Решение по дело №196/2019 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 489                                                 28.10.2019 г.                                гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На двадесет и трети  октомври                                            две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател:  НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар  Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №196 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.124 от ГПК.

                Депозирана е искова молба от И.Г.Н. и В.С.Н., с която е предявен иск срещу   М.Х.Б. и Х.Х.Б. за установяване, че ищците са собственици на поземлен имот нива с площ 4 600 дка, имот №005011 по КВС на землището на гр.Лозница и поземлен имот с идентификатор 61710.800.6019 в местността „Дянковски път I“ в землището на гр.Разград с площ 1287 кв.м. въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Твърдят, че като съпрузи обработват процесния имот от 1982 г., като за целта същият им е предоставен с решение на Общински народен съвет Разград по реда на ПМС №11/02.03.1982 г., че учреденото по този начин право на ползване е било прекратено по силата на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но те продължили да стопанисват имота с намерението да станат негови собственици след изтичане на 10 годишния давностен срок. Сочат, че при опита им да се снабдят с документите, необходими за изготвяне на нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка узнали, че същият имот е възстановен с решение на Поземлена комисия Разград с №7777 от 16.01.1998 г. на Х.Х.Б.С., но това лице или негови наследници никога не са предявявали претенции към мястото. В о.с.з. на 23.10.2019 г. ищците са се отказали от част от иска, а именно тази част, която е над 638 кв.м. и производството за същата е прекратено.

            Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответниците при условията на чл.48 от ГПК. Назначеният им особен представител по реда на чл.48, ал.2 от ГПК счита иска за допустим , но неоснователен и недоказан. В рамките на устните състезания счита, че искът е основателен за частта от 638 кв.м.

Предявеният иск е допустим – налице е правен интерес за ищците по установителния иск, тъй като в полза на ответниците е издаден документ за собственост.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:

Ищците И.Г.Н. и В. С.Н. са съпрузи от 01.03.1981 г. Видно от представеното по делото удостоверение от 23.04.1985 г. на ищеца е предоставено право на ползване върху земя от Общинския народен съвет Разград  в местност „Дянковски път“, с площ от 700 кв.м., представляваща нива, парцел №98, като е посочено, че същата може да се ползва за селскостопански нужди.

Ответниците по делото М.Х.Б. и Х.Х.Б. са наследници на Х.Х.Б., който е техен баща. С решение №7777/16.01.1998 г. ОС Земеделие град Разград е възстановила правото на собственост на Х.Х.Б. в съществуващи стари реални граници на лозе от 1,287 дка, четвърта категория, м.“Дянковски път“,  имот №800019 по картата на землището на гр.Разград.

Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза  имотът, който е посочен в удостоверение №98/23.04.1985 г. и който ищците обработват  заема североизточната половина на поземлен имот №61710.800.6019 по КККР на гр.Разград. Имотът, посочен в решение №7777/16.01.1998 г. на ОС Земеделие град Разград под т.1 е напълно идентичен с  поземлен имот с идентификатор №61710.800.6019 по КККР. Същият в плана на новообразуваните имоти  за м.“Дянковски път- I“ е записан с идентификатор 800019. Към заключението е приложена скица с координатите на северозападната граница на имота в нотариалния акт. Изслушан в о.с.з., вещото лице поясни, че на територията на поземлен имот 6019 са обособени два поземлени имота и същите са предоставени за ползване на основание постановление на МС, че частта, която владеят ищците  е оградена с ограда от мрежа и в тази част от имота се влиза през врата. Тази част видимо е била обработвана продължително време, а останалата част е изоставена. Ограденото от ищците място е с площ 638 кв.м.

В показанията си разпитаните по делото свидетели А. М. и Г. Г. съобщават, че ищците са ползвали имот – лозе, разположен на пътя за с.Дянково, втора спирка на автобуса. Мястото се намирало до пътя, от който го отделяла само канавка.  Вратата към имота била разположена на черен път, а дължината и ширината на мястото не се различавали много. И двамата свидетели посещавали мястото в различни периоди от време и помагали на ищците при обработването на земята. Никой не бил оспорвал правата на ищците върху мястото.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

При заявен положителен установителен иск за собственост ищецът следва да докаже факта на придобиване правото на собственост по отношение на съответния имот.  Ищците  твърдят и по делото се установява, че упражняват фактическата власт върху имота повече от 30 години. През всички тези години владението им е било безспорно и необезпокоявано, явно и несъмнено.

През 1998 г. процесният имот е бил възстановен на физическо лице и от тогава са минали 21 г.,  в които обаче на място никой не е влязъл във владение на имота и не е оспорил това владение на ищците. От събраните по делото доказателства е видно, че ответниците не са установили фактическа власт и върху другата част на имота, по отношение на който им е възстановено правото на собственост.

Ето защо искът следва да бъде уважен в обема, в който същият е разгледан след частичния отказ.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото ответниците следва да заплатят на ищците направените разноски, включващи заплатени такси и адвокатско възнаграждение в размер общо на 1201 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Х.Б., роден на *** г. с постоянен адрес в Република Турция и Х.Х.Б., роден на *** г., с постоянен адрес в Република Турция,  че И.Г.Н., ЕГН ********** и В.С.Н., ЕГН ********** *** като съпрузи са собственици по давностно владение на североизточната част с площ от 638 кв.м. /шестстотин тридесет и осем квадратни метра / от поземлен имот с идентификатор 61710.800.6019 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, осемстотин, точка, шест хиляди и деветнадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на  град Разград, одобрена със Заповед №РД-18-37/10.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ на целия имот от 1287 дка /хиляда двеста осемдесет и седем квадратни метра/, находящ се в местност „Дянковски път- I“ с начин на трайно ползване –лозе, категория на земята при неполивни условия – четвърта, при граници на североизточната част: югозападната част на имот 61710.800.6019, имот 61710.800.6003, имот 61710.800.1898,  така както е изобразен имота и неговите граници в зелен цвят на скицата, приложена на л.87 от делото, която е неразделна част от съдебното решение.

          ОСЪЖДА М.Х.Б., роден на *** г. с постоянен адрес в Република Турция и Х.Х.Б., роден на *** г., с постоянен адрес в Република Турция, ДА ЗАПЛАТЯТ НА И.Г.Н., ЕГН ********** и В.С.Н., ЕГН ********** ***  сумата 1201 лв./ хиляда двеста и един лева / за направените по делото  разноски.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: