№ 7040
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М.Г.К.
при участието на секретаря Г.Н.В.
като разгледа докладваното от М.Г.К. Гражданско дело № 20231110143851
по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК във вр.чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец Т.С. ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.София, район КР.,
ул.Я № ***, срещу ответник Л. Л. В., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
„К“ №12, чрез Л. К. Х., с предявени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с
което да приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ
СУМИ - обща сума от 5400,47 лева/лв./, от които сумата 4758,34 лева (четири хиляди
седемстотин петдесет и осем лева и 34 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период 1.5.2020г.-30.4.2022г., ведно със
законна лихва за период от 22.05.2023 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в
съда/ до изплащане на вземането, и сумата 553,37 лева (петстотин петдесет и три лева и 37
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главница ТЕ за период 15.9.2021г.-
27.4.2023г., и 74,52 лева (седемдесет и четири лева и 52 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за период 1.5.2020г.-
30.4.2022г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2023 г. до изплащане на вземането,
и сумата 14,24 лева (четиринадесет лева и 24 стотинки), представляваща мораторна лихва
върху главница ДР за период 16.7.2020г.-27.4.2023г., като сумите са начислени за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, жк.И, бл.***, ет.12, ап.45, аб.№ ****, и
с инсталация № *********, за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№
15568/1.6.2023г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 27626/2023г. по опис на СРС.
1
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответника са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ за периода описан в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес посочен в ИМ - гр.София, жк.И, бл.***, ет.12, ап.45, аб.№ ****, и с инсталация №
*********. Посочва, че съгласно действащите през този период общи условия срокът за
заплащане от потребителите на топлинна енергия е 45-дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят, като с приетите ОУ е регламентирано, че лихва се начислява в случай че
клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок. Твърди, че ответницата не
е изпълнила насрещното си задължение, като не е заплатила стойността на доставената
топлинна енергия за посочения период и към настоящия момент не е погасила
задължението си. Твърди се, че ответницата е изпаднала в забава, затова са начислени и
лихви.
Моли съдът да уважи всички претенции, с присъждане на сторените по делото
разноски за двете производства – заповедно и исково.
ОТВЕТНИКЪТ е подал отговор на ИМ, като по същество оспорва исковете като
неоснователни. Оспорва, че по делото липсват категорични доказателства за дължимост на
сумите. Посочва се, че ответникът не обитава процесния имот находящ се на адрес
гр.София, жк.И, бл.***, ет.12, ап.45. Твърди, че живее, на адрес гр.София, жк.И, бл.***,
ет.12, ап.48, и само този апартамент ползва. Оспорва обстоятелството, че за двата
апартамента се посочва един и същ абонатен номер. Оспорва, че няма облигационна връзка
с ищеца, защото не е сключвала договор за доставка на ТЕ с него. Твърди се, че голяма част
от клаузите в Общи условия/ОУ/ на ищеца, особено клаузите за рекламации /която
ограничава възможността на потребителите да възразят по отношение на изпращаните им
от ТОПЛОФИКАЦИЯ сметки/ са неравноправни клаузи по смисъла на чл.35, ал.1 и ал.2 от
З-н за защита на потребителите/ЗЗП/. Оспорва, че част от клаузите на ОУ на ищеца от
2016г. са нищожни съгласно чл.143-146 ЗЗП, като не се посочва конкретно кои клаузи се
твърди да са такива. Твърди се, че сумите са посочени произволно и не отговарят на реално
получената и употребена енергия. Твърди се, че начислените суми са неправилно
определени от ищеца, защото неправилно е извършено отчитането от ФДР. Оспорва се, че
ФДР не е имала валиден договор с ЕС за процесния период. Твърди, че имота-ап.48 е
прехвърлен в полза на синовете й И.И.Г. и ЛЮБЕН ИВ. ГУЛЯШКИ срещу задължение за
издръжка и гледане през 1993г.
Оспорват се лихвите за забава изчислени върху главниците, защото в нарушение на
законовите разпоредби е изчислявано върху прогнозна главница, а не върху сумите на
главниците след отчитане на реално потребление. Оспорва се, че мораторните лихви са
неправилно изчислени по размер.
Оспорва, че ищеца не е издавал и връчвал оригинални фактури на ответника.
Оспорва, че ищеца не води редовно счетоводство и отчетност на потребената енергия.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло и присъждане
2
на разноски.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, чрез представляващия го юрисконсулт по
пълномощие, поддържа исковата молба и моли да се уважат исковите претенции, като
оспорва отговора на ответник.
