколкото претендираната от ответното
дружество сума е минимален размер над този , изчислен съгл. разпоредбата на чл. 7, ал.2, от Наредба № 1/9.07.2004г. на
ВАС, като се отчете и продължителността на делото, както и участието на проц.
представител на ответника в всички с.з. и проц. действия по делото,
възражението за прекомерност е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от
изложеното, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА на осн. чл.194, ал.2 от ГПК, за недоказано направеното от
ищеца И.Т.Т. с ЕГН ********** със съдебен адрес: *** , офис 2 , адв.А.И.А.,
оспорване по реда на чл.193 от ГПК на истинността на Заповеди за командировка №
№162,136,119,7870,64,55,49,40,36 и 22, находящи се на л.341 до л.351 от
делото в частта относно авторството на
подписа на И.Т.Т.
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 от ГПК протоколно определение от о.с.з.,
проведено на 28.01.2015г. , с което е
открито производство с правно основание чл. 193 от ГПК по оспорване съдържание
на представените от ответника документи Заповеди за командировка №
№162,136,119,7870,64,55,49,40,36 и 22, находящи се на л.341 до л.351 от делото
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл.262 ал.1 т. 1 от КТ на
И.Т.Т. с ЕГН ********** със съдебен адрес: *** , офис 2 ,адв.А.И.А., срещу
„АЯКС 2002” ООД, ЕИК103734484, с. Калоян, общ. Вълчи дол , обл. Варна, за
заплащане на сумата 34,14 / тридесет и
четири лева и 14 стотинки / лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за отработени извънредни
часове за работа през работните дни за периода от месец Март 2011г. до
месец Февруари 2013г ведно със законната
лихва от 20.05.2014г. до окончателното й изплащане, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на „АЯКС 2002”
ООД, ЕИК103734484, с. Калоян, общ. Вълчи дол , обл. Варна, за сума в размер на 34,14
/ тридесет и четири лева и 14 стотинки/ лв, представляваща недължимо платена от
“ АЯКС 2002 “ООД на ищеца И.Т.Т. сума за глоба , наложена му с НП
№АНП-135-1/14.12.2011г., изд. от Община Аксаково, обл. Варна, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 34,14
лв до претендираните 9 510 лв
като като недоказан и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл.262 ал.1 т. 2 от КТ на
И.Т.Т. с ЕГН ********** със съдебен адрес: *** , офис 2 ,адв.А.И.А., срещу „АЯКС
2002” ООД, ЕИК103734484, с. Калоян, общ. Вълчи дол , обл. Варна, за заплащане
на сумата 12 177,09 / дванадесет
хиляди сто седемдесет и седем лева и 09 стотинки/ лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за
положен извънреден труд през почивните дни за периода от месец Март
2011г. до месец Февруари 2013г. ведно
със законната лихва от 20.05.2014г. до окончателното й изплащане, като недоказан и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл.262 ал.1 т. 3 от КТ
на И.Т.Т. с ЕГН ********** със съдебен адрес: *** , офис 2 ,адв.А.И.А., срещу
„АЯКС 2002” ООД, ЕИК103734484, с. Калоян, общ. Вълчи дол , обл. Варна, за
заплащане на сумата 700 / седемстотин
лева / лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за отработени 7 дни
официални празници – 6.09.2012г , 1.05.2012г.,3.03.2012г
,25.12.2011г.,6.09.2011г,22.09.2011г и 22.09.2012 г.. ведно със законната лихва
от 15.10.2014г. до окончателното й изплащане,
като недоказан и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл.215 от КТ на И.Т.Т. с
ЕГН ********** със съдебен адрес: *** , офис 2 ,адв.А.И.А., срещу „АЯКС 2002”
ООД, ЕИК103734484, с. Калоян, общ. Вълчи дол , обл. Варна, за заплащане на
сумата 820,26 / осемстотин и двадесет
лева и 26 стотинки/ лв., представляваща представляваща средства за
неизплатени командировъчни за периода от 07.07.2011 г. до 21.02.2013 г., КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с
насрещното вземане на „АЯКС 2002” ООД, ЕИК103734484, с. Калоян, общ. Вълчи дол
, обл. Варна, за сума в размер на 16,76 / шестнадесет лева и 76 стотинки / лв,
представляваща недължимо платена от “ АЯКС 2002 “ООД на ищеца И.Т.Т. сума за
глоба , наложена му с НП №АНП-135-1/14.12.2011г., изд. от Община Аксаково, обл.
Варна и с насрещното вземане на на „АЯКС 2002” ООД, ЕИК103734484, с. Калоян,
общ. Вълчи дол , обл. Варна, за сума в размер на 803,50 / осемстотин и три
лева и 50 стотинки/ лв, представляваща
недължимо платена от “ АЯКС 2002 “ООД на ищеца И.Т.Т. сума за глоба , наложена
му с НП №23-0001720/20.12.2011г., изд. от ДАИ – Варна, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 820,26 лв до претендираните 5 320 лв като като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА И.Т.Т. с ЕГН ********** със съдебен адрес: *** , офис 2 ,адв.А.И.А.,
ДА ЗАПЛАТИ на АЯКС 2002” ООД, ЕИК
*********, седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи дол, обл. Варна и адрес на
управление имот № 166, сумата от 2943,50
/ две хиляди деветстотин четиридесет и три лева и 50 стотинки / лева, представляваща
направените от ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: