№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание
на осемнадесети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
|
|
||
|
при секретаря |
Галина Владимирова |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 908/2020г. |
||||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Б.К.И., ЕГН: **********,***, против Решение № 202/05.02.2020г. на ВРС, ХХVІІ-ми състав, постановено по НАХД № 92/2020г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 442а-202/18.10.2019г. на началник сектор ОП в ІV-то РУ към ОДМВР-Варна, с което за нарушение на чл.17б, ал.1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ и на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК му е наложена глоба в размер на 1000лв.
Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че ВРС не е обсъдил всички изложени в жалбата доводи. Счита, че процедурата по съставяне на АУАН и НП е изначално опорочена, т.к. КП № 365000-31019/01.08.2019г., който е послужил за съставянето на акта, е незаконосъобразен. Твърди и че не е ясно точното местоположение на автомобила, т.к. оградата на комплекса е обширна, точно пред нея се намира двулентов път, по който постоянно преминават автомобили на плажуващи. Не било посочено и от коя страна на оградата - вътрешна или външна, е било паркирано превозното средство. Отделно сочи, че за да се определи едно образувание като дюни, не е достатъчен само визуалния анализ, а са необходими и други анализи за определяне на възраст, морфология и генезис. За установяване наличието на дюна на процесното място, в НП и в мотивите на съдебното решение, не е посочен акт, от който се черпи знанието за наличието на сива дюна. На следващо място сочи, че в посочения участък липсва указателна табела за информиране на гражданите и шофьорите за наличието на сива дюна. Иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки вх.№ 6717/17.06.2020г. Счита, че решението е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, детайлно са изследвани и обсъдени всички относими доказателства. Правилно ВРС е констатирал, че доколкото автомобилът е бил паркиран върху пясъка е ирелевантно дали лицето е съзнавало конкретния вид на дюните. От събраните гласни доказателства е прието за установено, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът и „пътя“, по който се стига до него, представлява пясъчна настилка, премесена с пръст и тревна растителност и именно това представляват „сивите дюни“, върху които преминаването и паркирането е забранено. Обстоятелството, че мястото е превърнато в паркинг от концесионера не изключва административнонаказателната отговорност. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява извършено от касатора нарушение по чл.17б ЗУЧК. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства ВРС е установил от фактическа страна, че на 01.08.2019г. Б.И. паркирал л.а. Фолксваген пасат с рег.№ С****МР в к.к. Ш., с.Ш., обл.Варна, на морски плаж „Ш.-Юг“, пред оградата на комплекс „П.“. Автомобилът бил паркиран в границата на сивите дюни, върху пясъка на морския плаж. На същия ден около 17,20 часа длъжностни лица от Дирекция „Управление на морските плажове“ към Министерство на туризма, съвместно с автоконтрольори от ІV-то РУ при ОДМВР-Варна, извършили съвместна проверка на морски плаж „Ш.-Юг“. На място при проверката били установени множество паркирани превозни средства и каравани, в границите на сивите дюни на морския плаж, пред оградата на комплекс „П.“. Сред паркираните автомобили бил и автомобилът на Б.И.. Констатациите при проверката били документирани с Протокол № УРИ 365000-31019/06.08.2019г. Със същия било констатирано нарушение на чл.17б и чл.30, ал.3 от ЗУЧК. На 05.09.2019г., за нарушение на чл.17б и чл.30, ал.3 от ЗУЧК бил съставен АУАН № 442а-202/18.10.2019г., а въз основа на него НП № 442а-202/18.10.2019г., с който на И. била наложена глоба в размер на 1000лв.
За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че същото е
издадено от компетентен орган съгласно т.5 от Заповед № 565з-3925/08.08.2019г.
на директора на
ОДМВР - Варна, АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН
и отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. За неоснователно е прието
оплакването, че според АУАН издателят му е присъствал на установяване на нарушението,
т.к. в акта изрично е вписано, че св.Л. е присъствал при установяване на
нарушението. Обстоятелството, че проверяващите са съставили протокол, в който
са вписани констатациите при проверката е ирелевантно, т.к. не протоколът, а
АУАН поставя началото на административнонаказателното производство. По същество
ВРС е приел, че от събраните доказателства се установява, че Б. И. не се е
съобразил със забраната по чл.17б, ал.1 от ЗУЧК, като е паркирал управлявания
от него автомобил в границите на морския плаж „Ш.-юг“. Относно твърденията за
липса на указателна табела за наличието на сиви дюни, ВРС се е позовал на
показанията на служителите на МТ, според които и от двете страни на подстъпите
към плажа е имало информационни табели с точното означение на местоположението
на дюните. От друга страна е приел, че какъв точно вид дюни е имало и дали И. е
съзнавал точния им вид, е ирелевантно, доколкото безспорно дюните са част от
морския плаж, където паркирането е забранено. Прието е и че не са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното
нарушение от типичните от съответния вид. Нарушението е свързано с опазването
на Черноморското крайбрежие и подобно нарушение не може да се толерира.
Обжалваното решение е неправилно, т.к. е постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Административнонаказателното производство срещу Б.И. е проведено за нарушение на чл.17б, ал.1, вр.чл.30, ал.3 от ЗУЧК, установено на 01.08.2019г. при извършване на съвместна проверка от служители на Министерство на туризма и ОДМВР-Варна.
Съгласно чл.17б, ал.1 от ЗУЧК, забранява се преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж.
Съгласно чл.30, ал.3 ЗУЧК, който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000лв.
Съгласно чл.6, ал.2 ЗУЧК, морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.
Съгласно §1, т.4 от ДР на ЗУЧК, „Пясъчни дюни“ са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни.
Според АУАН и НП, И. е нарушил разпоредбата на чл.17б ЗУЧК, т.к. е паркирал в границите на „сиви дюни“ на морски плаж „Ш.-юг“, пред оградата на к-с „П.“. В жалбата пред ВРС И. е твърдял, че мястото, на което е установено нарушението, е било в непосредствена близост до почивна станция, до преместваеми обекти, като само по себе си същото било обособено като паркинг, на който имало паркирани множество автомобили, в т.ч. и неговия собствен, като на мястото липсвал забранителен знак и указателна табела, че се касае за защитена територия. В касационната си жалба И. твърди, че не става ясно въз основа на какъв акт е прието, че мястото попада в границите на „сиви дюни“, като посочването „в границите на сиви дюни на морски плаж „Ш. юг“, не означава, както е приел ВРС, „в границите на сиви дюни, върху пясъка на морския плаж“. С тези свои твърдения касаторът оспорва обстоятелството, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът му, попада в обхвата на забраната по чл.17б ЗУЧК. За да е съставомерно деянието следва да се установи, че мястото попада в обхвата на „сиви дюни“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗУЧК и/или морски плаж по смисъла на чл.6, ал.2 ЗУЧК. При разпита в с.з. проведено на 28 януари 2020г. св.Л. е посочил, че при съвместната проверка с длъжностни лица от Министерство на туризма, същите показали карти и казали „че това са сиви дюни“. Св.Йонова - държавен експерт в отдел „Методология“ в Дирекция „Управление на морските плажове“ е посочила, че при проверката са изготвени снимки на автомобилите. По преписката е приложен Протокол от извършената проверка на място № УРИ 365000-31019/06.08.2019г., но не и изготвения снимков материал от проверката. Не е приложена и специализирана карта по чл.32 от ЗКИР на плажовете и дюните в землището на с.Ш., относима към мястото на установяване на нарушението. Св.Л. е посочил, че автомобилите са били паркирани вляво от пътя пред к-с „П.“, но безспорни данни дали същото попада в обхвата на „сивите дюни“ и на плажа, липсват, поради което ВРС необосновано е приел, че извършването на нарушението по чл.17б от ЗУЧК е доказано.
С оглед изложеното се налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. При новото разглеждане на делото следва се изискат изготвените при съвместната проверка снимки, както и специализираната карта по чл.32 от ЗКИР на плажовете и дюните в землището на с.Ш., въз основа на които и при необходимост с помощта на вещо лице, да се установи дали мястото, на което е установено нарушението - вляво от пътя, пред оградата на к-с „П.“, попада в обхвата на „сиви дюни“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗУЧК и/или морски плаж по смисъла на чл.6, ал.2 ЗУЧК.
При този изход на спора по претенцията на ответника за присъждане на
разноски за касационната инстанция следва да се произнесе ВРС по реда на
чл.226, ал.3 АПК, вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 202/05.02.2020г. на ВРС, ХХVII-ми състав, постановено по НАХД № 92/2020г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС при спазване на указанията в настоящото решение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.