Р Е Ш Е Н И Е
№………………………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно отделение
На четиринадесети март Две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА
САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
Секретар: ТЕОДОРА
И.А
Прокурор: РАДОСЛАВ ЛАЗАРОВ
разглежда
докладваното от съдия Савакова
ВНОХД № 86 по
описа за 2019 г.
Въззивното производство е образувано
по въззивна жалба на осъдения подсъдим Г.И.Г. ,чрез упълномощения му защитник
адвокат Д. Хр.Д.- срещу присъдата на ВРС,постановена по НОХД №2326/18 година на
Втори състав ,с която подс. е бил признат за виновен и осъден по чл.129 ал.2
вр. с ал. 1 от НК- затова ,че нa 22. 08. 2017 г. в гр. Варна, причинил на Д.Г.А.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявото рамо на долната
челюст, обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето за период от
около два месеца – и на
осн. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 и чл.
55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК като са му наложени следните пробационни мерки:
- по чл. чл. 42 А, ал. 2, т. 1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти
седмично;
- по чл. чл. 42 А, ал. 2, т. 2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ МЕСЕЦА;
ОСЪДЕН е да заплати на гр. ищец Д.Г.А. от сумата от 5000 лв. /пет хиляди лв./, представляваща
неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието –
22. 08. 2017 г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в
останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен.
ОСЪДИЛ Е подс. Г.И.Г. да заплати в полза на държавата сумата от 200 лв. /двеста лв./, представляваща 4
% държавна такса върху размера на уважения граждански иск,както и да
заплати в полза на гр. ищец Д.Г.А. сумата от 1000 лв. /хиляда лв./, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪДИЛ е подс. Г.И.Г. да заплати в полза на ОД – МВР - Варна сумата от 84. 64 лв. /осемдесет и четири лв. и
шестдесет и четири ст./, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪДИЛ Е подс. Г.И.Г. да заплати в полза на ВРС сумата от 350 лв. /триста и петдесет лв./, представляваща направени по делото
разноски.
Във въззивната жалба
на защитата се моли въззивният съд да провери законност ,справедливост и
обоснованост на присъдата,като счита ,че същата е несправедлива по отношение на
наложеното наказание ,както и по отношение на уважения граждански иск и в
нарушение на материалния закон.Желае отмяната й, и връщане на делото в първата
инстанция за ново разглеждане на прокурора или отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова присъда.В допълнение на жалбата след изготвяне
на мотивите на ВРС се навеждат основания за съществени нарушения на процесуалния
закон и на материалния закон.Твърди се в жалбата ,че съдебното следствие не е
проведено пълно и обективно и безпристрастно.Твърди се също ,че не е кредитирал
показанията на единствения свидетел очевидец /Ал.А./ и е формирал вътрешното си
убеждение само на фактите описани в ОА ,което е едностранно.Сочи се ,че съдът неправилно е
кредитирал показанията на пострадалия,като счита че изцяло е отхвърлил
показанията на свид.А. и подс.Г. ,като е игнорирал факта на страха и обидата
установени от СПЕ. Моли съда да отчете всички свид. показания и да прецени
отново обосноваността на постановената присъда, като прецени не са ли налице
основания за по- леко наказуемо престъпление или такова по чл.12 ал.4 от НК .
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция се явяват:
Жалбоподателят Г.И.Г., редовно призован, явява се лично и с адв. Д. Хр. Д., от преди.
Частният обвинител и гр. ищец Д.Г.А., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н.В., от преди.
По съществото
на делото страните заемат следните становища :
Представителят на държавното обвинение моли да се потвърди като правилна и законосъобразна присъдата на първоинстанционния съд. Счита ,че мотивирано е обяснено защо съдът не приема наличието на неизбежна отбрана и тези изводи следва да бъдат споделени. Дискусионно според обвинението е решението на съда е да намери многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които описани да сочат на повторяемост. При липсата на протест , че положението на подсъдимия не би могло да бъде отегчавано. От тази гледна точка моли съдът да приеме, че и наказването при тези условия отговаря на снизхождение и да потвърди първоинстанционния съдебен акт.
Адв. В. : Моли за потвърждаване изцяло постановената присъда на първоинстанционният съд, ведно с уважения граждански иск в размер на 5000 лева. Намира я за правилна, обоснована и законосъобразна, почиваща на всички събрани в хода на съдебното производство доказателства, разглеждани по отделно и в тяхната съвкупност,и в резултат на обективен и правен анализ на доказателствата. Счита ,че при постановяването ѝ първоинстанционният съд правилно е възприел за установено, че на 22.08.2017 г. в производствен цех между подсъдимия Г. и пострадалия А. възниква спор, който в резултат на ескалирали емоции подсъдимият е осъществил телесен контакт с А. и му е нанесъл удар с юмрук в лицето, повалил го е на земята, агресиран до такава степен, че продължил да го рита в областта на главата. Това всичко се подкрепя с назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза и изслушване на вещото лице в съдебно заседание. Посоченото се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, че съдът правилно не е кредитирал показанията на свидетеля А. като противоречащи на събраните доказателства, като некоректно възпроизвеждащ случилото се. Не на последно място правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не може да се приеме и да се позоваваме на неизбежна отбрана от страна на подсъдимия, а причина за извършване на самото деяние е несъобразяването и незачитане на неприкосновеността на телесната цялост на личността. От страна на пострадалия липсват активно поведение спрямо противоправността, няма насочени никакви действия, целящи увреждането на телесната цялост на подсъдимия. В хода на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд няма назначена съдебномедицинска експертиза освидетелстване по отношение на подсъдимия, от което да е видно имал ли е телесно увреждане в лице или глава, както той твърди в своята защитна теза. Правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е обективирал с действията си съставомерността на деянието по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК. Правилно съдът е приел заключението на вещите лица като правилно и коректно. С оглед изложеното моли да потвърдите постановената присъда на първоинстанционният съд, ведно с гражданския иск в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2017 г. В случай, че потвърдите първоинстанционната присъда на основание чл.189, ал.3 моли да присъдите направените разноски за адвокатски хонорар.
Адв. Д.: Счита и моли съдът приеме, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и незаконосъобразна по аргументите, подробно изложени във въззивната жалба, но акцентира на няколко момента. Счита, че първоинстанционният съд изначално е формирал своето убеждение едностранно, и само на фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Счита , че Районния съд е кредитирал само доказателства за виновността на подс., а не и доказателства, оборващи същата. Като например Районния съд отхвърля показанията на свидетеля и очевидец А., присъствал по време и място на деянието с аргумент, че същите са пристрастни и необективни, т.к. е бил в служебна зависимост с въззивника. Този извод на съда е неправилен и не отговаря на материалите в делото.Същия не е бил в служебна зависимост в хода на съдебното следствие, защото от две години същия не пребивава в гр.Варна, а в гр.София, здравословното му състояние е влошено и няма как да е зависим служебно от подзащитният ми. В същото време Pайонният съд приема без резерви и кредитира показанията на свидетеля А. с аргумента, че са с характер на реално преживяно. Изцяло е отхвърлено обстоятелството, отразено и в материалите по делото, че спрямо въззивника Г. е осъществено нападение срещу телесната му неприкосновеност, живот и здраве. Счита за неправилно ,че трима пияни цигани предварително уговорили се, че „ще пребият Г., ще затворят фирмата му“, „куче“, „няма да излезеш жив от тука“, отишли в цеха на същата и без никакво основание искат пари от въззивника и последвалите вербални заплахи и нападение с метално желязо от свидетеля Е. И. и свидетеля А. с алуминиев профил срещу въззивника Г. не е нападение. Намира че се касае за чиста форма на нападение с цел нанасяне на телесни повреди. От къде ще дойде заключението в съдебнопсихиатричната експертиза, приета по делото, че подзащитният ми е „изпаднал в стресова ситуация на заплаха, обида и е изпитвал основателен страх за живота и здравето си". Според защитата това заключение води до извода, че показанията на въззивника Г. са реално преживени, и че показанията на свидетеля А. са обективни и безпристрастни. В мотивите Районният съд си противоречи - от една страна приема заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, а от друга отхвърля факта и обстоятелството, че е осъществено нападение срещу въззивника. Наведените доводи в мотивите на Районния съд, че свидетеля Д.А. е нямал заплашително, заканително и агресивно поведение са изцяло неоснователни,тъй като с цялото си поведение той ясно и демонстративно е манифестирал желанието си за разправа с въззивника, заплашвайки го словесно и с оглед наличието на алуминиевия профил в ръцете си и замахвайки в посока главата на подзащитния ми Г. безспорно е афиширал намерението си за нападение и го е осъществил. За преценката на дееца дали има непосредствено и противоправно нападение срещу него или друго лице, не е необходимо да има непосредствен физически контакт, достатъчно е да е създадена опасност за реално и непосредствено увреждане.
Моли да се отмени присъдата на ВРСи да се приложи чл.12 или чл.12 ал.4 от НК с всички произтичащи от това последици.
В последната си дума жалбоподателят: Желае да бъда оправдан по присъдата, издадена от Варненски районен съд.Сочи ,че на посочената дата е бил аз бях заплашван, псуван, обиждан и нападнат от въпросните мои бивши работници. Двама ме нападнаха, т.к. единият беше на моя страна и предотврати ескалация на случая- А.. Обстоятелствата, при които се случи всичко не ми даваха никаква възможност за преценка и избор на действия, които да не доведат до това. Мястото, където стана всичко беше с размери не повече от 3 на 3 метра, нямах възможност да избягам, да се дръпна. Срещу мен бе насочен метален профил, който е заострен, т.к. е от дограма и аз го възприех за нещо, с което могат да ми се нанесат сериозни телесни повреди. Това, наред със заплахите не ми даваше възможност да успокоя ситуацията, както успях да сторя това с Е., помолвайки А. да излезе и да го успокои. Всъщност не ми остана друго, освен да се защитя. Съжалявам за Д., не съм целял да бъде наранен. В крайна сметка действията ми бяха продиктувани от желанието ми да се защитя. В една такава ситуация не знам кой хладнокръвно би могъл да гледа срещу него да се размахват железа и да слуша закани за убийство.
Въззивният съд като провери присъдата изцяло и в рамките на служебната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК установи следното :
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установена описана мотивите му определена фактическа обстановка ,без обаче да съпостави всички факти и свид. показания.
Възприетите от съда факти не държат сметка на действителните отношения между страните ,както и достоверността и пълнотата на свидетелските показания ,които са възприети от решаващия съд.В основната си част относно извършеното, съдът е кредитирал изцяло показанията на лица,неприсъствали на събитието ,предмет на делото или на такива ,които в голямата си степен са провокирали конфликта между подс. Г. и постр.Д.А..
Това налага настоящата инстанция да направи собствен анализ на събраните доказателства, а именно :
През лятото на 2017 г. свид. Д.Г.А./пострадал гр. ищец и частен обвинител/, свид. Е. С. И. и свид. А. Я. Я. в продължение на няколко дни били наети от подс. да извършват замазка на конкретен обект – терасата на ресторант „Хоризонт“ в гр. Варна, за което трябвало да получат определена сума парична сума.Трудът им бил в полза на „Актив маркет“ ЕООД, където ръководни функции – „организатор производство“ изпълнявал подс. Г.И.Г..На 22. 08. 2017 г. поради лоши метереологични условия тримата свидетели били пренасочени на работа на друг обект – жилище, находящо се на ул. „Македония“, гр. Варна,където според показанията на свидетелите И. и П. изпили значително количество водка ,а не работили,като според свид. П. били видимо пияни и след края на работния ден отишли в цех, стопанисван от „Актив маркет“ ЕООД, находящ се в Западна промишлена зона, гр. Варна за да поискат плащане за извършената според тях работа. Там провели разговор с подс. Г.И.Г. относно получаване на договореното възнаграждение относно незавършения обект – терасата на ресторант „Хоризонт“.
Свид. показания на свид.П. и И. сочат ,че още преди отиване във фирмата освен значителното количество алкохол ,което употребили се уговаряли,че “ще пребият Г. и ..ще затворят фирмата му“,ако не им плати .
Още с влизане при подс.Г. тримата свидетели изразили становище, че са завършили работата си, като настоявали да получат остатъка от договореното, доколкото нямало спор, че са получили авансово част от сумата,като поведението им било възприето ката агресивно и заплашващо от подс. Подсъдимият от своя страна заявил, че следвало са довършат започнатата работа, след приключването на която, свидетелите щели да получат изцяло договореното. По време на спора преобладавали негативни емоции, като разговора бил проведен на висок тон,а свид. Е.С. нарекъл подс. „куче“,и няколко пъти се връщал“като заявявал ,че жив няма да излезе оттук“.Поради това и свид А.Я. да излязъл със свид.Е.С. от цеха за да бъде преустановена разпрата.
