Р Е Ш Е Н И Е
№ 376 19.12.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1316 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д.Т.Д. *** срещу Наказателно постановление № 19-1253-000077 от 21.02.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания съответно „Глоба” в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, водещи до накърняване правото на зашита. След изложение на твърдения относно осъществената в действителност фактическа обстановка, се излагат конкретни съображения за необоснованост на съдебния акт. Твърди се от жалбоподателя, че не били спазени и специфичните изисквания за поведение на водачите на ППС, които да водят до преценка на органите от службата за контрол на пътя за необходимост от извършване на проверка за употреба на алкохол или на наркотични, респ. упойващи вещества. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. И. Ж. от АК - Хасково заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива подробни и конкретни аргументи за нейната основателност и в подкрепа на искането за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 21.01.2019 г. свидетелите В.К.В. и К.З.К., двамата на длъжност към този момент „младши автоконтрольор” в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково били на работа и получили указния от Оперативния дежурен да спрат моторно превозно средство – автомобил марка „Пежо“ модел „***“, рег. № ******, който се очаквало да премине по бул. „Г.С.Раковски“ в посока град Димитровград, като спрат превозното средство и извършат проверка на водача за употреба на алкохол и наркотични вещества. В изпълнение на дадените им указания, свидетелите В.В. и К.К., със служебен лек автомобил, се установили на бул. „Г. С. Раковски“ в град Хасково на изхода за град Димитровград в района на бензиностанция „ОМВ“. Малко след 14:00 часа възприели движението на моторното превозно средство, за което им били дадени указания да спрат за проверка на водача, но поради интензивността на движението, не успели да подадат ясен знак за водача със стоп – палка по образец, поради което последвали превозното средство със служебния автомобил на ОД на МВР – Хасково и с подаване на звуков и светлинен сигнал – спрели за проверка автомобил марка „Пежо“ модел „***“, рег. № ****** след изхода на град Хасково в посока град Димитровград, в района на Северна индустриална зона. В хода на извършената проверка, установили, че водач на лекия автомобил била жалбоподателят Д.Т.Д., а превозното средство било собственост на лицето Ж. Й. Т. от град Х. Уведомили водача, че ще бъде изпробвана за употреба на алкохол, като след извършената проверка на място с техническо средство не била отчетена употреба на алкохол – показанията за стойността били 0.00 промила. Не били констатирани други нарушения на правилата за движение по пътищата. Когато обаче, жалбоподателят била уведомена, че следвало да остави на място превозното средство, да го заключи и да бъде съпроводена до сградата на РУ на МВР – Хасково за извършване на тест с техническо средство за употреба на наркотични и/или упойващи вещества, същата се смутила и заявила на органите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Хасково необходимост да се обади по телефона. Било ѝ отказано, тъй като и такива инструкции били дадени от ОДЧ на свидетелите В.В. и К.К. – да не позволяват разговори по телефона от водача. След настояване от жалбоподателя Д.Т.Д. да позвъни на съответното лице при работодателя ѝ – „*********“, тъй като щяла да закъснее за работа, а без нейното присъствие било невъзможно нормалното протичане на работната смяна, свид. К.К. ѝ предложил да позвъни от неговия телефон, но жалбоподателят не приела. След това била отведена със служебния автомобил на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково в сградата на РУ на МВР – Хасково, а управляваният от нея – бил оставен на място, заключен от жалбоподателя.
