№ 442
гр. Пазарджик, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20225220100956 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.4, ал.1, във вр. с чл.3,т.2, във вр.с чл.2 от Закона за
защита от домашното насилие.
Образувано е по молба от С. Л. ЕТ. с ЕГН ********** от село С***, ул.“Д******
срещу Г. ИЛ. ЯН. с ЕГН ********** с адрес по месторабота град С***, “К***“АД,
ул.“Л.К***“***, в обстоятелствената част на която се твърди, че молителката и ответникът
са живяли 12 години на семейни начала в село С***, община С***, ул.“Д******. Къщата е
собственост на е родителите на ответника, с които молителката е в прекрасни отношения.
От съвместното им съжителство имат родени две деца- Г*** Г.Я. с ЕГН ********** и И***
Г***ев Я. с ЕГН **********. Твърди се, че на 20.02.2022г. ответникът напуснал семейното
жилище и се установил да живее при новата си жена в село В***. Изневерите му нямали
край, но молителката го търпяла само заради децата. В един момент поискала да си отиде в
бащината къща, но по изрично настояване на свекърва и останала с децата в семейното
жилище. След раздялата и с ответника в началото на месец март по нейна искова молба
било образувано гр.д.№728/2022г по описа на РС – Пазарджик с предмет- уреждане на
въпроса за упражняване на родителските права по отношение на родените им от
съвместното съжителство деца. Твърди се, че на 20.03.2022г. била блокирала телефона на
ответника , тъй като последният и правел проблем с децата. Била пуснала децата при него за
събота и неделя и когато е трябвало да ги върне, ги докарал до края на село С***. Наложило
се да ходи с познати ,за да си вземе децата, тъй като се страхувала ответника да не я бие.
Твърди се, че след това ответникът и се обадил от номер *** в 18:44часа и я заплашил с
думите“ кой ми блокира телефона“, ще те потроша“, „ главата на теб ще ти потроша“ и
„главата ще ти счупя“. В този момент молителката изпитала страх, тъй като имало случаи в
1
които ответникът и крещя, обиждал я и и удрял шамари. Твърди, че е много притеснена,
тъй като на 04.03.2022г. ответникът я заплашвал пред колежки на работа с думите“ знам
къде си и като дойда ще ти откъсна главата“. Молителката твърди, че в последните няколко
дни животът и се обърнал и станало страшно. Ответникът е доста агресивен и от него може
всичко да се очаква .Два дни не била спала от страх, че ответникът може да я нарани.
Страхува се да остане сама в къщата си , да излезе на разходка. Страхува се и на работното
си място.Моли съда да постанови решение, с което да се наложат мерки за защита.
В подкрепа на твърденията си молителката ангажира доказателства.
В съдебно заседание молителката, чрез пълномощника си, подържа молбата.
В съдебно заседание ответникът обясни, че на 20.02.2022г. майка му го изгонила и
вече не живее в семейното жилище, което е на родителите му. Обясни, че ищцата му
блокирала телефона и не могъл да се свърже с децата . Обясни, че в яда си може и да е казал
думите, посочени в молбата, но това го е направил, тъй като молителката не му дава децата.
Допълни, че е върнал децата на края на селото, тъй като бил изгонен и нямал работа в
къщата. Ответникът отрича на 04.03.2022г да е заплашвал молителката пред колегите и с
думите „ като дойда ще ти откъсна главата“.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в молбата фактически
обстоятелства, като съобрази доводите на страните и след като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,прие за установено следното
от фактическа страна:
Страните се спорят, че са живели във фактическо съжителство, от което съжителство
имат родени две деца Г*** Г***ен Я., роден на ***г и И*** Г***ев Я., роден на *** а и този
факт се установява и от представените писмени доказателства.
Молбата, инициирала настоящото съдебно производство, е придружена с декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, изхождаща от молителката и съдържаща подробно описание на
инцидентите, станали на 20.03.2022г в 18:44 часа и на 04.03.2022г. Тази декларация съдът
кредитира на основание на основание чл.13 ал.2, т.3 във вр. с ал.1 от ЗЗДН наред с
останалите допустими доказателствени средства по ГПК , а такива в настоящото
производство бяха ангажирани.
От разпита на свидетелката И*** Я.а/ майка на ответника/ се установи, че от преди
месец февруари 2022г отношенията между снаха и и сина са влошени. След като се върнат
от работа започват да се карат като ответникът започвал кавгите и много често се
налагало свидетелката, която живее в същата къща, да ги разтървава. По думите на
свидетелката сина и много пъти се заканвал на снаха и , че ще я трепе, ще я бие.