В о.с.з., ответникът, чрез представляващия го адвокат, поддържа отговора и моли
ищцовите претенции да бъдат отхвърлени с решението на съда.
В открито съдебно заседание третото лице – помагач Т ЕООД, ЕИК ******, не се
представлява. По делото е приета молба с вх.№ 34756/2.2.2024г. подадена от третото лице
помагач.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и
в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, както и
като взе предвид правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети копия на следните писмени документи като доказателства –
Заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.№ 142676/22.5.2023г. по което е
образувано ЧГД№ 27626/2023г. на СРС /л.7-11/; Документ за внесена държавна такса за
заявление за издаване на заповед за изпълнение /л.12/; Удостоверение за наследници №
5021/22.12.2011г., изд. От СО-Район „И“ за Л.Г.В., наследен от съпруга и две деца/л.13/;
Протокол от 8.10.1980г. от съдебна делба на недвижим имот по ГД№ 11897/1980г./л.14-15/;
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 43, том
XXVII, дело 5073/1993г. по силата на който отв. Л. Л. В. и Иван Велков Гуляшки са
прехвърлили на синовете си И.И.Г. и на Л.И.Г. апартамент №45, гр.София, жк.И, бл.***,
като прехвърлителите са си запазили пожизнено правото на ползване/л.16-17/; Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 133, том I, дело № 108/07.11.2019г. на софийски
нотариус Е.Енчев за даряване на ½ от ап.45 от Л.И.Г. на брат му И.И.Г. /л.18-20/;
Констативен протокол за идентичност на имот /л.21/; Договор № 564 между СЕС и Т ЕООД
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия от 07.8.2001 г.
/л.22-23/; Протокол от ОС на СЕС за избор на фирма за дялово разпределение и списък на
етажните собственици от 12.12.2000 г. /л.24-25/; Обща фактура от 31.7.2021г./л.26-27/;
Обща фактура от 31.7.2022г./л.28-29/; Извлечение от сметки по месеци за процесния период
за аб.№ *********/л.30/; Договор при ОУ скл.между Т.С. ЕАД и Т ЕООД от 3.6.2020г.
/л.31-38/; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД
на клиенти в гр.София, публикувани във в-к Монитор на 11.7.2016г./л.39/; Пълномощно за
юрисконсулт на ищеца /л.40/; доказателства за платена ДТ за искова част на пр-вото в
размер на 135,30лв./л.45/; документи, приложени към ОИМ, които също са приети като
доказателства от съда – лична карта с отбелязан постоянен адрес на ответник, с различен от
този по ИМ/л.62-63/; Съобщения от ищеца за различни предходни периоди с отбелязани
съвпадащи адреси – на топлофицирания имот и адрес за кореспонденция – апартамент № 48
за дължими и неплатени суми/л.64-65/; Протокол от ОС на СЕС от 12.12.2000г./л.66/ с
3
приложен пълен списък на етажните собственици, в който за ап.45 е вписан А. Ат.ИВ./л.67-
70/; Списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл. ***, вх.Г/л.71/;
пълномощно за ответник и ДПЗС от 16.10.2023г./л.72/.
По делото е прието предходно образуваното заповедно производство по ЧГД №
27626/2023г. по опис на СРС.
По делото е приета молба с вх.№336131/23.11.2023г. на ищеца ведно с приложените
към нея писмени доказателства/л.82-83/ - пълномощно за ищец/л.84/, показания на отчетни
уреди за период 2015-2022г./л.85-87/; Протокол за подмяна на топломер от 29.10.2021г. за
аб.станция на сградата на процесния апартамент/л.88/, свидетелство за проверка № С2-
2915-1/3/1.11.2021г./л.89-90/, Протокол за метеорологична проверка от 18.10.2010г./л.91/, С-
во за проверка № 44907/2010г./л.92/, Протокол за метеорологична проверка от
6.2.2013г./л.93/, С-во за проверка № 13.2.07-3/л.94/, Протокол за метеорологична проверка
от 16.2.2015г./л.95/, С-во за проверка на СИ№ 00314/л.96/, Протокол за метеорологична
проверка от 9.3.2017г./л.97/, С-во за проверка № 17-03-27-5/л.98/, Протокол за
метеорологична проверка от 11.3.2019г./л.99/, С-во за проверка № 19-03-19-2/л.100/,
Удостоверение за качество №7679/20.8.2007г./л.101/, Удостоверение за качество
№7731/27.8.2007г./л.102/, Протокол за 72 часова проба от 8.10.2007г. до 11.10.2007г./л.103-
106/, съобщения към фактури и фактури за процесен ап.45/л.107-151/, дебитни и кредитни
известия/л.152-158/.
По делото е приета и молба на третото лице помагач с вх.№34756/2.2.2024г. ведно с
приложените към нея доказателства/л.159-164/.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза
/СТЕ/л.199-210/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена,
заключението не е оспорено от страните, се установява, че за спорния период в имота на
ответника е имало непрекъснато топлоснабдяване и че дяловото разпределение, извършено
от “Т” ЕООД за имота на ответника, е в съответствие с методиката за изчисление и цените
за ТЕ през процесния период. В имота са извършвани отчети от ФДР и са били подписани
от потебител, които са приложени по делото. В имота има 6 отоплителни тела с монтирани
на тях топлоразпределители с дистанционен отчет. Ползва се топла вода, която се отчита по
водомер за топла вода. Общо дължимите суми за спорния период са 4827,00 лева, в които
не е включена сума за лихви или суми за прихващане от предходни периоди, както и суми
за отчети на уредите. От тази сума 1745,72лв.са за ползвана топла вода и 3081,28лв. са за
отопление на имота.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза
/ССЕ/л.214-220/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена,
заключението не е оспорено от страните, се установява, че за неплатени фактури за
процесния период ответника дължи обща сума от 5400,47 лева за ТЕ, дялово
разпределение/ДР/ и дължими лихви към главниците/таблица Рекапитулация/.
От прието като доказателство по делото писмо на СО-район И от 14.3.2024г./л.225-
4
226/ се установява, че лицето И.И.Г. е жив. Същото писмо е постъпило по делото в
оригинал след о.с.з. от 22.3.2024г. с вх.№98873/26.3.2024г., затова същото следва да се
приложи по делото, но след настоящото решение.
С протоколно определение №7848/22.3.2024г. в о.с.з. е прието за безспорно между
страните, че считано от 7.11.2019г. единствен ползвател на имота е ответника Л. В..
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в
тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по
силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в
твърдения обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната
изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът, от своя страна, е
длъжен, в случай че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на
потребената топлинна енергия за процесния период.
В разглеждания случай, ответникът в качеството си на ползвател на процесния
топлоснабден имот има качеството „клиент“ по смисъла на чл.150, ал.1 ЗЕ, поради което
следва да се приеме, страните са били във валидни облигационни отношения по силата на
договор за доставка на топлинна енергия през релевирания период. От Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 43, том XXVII, дело
5073/1993г. по силата на който отв. Л. Л. В. и Иван Велков Гуляшки са прехвърлили на
синовете си И.И.Г. и на Л.И.Г. апартамент №45, гр.София, жк.И, бл.***, като
прехвърлителите са си запазили пожизнено правото на ползване. Доказателства, че
настъпила промяна на това след 1993г. не са ангажирани от ответника, макар, че в негова
тежест е било да ги представи по делото. С приемането на безспорни обстоятелства в о.с.з.
на 22.3.2024г. между страните, че след 7.11.2019г. ответника е единствен ползвател на
процесния ап.45, е видно, че ответника сам е признал доказаните по делото факти, че е бил
в облигационна връзка с ищеца при Договор при ОУ за процесния период, за процесния
ап.45. Следователно основните възражения наведени с ОИМ са оборени от самия ответник
и от доказателствата събрани по делото, вкл.от заключението на приетата СТЕ.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор
между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника,
следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие,
в качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството
„клиент” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния топлоснабден
5
имот.
Съгласно въведеното с нормата на чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът или
титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този
преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че
предвид установеното право на собственост на ответника преди исковия период, върху
жилищен имот, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, както и
обстоятелствата досежно откриване на партида на името на ответника и начисляването на
суми за топлоенергия по тази партида през продължителен период от време и в исковия
период, водят до извода за качеството на потребител на ответника. Отделно от това няма
спор за откриване на партида за абонат с посочения в ИМ и в ЗИ номер.
В този смисъл, възраженията на ответника за липсата на облигационна връзка с
топлоснабдителното дружество се явява неоснователно.
