Присъда по дело №4/2018 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 45 от 13.12.2018г. на ОС Хасково, постановена по н.о.х.д.№ 4 по описа за 2018 година.

 

Против подс. С.А.М. е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. I – во вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода 01.08. - 14.11.2008г. в гр. Хасково, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и пълномощник на фирма „Йозген Макина" ООД - Хасково, като посредствен извършител, чрез Д.Г.Д.(******** във фирма „** **" **** - *****) и И.К.Я. .(******** във фирма „** **" **** - *****), избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 8 109. 26 лева (осем хиляди сто и девет лева, двадесет и шест стотинки), като потвърдил неистина в подадени декларации по смисъла на чл. 125 от ЗДДС, а именно: в справка-декларация вх.№ 26000970848/12.09.2008г. и в справка-декларация вх.№ 26000979441/14.11.2008г. Участващият в съдебно заседание и наблюдаващ досъдебното производство прокурор поддържа обвинението във вида в който е предявено, като счита, че то е доказано по несъмнен начин. Иска подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 пр. І-во вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като съдът му наложи минимално наказание „лишаване от свобода“, изпълнението на които да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Процесуалният представител на Министъра на финансите, представляващ Държавата по предявения от нея против подсъдимия граждански иск изразява становище за доказаност на обвинението, респ. намира иска основателен. Претендира подсъдимият да бъде осъден да заплати на Държавата сумите, видно със законната лихва, считано от датата на данъчното събитие до окончателното им изплащане.

Защитникът на подсъдимия намира обвинението недоказано, деянието - несъставомерно, като пледира М. да бъде признат за невинен и оправдан.

Подсъдимият С.А.М., разбира в какво е обвинен, дава подробни обяснения, а в последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните на досъдебното производство доказателства поотделно, в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.М. е български гражданин, с ****** произход. Живее в ****** ******, ***** е, със средно ******. Безработен е и не е осъждан.

През 2003г. подс. С.М. и св. М.М. учредили дружество с ограничена отговорност „****** *****“ ООД със седалище и адрес на управление гр. *****.  С Решение на ОС Хасково от 23.07.2003г. дружеството било вписано в търговския регистър, с управители - двамата съдружници, които представляват и управляват, заедно и поотделно, фирмата. С изрично пълномощно М. упълномощил подс. С.М. да се занимава изцяло с търговската дейност в България и да го представлява пред всички физически и юридически лица, държавни органи и учреждения, данъчни, финансови и контролни органи, съдилища и нотариати, митнически власти и застрахователни организации. „Йозген Макина“ ООД Хасково имало за предмет на дейност: покупки на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, комисионни, спедиционни, складови и лизингови сделки, търговско представителство и посредничество; производство и търговия с машини за пластмасова обработка и др.

Търговската дейност на „Йозген Макина“ ООД реално започнала в края на 2007 год., като била съсредоточена предимно във внос от Турция в България на машини за изработка на пластмасова дограма и последващата им продажба на територията на страната. Машините били изработвани от „Йозгенч Макина - М.М." ЕООД в Турция, което дружество ги продавало на фирма „Йозгенч Дъш Тиджарет" ООД, а последното от своя страна ги изнасяло за България и продавало на „Йозген Макина" ООД. Двете дружества „Йозгенч Макина - М.М." ЕООД и „Йозгенч Дъш Тиджарет" ООД били ****** и ****** от св. М.М., който регистрирал второто дружество за да осъществява износ на машините от Република Турция.