Свидетелката заяви, че на 20.02.2022г изгонила ответника от къщата, тъй като последният
си има друга жена, а свидетелката много държи на снаха си и внучетата. Според
свидетелката през последния месец отношенията между молителката и ответника
допълнително се влошили след като ответника не спазил уговорката да връща децата пред
магазина на центъра на селото. Закарал децата на края на селото и се наложило молителката
2
заедно със съсед да отиде до кроя на селото и да вземе децата. Свидетелката заяви, че лично
е чула отправените по телефона от Г*** към С*** заплахи, че ще и отреже главата, ако не
му даде децата, тъй като телефонът на С*** е бил на високоговорител. Според свидетелката
това се е случило на дата 29.03.2022г.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа установка от правна страна
съдът прави следните изводи:
По допустимостта на молбата съдът намира следното:
Съдът счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от
легитимирано лице по смисъла на чл.8,т.1 от ЗЗДН и срещу лице по чл.3, т.2 от ЗЗДН, а
именно лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско съжителство. С оглед
твърденията, че актовете на домашно насилие са извършени съответно на 04.03.2022г. и на
20.03.2022г. молбата, инициирала настоящото съдебно производство е подадена на
29.03.2022г., тоест в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от същия закон.
Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН домашно насилие представлява всеки акт на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо
лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка , във фактическо
съжителство или които обитават едно жилище. От това определение следват няколко
извода: На първо място се прави разграничение между отделните видове насилие, които се
обхващат от предмета , вложен в общото понятие“ домашно насилие“ , което може да бъде
физическо, психическо или сексуално. От друга страна като форма на домашно насилие се
приравнява и принудителното ограничаване на личната свобода или на личния живот, без
това принудително ограничаване да е свързано непременно с физическо, психическо или
сексуално насилие, които са, както се посочи, други проявни форми на домашно насилие. В
крайна сметка се касае за осъществени конкретни активни противоправни действия от
страна на извършителя, чрез които по обществено неприемлив начин се въздейства върху
волята, съзнанието и поведението, посяга се върху телесната неприкосновеност и здравето
на пострадалия, или върху неговия психоемоционален интегритет.
Активно процесуално правно легитимирано да предяви такава претенция е
съответното пострадало лице, като в негова тежест е да изложи онези правнорелевантни
факти, които счита, че представляват една от проявните форми на домашно насилие,
упражнено спрямо него.
От дефиницията, дадена в чл.2 от ЗЗДН , а и от разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН
следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и
изобщо, а конкретния акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и
проявна форма . Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита . В закона липсва легална дефиниция на
понятието „ психическо насилие“ , както и дефиниция на понятието“ емоционално
3
насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат
отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице- пораждат отрицателни
за него емоции и / или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на
емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербално насилие/ крещене, обиждане,
псуване/, унижение, предизвикване на страх, изолация.
В конкретния случай се твърди за извършени на 04.03.2022г. и на 20.03.2022г. от
Г.Я. спрямо С.Е. актове на психо-емоционално насилие чрез вербални действия и
изразяващи се в отправяне на следните заплахи“ ще те потроша“, „главата на теб ще ти
потроша“ и „главата ще ти счупя“ като актът, извършен на 20.03.2022г. е по телефона, а
актът, извършен на 04.03.2022г е на работното място пред колеги.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2,т.3 от ЗЗДН декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно
насилие . С оглед специфичния характер на отношенията , чиято защита се търси по
специалния закон – ЗЗДН , е предоставен улеснен ред за молителя, търсещ защита срещу
домашно насилие , като представи декларация по чл9, ал.3 от ЗЗДН, на която е придадено
доказателствено значение и в случай, че липсват други доказателства съдът да издаде
заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация,
доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание като посочване на датата , мястото,
времето, съответно конкретните действия , с които е извършено действието на насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН. В настоящия случай съдът дава пълен кредит на доверие на
подадената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН , в която е индивидуализиран
в максимална степен процесния акт на домашно насилие, извършен на 20.03.2022г. Тук е
момента да се посочи, че изложеното в декларацията напълно кореспондира с гласните
доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелката И*** Я.а, чиито показания
съдът цени като непосредствени, убедителни и наситени с конкретика. Свидетелката
възпроизведе свои лични възприятия от случилото. Съдът счита, че неточността на
свидетелските показания досежно датата на деянието/ свидетелката заяви, че се е случило
на 29.03.2022г., а в молбата се сочи дата 20.03.2022г./ не обуславя наличие на противоречие
и нелогичност в тези показания доколкото това несъответствие не се отнася до същността
на фактите, за които се свидетелства , а е и нормално и житейски оправдано предвид
индивидуалните способности на запаметяване и възпроизвеждане на информация – цифри,
дати свидетелката да не си спомня точната дата.
Тук момента да се посочи, че в съдебно заседание ответникът не отрече, че на
инкриминираната дата 20.03.2022г. по телефона е заплашил молителката с думите “ ще те
потроша“, „главата на теб ще ти потроша“ и „главата ти ще счупя“, оправдавайки се , че е
изрекъл тези думи в яда си, защото молителката е блокирала телефона му и не може да се
свързва с децата.
Предвид изложеното съдът прави категоричния извод, че на инкриминираната дата
20.03.2022г. спрямо молителката е извършен акт на домашно насилие, изразяващ се в
проявната форма на психо-емоционално насилие.Установи се, че автор на този акт е
4
ответника.