Те излезли пред цеха, а вътре останали свид. Д.Г.А.,
подс. Г.И.Г. и свид. А. С. А. – „строителен инженер“ в „Актив маркет“ ЕООД.Последвал
разговор между подс. и свид. А.,а впоследствие и спор на висок тон, при който подс. поискал да не ходят заедно на работа с по-
агресивния свид.Е.С. ,на което постр.Д.А. категорично отказал, тъй като със
свид.Е.С. били близки. Възникнало скарване по между
им по този повод „постр.Д. блъснал с ръце гърдите подс.Г. ,който го отблъснал, и също го ударил в гърдите/съгл.показания на
свид. А. единствен очевидец/л.34 от с.з./ ,след което Д. се спъна в един стол и
се удари в гардеробите за събличане.Взе
един алуминиев профил и тръгна към Г. ,при което за да се предпази Г. му удари
един шамар.“
Съдът е приел правилно , но без да отчете посочените и предхождащите горни факти,установени от свидетелите ,намиращи се в цеха , че постр.Д.А. е тръгнал да напуска вътрешността на цеха, когато подсъдимия го хванал за рамото, обърнал го с лице към себе си, след което му нанесъл удар с присвита в юмрук ръка в областта на лявата част на долната челюст, от което свидетеля паднал на прилежащата повърхност, веднага след което подсъдимия му нанесъл няколко удари с крака в областта на главата. Свид. А. С. А. помогнал на свид. Д.Г.А. да стане, давайки му вода, непосредствено след което последния излязъл от цеха, като впоследствие бил отведен в специализирано медицинско заведение.
В посочената насока макар и
неизчерпателни са и показанията на свид.Ив.И. /л.61с.з./ от които се установява
,че същия е възприел част от възникналия конфликт ,видял е желязо в ръцете на Д. и е чул заплахи за саморазправа .
За случая били уведомени органите на реда, като свид. К П. П., свид. Д. И. Д. – служители при ОД – МВР – Варна посетили местопроизшествието, а впоследствие било образувано наказателно производство.
От показанията на тези свидетели не може да се извлече категоричен отговор на възприети от тях факти ,а само лаконично възпроизвеждане на заявени от свид.Е.С. и Д.А..,които са посочили ,“че шефа е набил А., защото си искали парите.“
Съдебно - медицинската експертиза е дала категоричен отговор на поставените въпроси като: от представената по делото медицинска документация, проведения контролен преглед и консулт с офталмолог и показанията на свидетелите се установява, че на 22. 08. 2017 г. Д.Г.А. е получил следните травматични увреждания – травматични отоци и кръвонасядания по клепачите на дясното око, областта на дясната скула, разкъсно – контузна рана по горния клепач на дясното око, кръвоизлив под конюнтивата на дясното око, разкъсно – контузни рани по кожата на горната и долната устни в дясната половина, травматичен оток в областта на лявото рамо на долната челюст, счупване на лявото рамо на долната челюст. Описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени при удари с юмруци и други, реализирани в областта на лицето, т. е. биха могли да бъдат получени по начин, посочен в показанията на Д.Г.А.. Счупването на лявото рамо на долната челюст е обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето за период от около два месеца. При проведените контролни прегледи не са установени травматични увреждания в областта на дясното око, които да обусловят затруднение в зрението на същото. Установеният дефицит в зрителната острота на дясното око не е в причинна връзка с травмата. В своята съвкупност останалите описани травматични увреждания, вкл. контузията на дясната очна ябълка, са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От изслушаната и приета комплексна съдебно – медицинска – психиатрична експертиза : в конкретния случай на 22. 08. 2017 г. подс.Г.И.Г. е изпаднал в стресова ситуация на обида и заплаха и стеничната негативна емоция на гняв е отключила агресивна готовност. Същият не е бил в състояние на физиологичен афект. Изпитвал е основателен страх за живота и здравето си и това е отключило стеничната негативна емоция на гняв с агресивна готовност,при които е нанесъл и ударите.
По делото е безспорно установено ,че и на другия ден свид.Е.С. и постр. Д.А. заедно с други техни роднини са отишли в близост да цеха и са търсили саморазправа с подс. ,като са носили железа и други предмети,като са твърдяли, че им е известен адреса и автомобила на подс. и ще го намерят .
Изложената фактическа обстановка настоящия състав прие за установена като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно : частично обясненията на подс. Г.И.Г., показанията на свид. Д.Г.А., свид. Е. С. И. , свид. А. Я. Я., свид. А. С. А. с посочените уточнения , свид. М. И. И., свид. Р. Й. П., свид. М. С. С., свид. И. Н. И., свид. К П. П., свид. Д. И. Д., свид. В. С. В., свид. Г. Н. И.а, съдебно – медицинска експертиза, комплексна съдебно – медицинска – психиатрична експертиза, вкл. и разясненията на вещите лица, дадени в съдебното заседание, писмени материали, приети и приобщени към доказателствения материал.
