Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260202 / 13.04.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На осми март през две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Геновева Стойчева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 712 по описа за 2020
година, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правни основания чл.558 ал.7,
вр. чл.557 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ, от Гаранционен фонд – София, ул. „*******” № *
ет.*, представляван от изпълнителните директори Б. И. М. и С. Г. С.; против А.Д.А.
с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че на основание чл.288 ал.1 т.2 б.„а“ от КЗ /отм./ изплатил
обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди в общ размер на 4 172,50 лв. на Я. Г. И. и на М. Т. И., получени при
ПТП в гр. П. на 29.04.2015 г. В обстоятелствената част на исковата молба и в допълнителни
писмени становища по делото сочи, че процесното ПТП всъщност е настъпило на 09.03.2016 г. в гр. Х.. По щета № 110744/08.08.2016 г. за
причинени имуществени щети на М. Т. И., собственик на увредения лек автомобил „*****“ с рег. № ****, чрез
пълномощника й адв. Г. Д. С., УС на ГФ определил и изплатил сумата в размер
на 1 172,50 лв. На Я. Г. И., пострадала като пътник в увредения автомобил,
били причинени следните контузии: в областта на лява тазобедрена става с
формиране на хематом и навяхване на 4-и и 6-и шийни прешлени. По щета № 210304/ 13.09.2016 г. за така причинените й неимуществени вреди
на Я. Г. И., чрез пълномощника й адв.
Г. Д.С., ищецът определил и изплатил сума в размер на
3 000 лв. Виновен, според влязло в сила НП на ОДМВР сектор ПП-Хасково по
чл.179 ал.2 от ЗДвП, бил ответникът, управлявал лек автомобил /л.а./ „*****“ с
ДК № *****, собственост на И. Г. И., без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. Представени били писмени доказателства. Механизмът на
това ПТП, според протокола за това, бил следният: на 09.03.2016 г., около 6,50
ч. в гр. Хасково, на бул. „******”, до аптека „****”, ответникът управлявал
посочения л.а., като не осигурил необходимата дистанция от спрелия пред него
л.а. „****” с ДКН ****, ударил го в задната част и така причинил ПТП-то. В
нарушение на чл.260 от КЗ /отм./, сега чл.490 от КЗ, ответникът управлявал
увреждащия л.а. без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
към датата на ПТП. Ищецът го поканил, да възстанови платеното, но до момента
той не погасил задължението си. Ето защо, ищецът иска, ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата в общ размер на 4 172,50 лв., представляваща
изплатеното от него обезщетение по щета № 110744/08.08.2016 г. и по щета №
210304/13.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска 03.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, и направените по
делото разноски. Това си искане ищецът поддържа в допълнителни писмени
становища по делото, като в открито съдебно заседание не изпраща свой
процесуален представител.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не
депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.
131 ал.1 от ГПК. Такъв отговор представя назначеният му на същото основание
особен представител. Той счита предявените искове за допустими. Оспорва иска по
основание и размер. Не се установявало регресната покана от ищеца до ответника,
да е получена от него, при което той не е имал възможност доброволно да заплати
и да не даде повод за завеждане на делото, поради което не дължал съдебни
разноски. Размерът на обезщетението не бил съобразен с реалните щети и бил
завишен. В открито съдебно заседание ответникът се представлява от своя особен
представител, който въз основа на събраните по делото доказателства счита
предявените искове за основателни.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Участници в ПТП, настъпило на 09.03.2016 г., около 6,50 ч., в гр. Хасково са както следва: участник 1 – л.а. „****“ с рег. № ****, без
свидетелство за регистрация, собствен на И. Г. И., управляван от
ответника в настоящото производство, с отнето СУМПС, напуснал ПТП, без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като съставени са му били АУАН № 125311/09.03.2016 г. и АУАН №
125528/ 09.03.2016 г.; и участник 2 – л.а. „******“ с рег. № ****, собствен на
М. Т.И., управляван от Ж. М. И., с валидно СУМПС, с алкохол от 0,00%о. За това ПТП е бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 09.03.2016 г., в който е отразено горното, както и видимите щети по двата автомобила – при
участник 1: предна част – броня, капак; а при участник 2: задна част – броня,
задна врата, счупено стъкло на задната врата. Като пострадала в протокола се
сочи Я.Г. И., 35
годишна, с контузия в областта на таза. Като обстоятелства и причини за ПТП е
отразено, че в гр. Хасково, на бул. „****”, до аптека „****”, в посока
магазин „****”, участник 1 поради неосигуряване на достатъчно разстояние от
спрелия пред него участник 2, не могъл да спре и го ударил в задната част, след
което не останал на место и не уведомил органите на МВР при наличие на
пострадало лице от ПТП. Протоколът е подписан от съставителя – дежурен ПТП при
ОДМВР. Относно същото ПТП и от същия съставител е бил съставен и протокол за ПТП № 1624232/09.03.2016 г.
