Решение по дело №116/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 138

гр. Видин, 25.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

четиринадесети септември

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

116

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ/, гр.София против решение № 22/ 10.03.2020г. по АНД № 322/2019г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което е отменено НП № РД – И – 014/ 08.05.2019г. на Изпълнителен директор на ИАЛ, гр.София, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лева на основание чл.288,ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ за извършено нарушение на чл.220,ал.1 във вр. с чл.219,ал.1 от ЗЛПХМ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на БРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че БРС не е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Иска се да бъде отменено решението на БРС и бъде потвърдено НП.

Ответната страна оспорва жалбата и моли съда да не я уважава, тъй като решението на БРС е правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, тъй като при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения и същото е необосновано.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока и от страна, която има правен интерес от обжалването, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Наказващият орган твърди, че при извършена проверка на 14.11.2018г. на обект – аптека, находяща се в гр.Белоградчик и собственост на „Фармация – Р“ ЕООД, гр.Видин е установено, че при извършена контролна покупка на лекарствен продукт „Трахизан“, той е предоставен на св.Стаменова от лице, без нужното фармацевтично образование. Безспорно е, че продажбата е извършена от лицето Елка Б., която няма фармацевтично образование, както и че лекарственият продукт се отпуска без лекарско предписание. Не е спорно също така и че в обекта ръководителят на аптеката не е присъствал, както и че на обекта има назначен магистър - фармацевт, която е била на смяна в деня на проверката, но не е била на работното си място за кратък период от време – десетина минути. Установено е, че лицето Г. И., която е магистър – фармацевт, е била на работа в конкретния ден, но и се е наложило да отиде до детската ясла, намираща се на отсрещната страна на улицата, тъй като е имало проблем с детето ѝ. Отсъствието и е траяло около 10 минути, през което време е извършена контролната покупка от проверяващите.

При същата проверка е прието, че дружеството е допуснало дейностите по отпускане на лекарствени продукти „без лекарско предписание” в аптеката да се извършват от неправоспособно лице.

Свид. Г. И. се е върнала в аптеката в течение на проверката.

Нарушението е констатирано с протокол за извършена проверка от 14.11.2018г., в който са описани горните факти относно извършването на въпросната продажба на лекарствения продукт от неправоспособно лице.

Проверката е извършена в отсъствието на Р. С., която е управител на същата и е магистър - фармацевт.

Видно от приложените по делото писмени доказателства е, че до С., в качеството ѝ на управител на дружеството, е изпратено писмо, с което е поканена за съставяне на АУАН във връзка със същата проверка, но то не и е било връчено лично, а на друго лице, за което няма данни дали и кога го е предало на управителя. Респ. дали това се е случило преди съставянето на АУАН или не.

В АУАН и НП е прието, че търговското дружество „Фармация – Р“ ЕООД, управлявано от Р.С., е допуснало дейностите по отпускане на лекарствени продукти в аптеката да се извършват от неправоспособно лице /без фармацевтично образование/.

Впоследствие - на 06.12.2018г. е съставен АУАН, въз основа на констативния протокол и в отсъствието на нарушителя. В АУАН и НП се преповтарят обстоятелствата, описани в констативния протокол.

АУАН е връчен на управителя на дружеството на 23.01.2019г., като на 25.01.2019г. до ИАЛ е изпратено и възражение, от страна на дружеството. В него са описани основните възражения във връзка с обстоятелствата, че в аптеката са назначени двама магистър - фармацевти, които да извършват дейностите по отпускането на лекарствени продукти, както и че е управителя лично е инструктирала всички свои служители, че отпускането на лекарствени продукти следва да се извършва само от магистър – фармацевт. Посочва се също, че на посочената дата тя не е била на работа и не е била уведомена за извършваната проверка. Към възражението са приложени и писмени доказателства.

Впоследствие е издадено и НП от 08.05.2019г., с което дружеството е наказано с имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл.220,ал.1 вр. с чл.219,ал.1 ЗЛПХМ.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, Белоградчишкият районен съд е приел, че издаденото НП е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, съответно и с решението е отменено НП.

Становището на Административен съд – Видин е, че решението на БРС е правилно и НП безспорно е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

Безспорно е установено, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати процесуални нарушения, които в съвкупност и с нарушенията на материалния закон водят до незаконосъобразност на НП.

Според разпоредбите на чл.40,ал.1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а според ал.2, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.

Правилно е установено от въззивната инстанция, че цитираните разпоредби са нарушени, тъй като безспорно е, че АУАН не е съставен в присъствието на нарушителя, макар да е бил известен от една страна, а от друга действително е налице изпратена покана, но няма доказателства по делото тя да е достигнала до нарушителя преди съставянето на АУАН.

В НП като нарушени са посочени разпоредбите на чл.219,ал.1 и чл.220,ал.1 от ЗЛПХМ, които са съответно дефинитивна и регулираща, респ. те не описват състав на нарушение. Такъв е описан в чл.288,ал.1 от същия закон, но тази разпоредба не е посочена като нарушена в НП.

С оглед на фактическите констатации, залегнали в обстоятелствената част на НП, без да са налице фактически твърдения относно начина на организация на дейността на жалбоподателя и какво е неговото качество спрямо извършилият нарушението, наказващият орган на практика е ангажирал отговорността му на обективно основание, заради това, че има качеството на субект по чл.219,ал.1 от ЗЛПХМ, но за извършено от друго лице нарушение.

Разпоредбата на  чл.10 от ЗАНН следва да бъде тълкувана във връзка с нормативния регламент на чл.24,ал.2 ЗАНН, съгласно който за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са допуснали да бъдат извършени. Смисълът на посочената правна норма, която е ситуирана в Раздел IV, Глава II - ра: „Административнонаказателно отговорни лица“, изведен от нейното буквално, систематично и логическо тълкуване е, че параметрите на административнонаказателната отговорност за допустителство са лимитирани и последната възниква единствено при извършени административни нарушения от физически лица при осъществяване на дейността на съответното предприятие, учреждение или организация или пряко ако е регламентирано като административно нарушение самото допустителство.

Съгласно принципа на чл.24,ал.2 от ЗАНН и на „допустителството“ по  чл.10 ЗАНН ръководителят носи отговорност, тъй като не е упражнил необходимия контрол върху дейността на своите подчинени, респ. търговецът при положение, е не е създал необходимата организация и не е обезпечил законосъобразното осъществяване на съответните дейности в дружеството, именно поради което е допуснато извършването на нарушение. За да възникне отговорността му е необходимо да е налице конкретен управленчески акт, с който недостатъчно добре се организира дейността на предприятието, поради което е допуснато нарушението или пък бездействие при дължимо действие по организиране на дейността на предприятието и упражняване на контрол върху дейността на подчинените. Поради това и административнонаказателна отговорност няма да се носи, независимо, че е извършено нарушение от служители на предприятието при изпълнение на техните трудови или служебни функции ако ръководителят добре е организирал дейността на подчинените си и нарушението се дължи на неспазване на неговите указания, респективно ако ръководителят е упражнявал необходимия и законосъобразен контрол, въпреки който нарушението е извършено. В конкретния случай са налице доказателства от една страна, че в дружеството, чрез управителя си Р. С., е организирана дейността на аптеката по начин, по който на обекта винаги да има магистър - фармацевт, който да извършва дейностите по отпускането на лекарствени продукти, както и на служителите е обяснено, че тези дейности по отпускането на лекарствени продукти следва да се извършват винаги от правоспособни лица, а именно – от магистър - фармацевт, а от друга страна самите служители в аптеката не са спазили указанията на управителя си, като е била извършена продажба на лекарствен продукт от лице без фармацевтично образование и от трета страна – управителят изобщо не е бил уведомен за тези действия и не е присъствала на проверката. Предвид описаното по – горе не е налице извършено нарушение от страна на търговеца.

Описаните обстоятелства във връзка с несъгласието от страна на нарушителя с приетото в АУАН, са конкретизирани в подаденото срещу него възражение, което обаче не е обсъдено от наказващия орган, преди издаването на НП. Видно, както от констативния протокол, така и от АУАН и издаденото въз основа на тях НП е, че съдържанието им се припокрива, т.е. фактите във връзка със задълженията на служителите на аптеката, извършената организация на дейността на същата, назначените работещи на обекта, кратковременното отсъствие на магистър - фармацевта и извършената продажба на лекарствения продукт от лице, което е било без нужното фармацевтично образование, съответно нарушението на правилата от страна на служител и без знанието на управителя, са описани във възражението. Според съда в случая е нарушена и процедурата при издаването на НП, тъй като въпреки направените от ответника по касация възражения след връчването на АУАН – на 25.01.2019г., същите не са обсъдени от наказващият орган и съответно не са взети предвид при издаването на НП. Нарушена е разпоредбата на чл.52,ал.4 от ЗАНН, според която преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства. Горното не е извършено. От приложената преписка е видно, че не са обсъдени възраженията на ответника по касация, тъй като не са обсъждани, конкретните нарушения при съставянето на АУАН, подробно описани във възраженията във връзка с неизяснените факти и обстоятелства. Нарушена е разпоредбата на чл.44 от ЗАНН и във връзка с направеното след съставянето на акта възражение. Липсата на преценка на направеното от дружеството възражение след връчване на АУАН също води до необоснованост на НП.

Макар и да няма задължение за представяне на писмено възражение от страна на нарушителя, то при положение, че е представено такова, наказващия орган има задължението да го обсъди. Според разпоредбата на чл.52,ал.4 от ЗАНН наказващият орган има задължението да прецени възраженията, както и да извърши разследване на спорните обстоятелства, а видно е, че такива има, още повече, че самото възражение се отнася за същите спорни обстоятелства, за които става въпрос и в съдебното производство по делото.

В чл.57 от ЗАНН са дадени задължителните реквизити на едно наказателно постановление, които се явяват като гаранция за неговата законност и които са предпоставка, за да може НП да породи съответните материално – и процесуално - правни последици и да предизвика ефект на правораздавателен акт за налагане на административно нарушение. Без да са налице обаче такива в АУАН и НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването му, административно - наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо.

На следващо място следва да се има предвид и че е налице и нарушение на материалния закон, тъй като по делото не е безспорно доказано извършването на нарушението.

Според чл.288,ал.1 от ЗЛПХМ, търговец на дребно с лекарствени продукти, който е допуснал дейностите, посочени в чл.219, да се извършват от неправоспособно лице, се наказва.

По отношение на това нарушение на чл.288,ал.1 от ЗЛПХМ, както констативния протокол, така и АУАН и НП се основават на въпросната извършена продажба на лекарствен продукт, отпускан „без лекарско предписание” и то от лице, което е неправоспособно. Навсякъде в протоколите на проверяващите се твърди, че такава продажба е извършена, но липсва доказателство за това, а именно не е приложен касов бон или дубликат на такъв или друго писмено доказателство, от което да е видна извършената продажба, на какъв продукт, на коя дата и т.н. във връзка с всички твърдения и фактите, описани в констативния протокол, АУАН и НП. Следва да се посочи, че извършването на конкретно нарушение подлежи на доказване и то от наказващия орган, още повече и чрез писмени доказателства, когато при извършването му са съставени такива. Липсата на доказателства лишава и съда от преценка относно извършването или не на нарушението. Последното води и до недоказване на нарушението по категоричен начин.

Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, както в АУАН, така и в НП, водят до необоснованост на НП. Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа. Т.е. налагането на наказание при неизяснени обстоятелства е незаконосъобразно, тъй като, за да бъде наложено такова, нарушението следва да е безспорно доказано. Безспорни доказателства в подкрепа на извършването на нарушението няма, а събраните такива не са достатъчни и не водят до еднозначен извод.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършеното административно нарушение. При неяснота относно обстоятелството дали е извършено нарушението и при липсата на категорични доказателства за това, правилно и районният съд е отменил оспореното НП.

Нарушението следва да е установено по един несъмнен и безспорен начин. Като тежестта на доказване лежи именно върху административнонаказващият орган и нарушителят не е длъжен да доказва, че е невинен.

Описаните нарушения, както процесуални, така и на материалния закон, преценени самостоятелно и в съвкупност водят до незаконосъобразност на обжалваното НП и обосноват отмяната му.

В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба относно липсата на процесуални нарушения при издаването на НП, както и, че нарушението е безспорно доказано.

Според съда посочените по – горе доводи са достатъчни за оставяне в сила на решението на БРС, с което е постановена отмяната на НП, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

                                  Р  Е  Ш  И  :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22/ 10.03.2020г. по АНД № 322/2019г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което е отменено НП № РД – И – 014/ 08.05.2019г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, гр.София, с което на „Фармация – Р“ ЕООД, гр.Видин, управлявано от Р.Б.С. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лева на основание чл.288,ал.1 от ЗЛПХМ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                       2.