От началото на 2008 година счетоводното обслужване на управляваната и представлявана от подс. М. фирма  „***** ******“ ООД Хасково било поето от „** **“ ЕООД Хасково. Управител и собственик на капитала на това дружество бил св. С. М., с когото подс. М. се познавал от дълги години. Въпреки, че между двете дружества нямало сключен договор за водене на счетоводството на „Йозген Макина“, свидетелите Д.Д. и И.Я., служители на „Ай Зи“ ЕООД, изпълнявали задълженията си да осчетоводяват първичните документи (фактури за разходи или приходи), които С.М., лично или чрез други лица, редовно предавал в офиса на счетоводната фирма. Двете се грижели и за документацията, свързана с назначаване или освобождаване на работници и служители във фирмата, управлявана от подсъдимия. Последната била регистрирана по ЗДДС от 19.11.2007г. През 2008г. дружеството осъществявало търговската си дейност, като в офиса на „Ай Зи“ ЕООД редовно били представяни счетоводни документи за направени разходи и получени приходи. В счетоводната фирма разполагали със софтуерен продукт (типова бланка) на справка-декларация по ЗДДС. Въз основа представените първични счетоводни документи (митнически декларации, фактури за извършени покупки, за продажби, за куриерски и мобилни услуги, наем и реклама) счетоводителките попълвали ежемесечно справки-декларации, във всяка от които, за съответния месец, били посочени извършените покупки и продажби, стойностите им и търговските партньори на представляваното от М. дружество. При отсъствие на подс. М. към момента на подаване на справки-декларациите, той предварително подготвял и подписвал пълномощни, с които Д.Д. го представяла и получавала от негово име документи пред и от НАП. В инцидентни случаи със същите права била упълномощавана и св. И.Я.. По този начин в периода м.01. - м.12.2008г. редовно били подавани месечни справки-декларации по ЗДДС на „Йозген Макина" ООД – гр. Хасково.

Развивайки търговската дейност на дружеството подс. М. посещавал изложения и базари, рекламирал стоката и се договарял с клиентите за закупуването на машините. Заплащането ставало или чрез превеждане на сумата по банков път или в брой, на ръка, след което се издавала фактура за извършената сделка. Вносът от Турция на машините бил деклариран от М. в МБ Хасково, където стоките били обмитявани. Там били представяни първичните счетоводни документи (фактури от покупката на машините, ЧМР, ТИР карнети, опаковъчни листове и др.). Подсъдимият попълвал и подавал митнически декларации за всеки един внос, като вписвал данни за фактурата, марката, модела и броя на внасяните стоки, както и цената им. Той оставял стоките на склад в гр. Хасково, а в последствие ги продавал на други търговци в България. М. осигурявал сам или чрез други лица, първичните счетоводни документи в счетоводната къща навреме, за да се обработят и включат в подаваните справки-декларации по ЗДДС.

При осъществен внос на машини от Турция, през месеците август и октомври 2008г., подсъдимият представил пред митническите органи, заедно с други документи, придружаващи стоката и фактури № 023981 от 22.08.2008г,. с посочена цена на покупките в размер на 33 609 евро /65 733. 49 лв./ и № 023994/17.10.2008г., с посочена цена на покупките в размер на 32 938 евро /64 421.13лева/. Фактурите били описани в ЕАД №№ 08ВG003107H0022293/25.08.2008г. и 08ВG003107Н0030192/20.10.2008г., а вносните декларации (ЕАД) дали основание за определяне на ДДС, посочени в СД №№ 26000970848/12.09.2008г. и 26000979441/14.11.2008г.

През 2009г. дейността на „Иозген Макина" ООД намаляла, като св. Д. Д. срещала трудности да установи връзка с подсъдимия, а когато контакт бил осъществяван, М. заявявал, че няма документи за осчетоводяване. Д. подавала нулеви справки декларации до м. 10.2009г.

През 2013г. била извършена данъчна ревизия на „Йозген Макина" ООД, а след като на посочения адрес за кореспонденция не бил установен представител, на 14.12.2013г. по инициатива на приходната администрация фирмата била дерегистрирана по ЗДДС. Данъчната ревизия извършили св. К.Г. и св. М.Т.. Периодът на проверката обхващал времето от 01.01.2008г. - 14.12.2013г. по ДДС и корпоративен данък в периода 01.01.2008г. - 31.12.2012г. След като на данъчните служители не били представени първични счетоводни документи те констатирали, че няма право на приспадане на данъчен кредит, поради което такъв бил отказан. Не бил внесен и декларираният ДДС. Производството приключило с ревизионен акт № Р-26-1400953-091-01/10.11.2014г. за установяване на задълженията на дружеството по ЗДДС и ЗКПО, с посочени в ревизионния акт дължими данъчни задължения на „Йозген Макина" ООД по ЗДДС и ЗКПО.