на МВР, съдържащ всички обстоятелства по горецитирания първи протокол. Видно от писмо рег.№ 125300- 14213/ 26.10.2016
г. от Сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР Хасково; във връзка с
процесното ПТП на ответника е издадено НП № 16-1253-000245/04.04.2016 г. по
чл.179 ал.2, вр. чл.175 ал.1 т.5, вр. чл.177 ал.1 т.1 и чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, което е било връчено и влязло в сила на 12.10.2016 г.; както и НП №
16-1253-000282/ 08.04.2016 г. по чл.315 ал.1 от КЗ, също връчено и влязло в
сила на посочената дата. За МПС, управлявано от ответника при процесното ПТП, са
извършени справки от базата
данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите от 08.08.2016 г. и от 15.09.2016 г., видно от които към датата
на това ПТП не е била налице валидно сключена такава застраховка.
По повод на процесното ПТП и по
заявление с вх. № 24-00-420/08.08.2016 г. от собственика на увредения л.а., при
ищеца е била образувана преписка по щета № 110744/ 08.08.2016 г. за имуществени
вреди. По същата са били изготвени огледи със снимков материал, описи на
претенции от 11.03.2016 г., технически експертизи от 12.10.2016 г. и доклад,
всички приложени от ищеца по делото. Изготвена е заключителна техническа
експертиза по щетата от 12.10.2016 г., в която е определено обезщетение на
имуществените вреди, по експертна оценка, всичко в общ размер от 1 172,50
лв., включващо суми: 717,70 лв. за нови части и материали, 69,60 лв. за труд за
демонтаж и монтаж /монтьорски/, 151,20 лв. за труд за възстановителни операции
/тенекеджийски/ и 112 лв. за бояджийски операции; 122 лв. за материали
/бояджийски и др./. Върху самата експертиза е поставен щемпел, че обезщетението
е било изплатено на 09.12.2016 г. Това се установява и от представеното от
ищеца преводно нареждане № 462FTRO16344P05Т/ 09.12.2016 г. на „Уникредит
Булбанк“ АД за изплатено обезщетение от Гаранционен фонд в полза на Г. Д. С. за
сумата от 1 172,50 лв. по щета № 110744/ 2016 г.
По повод на процесното ПТП и по
заявление на пострадалата Я. Г. И., при ищеца е била образувана и преписка по
щета № 210304/13.09.2016 г. за неимуществени вреди. По същата е изготвена медицинска
експертиза от медицински експерт – лекар от м.ноември 2016 г., въз основа на
съдебно – медицинска експертиза № 148/2016 г. и амбулаторен лист №
1284/09.03.2016 г. В нея се сочи, че на 09.03.2016 г. пострадалата при ПТП,
като пътник в л.а., е получила следните травматични увреждания: контузия в областта на лява тазобедрена става с формиране на хематом,
навяхване на 4-ти и 6-ти шийни прешлени; установени след произшествието и при
неин амбулаторен преглед. Проведено било консервативно лечение с мека
имобилизираща яка за навяхването на двата шийни прешлена, ограничен двигателен
режим на дясна ТБС, през който период да ходи с помощно средство. Направен е
извод, че се касае за две травматични увреждания, които не водят до определяне
на %ТНР, с очаквано трайно възстановяване за период от около един месец. Предложено
е обезщетение в общ размер на 3 000 лв., от които 2 000 лв. за
шийното навяхване и 1 000 лв. за контузията на ТБС. Този размер на
обезщетението за неимуществени вреди е възприет в представения протокол № 32/07.11.2016 г.- т.1 от
заседание на застрахователно – медицинска комисия при ищеца. В него се сочи
ответната вина за настъпване на процесното ПТП, като основанието за изплащане
на обезщетението била разпоредбата на чл.557 ал.1 т.2 б.”а”
от КЗ, без данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, която с оглед получените травматични увреждания, при настъпилия
камшичен удар е била с поставен обезопасителен колан. Комисията е предложила на
УС на ищеца, да одобри за пострадалата обезщетение за неимуществени вреди в общ
размер на 3 000 лв., от които 2 000 лв. за шийното навяхване и
1 000 лв. за контузията на лява ТБС. Така предложеното е било изцяло
одобрено, по силата на решение № 41-2, взето на заседание на УС на ищеца по
протокол № 41/08.11.2016 г.
