№ 52
гр. Монтана, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20211630201198 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021 г.).
С Наказателно постановление № 12-2100007/12.10.2021г. на Директор
Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „Ф 83” ООД, ЕИК ХХХ гр.С,
представлявано от ИВ. П. ИВ. с посочен адрес в гр.С в качеството на
работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди)
лева на основание чл.413, ал.2 от КТ (технически погрешно посочено в НП -
чл.415в, ал.1 от КТ) за административно нарушение по смисъла на чл.199,
ал.2 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване вр. с чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
Недоволен от Наказателното постановление И. моли да бъде отменено,
с твърдението, че нарушението не е извършено. Редовно призовано
санкционираното дружество работодател, не изпраща представител, не
представя доказателства в подкрепа на твърдението си, че нарушението не е
извършено и не се излагат допълнителни доводи освен наведените в жалбата,
1
която според настоящия съд е бланкетна.
Въззиваемата страна Дирекция „ИТ” Монтана чрез процесуален
представител ст. юрисконсулт СК моли да се потвърди наказателното
постановление, като законосъобразно, с искане да се присъди
юристконсулско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и частично
основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
На 25.08.2021г. св.ЛЮБ. К. Р. – гл. инспектор в Д „ИТ” – Монтана,
отговарящ в Д „ИТ” – Монтана и за безопасността на работа при извършване
на СМР, съвместно със колегата си С. ОЛ. Ш. извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в обект – реконструкция на сградата
на кметство с.Владимирово, обект на „Ф 83” ООД гр.С.
В хода на извършената проверка било установено, че дружеството в
качеството на работодател, представлявано от ИВ. П. ИВ., не осигурява
безопасност на работещите в обекта при работа на височина (скеле около
фасадата на сградата, което се използва за полагане на мазилка), чрез
приспособления, които да са достатъчно високи и да са изградени най–малко
от защитна бордова лента за краката, главно перило за ръце и средно перило
за ръце (на скелето липсвало защитна бордова лента за краката, а на части от
последното ниво нямало каквито и да е ограждания). Заради установеното
св.Р. съставил Акт за спиране на основание чл.404, ал.1, т.3 от КТ, връчен на
техническия ръководител на обекта ЛМС който бил агресивен спрямо св.Р.,
тъй като трябвало да разпореди спиране на работата до отстраняване на
констатираните недостатъци по строителното скеле.
За извършената проверка св.Р. съставил Протокол изх. №
17104/01.09.2021г., връчен на управителя И. на 07.09.2021г. За установеното
административно нарушение по чл.199, ал.2 от Наредба № 7/23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване вр. с чл.61 от
2
Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи, св.Р. в присъствието на С. ОЛ. Ш. и св.МЛ. КР. П. съставил акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 12-
2100007/10.09.2021г. спрямо работодателя „Ф 83” ООД гр.С. АУАН бил
съставен съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН и връчен съгласно чл.416, ал.3 от КТ.
На базата на изготвения АУАН, Протокол за извършена проверка с изх.
№ 17104/01.09.2021г., връчен на И.И. на 07.09.2021г., Акт за спиране от
25.08.2021г., връчен на 25.08.2021г., Директор Дирекция ”ИТ” Монтана като
административнонаказващ орган (АНО) намерил, че „Ф 83” ООД, ЕИК ХХХ
гр.С, представлявано от ИВ. П. ИВ., в качеството си на работодател е
извършило административно нарушение по смисъла на чл.199, ал.2 от
Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване вр. с чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, поради което било санкционирано на
основание чл.413, ал.2 от КТ (технически погрешно посочено в НП - чл.415в,
ал.1 от КТ).
В съдебно заседание „Ф 83” ООД гр.С с управител ИВ. П. ИВ., не
изпраща представител и не излага допълнителни доводи, извън наведените в
жалбата, която според настоящия съд е блакетна, съдържаща само
твърдението, че нарушението не е извършено.
Св.Р. и св.П. поддържат изложените обстоятелства в АУАН и НП, като
св.Р. подробно описва обстоятелствата на нарушението, и повода да бъде
извършена проверката.
Съдът като обсъди доказателствата по делото, в т.ч. непосредствено
събраните в хода на съдебното следствие, намира, че АНО е приложил
правилно закона.
Съгласно чл.199, ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване – „Използваните помощни
средства, вкл. и тези, които са елемент на стационарни съоръжения, трябва да
отговарят на установените за тях изисквания и да осигуряват безопасност при
3
работа”.
Съгласно чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи – „Паданията от височина се предотвратяват
чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи
и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило
за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно
решение”.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства доказват
извършено административно нарушение по чл.199, ал.2 от Наредба № 7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване вр. с
чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. Нарушението е доказано чрез писмените и гласни
доказателства по делото. Показанията на св.Р. и св.П. са в подкрепа на
изложеното в АУАН и НП и настоящия съд изцяло ги кредитира. Съдът не
споделя твърдението на жалбоподателя, че не бил извършил нарушението.
Видно е от доказателствата по делото, че по време на извършената проверка
на 25.08.2021г. е установено нарушението по чл.199, ал.2 от Наредба № 7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване вр. с чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи – в обекта – реконструкция на сградата на
кметство с.Владимирово, обект на „Ф 83” ООД гр.С за скелето изградено в
обекта е съставен акт за спиране и поставен специален знак (лента) за
спиране на работа на изграденото в обекта скеле, поради опасност от падане
от височина, което застрашава живота и здравето на работещите в обекта.
Дружеството в качеството на работодател, представлявано от ИВ. П. ИВ., не
осигурява безопасност на работещите в обекта при работа на височина (скеле
около фасадата на сградата, което се използва за полагане на мазилка), чрез
приспособления, които да са достатъчно високи и да са изградени най–малко
от защитна бордова лента за краката, главно перило за ръце и средно перило
за ръце (на скелето липсвало защитна бордова лента за краката, а на части от
4
последното ниво нямало каквито и да е ограждания). Не само, че не са били
отстранени установените нередности по строителното скеле, но на
25.08.2021г. малко по–късно в 11:45 часа, св.Р. е установил, че работници
извършват СМР (шпакловат), без е съобразен връчения Акт за спиране, за
което св.Р. съставил друг АУАН и било издадено друго НП спрямо
работодателя „Ф 83” ООД гр.С, процесни по друго АНД № 1197/21г. по описа
на МРС.
Настоящият съд установява, че при установяване на административното
нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
довели до ограничаване правото на защита на нарушителя, спазени са
изискванията на ЗАНН и КТ при съставяне на АУАН и впоследствие при
изготвяне на обжалваното НП. Правилно е била приложена разпоредбата на
чл.413, ал.2 от КТ (технически погрешно посочено в НП - чл.415в, ал.1 от
КТ) от административнонаказващия орган, защото установеното
административно нарушение подробно индивидуализирано по – горе е
извършено и доказано. Според настоящият съд не е допуснато съществено
процесуално нарушение чрез допуснатата техническа грешка в НП с
посочване разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ и липсата в НП, на иначе
подробно цитираната разпоредба в АУАН на чл.61 от Наредба №
2/22.03.2004г. Размерът на наложената санкция очевидно не съответства на
посочения чл.415в, ал.1 от КТ, освен това липсват данни за определяне на
нарушението като маловажно по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, налице е и
хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Според настоящият съд не е допуснато
съществено процесуално нарушение, защото не установява да е било
ограничено правото на защита на жалбоподателя „Ф 83” ООД гр.С.
До приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,
не бяха представени доказателства, които да обективират приложението на
чл.415в, ал.1 от КТ – тази разпоредба изисква незабавно отстраняване на
установеното нарушение, а в случая липсват данни в тази насока. Имайки
предвид тежестта на извършеното нарушение, свързано с неизпълнение на
задължения на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, настоящия съд намира, че правилно
административнонаказващия орган не е приложил чл.415в КТ, приемайки, че
не е налице маловажен случай. Специална разпоредба на чл.415в КТ
5
изключва приложението на общата по чл.28 от ЗАНН, за да се навеждат
доводи в тази насока.
Съдът намира, че с наложената като размер имуществена санкция,
административнонаказващия орган не е съобразил в пълнота обстоятелствата
по чл.27, ал.2 и чл.83 от ЗАНН. Съдът констатира, че с оглед тежестта на
извършеното нарушение и обстоятелствата при които е извършено,
наложената имуществена санкция в размер на 2000 лева е завишена по
размер. Съдът изследва конкретната тежест на процесното нарушение през
призмата на приложението на чл.413, ал.2 от КТ (задължения за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд), отчитайки обаче и
пандемичната обстановка и последиците от нея в здравен, социален и
икономически характер и наблюдаващите се понастоящем неблагоприятни
инфлационни процеси, като намира, че имуществена санкция в размер на
2000 лева е несъответна на тежестта на процесното нарушение. Предвид
горното съдът намира, че наложената като размер имуществена санкция от
2000 (две хиляди) лева следва да се намали на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Съдът намира, че така определена като размер имуществената санкция
съответства на тежестта на извършеното нарушение и е съобразена с
разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 и чл.83 от ЗАНН.
Предвид заявеното искане от пълномощника на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, жалбоподателя
ЮЛ следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д (Нов – ДВ,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.27е от
НЗПП, настоящия съд намира, че на ИА „ГИТ” към което ЮЛ се числи Д
„ИТ” – Монтана, съобразявайки изм., ДВ бр.74 от 2021г., в сила от
1.10.2021г., следва да се присъдят 100 (сто) лева юрисконсултско
възнаграждение, отчитайки действителната правна и фактическа сложност на
делото.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г.,
в сила от 23.12.2021 г.), съдът
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 12-2100007/12.10.2021г. на
Директор Дирекция „Инспекция по труда” - Монтана, с което на „Ф 83” ООД,
ЕИК ХХХ, гр.С, представлявано от ИВ. П. ИВ. с посочен адрес в гр.С, в
качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000
(две хиляди) лева на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.413, ал.2 от КТ
(технически погрешно посочено - чл.415в, ал.1 от КТ), като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 2000 (две хиляди) лева, на 1500
(хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Ф 83” ООД, ЕИК ХХХ гр.С да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София (към което ЮЛ се числи
Дирекция ИТ – Монтана), разноски по съдебното производство в размер на
100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7