След пристигането им в сградата на РУ на МВР – Хасково, на място очаквали служители на Сектор „Криминална полиция“ при РУ на МВР – Хасково, които уведомили жалбоподателя, че след приключване на работата на органите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, щели в нейно присъствие да извършват процесуално – следствени действия по претърсване и изземване от управлявания лек автомобил. Това видимо притеснило жалбоподателя, тъй като превозното средство било оставено без надзор на пътя, а след като бил поканена от свид. К.З.К. и свид. В.К.В., двамата на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково да бъде тествана с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, жалбоподателят отказала. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу Д.Т.Д., в нейно присъствие, бил съставен от свид. В.К.В., Акт за установяване на административно нарушение, серия Д, бл. № 666935 за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписала съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение, а в съответната предвидена за възражения и/или обяснения графа било вписано, че няма такива и на същата дата – 21.01.2019 г. получила екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка. В хода на проверката, преди съставяне на акта, бил издаден Талон за медицинско изследване № 0043203, връчен на жалбоподателя с отбелязване, че отказва проба, а след съпровождането ѝ, не дала в СО при МБАЛ – Хасково, кръвна проба за изследване дали е употребил наркотични вещества или техни аналози, според твърденията на актосъставителя и свид. К.К. в дадените пред съда показания.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законово установения срок от съставянето му.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, след което вписал, че като водач на лек автомобил….е извършил „Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба на наркотични вещества и техните аналози и не изпълни предписание за химико – токсикологично лаб. изследване за установяване на употреба на наркотич. в – ва или техни аналози“, с което виновно бил нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 наложил процесните административни наказания.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите В.К.В. и К.З.К. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Двамата имат преки и непосредствени впечатления относно фактите, свързани с изводите налице ли е било управление на превозно средство и конкретно на това, спряно от тях за проверка, както и относно самоличността на водача на превозното средство, пряко касаещи въпросите за наличие на деяние и на авторството, и показанията им са еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви за фактите във връзка с отказа на това лице да бъде подложено на проба с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Всъщност, относно отразената в АУАН и НП фактическа обстановка единственият спорен момент по същество е този налице ли е виновно поведение от страна на жалбоподателя.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същата е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като от последната не се е възползвала. Процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен от лице и в присъствие на свидетел, пряко участвали в установяване на описаното в него нарушение и формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити, с изключение по т. 4 на цитираната разпоредба, като доводи за наличието на надлежно описание, ще бъдат изложени по – нататък от съда при необходимост. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, съгласно т. 2.7 от приложената по делото Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Формално, спазени са формата и редът за издаването му, като представлява спорен въпросът дали по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. В тази насока се налага обаче допълнителен анализ от гледна точка на характера на всяко от нарушенията, вменено на жалбоподателя, съгласно предложената правна квалификация. Необходимо е да се има предвид, че в конкретната хипотеза актосъставителят, а след това и АНО са квалифицирали деянието описано в НП по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, която е наказващата норма, но същата не е бланкетна и не препраща към друга разпоредба, а в диспозицията ѝ се съдържа състава на административно нарушение от гледна точка характеризиращите го от обективна страна признаци. Действително, тълкуването на цитираната разпоредба създава известно затруднение, което обаче би могло да бъде преодоляно след по – задълбочен анализ от гледна точка на целта на закона. Такъв, при това съответен на утвърдената вече практика на настоящия съдебен състав, ще бъде предложен, като се отчете, че въпреки установените по делото факти, описанието на нарушението от актосъствителя и наказващия орган следва да е пълно, точно и ясно и то не може да се замества или извлича от съда. Нещо, което в случая не е изпълнено, тъй като е налице разминаване при описание на изпълнителното деяние в АУАН и това в НП, а такова разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо. В процесния акт за установяване на административно нарушение е посочено, че водачът „отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство - изпълнително деяние по чл. 174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП, а в НП като извършено е посочено е извършил „Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба на наркотични вещества и техните аналози и не изпълни предписание за химико – токсикологично лаб. изследване за установяване на употреба на наркотич. в – ва или техни аналози“, като макар и да е останало в рамките на същата правна квалификация, изпълнителното деяние в наказателното