Върху този протокол е поставен щемпел, че обезщетението е било изплатено на
09.12.2016 г. Това се установява и от представеното от ищеца преводно нареждане
№ 462FTRO16344P05S/ 09.12.2016 г. на
„Уникредит Булбанк“ АД за изплатено обезщетение от Гаранционен фонд в полза на
Г. Д. С. за сумата от 3 000 лв. по щета № 210304/ 2016 г. Относно пълномощията
на посоченото лице- адвокат, да получи процесните обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, ищецът представи по делото издадени пълномощни с
нотариална заверка на подписите от собственика на увредения л.а. и от
пострадалото лице, съответно с рег. № 8395/07.12.2016 г. на нотариус № 352 и с
рег. № 2895/08.09.2016 г. на нотариус № 125. Ищецът е изпратил до ответника
регресна покана с изх. № ГФ-РП-39/ 08.01.2020 г., да му заплати сумата от общо
4 241,70 лв. по съответните две щети, от която 1 209,50 лв. за
имуществени вреди и 3 032,20 лв. за неимуществени вреди – в 1-месечен срок
от получаване на поканата, на основание чл.558 ал.7, вр. чл.557 ал.1 от КЗ. За
връчването й се представи известие за доставяне/ обратна разписка № ИД PS 1000
03N9B4 W с дата на пощенското клеймо 10.01.2020 г., видно от която поканата не
е била връчена, с отбелязване – непълен адрес и непотърсен.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на
ищеца, съдът назначи и изслуша комплексна съдебна авто-техническа и медицинска
експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено.
Вещото лице – инженер се е запознало с материалите по делото, извършило е оглед
и допълнителни проучвания, направило е изчисления, изготвило е онагледяващи
схеми и снимки. Сочи, че от техническа гледна точка, при осъществяване на
описания в протоколите за ПТП механизъм на ПТП, по увредения л.а. щетите били
именно по частите и детайлите, за които ищецът е изплатил обезщетение.
Включените в описа на ищеца повредени елементи на л.а. по вид и степен напълно
отговаряли на описания механизъм на ПТП и направените снимки – всички в задната
част на купето и разположената отзад част от изпускателната система на
двигателя и окачването, описани в 17 позиции с увредени конструктивни елементи.
Не били описани повреди, които да не съответстват на посоката и силата на
въздействието на удара от управлявания от ответника л.а. Налице била
причинно–следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди по л.а.
Експертизата изцяло потвърждава механизма на ПТП, описан в съставените
протоколи за същото. В гр. Х., на бул. „****”, до аптека „***”, пред пешеходна
пътека, л.а. „*****“ с
рег. № ***** спрял, а движещият се след него л.а. „*****“ с рег. № ***** не
успял да спре и се ударил в задната част на спрелия л.а. Пропускането на
пешеходците по пешеходната пътека било сигнализирано със знак и се регулирало
от светофар с брояч, видими от участниците в движението. Стойността на определените за подмяна детайли и на бояджийските материали
експертизата определя на база средна пазарна цена за неоригинални детайли от
алтернативен производител, доколкото л.а. бил над 20 г. в експлоатация и оригинални
части за модела не се произвеждали. Към датата на ПТП 09.03.2016 г. те
възлизали на сумата от общо 1 916,25 лв. с ДДС /1 794,25 лв. + 122 лв./.
