Р
Е Ш Е
Н И Е № 260127
25.02.2021 година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският районен съд Трети
граждански състав
на двадесет и
осми януари през две
хиляди двадесет
и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели И.
секретар Ваня
Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №962 по описа за 2020г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от В.П.И. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, *********, против „Тити-94”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Димитровград, ул.”Цар
Симеон” №5, вх.В, ап.15, представляван от управителя Х. А.К., обективно
съединени искове с правно основание чл.128 и чл.245 ал.2 от Кодекса на труда /КТ/.
Ищцата
твърди, че работила при ответника по трудово правоотношение в периода 14.01.2020г. – 21.02.2020г. на длъжност „продавач-консултант“.
От трудовия договор било видно, че мястото на работа бил обект *************,
което обосновавало подсъдността на иска на основание чл.114 от ГПК. За
горепосочения период ищцата не била получила трудово възнаграждение и не била
подписвала ведомости за заплата. След прекратяване на трудовия договор
управителят на търговския обект, където работила ищцата, й заплатил 100лв. в
брой. Трудовият договор бил сключен на основание чл.70 ал.1 вр.чл.67 ал.1 т.1 от КТ. Сключен бил със срок
за изпитване до 14.07.2020г., с 8-часов работен ден, а уговореното
възнаграждение било в размер на 610лв. с периодичност на изплащане всеки месец,
като било уговорено и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
придобит професионален опит 3,00%. От заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение било видно, че ищцата работила при ответника един месец и седем
дни. Същото се установявало и от вписванията в трудовата книжка. Неизплатеното
трудово възнаграждение за исковия период възлизало на 863,72лв., от които
388,22лв. за м.януари – от 14.01.2020г. до 31.01.2020г., като се вземе предвид
изплатената сума от 100лв., оставала дължима сума от 288,22лв. За м.февруари –
от 01.02.2020г. до 21.02.2020г. дължимото възнаграждение било в размер на
475,50лв.
Съгласно
чл.245 ал.2 от КТ при забава за изплащане на трудовото възнаграждение,
работодателят дължал законна лихва за забава на работника. В случая
работодателят изпаднал в забава по отношение на възнаграждението за януари
2020г. от датата следваща падежа на задължението. След като не било уговорено
друго тази дата била 02.02.2020г. и лихвата за забава от тази дата до
01.06.2020г. възлизала на 9,69лв. По отношение на възнаграждението за
м.февруари 2020г. работодателят също изпаднал в забава, поради което дължал
лихва в размер на 13,21лв. за периода от 23.02.2020г. до 01.06.2020г. Или общо
дължимата лихва за забава възлизала на сумата от 22,90лв. Предвид гореизложеното
се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата сумата в размер на 763,72лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода 14.01.2020г. – 21.02.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, както и сумата от 22,90лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение за горепосочените периоди. Претендира присъждане на направените
по делото разноски. Моли да се допусне предварително изпълнение на решението
Посочва банкова сметка, ***.
Ответникът
не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не изпраща
представител в съдебно заседание и не взема становище по иска.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът
като взе предвид, че ответникът не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК,
не изпраща свой представител в съдебно заседание, не взема становище по
предявения против него иск и не прави искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, счита, че са налице визираните в закона условия за постановяване на
неприсъствено решение съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК.
Имайки
предвид гореизложеното и като взе предвид, че в случая са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение, както и че от данните по делото може
да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция и предвид
липсата на оспорване на твърденията на ищеца, съдът намира, че следва да се
уважат предявените обективно съединени искове с правно основание чл.128 и
чл.245 ал.2 от КТ.
Следва
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и направените в настоящото
производство разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239
ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Тити-94” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Димитровград, ул.”Цар Симеон” №5, вх.В,
ап.15, представляван от управителя Х. А. К., да заплати на В.П.И. с ЕГН:**********
***, сумата от 763,72лв. – главница,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 14.01.2020г. –
21.02.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 01.06.2020г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 22,90лв.,
представляваща лихва за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 02.02.2020г. до 01.06.2020г.
и направените в настоящото производство разноски
в размер на 300лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.239 ал.4 от ГПК.
СЪДИЯ :
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.