№ 8697
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110101230 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало между него и ответника А. Т. К. въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в
гр. адрес , аб. №.. , като той не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и такса за
дялово разпределение. Съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Претендира сумите , както следва 62,46лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2017г. до
30.04.18г., ведно със законна лихва от 22.10.20г. до изплащане на вземането ,
12,67лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.18г. до 13.10.20г.,
както и сумата от 4,22лева- главница за дялово разпределение за периода от
01.09.2017г. до 31.07.2018г. , заедно със законна лихва от 22.10.20г. до
окончателно изплащане на вземането , и 0,99лв. лихва за забава върху
главница за дялово разпределение за периода от 30.10.17г.- 30.10.20г., за
1
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410,ГПК по ч. гр.д. № 51573/20г. по описа на СРС, 69с-в. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба. В съдебно заседание, чрез назначения особен представител – адв. Д. от
САК исковите претенциии се оспорват като неоснователни, поради липса на
облигационно отношение между страните.Моли за тяхното отхвърляне.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на иска за заплащане на стойност на потребена
топлинна енергия предполага установяване на наличието на облигационно
правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия между
топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в
качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната
стойност и за купувача е възникнало задължение за заплащане на уговорената
цена в претендираната стойност.
Между страните не се спори, а и от писмените доказателства по делото –
протокол от общо събрание на собствениците в сградата от 01.05.2002 г.,
договор между етажната собственост и „Т С“ ЕАД и „Т С“ЕАД и третото
лице-помагач с предмет извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия се установява, че през исковия период процесната сграда е
била топлофицирана, както и, че ищецът е доставил в абонатната станция на
сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия
топломер. Горното се установява и от назначената и приета по делото
съдебно-техническа експертиза.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за
периода от 01.11.2013 г. до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, тази законова уредба свързва качеството потребител с
правото на собственост или учредено вещно право на ползване, като от
значение е реалното ползване на съответния вид енергия. В случая, от
представените по делото от ищеца писмени доказателства, както и предвид
изричното оспорване на това обстоятелство, недоказано остана качеството на
потребител и клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на
2
ответника за процесния имот. Видно от представените от ищеца с исковата
му молба писмени доказателства процесният имот е бил собственост на С Т
С и съпругата му О И С , като по силата на договор за дарение през
1997година същите го даряват на внука си А. Д. Д., чрез неговата майка и
законен представител М С С-Д.а, като дарителите С С и О С си запазват
правото на ползване пожизнено върху дарения имот. С НА за покупко-
продажба на недвижим имот от 08.10.2018г. А. Д. Д. чрез пълномощника си
М С-Д.а продава на И П и Т П / трети за спора лица/ процесния недвижим
имот. От удостоверение за наследници на С С и О С / последната поч. на
18.07.18г./ се установява, че техни наследници са А. К., М С-Д.а и К. Т. .
Доколкото по силата на договора за дарение в рамките на процесния период
съдът намира, че като собственик и вещен ползвател на имота се легитимира
именно надареното лице / което се явява неучастващо по делото лице или
трето за спора лице- А. Д. Д./ , съдът счита , че исковите претенциии спрямо
ответника следва да се отхвърлят , доколкото последният в рамките на
исковия период не се легитимира като собственик или ползвател по
отношение на процесния топлоснабден имот.
Поради недоказаност на главните вземания на посочените основания ,
следва същите да бъдат отхвърлени, като на отхвърляне подлежат и
акцесорните претенции.
При приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределяне на доказателствената тежест между страните в гражданския
процес , исковете на ищеца срещу ответника следва да бъдат отхвърлени.
При това положение на ищеца не се следват разноски за
производствата.
Ответникът не е направил разноски, поради което такива не следва да му
бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: адрес срещу А. Т. К. с ЕГН ********** кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено , че А. Т. К. с ЕГН **********
дължи на „Т С“ЕАД сумата от 62,46лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2017г. до
30.04.18г., ведно със законна лихва от 22.10.20г. до изплащане на вземането ,
12,67лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.18г. до 13.10.20г.,
3
както и сумата от 4,22лева- главница за дялово разпределение за периода от
01.09.2017г. до 31.07.2018г. , заедно със законна лихва от 22.10.20г. до
окончателно изплащане на вземането , и 0,99лв. лихва за забава върху
главница за дялово разпределение за периода от 30.10.17г.- 30.10.20г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410,ГПК по ч. гр.д. № 51573/20г. по описа на СРС, 69с-в.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач
на страната на ищеца „Т С” ЕАД – „Д“ЕООД .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4