Общата сума на разходите за пълното възстановяване на увредения л.а., към
същата дата, без редукция на средната пазарна стойност за подменените части,
била в размер на 2 249,05 лв., което превръщало щетата в тотална. Вещото
лице сочи, че определеното и
изплатено от ищеца обезщетение за имуществените вреди било в общ размер от
1 172,50 лв., включващо 717,70 лв. за нови части за възстановяване, с
редукция от 40% /1 794,25 лв. х 0,4/, труд за възстановителни работи от 332,80
лв. /41,6 ч.ч. х 8 лв./ч.ч./ и за бояджийски материали и консумативи 122 лв. Определената
стойност за възстановяване от 1 172,50 лв. била 55,8% спрямо актуалната
пазарна стойност на л.а. към момента на ПТП – 2 100 лв. Това определяло
щетата като частична, т.е. икономически било изгодно възстановяването на този
л.а. Вещото лице – лекар е коментирало в заключението си
горепосочените писмени доказателства – протоколите за ПТП и съдържащите се в
преписката при ищеца по щетата за неимуществените вреди. Сочи, че в
медицинската експертиза по щетата, на едно място се сочело за контузия за лява
ТБС, а на друго – за дясна. Според експертизата, касаело се за техническа
грешка, като контузията била на лява ТБС, най- вероятно в резултат на хоризонтално
разположената част на триточковия обезопасителен колан, който пострадалата била
поставила. При описания механизъм на ПТП, обяснима била травмата в шийния отдел
на гръбначния стълб на пострадалата. При центриран заден удар върху л.а., в
който е пътувала, обяснимо било рязкото отмятане на главата назад, т.е.
получаването на „камшичен удар”. Пострадалата получила следните травматични увреждания: контузия в областта на лява тазобедрена става с формиране на хематом и
навяхване на 4-ти и 6-ти шийни прешлени. Тогава тя е била 35-годишна, предвид
на което вещото лице – лекар сочи, че регресното развитие – резорбцията на
хематома в тазовата област е за период от 15-20 дни, а болковият симптом –
около 15 дни. Навяхването, лекувано чрез имобилизираща шийна яка, било за
период 3-4 седмици. Болката се проявявала по-осезаемо през първите 10 дни, но
при ползването на яката избледнявала. Налице била причинно – следствена връзка
между механизма на ПТП и получените от пострадалата травматични увреждания.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи по основателността на предявените искове:
Според чл.519 ал.1 т.1 от КЗ,
Гаранционният фонд извършва плащания в полза на увредените лица за вреди,
причинени от МПС, на което виновният водач няма сключена валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Основанията за плащания от Фонда за незастраховани МПС са визирани в чл.557 от КЗ и сред тях са тези по ал.1 т.2 б. «а» - Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за неимуществени
вреди вследствие на телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени
на територията на Република България от МПС, което обичайно се намира на територията на страната ни и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В настоящия случай се установяват всички елементи от законоустановения
фактически състав, да се ангажира отговорността на ответника за изплащане на
обезщетения за причинените при процесното ПТП имуществени щети по увредения л.а.,
а така също и за неимуществените вреди от същото, причинени на пътувалия в този
л.а. пътник. Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че към датата на процесното ПТП 09.03.2016 г. управляваният от ответника
л.а. „***“ с рег. № ***, без свидетелство за регистрация,
собствен на трето лице, като ответникът е бил с отнето СУМПС и е напуснал ПТП –
е бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. По
категоричен начин по делото се установиха, а и не са спорни, фактите относно
датата, мястото, участниците и щетите по увреденото МПС и телесните увреждания
на пострадалия пътник в него, както и обстоятелствата, при които е възникнало,
в т.ч. механизмът му и вината на ответника за настъпването му, причинно- следствената
връзка между претендираните имуществени и неимуществени щети и неговото виновно
поведение. След съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал –
писмени доказателства и заключение на комплексна съдебна
авто-техническа и медицинска експертиза, съдът приема за доказана ищцовата теза за механизма
и обстоятелствата по настъпването на ПТП. Установи се, че инцидентът е станал
на 09.03.2016 г., около 6,50 ч., в гр. Х., на бул. „****”, до
аптека „****”, в посока магазин „***”; където пред пешеходна пътека увреденият
л.а. „****“ с рег. № ****** спрял, а движещият се след него л.а. „****“ с рег.№
*****, управляван от ответника, поради неосигуряване на достатъчно разстояние
от спрелия пред него л.а., не могъл да спре и го ударил в задната част, след
което не останал на место и не уведомил органите на МВР при наличие на
пострадало лице от ПТП – пътникът в увредения л.а. Пропускането на пешеходците
по пешеходната пътека било сигнализирано със знак и се регулирало от светофар с
брояч, видими от участниците в движението. За това ПТП са били съставени
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 09.03.2016 г., както и протокол
за ПТП № 1624232/ 09.03.2016 г., неоспорени от ответника. С тях са констатирани
на место и видимите щети по двете
МПС: при управлявания от ответника л.а. - предна част – броня,
капак; а при увредения от него л.а. - задна част – броня, задна врата, счупено
стъкло на задната врата. Така разположени щетите, според заключението на вещото лице - инженер,
съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП. Включените в описа по щетата при ищеца повредени елементи на л.а. по вид и
степен напълно отговаряли на описания механизъм на ПТП и направените снимки –
всички в задната част на купето и разположената отзад част от изпускателната
система на двигателя и окачването, описани в 17 позиции с увредени
конструктивни елементи. Не били описани повреди, които да не съответстват на
посоката и силата на въздействието на удара от управлявания от ответника л.а.
Налице била причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените
вреди по л.а. Същевременно, това ПТП е резултат единствено от виновното
поведение на ответника, като водач на увреждащия л.а. За случая на место му са
били съставени АУАН №
125311/09.03.2016 г. и АУАН № 125528/ 09.03.2016 г., въз основа на които е била ангажирана административно наказателната му
отговорност с НП № 16-1253-000245/ 04.04.2016 г. по чл.179 ал.2, вр. чл.175
ал.1 т.5, вр. чл.177 ал.1 т.1 и чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП; както и НП №
16-1253-000282/ 08.04.2016 г. по чл.315 ал.1 от КЗ, и двете влезли в сила. Както се посочи, гражданската
отговорност на виновния в случая водач на МПС за причинените от него
имуществени вреди на увредения л.а. и неимуществени вреди за пострадалия пътник
в този л.а. не е била покрита по валидно сключена към датата на процесно ПТП
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Ето защо и на основание горецитираните разпоредби, предявените обективно съединени
искове за обезщетяването на тези вреди от ответника се явяват доказани в своето
основание.
Относно размера, до който следва
да се уважи искът за имуществени вреди, съдът взе предвид заключението на вещото
лице – инженер, във връзка с писмените доказателства по делото. От последните
се установи, че по образуваната при ищеца преписка по щета по заявление на
собственика на увредения л.а., е изготвена заключителна техническа
експертиза, в която е определено обезщетение на имуществените вреди, по
експертна оценка, всичко в общ размер от 1 172,50 лв., включващо суми: 717,70 лв. за нови части и
материали, 69,60 лв. за труд за демонтаж и монтаж /монтьорски/, 151,20 лв. за
труд за възстановителни операции /тенекеджийски/ и 112 лв. за бояджийски
операции; 122 лв. за материали /бояджийски и др./. Това обезщетение е било изплатено от ищеца на собственика на л.а., чрез
негов пълномощник – адвокат, по банков път с платежно нареждане от 09.12.2016
г. Вещото лице установи, че така изплатеното от ищеца обезщетение в общ размер
от 1 172,50 лв., включвало 717,70 лв. за нови части за възстановяване, с
редукция от 40% /1 794,25 лв. х 0,4/, труд за възстановителни работи от 332,80
лв. /41,6 ч.ч. х 8 лв./ч.ч./ и за бояджийски материали и консумативи 122 лв. В
същия размер, но без редукцията, а именно - 1 916,25 лв. с ДДС, вещото
лице определя стойността на определените за подмяна детайли и на бояджийските
материали, на база средна пазарна цена за неоригинални детайли от алтернативен
производител, доколкото увреденият л.а. бил над 20 г. в експлоатация и
оригинални части за модела не се произвеждали. Общата сума на разходите за
пълното възстановяване на увредения л.а., към датата на ПТП, без редукция на
средната пазарна стойност за подменените части, била в размер на 2 249,05
лв., което превръщало щетата в тотална. Определената стойност за възстановяване
от 1 172,50 лв. била 55,8% спрямо актуалната пазарна стойност на л.а. към
момента на ПТП – 2 100 лв. Това определяло щетата като частична, т.е.
