№ 1017
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330202103 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4163599, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП на СТ.
ИВ. Ч. – представител на фирма „СИБОТА“ ЕООД е наложена глоба в размер
на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в допълнителна писмена молба, жалбоподателят действащ
чрез процесуалния си представител адв. Т. сочи конкретни основания за
незаконосъобразност на ЕФ, като моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен да бъде
потвърден. Претендира разноски, релевира възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че
1
доколкото въззиваемата страна не е представила, въпреки изричните указания
на съда, нарочно съставена разписка за връчване на процесния ЕФ, то следва
да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и
жалбата е подадена в срок.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай, както вече беше посочено, предвид невъзможността
на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то
следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да
тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от
правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите на страните, служебно провери правилността на атакувания ЕФ
намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази
насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 13.11.2020 г. в 11,52 часа, на
републикански път I - 8, км. 213+230, извън населено място, посока изток, при
въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост
за движение по пътя от 60 км/ч, МПС – товарен автомобил, МЕРЦЕДЕС
СПРИНТЕР 313 ЦДИ, с рег. № ***, при отчетен толеранс от минус 3 км/ ч в
полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 82 км/ч., тоест с
превишение на скоростта от 22 км/ч.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава
от събраните по делото доказателства.
Видно от служебно изисканото от страна на съда и приложено като
доказателство писмо от ОПУ-Пловдив към АПИ от 19.04.2022 г. /л. 9/ и
представеното идентично такова от 26.04.2022 г. от адв. Т. с допълнителна
писмена молба /л. 26 / и приложените към тях преписи на извадки на проект
за ОД се установява, че републикански път I – 8, „Пазарджик - Пловдив“ при
км. 213 + 230, дясно платно, посока изток, не попада в зоната на действие на
пътен знак В26 – 60 км/ ч, такъв знак не е имало нито към 13.11.2020 г., нито
2
към момента на издаване на посочените писма.
Допълнително е конкретизирано, а и от представените схеми на проекта за
ОД се вижда, че такъв знак В26 е наличен на км. 213 + 340 дясно – посока
изток, като действието на посочения знак се простира по посока растящия
километраж, като участъкът при км. 213 +230 се явява преди знака, поради
което същия е неотносим към него. Към знака не са поставени табели Т1 или
Т2.
Гореизложеното води до единствено възможния извод, че след като на
въпросния пътен участък липсва въведено ограничение на скоростта 60 км/ч,
то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато
превишение на режима на скоростта.
В аспект на горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че
именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция,
която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от
републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена
дата и каква е зоната му на действие.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на
движението се одобрява, както следва:
1.за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията на
скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата следва да стане
и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август
2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
3
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение
от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна
маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.
Действително в ЕФ и протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12
май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства е отбелязано че пътен знак В 26 на процесния пътен участник е
наличен. Тоест съществува противоречие между отразеното в протокола по
чл. 10 и официалната информация постъпила от ОПУ-Пловдив към АПИ.
Това разминаване теоретично е възможно да се дължи на различни причини:
- да е налице допусната грешка при обозначаване мястото на извършване
на нарушението в ЕФ.
- да е налице грешка в Протокола по чл. 10 при описание на мястото на
разположение на пътния знак В 26, като посоченото място не отговаря на
действителното.
Във всеки случай причината за това разминаване е ирелевантна. При
наличие на официално писмо от стопанина на пътя, че законосъобразно
поставен пътен знак в процесния участък към процесната дата няма,
настоящият състав намира, че следва да се съобрази с това становище.
В този изричен смисъл е Решение от 09.7.2020г. по Наказателно дело
1093/2020г. Административен съд – Пловдив.
Всичко гореизложено налага извод за неправилност и незаконосъобразност
на обжалвания ЕФ, поради което същият следва да бъде отменен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на деловодни
разноски има жалбоподателят.
Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е
представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, пълномощно, както и
договор за правна защита и съдействие. Видно от същия, страните по него са
договорили възнаграждение в размер на 300,00 лева, което е било изплатено
изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните разноски ще бъдат присъдени
в полза жалбоподателя, като възражението на процесуалния представител на
въззиваемата страна за прекомерност се явява неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение. Тава е така, тъй като размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение е изцяло съобразен с разпоредбата на чл. 18, ал. 2
4
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4163599, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП на СТ.
ИВ. Ч., ЕГН ********** – представител на фирма „СИБОТА“ ЕООД, ЕИК
********* е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на СТ. ИВ. Ч., ЕГН
********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен
съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5