постановление е разширено с въвеждане на нови признаци от състава на нарушение, за които липсва повдигнато надлежно административнонаказателно обвинение. Формалността на административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение, което изискване е продиктувано от необходимостта за обезпечаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице в пълен предоставен от закона обем – в това число и да научи за какво деяние се цели ангажирането ѝ, както и за да се обезпечи възможността за съдебен контрол при ясни рамки на фактическото обвинение за преценка на релативността му с приложената санкционна разпоредба. Изложеното налага извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение сочи на ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, което го определя като особено съществено и неотстранимо в съдебното производство и съставлява основание за отмяна на санкционния акт – в този смисъл Решение № 179 от 25.10.2018 г. на АдмС - Ямбол по к. а. н. д. № 146/2018 г. Логически на това място следва да бъде изтъкнато, че обикновеният прочит на санкционната разпоредба чл. 174, ал. 3 ЗДвП, сочи на възможен извод, че подлежи на административно наказание онзи водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване в случая на употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Т.е. създава се впечатление, че водачът подлежи на санкциониране при отказ от негова страна за изпълнение на само едно и което и да е от визираните задължения: да бъде тестван с техническо средство, респ. да не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, с оглед употребата на съюза „или” в цитираната разпоредба. Подобно тълкуване обаче, настоящият съдебен състав счита, че противоречи на смисъла на закона, чиято цел действително е да се създадат гаранции за възможността лицата, управляващи моторни превозно средства да бъдат контролирани за спазване на забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП под страх от административнонаказателна отговорност и отчитайки, че и двата способа, визирани в текста на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, са насочени именно към проверка на употребата от тези лица на наркотични вещества или техни аналози. В потвърждение е и принципното и законово положение, че възприемането на показанията на техническото средство/тест от наказващия орган, респ. от съда е обусловено от несъгласието на жалбоподателя да съдейства за изготвяне на химико – токсикологично лабораторно изследване. Т.е. акцентът е върху субсидиарния характер на този подход /чрез техническо средство - тест/ за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и той следва от анализа на разпоредбите Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието и от анализа на редакцията на чл. 174, ал. 1 ЗДвП. Всъщност, самата редакция на разпоредбата на чл. 3а, т. 1 от цитираната наредба сочи на извода, че следва да се приеме така предложеното тълкуване на санкционната разпоредба, приложена в случая, след като изрично е предвидено, че отказът на водача за проверка с техническо средство или тест е основание употребата на алкохол или наркотично вещество вещество да се установява с лабораторно химическо изследване, респ. с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Такова изследване по делото обаче, също не е изпълнено и то поради отказ на жалбоподателя да даде кръвна проба, въпреки, че е е приела с тази цел талона, издаден му за медицинско изследване. Следователно, би могло да се извлече противоправно поведение на жалбоподателя, изразяващо се в осъществяване на състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, но при липса на твърдения за такова в съставения АУАН и повдигнато съответно административнонаказателно обвинение. Нещо, което не е съобразено от наказващия орган, който с оглед цялостната картина, очертана в случая от събраните доказателства правилно е преценил, че е налице деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, но е следвало да разпореди съставянето на нов АУАН, в който да бъде вписано, освен че е издаден талон за медицинско изследване, връчен на лицето, то се е отклонило от даденото предписание и така е довършено деянието по чл. 174, ал. 3 ЗДвП или ясно да посочи, че се налага санкция конкретно за неизпълнение на задължението на водача да бъде подложена на проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство /тест/, като прецизирането на основанието за налагане на санкцията по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП не е достатъчно да санира този пропуск като внесе необходимата яснота, а настоящата хипотеза не е идентична с тази по АНД № 1120 по описа на Районен съд - Хасково за 2019г. В обобщение, необходимо е да бъде изтъкнато, че в случая е налице несъответствие в описанието на деянието в съставения АУАН и в издаденото НП, като бездействието на жалбоподателя по повод предписанието за медицинско изследване е факт, взет предвид от наказващия орган при цялостната оценка на съставомерността на поведението му за пръв път едва със санкционния акт, с оглед изложеното по – горе за характера и последиците от така допуснатото процесуално нарушение.
По така предложените доводи, свързани с обезпечаване правото на защита, в процеса по издаване на санкционния акт е допуснато особено съществено процесуално нарушение, водещо като последица необходимостта от отмяна на санкционния акт без да се излагат съображения по същество. Настоящият съдебен състав намира подадената жалба за основателна, поради което следва да бъде оставена уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно – отменено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 19-1253-000077 от 21.02.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.