От Република Турция били предоставени по реда на международната правна помощ документи - фактури, доброволно представени от св. М.М., удостоверяващи извършените продажби на стоки от фирмата в Турция на фирмата в България. В разпита си по този ред и пред турските съдебни власти св. М. подробно описва реда за производство на машините, препродажбата им на „Йозденч дъш Тиджарет“ и от последната на „Йозген Макина“ ООД Хасково. Фактурите в турската фирма - продавач били на фирмена бланка, подписите върху тях полагал М.М., баща на собственика, упълномощен да представлява дружеството. Печатите били служебните на „Йозгенч Дъш Тиджарет" ООД. След издаването на фактурите, те били описани и осчетоводявани в „Йозгенч Дъш Тиджарет" ООД, в данъчните декларации като износ на стоки. М.М. е категоричен, че с дейността на съвместната им фирма, в България се е занимавал подсъдимият. Последният след приспадане на разходите му превеждал останалите като печалба средства по банков път в Турция. Измежду представените от св. М. фактури са и тези с номера 023981/22.08.2008г. и 023994/17.10.2008г., двете издадени от „Йозгенч Дъш Тиджарет" ООД, декларирани пред турските данъчни власти, с обявени продажни цени първата 44 211 Евро (86 469.20лв.) и втората - 43 067 евро (84 231.73лв.).

От съдебно-счетоводните експертизи, първата - ползвала само писмените документи по данъчно-ревизионния акт, а втората - всички събрани по ДП писмени и гласни доказателства се установява, различие в стойностите по две от фактурите, издадени от „Йозгенч Дъш Тиджарет" ООД. Представената пред турските власти фактура е с по-висока цена на продадената стока, а декларираната покупна цена от „Йозген Макина" ООД пред митническото бюро в Хасково - занижена. Във фактура № 023981/22.08.2008г., издадена от „Йозгенч Дъш Тиджарет" ООД и декларирана пред турските данъчни власти е обявена продажна цена от 44 211 Евро (86 469.20лв.), докато същата фактура, представена от „Йозген Макина" ООД, пред МБ Хасково и вписана в митническа декларация № 08ВG003107Н0022293/25.08.2008г. била с покупна цена от 33 609 Евро (65 733.49 лв.). Разликата в двете фактури според вещото лице е 10 602 евро или 20 735.71 лв. Така невнесеният данък добавена стойност е размер на 4 146.14 лв. Точно фактурата с по-ниска стойност била включена в справката - декларация по ЗДДС № 26000970848/12.09.2008г. и отразена в дневника за покупки за м. август 2008г.

Във фактура № 023994/17.10.2008г., издадена от „Йозгенч Дъш Тиджарет" ООД и декларирана пред турските данъчни власти, била обявена продажна цена от 43 067 Евро (84 231.73лв.). Същата фактура, представена от „Йозген Макина" ООД пред МБ Хасково и вписана в митническа декларация № 08ВG003107Н0030192/ 20.10.2008г. била с обявена покупна цена от 32 938 Евро (64 421.43 лв.). Разликата в двете фактури от 10 129 Евро (19 810. 60лв.), обуславяло и невнесен данък добавена стойност от 3 962.12 лв. Фактурата с по - ниска стойност била декларирана в справка - декларация по ЗДДС № 26000979441/14.11.2008г. и съответно отразена в дневника за покупки през м. октомври 2008г. Експертът е изчислил общия, дължим данък добавена стойност, чието плащане е било избегнато, за месеците август и октомври 2008 година като сума в размер на 8 109. 26 лева.

От заключението на почерковата експертиза се установява, че подписите поставени под „справка декларация за ДДС“, „дневник за продажбите“ и „дневник за покупките“ за м. август 2008г. вероятно са положени от Д.Д., докато тези, положени в „справка - декларация за ДДС“, „дневник за продажбите“ и „дневник за покупките“ за м. октомври 2008г. не притежавали елементи на подпис, затова и авторът не можело да бъде посочен.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните на съдебната фаза на производството устни и писмени доказателства - показанията на свидетелите К.Г.Н., М.Л.Т., И.К.Я., С.А.М. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК), М.М. (дадени на ДП по реда на международната правна помощ и пред следовател, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 от НПК), Д.Г.Д., обясненията на подс. С.М., почерковата и двете счетоводни експертизи, справки, както и останалите писмени материали, съдържащи се в Д.П. и приобщени към доказателствата по реда на чл. 283 от НПК.

