РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Пловдив, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502610 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по 2 въззивни жалби: 1.
Жалба от П. П. Т. , представлявана от адв.Л.К., с вх.№ 11836/ 08.10.2021г. по
описа на ПОС, и вх.№ 283665/ 12.07.2021г. , с дата на пощенско клеймо –
09.07.2021г., с бланкетен характер, против Решение № 261727/ 14.06.2021г.,
постановено по гр.д.№ 11586/ 2018г. на ПРС – ІV гр.с. В срока за изправяне
на нередовност относно задължението за внасяне на ДТ е постъпила жалба от
същата жалбоподателка с вх.№ 285958/ 20.08.2021г., с която е уточнена в коя
част се поддържа първоначалната бланкетна жалба – само в частта по
отношение начина на уравняване на дяловете, както и в частта, с която
жалбоподателката е задължена да заплати сумата от 2 371, 92 лева- ДТ,
определена върху нейния дял.
2. Жалба от Н. Д. Г. от г***, чрез адв.С.М. с вх.№
284109/ 16.07.2021г. по описа на ПРС против същото решение по гр.д.№
11586/ 2018г. по описа на ПРС – ІV гр.с.в частта, в която жалбоподателката е
1
осъдена да заплати на ответницата сумата в размер на 833,80 лева,
представляваща обезщетение за припадащата се част от извършените
необходими разноски – ремонт на покрива на процесната ЖС в с.Дълбок
извор. Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, процесуално
допустима, доказателствени искания не са налице.
Бланкетната жалба на жалбоподателката П. П. Т. чрез
адв.К. е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като ведно с уточнителната
жалба в частта относно поддържаната част на бланкетната жалба се явява
допустима.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства, във връзка с доводите на страните, намери следното:
По жалбата на Н. Д. Г..
С постановеното решение в обжалваната му част , районният съд е изходил от
предпоставките за заплащане на обезщетение на извършени от ответника
подобрения в хипотезата по чл.30, ал.3 ЗС по отношение на делбения имот,
находящ се в с. Дълбок извор, в частта на извършен ремонт на покрива на
сградата. С влязлото в сила решение по допускане на делбата
съсобствеността е призната при квоти ½ по отношение на делбения имот в
гр.Пловдив, а по отношение на делбения имот в с.Дълбок извор - ¼ за ищцата
Н.Г. и ¾ за ответницата П.Т.. Въз основа на прието по СТЕ и разпита на св.
А.Н. и А.Н., е прието за установено извършването на ремонт на покрива от
ответницата П.Т. със стойност на разноските към момента на извършването
им в размер на сумата 3 335,21 лева като необходими разноски за запазване на
вещта.
При съобразяване с представените по делото доказателства, въззивният
съд отчита, че по претенциите по сметките правната квалификация зависи от
изложените от страната фактически твърдения .
Правата на подобрителя на съсобствен имот са предмет на
разглеждане с ТР №85/ 1968г , частично отменящо го ППВС №6/ 1974г. Тези
права са различни в зависимост от това подобрителят владее ли целия имот за
себе си или само съответната идеална част, както и дали останалите
съсобственици са дали изричното си съгласие за извършване на подобренията
или са знаели за тях, без да се противопоставят, или изрично са се
2
противопоставяли. Съобразно ТР в първия случай – при изрично съгласие ,
правата се уреждат по правилата на чл.30, ал.3 ЗС, във втория случай – по
реда на чл.60 и сл. ЗЗД, а в третия случай – по реда на чл.59 ЗЗД. В
последните две хипотези, въпреки , че е вземането произтича от различен
фактически състав, последиците са еднакви – вземането е в размер на по-
малката сума между тези на направените разходи и тези, с която се е увеличил
делът на другия съсобственик, вследствие на подобренията , съответно по-
малката сума между обедняването и обогатяването /чл.59 ЗЗД/. Приема се, че
съсобственикът, който е подобрил имота със знанието, но без
противопоставянето на останалите / чл.60 и сл. ЗЗД/ , не може да бъде в по-
неблагоприятно положение от този, който го е направил, въпреки изричното
им противопоставяне. Във всички случаи обаче съдът е обвързан от
основанието, на което е предявена претенцията, както е посочена от страната,
което определя нейния предмет.
В настоящия случай с уточнителна молба от 04.11.2019г.
ответницата по иска за делба и претендираща заплащане на обезщетение за
извършения ремонт на покрива на делбения имот в с.Дълбок извор, е
посочила, че извършения от нея цялостен ремонт на покрива и смяната на
улуците , са били извършени без противопоставяне от страна на ищцата или
съпруга й. Не е посочено със или без знанието на другия съсобственик, но
независимо от наличието или липса на противопоставяне, начинът на
определяне на обезщетението и в двете хипотези, както се посочи по-горе, е
по-малката сума измежду направените разходи и увеличената сума на дела на
другия съсобственик, което определяне съответства на по-малката сума
между обедняването и обогатяването. Видно от СТЕ по делото за определяне
на среднопазарната стойност на подобренията към момента на извършването
им / 2017г./ е общо 9 163 лв, в която сума сумата 3 557 лв е определената
стойност на труда, а сумата 5 606 лв е определена за материали, като тези
стойности са дадени с ДДС за целия имот. Определената увеличена стойност
на имота е определена на 7 929 лв. С обжалваното решение е присъдена в
полза на ответницата сумата от 833,80 лв , припадаща се част от разходите за
извършване на процесния ремонт на покрива, съответна на квотата на ищцата
върху този процесен имот /1/4ид.ч./, като база за определяне на това
обезщетение е взета сумата от 3 557 лв, представляваща среднопазарната
стойност само на труда, съобразно депозираната СТЕ и която стойност във
3
всички случаи е най-ниската измежду общата стойност на ремонта / 9 163 лв /
и увеличената стойност на имота / 7 929 лв/ .
С въззивната жалба жалбоподателката Г. оспорва като цяло
доказаността на претенцията по сметки на ответницата за заплащане
обезщетение за извършен ремонт на имота в с. Дълбок извор с възражението
за липса на доказателства за извършени плащания от страна на ответницата.
Възражението е неоснователно. Реалността на извършения ремонт на покрива
на процесния делбен имот е установен освен с гласните доказателства по
делото / св.А. и св.А.Н./, така и е резултат от констатации след оглед на
вещото лице по СТЕ с оглед остойностяването на разходите по среднопазарни
цени. В този смисъл не следва да се игнорира действително извършения
ремонт на процесния делбен имот от страна на ответницата поради липса на
съставени доказателства за възлагане на неговото извършване, каквито
законът не изисква, вкл. като форма на доказване, още повече, че не се касае
за търговска дейност, извършвана по занятие от ответницата. В този смисъл
основателно се явява само възражението за включен в определената стойност
от 3557 лв на ДДС, което не се дължи, когато не е налице сделка с лице,
регистрирано по ЗДДС. С оглед на това от така определената сума следва да
се приспадне сумата за ДДС / 20%/, като след приспадане включената сума
за данъка, базата за дължимото обезщетение следва да е 2 964,17 лв.
Съобразно квотата на ищцата в съсобствеността по отношение на НИ в
с.Дълбок извор, същата следва да заплати сумата от 741,04 лв. като
обезщетение за направените от ответницата разходи за ремонт на покрива в
делбения имот, находящ се в с.Дълбок извор.
По жалбата на П. П. Т..
С конкретизираща жалба от 20.08.2021г. жалбоподателката заявява
поддържане на бланкетната жалба само по отношение на частта от
решението, с което е постановен начина на уравнение на дяловете между
съделителките чрез заплащане на сумата от 33 801 лева. С оглед на това е
ангажирана актуална СТЕ пред въззивното производство, по която е
депозирано заключение на в. л. Р.. Така актуалната среднопазарна стойност
към настоящия момент на делбения имот в гр. Пловдив е установена на
95 050 лева, съответно по ½ за всяка от съделителките – 47 525 лв, а за
делбения имот в с.Дълбок извор – на стойност 29 289 лв, съответно ¼ ид. ч. за
4
ищцата – 7 122 лв, а за ответницата – ¾. ид. ч. – 21 967 лв. При така
установените актуални към момента на приключване на съдебното дирене във
въззивното производство стойности на делбените имоти и съобразно квотите
на съделителите, сумата за уравнение на дела, дължима от ищцата възлиза на
40 403 лева.
По отношение на оплакването за определената ДТ върху
стойността на дела, такава се дължи от страната в размер на 4% върху
стойността на дела й, съгласно чл.8 от Тарифата, които се събират от
съдилищата по ГПК. В случая така очевидно е определена по стойностите на
дяловете по тройната СТЕ, като стойността на дела на тази страна е била
определена да възлиза в общ размер на 59 298 лева / 40 175 лв + 19 123 лв/.
4% върху тази стойност определя дължима държавна такса, определена в
обжалваното решение, в размер на 2 371,92 лв. С оглед настоящата актуална
съдебно-оценъчна експертиза обаче стойността на дела на ответницата П.Т.
възлиза в общ размер на 69 492 лв , поради което дължимата държавна такса
от 4% върху дела й се определя на 2 779,68 лв, в който размер следва да се
постанови с настоящото решение нейното заплащане, по сметка на Окръжен
съд в полза на бюджета на съдебната власт.
По гореизложените съображения решението в обжалваните части
следва да се отмени по отношение на присъденото на ответницата
обезщетение за извършен ремонт на покрива на делбения имот в с.Дълбок
извор за разликата от 741,04 лв до 833,80 лева; както и в частта на
определената сума за уравнение на дела на ответницата П.Т., дължима от
съделителката Н.Г., като за уравнение на дела се следва присъждане на
сумата от 40 403 лв. Върху стойността на дела на съделителката П.Т.
съобразно актуалната СТЕ във въззивното производство е дължима ДТ в
размер на 2 779,68 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 пр.I ГПК,
въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261727/ 14.06.2021г. постановено по гр.д.№ 11586/
5
2018г. по описа на Пловдивски районен съд – IV гр.с. в обжалваните части, в
които Н. Д. Г., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на П. П. Т., ЕГН:
********** за уравнение на дела сумата 33 801 лв, ведно със законната лихва
от влизане в сила на решението, в 6-месечен срок от влизане на решението;
КАКТО И в частта, в която на П. П. Т. , ЕГН: ********** е осъдена да
заплати по сметка на Районен съд Пловдив в полза на бюджета на ВСС,
държавна такса в размер на 2 371,92 лева, представляваща 4 % върху
стойността на дела на съделителя; КАКТО И В ЧАСТТА, в която Н. Д. Г.,
ЕГН: ********** е осъдена да заплати на П. П. Т. , ЕГН: ********** на
основание чл.30, ал.3 ЗС сумата за разликата от 741,04 лева до 833,80 лева,
представляваща обезщетение за припадащата се част от извършените разходи
за ремонт на покрив на жилищна сграда, находяща се в поземлен имот № 262
в с. Дълбок извор, обл. Пловдив,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. Д. Г., ЕГН: ********** да заплати на П. П. Т. , ЕГН:
********** за уравнение на дела сумата 40 403 лева четиридесет хиляди и
четиристотин и три лева/ , ведно със законната лихва от влизане в сила на
решението, в 6-месечен срок от влизане на настоящото решение.
ОСЪЖДА П. П. Т. , ЕГН: ********** да заплати по сметка на Окръжен
съд Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер
на 2 779,68 лв /две хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и 68 ст./.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. Т. , ЕГН: ********** против Н. Д. Г.,
ЕГН: ********** иск за разликата от 741,04 лева / седемстотин четиридесет и
един лева и 4 ст./ до 833,80 лева, представляваща претендирано обезщетение
за припадащата се част от извършените разходи / без ДДС/ за ремонт на
покрив на жилищна сграда, находяща се в поземлен имот № 262 в с. Дълбок
извор, обл. Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261727/ 14.06.2021г. постановено по гр.д.
№ 11586/ 2018г. по описа на Пловдивски районен съд – IV гр.с. в останалата
му обжалвана част, в която Н. Д. Г., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на
П. П. Т. , ЕГН: ********** сумата до размера от 741,04 лева / седемстотин
6
четиридесет и един лева и 4 ст./, представляваща претендирано обезщетение
за припадащата се част от извършените разходи за ремонт на покрив на
жилищна сграда, находяща се в поземлен имот № 262 в с. Дълбок извор, обл.
Пловдив.
В НЕОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ решението е влязло в законна
сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7