икономически било изгодно възстановяването на този л.а. С плащането на това
обезщетение за имуществени вреди, доказано по основание и размер, на основание
чл.558 ал.7 от КЗ, ищецът Гаранционен
фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и
лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. Предвид изложените съображения, този
иск следва да се уважи изцяло за сумата от 1 172,50 лв., представляваща изплатено от
ищеца на собственика на увредения л.а. обезщетение за имуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 09.03.2016 г.; ведно със законната
лихва от дататана предявяве на иска 03.04.2020 г. до окончателното изплащане.
Съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като
характера на увреждането, начинът на извършване на деянието, обстоятелствата,
при които е извършено, причинените морални страдания и пр. /Постановление на
Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г./. Следва да се преценят вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало
ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото
развитие /решение № 69/18.03.2014 г. по гр.д. № 4686/ 2013 г. на ВКС, ІV г.о./. Съобразявайки тези указания, съдът
взема предвид, че се касае за 35-годишна, трудоспособна и клинично здрава към
датата на инцидента жена, пътувала в увредения от ПТП л.а., получила
травматичните увреждания по описания подробно по-горе механизъм, на булевард в
централната градска част на гр. Хасково, в ранните сутрешни часове. В самия
протокол за ПТП са отразени получените от нея увреждания – контузия в областта на таза. От
данните по преписката по образуваната при ищеца щета, по заявление на
пострадалата, се установява, че пострадалата е претърпяла контузия в областта на лява тазобедрена става с формиране на хематом,
навяхване на 4-ти и 6-ти шийни прешлени; установени след произшествието и при
неин амбулаторен преглед. Проведено било консервативно лечение с мека
имобилизираща яка за навяхването на двата шийни прешлена, ограничен двигателен
режим на ТБС, през който период да ходи с помощно средство. Направен е извод,
че се касае за две травматични увреждания, които не водят до определяне на
%ТНР, с очаквано трайно възстановяване за период от около един месец. Тези
констатации се потвърждават и от заключението на вещото лице – лекар, което
сочи че контузията на лява ТБС, най- вероятно е в резултат на хоризонтално
разположената част на триточковия обезопасителен колан, който пострадалата била
поставила. При описания механизъм на ПТП, обяснима била травмата в шийния отдел
на гръбначния й стълб. При центриран заден удар върху л.а., в който е пътувала,
обяснимо било рязкото отмятане на главата назад, т.е. получаването на „камшичен
удар”. Предвид възрастта
на пострадалата, вещото лице – лекар сочи, че регресното развитие –
резорбцията на хематома в тазовата област е за период от 15-20 дни, а болковият
симптом – около 15 дни. Навяхването, лекувано чрез имобилизираща шийна яка,
било за период 3-4 седмици. Болката се проявявала по-осезаемо през първите 10
дни, но при ползването на яката избледнявала. Налице била причинно – следствена
връзка между механизма на ПТП и получените от пострадалата травматични
увреждания. По делото не се събраха данни, уврежданията на пострадалата да са
довели до временната й нетрудоспособност, което да я е откъснало за някакъв
период от време от обичайните й трудови ангажименти и социален живот. Но
несъмнено за времето на носене на шийната яка за около месец, а така също и
временното ползване на помощно средство за придвижване, следва да се приеме, че
качеството на живот на пострадалата е било влошено, довело до неудобства за нея
от физическо и психологическо естество. При преценка на тежестта на получените
от нея увреждания, съдът взема предвид гореизложеното по заключението на вещото
лице и по цитираните писмени доказателства.