При така установените факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимия С.А.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК тъй като в периода 01.08. - 14.11.2008г. в гр. Хасково, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и пълномощник на фирма „Йозген Макина" ООД - Хасково, чрез Д.Г.Д. и И.К.Я. (съответно счетоводител и отчетник във фирма „Ай Зи" ЕООД – Хасково), действащи като посредствени извършители, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 8 109. 26 лева (осем хиляди сто и девет лева двадесет и шест стотинки), като потвърдил неистина в подадени декларации по смисъла на чл. 125 от ЗДДС, а именно: в справка-декларация вх.№ 26000970848/12.09.2008г. и в справка-декларация вх.№ 26000979441/14.11.2008год. Установените факти дават положителен отговор на въпроса дали с действията си М. е осъществил елементите от обективния състав на престъплението: потвърдил е неистина в подадени декларации, изискуеми по закон и по този начин е било осуетено установяването и плащането на данъчни задължения на управляваното и представлявано от него, не само юридически, но и фактически, дружество „Йозген Макина” ООД в големи размери.

От обективна страна: Процесните фактури са включени в дневниците за покупки на дружеството. Посочването им в двете ЕАД, осчетоводяването им, включването в дневниците за покупки и след това в съответните справки декларации е категорично установено и от обясненията на подс. С.М. и от заключенията на съдебно-счетоводните експертизи. С представянето на процесните фактури и ЕАД в счетоводната къща на св. М., включването им дневниците им за покупки и най-вече в справките декларации за месеците август и октомври 2008г. със занижена стойност на данъчната основа, се стига до деклариране на неистински обстоятелства в изискуем по данъчното законодателство документ. Подсъдимият, като  управител и представляващ „Йозген Макина” ООД - данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС,  несъмнено е субект, които съгласно правомощията и задълженията си по чл. 141 от ТЗ е длъжен да декларира коректно пред данъчните служби реализираните стопански операции, като ги отрази в предвидените в съответния закон - в случая  чл. 125 от ЗДДС декларации. Именно подсъдимият, който по регистрация, управлява и представлява дружеството е лицето, задължено да подаде декларации. Последните по чл. 125 от ЗЗДС са документите, чрез който се осъществява декларирането на данъка и чрез който, за данъчно задълженото лице възниква правото на данъчен кредит. За това и СД несъмнено следва да съдържа вярна информация, респективно така очертаното по-горе, залегнало в нормите на ЗДДС и чл. 141 от ТЗ, което е безспорно известно на подсъдимия, обосновава заключението, че той, след като е бил напълно наясно с разликите в стойностите на инкриминираните фактури и ги е ползвал пред митническите и данъчните органи, обективно е потвърдил неистина в подадените справки – декларации за данъчните периоди м. август и октомври 2008г. Доколкото тези две фактури, са били надлежно отразявани в счетоводството на фирмата „Йозденч Дъш Тиджарет“ ЛТД със друга, различна от тази посочена от подс. М. в ЕАД стойност е ясно, че в своята деятелност последният е бил подпомогнат и от друго лице, посредничило и изпратило с превозните документи фактури, с по-ниска стойност. Следователно,  всички обективни  елементи от състава на чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК са налице – подсъдимият е потвърдил неистина в подадени декларации по ЗДДС, а именно - СД №№ 26000970848/12.09.2008г. и 26000979441/14.11.2008г. за данъчните периоди м. август и октомври 2008г., с което бил укрит и неплатен ДДС в размер на 8 109. 26 лева. От подробното, компетентно и убедително защитено в съдебно заседание заключение, изготвено от експерта на ДП се установи, че съществуват разлики в стойността във фактурите представени пред Митническото бюро Хасково и данъчните, и тази във фактурите на турската фирма, осъществила износа от съседната държава. Заключението е в синхрон с всички писмени и гласни  доказателства – показанията на свидетелите, ревизионния акт и представените от Република Турция по реда на правната помощ писмени документи. Следователно, цялостният анализ на доказателствата по делото категорично сочи, че процесните две фактури, както  по обективното си съдържание, така и от правна страна удостоверяват реална доставка, но със занижена стойност при вноса и обмитяването. Несъмнено резултатът от ползването на инкриминираните фактури, осчетоводяването им и занижената стойност на основата е укриване на дължимите данъци, защото по този начин е избегнато установяването на дължимия ДДС, имащ за последица неплащане на данъка. Съгласно ЗДДС, всяко лице регистрирано по ДДС е длъжно да подаде СД за съответния данъчен период с резултат от този данъчен период, който е едномесечен и съвпада с календарния месец. Резултат за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за съответния данъчен период и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през съответния данъчен период. Именно по този начин, подсъдимият, като управител на дружеството регистрирано по ДДС и в този смисъл като ДЗЛ, ползвайки фактурите, с отразяването им в дневниците за покупки и с включването и отчитането на размера на данъка при определяне резултата на съответните данъчни периоди – август и октомври 2008г., напълно неправомерно е избегнал установяването и плащането на ДДС в размер на 8 109. 26 лева, с която сума е ощетил фиска.