Не се установи на 04.03.2022г на работното място и пред колеги ответникът да е
заплашвал молителката с думите“ знам къде си и като дойда ще ти откъсна главата“.
Целта на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретния акт/ актове/ на
домашно насилие, какъвто е конкретния случай. Въз основа на изложеното съдът намира, че
молбата на С.Е. срещу Г.Я. за предприемане на мерки за защита срещу домашно насилие е
основателна , поради което на ответника следва да му бъдат наложени следните мерки :1/ по
чл.5,ал.1 т.1 от ЗЗДН - да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на молителката и 2/ по чл.5, ал.1т.3 от ЗЗДН – забрана да приближава до
молителката , до жилището, което обитава, до местата за социални контакти и отдих на
разстояние по –малко от 50 метра като мярката по чл.5, ал.1т.3 от ЗЗДН следва да се наложи
за срок от 6 месеца, считано от издаване на заповедта за незабавна защита по чл.18, ал.1 от
ЗЗДН, издадена на 29.03.2022г.и в тази мярка не следва да се включва неприближаване до
местоработата на молителката, тъй като се установи по делото както молителката, така и
ответника работят в „К***“АД- град С***
При отмерване на конкретния вид защитни мерки, респективно срока/
продължителността/ на мярката по чл.5, ал.1т.3 от ЗЗДН като смекчаващо обстоятелство
съдът съобрази липсата на данни до този момент ответникът да е бил санкциониран по
ЗЗДН. Съдът съобрази също така факта, че извършения на 20.03.2022г. акт на домашно
насилие е провокиран от обстоятелството, че молителката е възпрепятствала контакта на
ответника с децата. Като отегчаващо обстоятелство съдът съобрази факта, че след употреба
на алкохол ответникът става агресивен, в каквато насока свидетелства майка му. В такъв
момент прагът на самоконтрол на личността значително се занижава и намира външна
проява в обществено укорими и неприемливи поведенчески прояви като установената по –
горе. Следва да се съобрази и обстоятелството, че обществото е изключително чувствително
към актове на домашно насилие, които актове през последните години бележат значителен
ръст
Повелята на законодателя е постановените ограничителните мерки да са съответни
на конкретно извършеното и с тях от една страна да се охранят правата на пострадалото
лице, а от друга страна да се постигнат целите на личната превенция като се въздейства
предупредително и възпиращо по отношение на ответника.
Съдът счита, че така посочените ограничителни мерки са съответни на конкретно
извършеното , адекватни са с оглед конкретиката на случая и с тях от една страна ще се
охранят правата на пострадалата С.Е. , а от друга страна ще се постигнат целите на личната
превенция ще се въздейства предупредително и възпиращо по отношение на ответника Я. .
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът следва кумулативно да наложи на ответника
и глоба в размер на 400лв.При отмерване размера на глобата съдът съобрази тежестта на
конкретно извършеното.
На основание чл.11, ал.1 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати в
5
полза на РС-Пазарджик държавна такса в размер на 25лв., а в полза на молителката
разноски в размер на 600лв./ адвокатско възнаграждение/. Възражението за прекомерност е
неоснователно, тъй като уговореното и платено възнаграждение е в законовоустановения
минимум.
Воден от горното, Пазарджишкия районен съд
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1т.1 от ЗЗДН Г. ИЛ. ЯН. с ЕГН ********** с
адрес по месторабота град С***, „К***“АД , ул.“Л.К***“*** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо С. Л. ЕТ. с ЕГН ********** от село С***,
община С***, ул.“Д******
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1,т.3 от ЗЗД на Г. ИЛ. ЯН. с ЕГН ********** да
приближава на по-малко от 50 метра до С. Л. ЕТ. с ЕГН **********, до нейното жилище
и до местата за социални контакти и отдих за срок от шест месеца , считано от 29.03.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН Г. ИЛ. ЯН. с ЕГН ********** да заплати
в полза на РС-Пазарджик глоба в размер на 400лв.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Г. ИЛ. ЯН. с ЕГН ********** да
заплати в полза на РС-Пазарджик държавна такса в размер на 25лв.
ОСЪЖДА Г. ИЛ. ЯН. с ЕГН ********** с адрес по месторабота град С***,
„К***“АД , ул.“Л.К***“*** да заплати на С. Л. ЕТ. с ЕГН ********** от село С***,
община С***, ул.“Д****** сумата от 600лв., сторени по делото разноски.
Да се издаде ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение.
На основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН заповедта да се изпълни от полицейските органи по
месторабота на ответника.
На основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН предупреждава Г. ИЛ. ЯН. с ЕГН **********,че
при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно от полицейските органи на
основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН и ще бъде предаден на органите на прокуратурата.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнение на заповедта.
Препис от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните и
да се изпратят служебно на РУ-Пазарджик.
Решението подлежи обжалване пред Окръжен съд –Пазарджик в 7 дневен срок,
считано от 29.04.2022г.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6
7