Първоинстнационният съд не се е отнесъл внимателно към кредитираните от него показания на свидетелите чрез тяхното съпоставяне относно детайлите на възникване на произшествието и причините за това. Съдът правилно не е кредитирал обясненията на подс. Г.И.Г. относно в частта им , че не е нанесъл на свид. Д.Г.А. удар с ръка, присвита в юмрук, в областта на лявото рамо на долната челюст, от което последния паднал на прилежата повърхност, веднага след което първия му нанесъл множество удари с крака в областта на главата.
В обясненията си подсъдимият е категоричен, че не е нанесъл на свид. Д.Г.А. описаното, като същевременно не отрича, че е имал физически контакт с него, изразяващ се в удар с ръка – шамар - в областта на лицето при което би могла и металната верижка от часовника му да е наранила лицето и с ръце – бутане – в областта на гърдите и гърба.
Тази теза според първоинстанционния съд се оборва от показанията на свид. Д.Г.А.,които обаче са много пестеливи според въззивния съд относно станалото преди това ,което е довело до удара , причинил средната телесна повреда.Също толкова пестеливи относно всички факти са,отнасящи се до делото и до поведението им и показанията на свид.Е.С. и А.Я. ,тъй като същите категорично отричат употребата на алкохол преди деянието, за което има безспорни доказателства и действията си на саморазправа с работодателя.
Първоинстанционнният съд при анализа на доказателствата неправилно е включил тях очната ставка от ДП ,като и от нея е извлякъл по обстоятелствени изводи относно извършеното според показанията на постр.свид.Д.А. .
Такова включване в доказателствената тежест е неправилно ,тъй като в конкретния случай подс. е бил разпитан в друго процесуално качество – на свидетел ,а не на обвиняем,тъй като още не е бил привлечен като такъв.Посочения протокол за очна ставка не би могъл да се цени избирателно,а в неговата цялост още повече, че в конкретния случай и двамата субекти са били в едно и също процесуално качество на свидетели,като всеки от тях би могъл да ползва определени законни привилегии за да затаява истина,за което имат и правен интерес.Поради това и той следва да бъде изключен от доказателствата по делото.
Също толкова пестеливи и откъм факти са и показанията на останалите двама свидетели Е.С. и А.Я..
Действително съдебно – медицинска експертиза дава ясен отговор на начина по който е получено увреждането на пострадалия , комплексна съдебно – медицинска – психиатрична експертиза, вкл. и разясненията на вещите лица, дадени в съдебното заседание, нанесъл множество удари с крака в областта на главата, вследствие на което пострадалия получил травматичното увреждане, посочено в обвинението.
Неправилно съдът е приел заявеното от подс. заявеното само за защитна версия, целяща да прикрие извършеното от това лице и настъпилата от това последица.
Това е така, защото множество други гласни доказателства включително посочени по – горе свид. показания сочат на конфликт,предизвикан от пострадалия и свид.Е.С. ,с тежка обида ,заплаха за бъдещо насилие и друго противозаконно действие –каквото са обидите замахване с алуминиев профил,заканите и противозаконно искане за заплащане на несвършена работа ,както и заканите за саморазправа ,които могат и са предизвикали страх за живота и здравето на подс.и от което биха настъпили тежки последици за подс. или негови близки.
Следователно ответните
действия на подс. са следвали тези противоправни действия на пострадалия и са
произтичали от тях.
Поради това и настоящата инстанция
счете,че извършеното осъществява от
обективна и субективна страна съставът на по- леко наказауемо престъпление
–такова по чл.132 ал.1 т.2 от НК и призна за виновен подс. Г. по него,като
приложи и правомощието си по чл.337 ал.1
т.2 от НПК.
Останалите събрани писмени доказателства и доказателствени средства съдът кредитира изцяло като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните гласни доказателства и са относими към предмета на доказване по делото.
По отношение на възражението за приложението на чл.12 от НК .
Следва изрично да бъде отбелязано, че в конкретния случай не може да се приеме, че е налице неизбежна отбрана, доколкото от доказателствата по делото с необходимата категоричност не се установяват признаците за допустимост, както и изискванията за начин на извършване. От установеното по делото с гласните доказателства от страна на пострадалия и свид.Е.С. и А. Я. е имало активно агресивно поведение, при което първоначално са били налице обиди и заплахи ,които подс. се е опитал да преустанови,чрез извеждане на агресивния Е.С. извън работното място със свид.А.Я..Същия извод следва и за другите два елемента – не е била налице непосредственост и противоправност, доколкото съответно липсва започнато увреждане, но са налице неправомерни действия.
В този случай настоящия състав приема , че действията на пострадалия са били насочени и целящи увреждане личността на подсъдимия, като няма данни да са налице и съответни травматични увреждания на последния.
Въззивният състав счете ,че следва да се признае правото на подсъдимия за защита на личността и физическата му цялост от деяние на пострадалия и тази защита да е изразена с идентично действие, което да съответства, както на описания характер на нападението, така и на опасността, възникнала от него.
В конкретния случай вземането на желязо / или алуминиев профил,/както сочат свидетелите и насочването му към подс. дава възможност на съда да признае на същия възможността да съхрани физическата си цялост и телесна неприкосновеност ,още повече че същия е бил и в напрегнато психично състояние и под страх за накърняване на живота или здравето му –обиден с думи,заплахи и психическо насилие и предхождащи противозаконни действия на искане на недължимо плащане .
По изложените съображения съдът прие, че не е налице обстоятелство, изключващо обществената опасност на деянието, а именно неизбежна отбрана, което да е основание за признаване на подсъдимия за невиновен.
По отношение на наказанието :Като смекчаващи вината обстоятелства съдът е отчел установени трудови навици, изразеното съжаление относно претърпените болки и страдания от страна на пострадалия, наличие на добри характеристични данни, ползване с добро име в обществото, чисто съдебно минало, доказващо формирано трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната, като извършеното се явява изолиран акт в неговото поведение,като не е отчетено съпричиняване от страна на пострадалия.
Първоинстанционният съд е отчел изключителна арогантност,незачитане телесната неприкосновеност, слаби морално – волеви задръжки, неспазване на установения в страната правов ред,които обстоятелства настоящата инстанция не споделя.
Настоящата инстанция счита, че посочените изводи водят до извода за изключително ниска степен на обществена опасност на дееца и на деянието.
Тези обстоятелства мотивираха съда да му наложи наказание при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като определи същото на глоба в размер на 1000 лева,чрез освобождаване на подс. от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК .Това наложено наказание дава възможност на подсъдимия да се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, както и да се въздейства предупредително върху него и върху пострадалия и неговите близки .
Съдът прецени, че наказание в този размер би се оказало достатъчно за постигането на целите по чл. 36, ал. 1 от НК, с оглед особеностите на конкретните деяние и деец и ситуация ,в която е бил поставен .
От посочения правен извод следва и намаляване на така наложеното наказание от задължителните пробационни мерки на такова по реда на чл.78а от НК, като на основание чл.337 ал.1 т.4 от НПК освобождава подс . от наказателна отговорност и му налага наказание в размер на 1000 лева глоба ,тъй като са налице всички позитивни условия ,изискуеми от закона за това.
От посочените изменения на първоинстанционната присъда следва и значително намаляване на размера на гражданския иск, уважен от първата инстанция за претърпените болки и страдания на пострадалия,като гражданския иск следва да бъде намален адекватно , като съдът определя по справедливост сумата от 2000 лева за болките и страданията ,като отчита съпричинителните действия на пострадалия.
Поради намаляване на размера на гражданския иск,настоящия състав намалява и размера на 4%ната държавна такса адекватно на гражданския иск, като я определя на 80 лева,като присъжда и направените по делото разноски в настоящата инстанция от гражданския ищец.
Водим от изложеното и на основание чл.337 ал.1 т.2 пр.3 и т.4 и ал.3 от НПК настоящият състав на ВОС :
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъдата ,постановена от Районен съд Варна по НОХД № 2326/2018година както следва :
- прилага закон за на по- леко
наказуемо престъпление –такова по чл.132
ал.1 т.2 от НК и призна за виновен
подс. Г. по него,като приложи и правомощието си по чл.337 ал.1 т.2 от НПК.
-изменя присъдата относно наложеното наказание и на основание чл.78 а от НК освобождава подс. Г. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - глоба в размер на 1000 лева.
-изменя присъдата относно размера на уважения граждански иск за неимуществени вреди и намалява същия като го уважава на 2000 лева.
-изменя присъдата относно присъдения размер в полза на Държавата на 80 лева ,представляващи 4% д.т. върху уважения размер на гражданския иск.
Присъжда подс. Г. да заплати направените по делото разноски в настоящата инстанция на гражданския ищец в размер на 800 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата част
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.