№ 199
гр. Петрич, 23.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230100081 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с исковата молба, подадена
от Г. И. К. и В. С. К. против З. В. Б. и А. В. Б..
Съдът, след служебна проверка, извършена при условията на чл. 129, ал. 1 ГПК,
е констатирал, че исковата молба е нередовна. По тази причина и съгласно чл. 129, ал.
2 ГПК, с Разпореждане № 79/20.01.2023 г., постановено по настоящото дело, на
ищците са били дадени съответни указания. Предоставен е бил 1-седмичен срок за
тяхното изпълнение. Отправено е било и предупреждение за неблагоприятните
процесуалноправни последици, които ще настъпят при неизпълнението им.
Срокът за изпълнение на указанията, съобразно цитирания съдебен акт, е бил до
20.02.2023 г., но в неговите рамки ищците не са привели исковата молба в съответствие
със законовите изисквания за редовност. Ето защо и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, тя
подлежи на връщане, а образуваното във връзка с нея съдебно исково производство –
на прекратяване.
Не са опора за друг извод молбата на пълномощника на ищците за продължаване
на срок (с вх. № 1685/22.02.2023 г., подадена по пощата на 20.02.2023 г.) и поправената
искова молба (с вх. № 1713/22.02.2023 г., подадена на ръка в регистратурата на съда).
Молбата за продължаване на срок касае именно срока за изпълнението на
указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК, намира правното си основание в разпоредбата на чл.
63 от същия кодекс и се базира на съображението, че адвокатът на ищците не може да
осъществи връзка с тях. Разгледана по същество, тази молба е неоснователна, тъй като:
- В принципен порядък основание за продължаване на срок по този ред
може да бъде само причина, препятстваща извършването на даденото процесуално
действие в предвидения срок, която не зависи от волята на страната да я преодолее (вж.
1
проф. Ж. Сталев, проф. А. Мингова, проф. О. Стамболиев, доц. В. Попова, гл. ас. Р.
И.а – „Българско гражданско процесуално право“, София, 2012 г., стр. 248).
- Преценката за наличието или липсата на подобно основание е винаги
конкретна и се извършва от съда на базата на наведените от страната твърдения за
конкретни факти и обстоятелства, пречещи на своевременното осъществяване на
процесуалното действие, и ангажираните доказателства, подкрепящи тези твърдения
(вж. Определение № 433 от 20.07.2015 г. по ч. т. д. № 1827/2015 г., I т. о. на ВКС и
Определение № 136 от 14.03.2017 г. по ч. т. д. № 133/2017 г., II т. о. на ВКС).
- Поначало липсата на връзка между страната по делото и нейния
процесуален представил може да има характера на уважителна причина по смисъла на
чл. 63, ал. 1 ГПК, само когато контактът между тях не може да бъде установен в
рамките на срока за реализиране на съответното процесуално действие, но поради
проявлението на някакви конкретни обстоятелства, които трябва да са доказани. Сам
по себе си фактът, че страната и пълномощникът й живеят в различни населени места
няма значението на уважителна причина в коментирания аспект, включително когато
става въпрос за своевременно отстраняване на нередовност, изразяваща се в
заплащането на дължима държавна такса (вж. Определение № 436 от 15.07.2011 г. по в.
ч. гр. д. № 376/2011 г. на Апелативния съд в гр. Варна).
- Логиката на визираното разрешение се обосновава с три важни правно-
логически довода. Първо, когато страната има пълномощник по делото, връчването се
извършва на него и се приравнява на лично връчване, на основание чл. 39, ал. 1, предл.
2 във вр. с чл. 45, изр. 2 ГПК (вж. Определение № 500 от 29.09.2015 г. по ч. т. д. №
1984/2015 г., I т. о. на ВКС). Второ, контактът между страната и процесуалния й
пълномощник не е задължително да е личен, доколкото такъв може успешно да се
осъществи и посредством средствата за комуникация от разстояние. Трето,
последиците от пропускането на срокове за извършване на процесуални действия по
делото заради липсата на връзка между страната и нейния представител, са за страната,
а когато представителят е адвокат, той следва да обясни това на страната още при
поемане на процесуалното представителство, като възстановяването, респ.
продължаването на срока може да се иска, само ако липсата на връзка се дължи на
конкретна причина, която не може да бъде преодоляна (вж. Определение № 15 от
17.01.2017 г. по ч. гр. д. № 61/2017 г., I г. о. на ВКС).
- Горните принципни положения, пренесени в полето на разглеждания
казус, дават опора за извода, че общото твърдение, че срокът, чието продължаване се
иска, не е достатъчен заради липсата на връзка на адвоката с доверителите му, не може
да се приеме за основателна причина за продължаването му. В тази насока липсват
каквито и да било пояснения за някакви конкретни причини (заболяване, отсъствие от
страната, командировка, ангажименти/проблеми от личен/семеен характер и т. н.),
създаващи конкретна пречка за осъществяване на комуникация, в това число и от
2
разстояние. Не са ангажирани, респ. посочени и никакви доказателства, които да
подкрепят обсъжданото фактическо твърдение.
Поправената искова молба от 22.02.2023 г. е депозирана след финализирането на
срока по чл. 129, ал. 2 ГПК и съответно не носи релевантност в коментирания аспект,
защото процесуалните действия, реализирани извън рамките на установените срокове,
не се вземат предвид от съда (чл. 64, ал. 1 ГПК).
По отношение обжалваемостта на настоящия съдебен акт е нужно да се изтъкне,
че в частта му, засягаща молбата по чл. 63 ГПК, той не може да се обжалва
самостоятелно, доколкото не попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1 ГПК (вж.
Определение № 482 от 10.08.2009 г. по ч. гр. д. № 353/2009 г., IV г. о. на ВКС,
Определение № 726 от 22.12.2010 г. по ч. гр. д. № 696/2010 г., IV г. о. на ВКС,
Определение № 527 от 18.07.2013 г. по ч. т. д. № 2510/2013 г., I т. о. на ВКС,
Определение № 496 от 13.10.2016 г. по ч. т. д. № 1155/2016 г., II т. о. на ВКС и
Определение № 51 от 23.01.2017 г. по ч. гр. д. № 5055/2016 г., IV г. о. на ВКС).
Правилността на изводите на съда за липсата на основание за продължаване на срока
се проверява при инстанционния контрол на съдебния акт, който прегражда по-
нататъшния ход на производството или го завършва в съответната инстанция (вж.
Определение № 23 от 20.01.2016 г. по ч. т. д. № 3434/2015 г., I т. о. на ВКС).
Ръководейки се от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 63 ГПК, обективирано в молба с вх. №
1685/22.02.2023 г. и касаещо продължаване на срока, предоставен на ищците Г. И. К. и
В. С. К., за отстраняване на нередовностите на исковата им молба, послужила за
образуване на делото.
ВРЪЩА исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, и
ПРЕКРАТЯВА производството по същото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за връщането на исковата молба и за прекратяване на
съдебното производство по нея подлежи на обжалване от ищците, пред Окръжен съд –
гр. Благоевград, в 1-седмичен срок, считано от връчването на препис, с частна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.
ПРЕПИС от него да се връчи само на ищците, чрез процесуалния им
пълномощник.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
3