Така при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди,
претърпени от пострадалата при процесното ПТП, съдът взе под внимание всички подробно
описани по-горе по вид и интензитет телесни травми на млада жена; болките и
страданията при непосредственото претърпяване на увреждането – неочаквано и
непредизвикано, в ранните сутрешни часове в централната градска част, пътувайки
като пътник в увреденото МПС; стресът и притеснението от настъпилите
травматични увреждания, а и от опасността от възможните по-тежки такива,
вследствие на удар от движещ се отзад друг л.а.; болките и страданията й при
възстановяване от травмата, подробно описани по-горе; необходимия период за
пълно възстановяване; негативното отражение на всички тези обстоятелства върху
ежедневието на пострадалата, както и безспорното им негативно отражение върху
психиката, спокойствието и самочувствието й. Съдът съобрази още и фактите, че
процесните травми на пострадалата не са по-тежки по вид и интензитет, които да
са довели до счупвания на кости, оперативни интервенции, в т.ч. и под
анестезия, гипсови имобилизации, болнично лечение, и пр. Същевременно пострадалата
е в трудоспособна възраст, но не се установи да е ползвала отпуск по болест,
през който да не е била в състояние да полага труд. Липсват данни за
съпричиняване на увреждането от самата пострадала. Предвид изложеното и с оглед
нормите на справедливостта, съдът приема, че сумата от общо 3 000 лв. за
претърпените от пострадалата от инцидента травми ще бъде в състояние да
възмезди претърпените от нея неимуществените вреди – болки и страдания. В същия
размер е било изплатено обезщетение от ищеца на пострадалата, чрез неин
пълномощник – адвокат, по банков път с платежно нареждане от 09.12.2016 г. С
плащането на това обезщетение за неимуществени вреди, доказано по основание и
размер, на основание чл.558 ал.7 от КЗ, ищецът Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му. Предвид изложените
съображения, този иск следва да се уважи изцяло за сумата от 3 000 лв., представляваща
изплатено от ищеца на пострадалия пътник в увредения л.а. обезщетение за неимуществени
вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 09.03.2016 г.; ведно със
законната лихва от дататана предявяве на иска 03.04.2020 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден /чл.78 ал.1, вр.
чл.80 от ГПК/, да заплати на ищеца деловодни разноски, съобразно изцяло
уважения размер на обективно съединените искове, а именно - сумата от общо 766
лв., включваща 170 лв. за държавна такса, 196 лв. за възнаглаждение на особен
представител на ответника и 400 лв. за възнаграждения на вещи лица. Изцяло
неоснователно в тази връзка е възражението на особения представител на
ответника, че последният като не е получил лично регресната покана от ищеца, не е имал
възможност доброволно да заплати претендираните суми, при което не е дал повод
за завеждане на делото, поради което не дължал съдебни разноски. Настоящият
случай категорично не попада в хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК, в която
ответникът би могъл да се освободи от отговорността си за разноските по делото.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Д.А. с ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд с код по БУЛСТАТ
********* –
София, ул. „*****” № * ет.*, представляван от изпълнителните директори Б. И. М.
и С. Г. С.; СУМАТА в общ размер на 4 172,50
лв., представляваща изплатени от него: обезщетение за имуществени вреди по щета
№ 110744/08.08.2016 г. в размер на 1 172,50 лв. и обезщетение за
неимуществени вреди по щета № 210304/13.09.2016 г. в размер на 3000 лв.,
за настъпили увреждания в резултат на ПТП в гр. Х., бул. „*****”, да аптека „*****”,
за което са били съставени протокол за ПТП № 1624232/ 09.03.2016 г. и
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 09.03.2016 г.; ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска 03.04.2020 г. до окончателното изплащане; както и СУМАТА от 766 лв., представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните - на ел. пощи на адвокатите им от л.49 и л.68, като им се изиска незабавно потвърждание, а при
липса на такова - делото да се докладва.
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.