На следващо място, кредитирайки като обективно и компетентно изготвено
заключението на вещите лица по приетите в хода на производството съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, съдебният състав приема, че ищецът е установил по пътя
на пълното и главно доказване реалното доставяне на топлинна енергия в твърдения обем
през процесния период, както и предоставяне на услугата за ДР.
Същевременно, доколкото ответникът, в чиято тежест е било, не е провел доказване за
плащане на дължимата сума, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
чиято стойност съответства на претендираната такава от ищеца предвид кредитираното
като обективно и компетентно изготвено заключение на вещото лице.
Въз основа на горните фактически и правни констатации, съдът приема, че са налице
елементите от фактическия състав на чл.422 във вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, поради което
предявените на това основание установителни искове се явяват основателни и като такива
следва да бъдат уважени /в този смисъл е ТР№ 2/17.5.2018г. постановено по ТД№2/2017г.
на ОСГК на ВКС/.
Възраженията направени от ответника не се доказват от събраните по делото
доказателства, поради което се явяват неоснователни.
По отношение на възражението че ОУ на ищеца противоречат на чл.35 ЗЗП, то следва
6
да се отбележи, че тази разпоредба е отменена отще от 2008г. По отношение на
възражението на ответника, че ОУ на ищеца са неравноправни клаузи по смисъла на
чл.143-146 ЗЗП, съдът намира, че няма такава нищожност, доколкото ОУ са приети с
Решение на КЕВР, който е независим орган защитаващ правата на потребителите. В
допълнение следва да се посочи, че нито една клауза на ОУ на ищеца не води до
„значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя“ съгласно чл.143, ал.1 ЗЗП, нито е изпълнена някоя от точките посочени в
чл.143, ал.2 ЗЗП.
С оглед изложеното съдът достига до извод, че възражението на ответника за
нищожност на ОУ на ищеца по чл.143-146 ЗЗП е бланкетно направено, без конкретизация
на възражението, а в същото е време е напълно неоснователно и следва да се отхвърли.
Всички други възражения на ответника са оборени от събраните по делото
доказателства, поради което исковете предявени от ищеца като основателни подлежат на
уважаване.
По отношение на размера съдът кредитира двете приети експертизи, като следва да
уважи исковете така както са предявени.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, за уважените претенции на ищеца, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 ГПК направените от ищеца в хода на
производството разноски за обща сума от 998,31 лева, от които за заповедната част от
производството са вече присъдени 158,01лв., а за исковата част са останалите
разноски/135,30лв. за доплатена ДТ, 600лв. депозити за 2 експертизи, 5лв. за ДТ за издадено
СУ и 100лв. за юр.к.възнаграждение/.
Ищецът и ответника са представили списъци по чл.80 ГПК за разноски/л.228-229 от
делото/, които съдът е приел.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец Т.С. ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр.София, район КР., ул.Я № ***, и ответник, Л. Л. В.,
с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „К“ №12, чрез Л. К. Х., че ответникът
дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума от 5400,47 лева/лв./, от които сумата
4758,34 лева (четири хиляди седемстотин петдесет и осем лева и 34 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за
период 1.5.2020г.-30.4.2022г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2023 г./дата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, и сумата 553,37
лева (петстотин петдесет и три лева и 37 стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главница ТЕ за период 15.9.2021г.-27.4.2023г., и 74,52 лева (седемдесет и четири лева и 52
7
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ за период 1.5.2020г.-30.4.2022г., ведно със законна лихва за период от
22.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 14,24 лева (четиринадесет лева и 24
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главница ДР за период 16.7.2020г.-
27.4.2023г., като сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр.София, жк.И, бл.***, ет.12, ап.45, аб.№ ****, и с инсталация № *********, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 15568/1.6.2023г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №
27626/2023г. по опис на СРС, на основание чл.422 ГПК във вр.чл.415, ал.1 ГПК във вр. с
чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Л. Л. В., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „К“ №12, чрез
Л. К. Х., да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр.София, район КР., ул.Я № ***, СУМАТА от 998,31 лева представляваща обща сума от
сторени пред СРС съдебно деловодни разноски по исковата част от производството и по
заповедната част по ЧГД № 27626/2023г. по опис на СРС от ищеца, на основание чл.78, ал.1
и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т ЕООД, ЕИК ******, като трето лице-
помагач на страната на ищеца Т.С. ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и на третото лице помагач със
съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8