По описаният начин, действайки чрез посредствени извършители – служителите на фирма „Ай Зи“ ЕООД Хасково, счетоводителя Д. и отчетника Я., подсъдимия М. е целял и постигнал визирания в чл. 255, ал. 1 от НК съставомерен резултат -  избягване установяването и съответно плащането на данъчните задължения по ЗДДС в размер на общо 8 109. 26 лева, установени и от съдебно счетоводната експертиза.

Този размер попада във визирания в чл. 93, т. 14 от НК имуществен критерий за „големи размери“ на данъците, фиксиран на 3 000 лева и в този смисъл несъмнено е налице квалификацията по ал. 1 на чл. 255 от НК.

Престъплението е продължавано, т.к. дължимия ДДС се декларира и внася ежемесечно и с всяко едно действие по отразяването на неправомерно ползвания въз основа на инкриминираните фактури данъчен кредит за същия данъчен период, т.е. с потвърждаването на неистина в подадената справка - декларация за същия данъчен период по ЗДДС, всички елементи на престъплението по чл. 255 са осъществени. При констатираната еднородност на вината и в съответствие с указанията на т. 3 от ТР 1/2009г. на ОСНК престъплението подсъдимият е извършил при условията на чл. 26, ал. 1 от НК.

Подсъдимият М. е годен субект на престъплението и е извършил същото виновно, с пряк умисъл. М. е задължен по силата на регистрацията като управител и представляващ дружеството, което е персонифицирания субект по чл. 3 от ЗДДС и съгласно чл. 141 от ТЗ, да „организира и ръководи дейността на дружеството“, вкл. и да декларира дължимите данъчни задължения. Съгласно ТР 1/2009г.  „една от основните характеристики на данъците е тяхната законоустановеност по основание,  размер и субекти”. В случая по силата на  учредяване на  ООД и вписването на обстоятелството  за  представляването и управляването на дружеството от подсъдимия – заедно със св. М. и поотделно съществува законоустановеното задължение да декларира вярно дължимия ДДС пред органите по приходите. Подсъдимият е съзнавал напълно, че отразените в ползваните при подаването на ЕАД и СД фактури със занижени стойности не са съответни на пазарната цена и че с декларирането им и включването в справките декларации, чрез неправомерното занижаване стойността на сделките, намалява реално дължимия ДДС, но е извършил всичко описано по-горе именно с цел осуетяване установяването и реалното заплащане на действително дължимите данъчни задължения. Целеният резултат е постигнат, като са укрити и неплатени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 8 109. 26 лева. за двата месеца на 2008г. –  за данъчните периоди – август - октомври.

Подсъдимият М. е съзнавал всички елементи от състава на престъплението, като е бил наясно със занижената стойност на сделките в ЕАД и СД пред приходната агенция. Безспорно действията, предмет на фактурите са били договаряни с лицето, посочено като управител на турското дружество - съконтрахент, но също така е безспорно, че именно подсъдимият лично или чрез друго лице ги е представил за включване в счетоводните отчети и справките декларации. Поведението му несъмнено  обективира както знание, че фактурите удостоверяват реално извършени сделки на по-ниска стойност, така и умисъл за ползването им именно като такива. Създаденият документооборот, стоящ в основата на обвинението се явява ключов относно субективната страна. В отговор на искането за оказване на правна помощ, съдебните власти на Р Турция и св. М. е изпратил множество фактури, удостоверяващи дейността по внос на машини от фирмата му в Турция в България, като в никоя друга, освен посочените две, фактура не съществува разлика в стойността на стоката. В резюме умисълът с който действа М. е пряк, защото е съзнавал и искал настъпването на целените последици, укриването на данъчни задължения чрез занижаване стойността на внесените в страната стоки, имащо за последица реализиране на по-голяма печалба при последващата им препродажба и внасяне на ДДС в занижен размер.

По изложените съображения съдът прие, че подсъдимия М. е извършил престъпление по  чл. 255, ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО :

 

В чл. 255, ал. 1 от НК, в редакцията ДВ, бр. 67 от 2008 г. законодателят е предвидил две самостоятелни и в условия на кумулативност наказания: лишаване от свобода и глоба до 2 000 лева. Съдът наложи на подсъдимия М. наказания: „лишаване от свобода“ в размер на три месеца и „глоба“ в размер на 100 лева, при определяне на които, отчете смекчаващите обстоятелства: чистото съдебно минало, краткия инкриминиран период включващ два данъчни периода по ЗДДС за 2008г., както и констатираната в хода на ДП правомерна дейност на управляваното от подсъдимия дружество в предходния период, обхванат от проверката на задълженията по ЗДДС и изтеклият десет годишен период от извършване на деянието. Единствено за изчерпателност на изложението може да се посочи и отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство – по-високия размер на укрития и неплатен данък, който надхвърля два пъти и половина приетия критерий по чл. 93, т. 14 от НК. Посочените смекчаващи обстоятелства, доведоха до определяне на санкциите по отношение на М. при условията на чл. 54 от НК, но в минималните размери, а именно: три месеца лишаване от свобода и глоба 100 лева. По отношение на подсъдимия са налице двете кумулативни предпоставки – формалното отсъствие на предходна съдимост, а от друга страна подсъдимия е житейски реализиран човек и може да се поправи и превъзпита, без ефективно да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода.  В тази връзка може да се посочи липсата на данни за извършени от М. други престъпления/няма данни за висящи наказателни производства/ или противообществени прояви, обусловило в допълнителна степен приложимостта на хипотезата, регламентирана в чл. 66, ал. 1 от НК. Затова съдът отложи изпълнението на така определеното по-тежко наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от по три години. Този изпитателен срок, с оглед естеството на извършеното от подсъдимия и последиците за фиска, за постигане целите на индивидуалната, а и на генералната превенция, е необходим за да даде възможност на М. да осмисли своето поведение към спазване на законите в страната.

Причините за извършеното престъплението се коренят в желанието на подсъдимия да избегне плащане на част от публичните задължения, възникнали за управлявания от него търговски субект, а от друга страна – в неефективния, ненавременен и спорадично извършван данъчен контрол върху декларираните от търговците факти.  

 

По предявения граждански иск:

 

С оглед дадените задължителните указания, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 година на ОСНК на ВКС по т.д.№ 4/2015г. в настоящото производство бе приет за съвместно разглеждане предявен от Държавата, представлявана от Министъра на Финансите против подсъдимия граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за причинени имуществени вреди. Предвид постановената по отношение на подсъдимия М. присъда, предявения граждански иск за имуществени вреди се явява основателен. Безспорно е установено, че подсъдимият е извършил процесното престъпление, както и, че от това съставомерно деяние като пряка и непосредствена последица в републиканския бюджет не е постъпила процесната сума, дължим ДДС. Изложеното кореспондира с фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно: вреда, противоправно деяние, причинна връзка. Затова гражданският иск бе уважен в пълния предявен размер от 8 109. 26 лева, представляваща невнесен ДДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.11.2008г. до окончателното й изплащане. Искът за присъждане на законна лихва, върху сумата от 4 147.14 лева от 15.09.2008г. до 14.11.2008г., като неоснователен бе отхвърлен. Продължаваното престъпление е довършено на 15.11.2008г. от който момент насетне се дължи законна лихва върху вземането имащо за свое основание деликт.

 

По разноските.

 

С оглед постановената присъда подс. М. следва да заплати по сметка бюджета на Съдебната власт направените по делото на досъдебната фаза на производството разноски в размер на 2 184. 61 лева и 324. 40 лева – държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

Съдия: