Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр IV-281 21/12/2020г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година в открито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ДАНИЕЛА МИХОВА 2. ТАНЯ
ЕВТИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 2346/2020г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение №
1844/29.07.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 9134/2019г. С
това решение съдът:
осъжда
Храм „Св. Иван Рилски“ с адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 149, ЕИК: *********,
представляван от ставрофорен иконом Николай Иванов Димитров да заплати на
„Сампро 55“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“, бл.70, ет.10, ап.45, представлявано от
управителя Светла Николова Христова сумата от 8 940 лева, представляваща стойността на направените
подобрения в имот с идентификатор ***, с които храмът се е обогатил, а
дружеството обеднило, изразяващи се в построяване на масивен павилион с пореден
№ 9 - самостоятелен обект – сграда за търговия с идентификатор *** с площ от 14
кв.м.
осъжда
Храм „Св. Иван Рилски“ с адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 149, ЕИК:
*********, представляван от ставрофорен иконом Николай Иванов Димитров да
заплати на „Сампро 55“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
в гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“, бл.70, ет.10, ап.45, представлявано от
управителя Светла Николова Христова сумата от 1 308,71 лева,представляваща мораторна лихва за перИода от
16.05.2018г. до 24.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
8 940 лева, начислена от датата на подаване на исковата молба
(25.09.2019г.) до окончателното й изплащане.
отхвърля
иска на Храм „Св. Иван Рилски“ с адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 149,
ЕИК: *********, представляван от ставрофорен иконом Николай Иванов Димитров
против „Сампро 55“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“, бл.70, ет.10, ап.45, представлявано от
управителя Светла Николова Христова за горницата над 8 940 лева до
15 000 лева (главница) и за горницата над 1 308,71 лева до
3 779,18 лева (мораторна лихва), както и за лихвата за периода от
02.05.2017г. до 15.05.2018г.
осъжда
Храм „Св. Иван Рилски“ с адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 149, ЕИК:
*********, представляван от ставрофорен иконом Николай Иванов Димитров да
заплати на „Сампро 55“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
в гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“, бл.70, ет.10, ап.45 съдебни разноски в
размер на 1 010,27 лева и
осъжда
„Сампро 55“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“, бл.70, ет.10, ап.45, представлявано от
управителя Светла Николова Христова да заплати на Храм „Св. Иван Рилски“ с
адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 149, ЕИК: *********, представляван от
ставрофорен иконом Николай Иванов Димитров съдебни разноски в размер на 599,61
лева.
Подадена е въззивна жалба от Храм „Св.
Иван Рилски“ против решение № 1844/29.07.2020.
Въззивната страна твърди, че решението е
постановено при неправилно приложение на чл.114, вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД и при
недоказани факти на иска. Иска от съда да отмени решението и да постанови
друго, с което да отхвърли исковете на „Сампро 55“ ЕООД. Не посочва
доказателства. В съдебно заседание въззивната страна се представлява от адвокат
Минчев от БАК, който пледира за уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни
разноски.
Ответната страна - „Сампро 55“ ЕООД
представя писмен отговор, в който изразява несъгласие с оплакванията в жалбата
и прави искане за отхвърлянето им. Не посочва доказателства. В съдебно
заседание дружеството се представлява от адвокат Димитрова, която пледира за
отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено следното:
ФАКТИ:
През 2019г. „Сампро 55” ЕООД предявява иск против Храм „Св. Иван Рилски“
с правно основание чл.59 от ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е собственик
на недвижим имот с идентификатор ***. На 01.06.2004г. е сключен договор за наем
между храма и праводателя на ищеца – ЕТ „Сампро – Светла Христова” за част от
този имот. Ответникът е дал съгласие и ищецът е изградил върху отдадената под
наем част от имота собствен павилион № 9, който е въведен в експлоатация. С договор за прехвърляне на търговско предприятие от 01.10.2013г. едноличният търговец продава търговското си предприятие
на „Сампро 55” ЕООД, което придобива правата и задълженията по договора за наем.
На 29.04.2015г. наемателят е уведомен, че договорът за
наем е недействителен и трябва да опразни
помещението в едномесечен срок. На 01.05.2015г. ищецът е
отстранен от имота. Според позицията на
наемодателя, договорът е нищожен поради липсата на изрично писмено съгласие на Епархийския
съвет. Това твърдение се оспорва от ищеца с мотив, че липсата на утвърждаване не се отразява на
действието на договора. В допълнение към това,
ищецът смята, че действащият тогава Устав на Българската Православна Църква не
изисква изрично писмено съгласие на Епархийския съвет, а утвърждаването на
договора може да стане и с конклудентни действия, както е в процесния случай, тъй като повече от 10 години наемателят
безпроблемно е изпълнявал задълженията си по договора. Поради това, ищецът твърди, че ответният храм неправилно е прекратил договора за наем. Според ищеца, павилионът
е изграден със собствени средства на едноличиния търговец, а
в договора няма уговорка как ще се уреждат отношенията между страните при прекратяването му за извършени от наемателя подобрения.
