Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.03.2011г. гр.Н***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н***СКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на трети февруари две хиляди и единадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Г***ева
секретар: К.Л.
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Г***ева
гражданско дело № 1067 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молбата на Е.М.С. с ЕГН **********,*** против Х.Г.С. с ЕГН **********,***, с правно основание чл.49 от СК.
Сочи се, че страните са сключили граждански брак на 09.11.1992г., който е първи
и за двамата. От брака си имат родени две пълнолетни деца – Г*** Х*** С.,
родена на ***г. и Г*** Х.С., роден на ***г. Ищцата твърди, че била на
четиринадесет години, когато съпругът й я откраднал. В началото се отнасял
добре с нея, но след като се родили децата им започнал да я бие и тормози. На
няколко пъти родителите й я вземали при тях с полиция, но под въздействие на
заплахите на съпруга й, ищцата се връщала при него. Независимо от това, когато
станала на 17 години, двамата сключили брак. Твърди, че още тогава съпругът й
поддържал връзка с друга жена. След сключване на брака живяли в с.Р***, след
което се преместили в с.Т***, където през 2002г. си построили къща върху
общинско място. Ищцата твърди, че се надявала отношенията им със съпруга й да
се подобрят, но той продължил да я тормози, бие и изневерява. През 2009г.,
ищцата сочи, че съпругът й й вдигнал скандал пред хотел „Кубан” и единствената
причина да не я набие била намесата на колегите й. От 06.09.2010г., ищцата сочи, че живее при
майка си. Твърди, че решението й за развод е категорично и окончателно, като
сочи, че брака й с ответника е дълбоко и непоправим разстроен по негова вина.
След прекратяване на брака желае да носи предбрачното си фамилното име – С..
Независимо от това изразява съгласие за прекратяване на брака й с ответника със
споразумение по реда на чл.49, ал.4 от СК. Представя писмени доказателства.
Предявеният
иск е с правно основание чл.49, ал.1 от СК. Исковата молба е допустима – подадена е от лице, което
има правен интерес от решаване на казуса, пред надлежната инстанция и съдържа
необходимите по закон реквизити.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, в който на излага доводи за
недопустимост на същата, както и такива за нейната неоснователност. Твърди, че
изнесените в исковата молба факти не отговарят на действителността. Соче, че
причина за раздялата им е бягството на ищцата от семейството и заживяването й с
друг мъж на съпружески начала през лятото на 2010г. Притеснен от изчезването й,
ответникът твърди, че се обърнал за помощ към полицията, като подал молба за
обявяване на същата за национално издирване. След като открил съпругата си,
ответникът я върнал в дома им, но тя отказала и отишла да живее при майка си,
като той и децата останали да живеят в семейното жилище. Това поведение на
ищцата, ответникът сочи за причина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака им.
Наред с депозирания отговор на исковата
молба, ответникът е предявил насрещен иск срещу ищцата С., с който същият моли
съда да прекрати брака му с ищцата, като дълбоко и непоправимо разстроен, по
изключителна вина н съпругата му. Прави искане за предоставяне ползването на
семейното жилище изцяло на него. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, включая и адвокатско възнаграждение. Независимо от горното, също
изразява съгласие за решаване н делото със споразумение по чл.49, ал.4 от СК.
Представя писмени доказателства. Прави искане за събиране на нови писмени и
гласни доказателства.
В съдебно заседание, страните заявяват
желанието си брака им да бъде прекратен съгласно постигнато помежду им
споразумение, съгласно което ползването на семейното жилище се предоставяна
мъжа. Нямат претенции за издръжка един към друг. Не сочат нови доказателства.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по делото са съпрузи,
чийто брак е сключен с Акт № 1 от 09.11.1992г. на Кметство – с.Р***, общ.Р***,
обл.Б***. Бракът е първи и за двамата, като от него имат родени две пълнолетни
деца – Г*** Х*** С., родена на
***г. и Г*** Х.С., роден на ***г.
Съдът, като взе предвид
изложеното и събраните по делото доказателства намира, че са налице
предпоставките на чл.49, ал.1 от СК, което налага извода за основателност на
молбата. Действително с оглед изявленията на молителите, за тях е налице
сериозно и непоколебимо взаимно желание за развод. Постигнатото между тях споразумение
включва уреждането на всички изискуеми от закона отношения след развода, то е пълно
и не противоречи на закона и морала. При това положение, съдът намира, че са
налице всички законови изисквания за допускане на развода и счита, че молбата е
основателна, без да е необходимо издирване на мотивите на молителите, а
постигнатото между страните споразумение следва да бъде утвърдено.
В изпълнение разпоредбата на чл.6,
т.3 от Тарифата за държавните такси, съборина от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса за разглеждане на молбата за развод в
размер на 40 /четиридесет/ лева, от която 25 /двадесет и пет/ лева платени при
завеждане на молбата, а останалите 15 /петнадесет/ лева, платими по равно от
страните съгласно споразумението.
Мотивиран от горното, Н***ският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения с № 1 от 09.11.1992г.
на Кметство – с.Р***, общ.Р***, обл.Б*** граждански брак между Е.М.С. с ЕГН **********,*** и Х.Г.С. с ЕГН **********,***, поради настъпило в него дълбоко
и непоправимо разстройство.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните
споразумение по чл.49, ал.4 от СК, съгласно което:
1.ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ, представляващо: ЖИЛИЩНА СГРАДА, изградена в УПИ VІІ-общ., в кв.3 по
плана на с.Т***, общ.Н***,
обл.Б***, урегурилан от
620 кв.м., находяща се на ул.”И***” № **, СЕ ПРЕДОСТАВЯ
на Х.Г.С..
2.След прекратяването на брака
съпрузите не си дължат издръжка.
4.След прекратяването на брака
съпругата ще носи брачното си фамилно име – С..
ОСЪЖДА Е.М.С. с ЕГН **********,*** да заплати
по сметка на Районен съд-гр.Н*** допълнителна държавна такса в размер на 7,50 лева /седем лева и петдесет
стотинки/ за разглеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА Х.Г.С. с ЕГН **********,*** да заплати
по сметка на Районен съд-гр.Н*** допълнителна държавна такса в размер на 7,50 лева /седем лева и петдесет
стотинки/ за разглеждане на исковата молба.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Б***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: