РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. гр.Мадан, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100262 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Е. А. Б., чрез пълномощника адв. М.
В. М. против М. К. АД, ЕИК: ***, с която е предявен иск с правна
квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено, че
Договор за допълнителни услуги към заем *** г. , подписан с М. К. АД,
спрямо който ищцата следва да заплати сумата в размер на 384,30 лева е
нищожен на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19
ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. В исковата молба се твърди, че ищцата е
страна по Договор за заем ***г., сключен с ответника. Съгласно чл. 2 от
договора за паричен заем, ищцата трябвало да върне сумата по кредита в
размер на 588,06 лева, при сума на получаване в размер на 500 лева, при срок
на кредита от 9 месеца. Освен това ищцата сключила и Договор за
допълнителни услуги към заем ***г. с ответното дружество. Съгласно
Договор за допълнителни услуги, ищцата следвало да заплати на ответното
дружество и сумата в общ размер на 384,30 лева, разпределена на 9 месечни
вноски по 42,70 лева. По този начин общата сума, която ищцата следвало да
заплати на М. К. АД била в общ размер на 972,36 лева. Ищцата счита, че
Договор за допълнителни услуги към заем ***г. е нищожен. Посочва, че
поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26,
ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на длъжника, с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Твърди, че Договор за допълнителни услуги към заем ***г е неравноправен
по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същият предвижда заплащането на
необосновано висока сума. Позовава се на съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити. С предвиждането за
заплащане на сумата по Договор за допълнителни услуги към заем ***г се
заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди се, че събирането на
такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало
да са включени в годишния процент на разходите. Твърди се, че чрез
нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на
чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип,
1
забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба
към договорената възнаградителна лихва. Твърди, че посочването в договора
на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между
страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез пълномощника адв. Г. М., с който взема становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Посочва, че договор за
допълнителни услуги към заем ***г има самостоятелно действие и съдържа
независими клаузи, създаващи права и задължения за страните, различни от
тези, произтичащи от Договор за заем от 28.12.2021г . Допълнителният пакет
услуги бил предмет на и се предоставял по силата на съвсем отделно
облигационно от договора за заем правоотношение, което нямало характер на
договор за потребителски кредит. Посочва, правоотношенията, произтичащи
от този договор се регулират от ЗЗД, както и че договора за услуги стои най-
близо до договора за изработка, като излага съображения, че при договора за
услуги може да се иска възнаграждение дори ако уговореният резултат не
може да бъде постигнат. Оспорва въведеното възражение за нищожност на
процесния договор поради противоречие с добрите нрави. Посочва, че
ищцата реално се е възползвала от услугите, предмет на договора. Последната
е ползвала напълно безплатно, като част от пакет „Комфорт“, услугата
„Разглеждане до минути“, по силата на която, заявлението за заем на ищцата е
разгледано и одобрено в рамките на по-малко от 120 минути. Позовава се на
чл. 16, ал. 1 от ЗПК, като посочва, че извършването на оценка на
кредитоспособността на ищцата и проверката на голям обем данни от
различни институции в рамките на 120 минути изисквало труд и време на
няколко служители, което водило до допълнителни разходи за
дружествотокредитор. Оспорва твърдението на ищеца, че е налице
нееквивалентност на насрещните престации. Неоснователно било
твърдението на ищцата, че процесният договор за допълнителни услуги бил
неравноправен по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Посочва, че клаузите на
договора са договорени индивидуално между страните. Оспорва твърдението
на ищцата, че предоставянето на допълнителни услуги представлявало
„заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от
ЗЗП. Посочва, че дори и процесният договор да попада в обхвата на ЗПК,
услугите, които се предоставят на ищцата не са свързани с усвояване и
управление на кредита, по смисъла на чл.10а, ал. 2 от ЗПК. Допълнителните
услуги, предмет на процесния договор за допълнителни услуги се предлагали
напълно отделно от договора за потребителски кредит. Тези услуги нито били
договорени в самия договор за заем, нито пък кредитодателят е изисквал от
заемополучателя да ползва допълнителни услуги, още по-малко да сключва
процесния договор за допълнителни услуги. Твърди, че рискът при
небанковите финансови институции, каквато било ответното дружество, е
доста по- висок в сравнение с този при банковите институции. Самите
отпускани кредити били свързани с по- високи проценти на риск, който
финансовата институция поема, заради бързината, с която се одобряват
потенциални клиенти. Предоставянето на процесиите допълнителни услуги се
предлагали единствено за удобство на клиента, като част от стратегията на
дружеството за привличане на клиенти, само и единствено по изрично искане
на клиента. Възнагражденията за услуги по Договора за допълнителни услуги
не следвало да бъдат включени в ГПР, тъй като последният е елемент на
съвсем различен договор. По изложените съображения моли за отхвърляне на
иска.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не е спорно, а и от приобщените по делото
доказателствени материали се изяснява, че между „М. К.” АД и ищцата е
възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за заем *** г., със
2
следните параметри: размер на заема 500 лева, при обща сума за погасяване
588,06 лева, срок на договора 9 месеца, при ГПР 48,90%, фиксиран лихвен
процент 40,47%, с размер на погасителна вноска 65,34 лева, включващи
главница и лихва видно от инкорпорирания в договора погасителен план.
Като доказателство по делото е представено искане за допълнителни услуги
към заем ***г. от ищцата, както и Договор за допълнителни услуги към заем
*** г., видно от който на заемополучателя се предоставени допълнителни
услуги от пакет „**“, включващи посещение на удобно място за събиране на
вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по
неговата сметка на М. К. АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на
заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право за участие
в специални промоции. Съдът като прецени съдържанието на представените
Договор за заем *** г. и Договор за допълнителни услуги към заем ***г,
намира, че двата договора Договор за заем и Договор за допълнителни услуги
към заем се намират в неразривна връзка помежду си, като основание за
съществуването на втория договор е наличието на договорно заемно
правоотношение между страните. Това е изрично посочено в самия договор за
допълнителни услуги, като обстоятелството, че неговото сключване не е
задължителна предпоставка за сключване на договора за заем и получаване на
заемната сума, не би могло да доведе до извода, че двата договора се
подчиняват на различни правила. Съдът приема, че макар договорът за
допълнителни услуги да е оформен като самостоятелно съглашение, той се
намира в такава тясна и неразривна връзка с договора за заем, че следва да се
тълкува съвместно с него с оглед целите на съглашението. Допълнителен
аргумент за това е, че плащанията за допълнителни услуги се дължат на
падежа на задълженията по договора за заем. В този смисъл, съдът намира за
несъстоятелни възраженията на ответната страна, че се касае за отделно,
различно правоотношение по договора за предоставяне на услуги. Не се
споделят и доводите, че за това второ съглашение не може да намери
приложение Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите. В приложното поле и на двата закона попадат обществените
отношения, които се отнасят до потребителските договори, по които една от
страните има качеството на потребител. Легалната дефиниция за
„потребител“ съгласно §13 от ДР към ЗЗП е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договора по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. Договорът за допълнителни услуги е сключен с
потребител, поради което и по отношение на него се прилагат разпоредбите
на ЗЗП и ЗПК.
Предмет на договора за допълнителни услуги е пакет от допълнителни
услуги „**“ – посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска,
безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата
сметка на „М. К.“ АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на „М.
К.“ АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до
минути, преференциално обслужване, право за участие в специални
промоции. Ищецът навежда доводи за нищожност на договора за
допълнителни услуги, като противоречащ на добрите нрави, както и на
материално правните изисквания на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл.
22 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи,
които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение
да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 48, 90 %, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат
3
и по какъв начин е формиран ГПР. Предвид предпоставките, при които стават
изискуеми възнагражденията за „допълнителни услуги“, то същите са с
характер на сигурен разход за потребителя и следва да бъдат включени
изначално при формирането на ГПР. Явно е и че същите не са включени, тъй
като съобразно отразеното в договора, ГПР от 48,90 % е формирано при обща
сума за погасяване 588,06 лв. С включването на възнаграждение за
допълнителни услуги, което възлиза на 384,30 лева, размерът на ГПР би
надхвърлил законовото ограничение по чл. 19 ал. 4 ЗПК, което се установява
съобразявайки посочения размер на ГПР, размерът на отпуснатия кредит от
500 лева, срокът на договора от 9 месеца и общата сума дължима от
потребителя, която с дължимото плащане за допълнителни услуги би
възлизала 972,36 лева. Освен това, в пакета за допълнителни услуги са
включени действия, свързани с усвояване и управление на кредита, за които
не би следвало да се начислява отделна такса – чл.10а, ал.2 ЗПК. Ето защо
съдът намира, че със сключването на Договора за допълнителни услуги се
заобикаля забраната на чл. 10а, ал.2, чл. 19 ал. 4 ЗПК, което води до
неоснователно обогатяване на ответника. Същото така доколкото процесния
договор е сключен с потребител, спрямо него приложение намират
изискванията на ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Текстът на ал.2 дефинира
клаузите, които не са уговорени индивидуално - клаузи, изготвени
предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. От представеното от ответното дружество искане за
допълнителни услуги от 28.12.2021 г. следва да се направи извод, че
потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието им, искането и
договора са изготвени предварително, с оглед на което клаузите на договора
за допълнителни услуги не са индивидуално уговорени. Договореностите за
заплащане на цена за допълнителни услуги попадат в хипотезата на чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП, доколкото с тях се цели неоснователно обогатяване за сметка на
длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тази такса
представлява скрит разход по договора за заем и на практика поставя
потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика
няма информация какво би било оскъпяването му по кредита. Поради това
съдът намира, че процесният договор за допълнителни услуги е нищожен на
осн. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, с оглед на
което предявеният иск следва да бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде заплатена
сумата от 50 лева – разноски за държавна такса. По делото е представен
договор за правна помощ и съдействие за ищеца, съгласно който му е
предоставена безплатна правна помощ от адв. М. М. на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави
безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под
която влиза и настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. на адвоката се
определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7, ал.2, т. 1 от
Наредбата (в приложима редакция датата на сключването на представения от
ищеца ДПЗС - ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г.), съдът определя адвокатско
възнаграждение за адв. М. М. в размер от 300 лева, която сума следва да бъде
присъдена в полза на пълномощника на ищцата. Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е. А. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Р., общ. Р., обл. С. и М. К. АД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. № ... представлявано от В.
М. В., Г. А. А., че Договор за допълнителни услуги към заем *** г., сключен
между Е. А. Б. и М. К. АД, по силата на който Е. А. Б. следва да заплати сума
в размер на 384,30 лева, е нищожен на осн. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, чл. 19, ал. 4
ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
4
ОСЪЖДА М. К. АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. Ц. № ..., представлявано от В. М. В., Г. А.в А., да заплати на Е. А. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Р., общ. Р., обл. С. сумата от 50 лева
(петдесет лева) разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА М. К. АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. Ц. № ..., представлявано от В. М. В., Г. А. А., да заплати на адв. М. В.
М., АК Пловдив, съдебен адрес: гр. П., бул. „П.“ № ... сумата от 300 лева
(триста лева) адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5