Павилионът е приращение в имота /чл.92 ЗС/ и е станал собственост на ответника.
Ищецът счита, че отношенията следва да се уредят по правилата на
неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД. В случая наемателят се е обеднил,
като е извършил разходи за построяване на вещта, а наемодателят се е обогатил,
получавайки по приращение нова вещ. Поради това, ищецът иска
от съда да уважи иска с правно основание чл.59 от ЗЗД. При условията на
евентуалност претендира обезщетение за вреди по чл.12 от ЗЗД.
Ответната страна подава писмен отговор, с който оспорва исковете. Храм „Св. Иван Рилски“ поддържа твърдение, че договора за наем е нищожен поради липса на съгласие.
Сключен е в нарушение на Устава на Българската Православна
Църква без изричното съгласие на Епархийския съвет,
което е елемент от сделката. Ответникът подчертава, че
уставът на БПЦ е признат за нормативен акт и ищецът е трябвало да съобрази с неговите изисквания, тъй като уставът не
допуска утвърждаване на договора с конклудентни действия. Ответникът
въвежда възражение за погасяване на иска по давност. Твърди, че павилионът е изграден преди 2004г. и
давността е изтекла на 01.07.2009г. Допълнително поддържа твърдение, че дори да
е бил валиден, договорът за наем е прекратил действието си на 01.06.2014г. с изтичане на първоначалния 10-годишен срок, тъй като църквата не може да сключва договори за наем
за срок над 10 години. Поради това, клаузата за удължаване на срока не е произвела ефект. Ако пък се приеме, че давността тече от прекратяване на
договора, то тя е изтекла на 01.07.2019г., преди завеждане на иска.
В хода на първоинстанционното производство са събрани
относимите към спора писмени доказателства, разпитани са свидетелите Р.Х. –
роднина по сватовство на Светла Христова –едноличен собственик на капитала и
представляващ „Сампро 55” ЕООД и Н.К. – наемател на съседен обект и е прието
заключение на съдебно-техническа експертиза. Показанията на свидетелите
установяват твърденията на ищеца в исковата молба, а експертизата оценява
разходите за изграждане на павилиона в размер на 8940 лева и пазарната му
стойност в размер на 15380 лева. Въз основа на тези доказателства, съдът
формира извод за основателност на иска и уважава същия за сумата от 8940 лева, представляващи
стойността на направените в имота подобрения, ведно с мораторна лива за периода
от 16.05.2018г. до 24.10.2019г. в размер на 1308,71 лева. Според решаващите
мотиви на съда, ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца и
дължи връщане на това, с което се е обогатил.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата на Храм „Свети Иван Рилски” е
процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна.
Жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне
е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението в обжалваните части е валидно -
постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решението е правилно. Този извод се
налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право
възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. В
конкретния случай от представените по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че ищецът е бил наемател в имота, собственост на ответната
страна – въззивник и е изградил в този имот павилион, чиято разходна стойност е
в размер на 8940 лева. Безспорно се установява също, че основанието, на което
са извършени тези разходи е отпаднало и че същите не са възстановени. При това
положение, не може да има съмнение, че фактическият състав на чл.59 от ЗЗД е
осъществен и храмът дължи връщане на сумата, с която се е обогатил без
основание.
Първото, въведено от въззивната страна
възражение за неправилно прилагане на чл.114, вр. чл.59 от ЗЗД е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.114 от ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало. Според практиката на Върховен
Касационен Съд давността за вземания, които произтичат от подобрения в чужд
имот, извършени от добросъвестен владелец, започва да тече от момента, в който
владението е прекъснато и е превърнато в държане със съгласието на собственика
или най-късно от деня, в който владението бъде смутено чрез предявяване на
ревандикационен иск. Действително, в конкретния случай „Сампро 55” ЕООД има
качеството на държател, а не на владелец, но принципът за определяне на
началния момент, от който започва да тече давността е същият, както правилно е
приел районният съд. Настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на
съда, касателно началния момент на давността. В случая тя започва да тече от
месец април 2015г. когато дружеството все още е било в държане на имота и
изтича през същия месец на 2020г. Искът е предявен през 2019г., с което
давността е прекъсната.
Неоснователно е и възражението, че
размерът на иска не е доказан. Установяването на този размер пред
първоинстанционния съд е извършено чрез съдебно-техническа експертиза. Според
заключението на експертизата разходите за изграждане на павилиона са в размер
на 8940 лева – толкова, колкото е присъдил съда. Тези разходи са изчислени към
датата, на която павилионът е въведен в експлоатация. Заключението на СТЕ е
прието без да е оспорено от ответната страна – въззивник, поради което съдът
правилно е възприел същото като обективно и достоверно.
По изложените съображения, жалбата на
Храм „Св. Иван Рилски” е неоснователна и трябва да се остави без уважение.
Решението на Районен съд – Бургас е правилно и трябва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен
съд, IV
въззивен състав:
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1844/29.07.2020г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 9134/2019г.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: