№ 187
гр. гр.Н., 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:С.Ст.Д.
при участието на секретаря М.Д.Ш.
като разгледа докладваното от С.Ст.Д. Административно наказателно дело
№ 20232150200384 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на
управление: гр. Н., п.к. ...., ул. “......” № 1, представлявано от управителя – К. С. Н.,
срещу наказателно постановление № 02-2300162/15.06.2023 г. на директора на
дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Бургас, с което на жалбоподателя, на основание
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, за извършено нарушение
на чл. 63, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600
лева.
Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, поради неправилно възприета от наказващия
орган фактическа обстановка. Твърди се, че дружеството е наело лица за извършване
на работа, като във връзка с дадени при проверката от проверяващите указания,
управителят на дружеството-жалбоподател разпоредил в счетоводството незабавно
сключване на трудови договори, за които своевременно били подадени уведомления до
НАП. Посочва се, че проверяващите счели представения им в хода на проверката на
място договор за възлагане на работа за неправилен и не го взели предвид като
доказателство, съответно не бил обсъден от административнонаказващият орган при
издаване на обжалваното НП. При изложените доводи се моли за отмяна на
наказателното постановление, алтернативно – за намаляване на предвидената санкция
до минимума по закон.
Административнонаказващият орган не дава писмен отговор на жалбата.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от упълномощен адвокат, който поддържа депозираната жалба и
ангажира писмени доказателства и свидетелските показания на един свидетел. Моли за
отмяна на наказателното постановление, като сочи, че управителят на дружеството-
жалбоподател е бил подведен от проверяващите да подпише трудов договор с
1
установеното да извършва обратен насип в строителния обект на дружеството лице,
въпреки че е разполагал с надлежен граждански договор. Отрича се наличието на
валидно трудово правоотношение в случая, съответно - нарушение на чл. 63, ал. 2 от
КТ. Евентуално, моли за свеждане на наложената с постановлението санкция до
минимум. Претендира съдебни разноски по представен списък.
Насрещната страна по жалба – директора на дирекция „Инспекция по труда” –
Бургас, чрез процесуалния си представител – юрк. Н.а, изразява становище за
неоснователност на жалбата пред съда, в съдебно заседание. Представя писмени
доказателства и ангажира показанията на един свидетел.Развива подробни мотиви в
подкрепа на тезата си, а именно за доказаност на нарушението по безспорен начин и
обоснованост на обжалвания акт. Моли, обжалваното постановление да бъде
потвърдено с крайния съдебен акт като законосъобразно и правилно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 25.04.2023 г., около 13,00 часа, била извършена проверка на строителен
обект „Жилищна сграда № 1“ от ЗП1 в УПИ IV – общ. кв. 12 по плана на ж-к „......“ гр.
Н. от служители в ДИТ Бургас, сред които св. И. Д. – инспектор. При проверката се
констатирало, че строежът се извършва от „А.Б.“ ЕООД, като на място бил установен
Х.А.М., ЕГН ................, който извършвал дейност по подравняване на терен – обратен
насип, като „работник“. На М. била предоставена за попълване декларация по чл. 402,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 402, ал. 2 от КТ, в която на 25.04.2023 г., в 13,00 часа, той
собственоръчно вписал, че няма сключен писмен трудов договор, изпълнява
длъжността „работник“, с работно време от 12,00 часа до 13,00 часа и уговорено
възнаграждение от 20 лева. На управителя на дружеството-жалбоподател била връчена
призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, с която се изискали документи, свързани с
работещите в проверения строителен обект. В дадения срок бил представен трудов
договор № 24/25.04.2023 г., сключен между „А.Б.“ ЕООД и Х.А.М. и връчен на М.
екземпляр от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, регистрирано в НАП на 25.04.2023
г. в 13:57:05 часа. При така събраните данни св. Д. съставил на жалбоподателя „А.Б.“
ЕООД АУАН № 02-2300162/05.05.2023 г. за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. За
цялостните резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка №
ПР2315581 от 05.05.2023 г.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от
събраните по делото доказателства – в това число и писмените такива /протокол №
ПР2315581 от 05.05.2023 г. от извършена проверка; АУАН № 02-2300162/05.05.2023 г;
призовка по чл. 45, ал. 1 АПК; справка декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 вр. чл. 402, ал.
2 КТ на Х.А.М.; трудов договор № 24/25.04.2023 г.; справка за приети и отхвърлени
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ; разрешение за строеж № 191/15.05.2018 г. на
Главния архитект на Община Н.; заповед № 74/08.10.2018 г. на Главния архитект на
Община Н.; заповед № З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”;
длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ при ДИТ - Бургас/.
Фактическата обстановка се потвърждава и от свидетелските показания на разпитаните
свидетели Георгиева и Д., частично и от показанията на св. Гюпчанова.
От доказателствата по делото се установява в пълнота описаната по-горе
2
фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира
изцяло. По повод на твърденията на жалбоподателя за различна от приетата
фактическа обстановка, съдът намира същите за несъстоятелни. Не може да се
кредитира с доверие представения в тази връзка от страна на жалбоподателя договор за
възлагане на работа от 18.04.2023 г., сключен между „А.Б.“ ЕООД и Х.А.М.. Същият
не носи достоверна дата, представен е за пръв път в съдебно заседание на съда, като не
се съдържа по административнонаказателната преписка. Противно на твърденията на
жалбоподателя, по делото не се установи договорът за възлагане на работа да е бил
предоставен по време на проверката в обекта или при проверката по документи. В
АУАН не е вписано възражение за наличието на подобно съглашение с Халил М., като
напротив дружеството-жалбоподател е изразило съгласие с приетата в АУАН
фактическа обстановка със свое изявление за постигане на спогодба по случая. На
последно място прави впечатление, че гражданският договор не е приложен и към
процесната жалба, нито е бил известен на счетоводителя св. Гюпчанова до датата на
проверката. От друга страна е нужно да се посочи, че така представеният договор не
съдържа съществено съдържание, като датата на изпълнение на възложените дейности
и размера на дължимото възнаграждение. Независимо от рамковия характер на
договора, не бяха ангажирани доказателства за действително извършено възлагане на
дейности на Халил М. към датата на процесната проверка в обекта. От събраните
доказателства, вкл. показанията на всички разпитани свидетели, не се установи
твърдението на жалбоподателя, че трудовият договор с М. е бил сключен по изрични
указания на проверяващите.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена
проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен
да издава НП със заповед № З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ”/ и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени и императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
като не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в хода
административнонаказателното производство, които да влекат отмяна на
постановлението.
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ,
съгласно която разпоредба работодателят няма право да допуска до работа работника
или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Сред документите по ал.
1 е копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. От фактическа страна по делото се установява, че
Халил М. е бил допуснат от работодателя „А.Б.“ ЕООД до работа на 25.04.2023 г. в
13,00 часа. Наред с това безспорно се установява, че уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
КТ е било заверено от органите на НАП на същата дата – 25.04.2023 г., но в по-късен
час - в 13:57:05 часа. Налага се извод, че от фактическа страна по делото е доказано, че
на посочената в НП дата М. бил допуснат до работа и осъществявал трудови функции в
процесния обект, без да му е представен един от документите по чл. 63, ал. 1 от КТ -
заверено копие от уведомлението за сключен трудов договор, т.е. по делото се доказва
формалното извършване на вмененото с обжалваното НП нарушение. Разпоредбата
на чл. 62, ал. 3 от КТ предвижда задължение за работодателя в тридневен срок от
сключване на трудов договор да го регистрира в НАП. Дружеството - жалбоподател е
спазило този тридневен срок, но в случая НП е издадено за неизпълнение на
задължението на работодателя да не допуска до работа служител преди да са му
3
връчени съответните документи. В законоустановения тридневен срок работодателят
следва да регистрира трудовия договор и докато тази регистрация не е осъществена и
не е връчено на служителя заверено уведомление, работодателят не следва да допуска
работника да полага труд.
Съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че към
момента на проверката М. не се е намирал в обекта на основание трудово
правоотношение, а въз основа на граждански договор за възлагане на определена
работа. В тази връзка следва да се има предвид, че трудовото правоотношение е
уреденото от трудовото законодателство правоотношение, което възниква при и по
повод предоставянето на работна сила от работника на работодателя. Трудовите
правоотношения се различават от останалите граждански правоотношения между
страните, свързани с престирането на работна сила по своите елементи, уредени в
трудовото законодателство - напр. работно време и почивки, отпуски, трудово
възнаграждение. Наличието на всички тези елементи характеризира едно отношение
като трудово. В случая М. собственоръчно е декларирал, че работи за дружеството-
жалбоподател и е отразил конкретни елементи на трудовото правоотношение
/длъжност, работно време, трудово възнаграждение/. Наред с това служителите на
ДИТ-Бургас също са възприели М. да осъществява конкретни трудови функции по
подравняване на терен /обратен насип/ в строителния обект на жалбоподателя.
Несъстоятелно се явява и твърдението на жалбоподателя, че трудов договор е сключен
по указания на проверяващите, като в тази връзка следва да се отбележи, че не се събра
нито едно доказателство в подкрепа на същото, в АУАН не е вписано възражение в
посочения смисъл, а от показанията на св. Гюпчанова се установи, че решението е
било лично на управителя на дружеството и е било консултирано със счетоводителя.
От изложеното може да се направи извод, че към 13,00 часа на 25.04.2023 г.
работодателят не е бил получил уведомление, заверено по надлежния ред, което да
връчи на работника М., предвид което дружеството - жалбоподател безспорно е
осъществило състава на нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ.
За извършеното нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ законодателят, с разпоредбата
на чл. 414, ал. 3 от КТ, предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 1500
лева до 15 000 лева. В случая, наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция
в близък до минималния предвиден размер, а именно в размер на 1600 лева. При
определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до
извод, че така определеният размер на санкцията е справедлив, отговаря на тежестта на
нарушението и целите на наказанието, като е взето предвид отсъствието на отегчаващи
отговорността на нарушителя обстоятелства, поради което и не следва да бъде
изменян.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се
потвърди изцяло, като законосъобразно и правилно.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния
представител на ДИТ Бургас и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН в полза на
наказващия орган следва да се присъдят направените разноски – за юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението (вр. чл. 37 от ЗПП) за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Т.е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед
фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия
орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Посочената сума следва
да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”,
4
доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
принадлежи ДИТ Бургас (като териториално поделение) – арг. от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН
вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда” вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 и чл. 63д,
ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-2300162/15.06.2023 г. на
директора на дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Бургас, с което на „А.Б.“ ЕООД,
ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. Н., п.к. ...., ул. “......” № 1, на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, за извършено
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ................, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от
ЗАНН да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски - юрисконсултско
възнаграждение, с оглед изхода на делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5