Решение по дело №149/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1004
Дата: 27 октомври 2023 г.
Съдия: Димитринка Христова Стаматова
Дело: 20237040700149
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 януари 2023 г.

Съдържание на акта

  

РЕШЕНИЕ

№ 1004

Ямбол, 27.10.2023

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас, в съдебно заседание на двадесет и девети  септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

при секретар И.Л.,  разгледа докладваното от съдия  СТАМАТОВА административно дело 149/2023 г. и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по  жалба на И.Н.Р., с която се иска прогласяване на нищожност на Заповед № 246/10.04.2020г. на Началника на Затвора – Бургас. Твърди се, че същата е издадена без да е налице законово основание за това, както и че Началникът на Затвора Бургас не е разполагал с компетентност да издава такава заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят Р. участва лично и с адв. А., като подадената жалба се поддържа изцяло на основанията, изложени в същата. Сочи се, че заповедта е издадена при пълна липса на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма.

Ответната страна, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. С постъпилото писмено становище вх. № 6968/03.07.2023 г. жалбата се оспорва изцяло. На първо място се твърди, че тази заповед няма белезите на индивидуален административен акт, нито на общ такъв, а представлява вътрешнослужебен акт, с който се регламентира лимитирана и времево приключила възможност за лишените от свобода да получат по една допълнителна пратка по случай Великденските празници и Гергьовден, в период от 13.04.2020 г. до 06.05.2020 г. Твърди се също, че тя е насочена към съответните длъжностни лица, а не към лишените от свобода и задържаните лица, както и че липсва правен интерес от оспорването на акта, както поради времевото отпадане на регламентираните с него правни последици, така и поради това, че същият предоставя единствено права, а не засяга интереси.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, че както към 10.04.2020 г., когато е издадена оспорената заповед, така  и към настоящия момент, жалбоподателят Р. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас.

С писмо рег. № 92-15-216/06.04.2020 г., Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ предложил на Министъра на правосъдието по повод предстоящите Великденски празници и Гергьовден да бъде разрешено еднократно получаване на колетни пратки по пощата с храни и предмети, като се спазват посочените условия, а именно лишените от свобода и задържаните лица да получат колетни пратки по пощата с храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си или на определените за целта места, съгласно списъците на разрешените вещи и предмети, и хранителни продукти, като  колетните пратки да съдържат до 5 кг хранителни продукти и до 5  кг плодове и зеленчуци, които подлежат на проверка, след което да се предават на лишения от свобода или задържаното лице. Въпросното предложение е изготвено предвид обстоятелството, че с цел неразпространението на COVID-19, в местата за лишаване от свобода е било преустановено получаването на храна и хранителни пратки от лишените от свобода и от задържаните лица до отпадане на необходимостта.

Въз основа на горното писмо и на основание чл. 82, ал. 3 от ППЗИНЗС и чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, Началникът на Затвора Бургас издал Заповед № 246/10.04.2020 г., с която определил условията и реда, по които да се получават допълнителните колетни пратки за времето от Великденските празници до Гергьовден. Определено е и съдържанието на тези пратки, а именно хранителни продукти – до 5 кг, плодове и зеленчуци – до 5 кг, дрехи за летния сезон. В заповедта е посочено също, че вещите извън списъка на разрешените вещи и предмети да не се предават и да се изземват по установения ред, както и че получаването на допълнителна пратка се записва като пратка, получена на осн. чл. 82, ал. 2 от ППЗИНЗС. Именно тази заповед жалбоподателят Р. счита за нищожна.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, доколкото се касае за искане за прогласяване на нищожност, което не е обвързано със срок е допустима. Същата урежда правото на лишените от свобода и на задържаните лица да получат по една допълнителна колетна пратка, като с нея се регламентира както съдържанието на тази пратка, така и начинът на получаването й, поради което тя засяга правата и законните интереси на лишените от свобода и на задържаните лица. С оглед на това за жалбоподателя Р.  като лице, лишено от свобода, съществува правен интерес да иска обявяване на нищожността й. Разгледана по същество обаче, тя се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Безспорно е, че административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни – невалидни актове (с нередовно действие), като основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и вида на порока, от който акта е засегнат. В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци,  се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. С оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.  

Теорията и съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липсата на форма, а оттам – на липса на волеизявление. Съществените нарушения на   процесуалните правила са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например поради липса на кворум). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който е издаден при пълна липса на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата правна норма, който е изцяло лишен от законово основание и когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет. Следователно,   нарушението на някое от изискванията по чл. 146 от АПК следва да бъде от степен на същественост, която да е достатъчна, за да обоснове нищожност.

В настоящия казус, видно от данните по делото, Заповед № 246/10.04.2020 г. е издадена в писмена форма от Директора на Затвора Бургас на осн. чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, съобразно който началникът на затвора отговоря за спазване на законността в затвора и чл. 82, ал. 3 от ППЗИНС, според който за новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, лишените от свобода имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка. Именно това е разпоредено с процесната заповед. С оглед на това следва да се приеме, че заповедта е издадена от компетентен орган и при наличие на  материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата правната норма.  Липсват каквито и да било данни за съществени нарушения за процесуалните правила или за несъответствие с целта на закона. При това положение единственият извод, който може да се направи е, че липсват основания за прогласяване на нищожност на тази заповед.   

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата на И.Н.Р. е неоснователна и като такава, следва да се отхвърли.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н.Р., лишен от свобода в Затвора Бургас  против Заповед № 246/10.04.2020 г. на Началника на Затвора Бургас.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава дванадесета от АПК в 14–дневен срок от съобщаването пред тричленен състав на Административен съд – Бургас  съгласно чл. 285, ал. 1, изр. 2 от ЗИНЗС.

 

 

 

СЪДИЯ: