Р Е Ш Е Н И Е
№ 2723
гр.Варна, 17.06.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ –
ти състав, в публично заседание проведено на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 18294
по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск намира своето правно основание в
разпоредбите на 405, ал.1 от КЗ.
Ищецът Б.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, Съдебен адреса***,
чрез ада. Й.А., претендира от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ ЕИК *, със седалище ***, представлявано
от А. П. Л. и Р. К. Д. да заплати на
ищеца, сумата в размер на 10 лв., представляваща частичен иск от остатъка в общ размер на
458.64 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна броня, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по договор № 0020090201600199 от 24.02.2016г., за „Каско" на лек автомобил Ауди А7, с per.
№ В * НА, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 03.12.2018год. до окончателното
изплащане на сумата.Претендира да му бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения
иск, навеждайки следните фактически твърдения:
На 24.02.2016г. сключва
Застраховка „Каско", клауза „Пълно"
с ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане" на личният си л.а. марка Ауди А7, с peг. № В * НА. Съгласно застрахователната полица №
0020090201600199 от 24.02.2016г., срока на действие на договора е от
28.02.2016г. до 27.02.2017г.. Автомобилът е застрахован за сумата от 55 350
лева, като застрахователната премия, която трябва да заплати съгласно
застрахователната полица № 0020090201600199 от 24.02.2016г., възлиза на 2
303.45 лева, която сума заплаща на 24.02.2016г. при сключване на застраховката.
На 15.02.2017г. предоставя автомобила на Р. П. Същият
управлява автомобила по пътя гр.Варна - к.к.3латни
пясъци. Изведнъж, както се движел по пътя от движещият се пред него товарен
автомобил изхвърчали камъчета, които увредили лаковото покритие на предната
броня.
На 20.02.2017г. уведомява ответника за настъпило
застрахователно събитие, като същият извършва оглед на автомобила, изготвя
снимков материал и изготвя Опис по щета № 0020-090-0302/2017г., като в него
описва увредените части: броня предна.
На 06.04.2017г. получава уведомление с изх. № А315-18928/05.04.2017г.,
с което застрахователя му отказва изплащане на обезщетение.
В тази връзка извършва проучване в няколко сервиза,
занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще му
струва ремонта на автомобила. От така направеното проучване установява, че
сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 468.64 лв.
На 19.06.2018г. завежда съдебен иск срещу застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение, необходимо за възстановяване на
автомобила. По образуваното гр.д. № 9567/2018г. по описа на ВРС, с Решение № 4247/25.10.2018г., ответното
дружество е осъдено да му заплати сумата в размер на 10.00 лева, заявена като
частична претенция от цялата в размер на 468.64 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на предна броня на л.а. Ауди А7, с peг. № В
* НА по договор за застраховка „Каско", сключен
със застрахователна полица с № 0020090201600199 от 24.02.2016г., ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба - 19.06.2018г., до
окончателното й изплащане.
Във връзка с гореизложеното за ищеца възниква правен
интерес от завеждане на настоящия иск.
Желае задължението да бъде изплатено в брой.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира
отговор на исковата молба.
Предявеният иск счита, че е недопустим. Съгласно правната
теория и константната съдебна практика са недопустими последващи
частични искове, относно същото право, за което съществува влязло в сила
съдебно решение по предходен частичен иск, доколкото същите са явна злоупотреба
с право. В настоящия случай това е Решение № 4247/25.10.2018г., постановено по
гр. д. № 9567/2018г. по описа на Районен съд - гр. Варна, XII състав. Не е
налице правен интерес за ищеца от предявяването на следващ частичен иск.
Допустим е единствено иск за остатъка на вземането. С предявяване на частичен
иск ищецът запазва правото си да предяви отделен иск за останалата част от
вземането като разлика.
Съобразно правната теория, правният интерес на ищеца при
предявяване на частичен иск се изгражда от два елемента. Първият е свързан с
наличието на несигурност относно размера на вземането, вторият е свързан с
наличието на опасност от понасянето на по-високи съдебни разноски в сравнение с
тези при предявяване на иск за целия размер на вземането.
Несигурността на ищеца относно съществуването или размера
на неговото вземане като основание за предявяването на частичен иск съответства
на изискването за добросъвестно процесуално поведение, обективирано
в чл. 3 от ГПК само докато вземането не е претърпяло съдебна проверка.
Недопустимо е предявяването на един или повече частични искове, след като вече
има постановено решение по предходен частичен иск за същото вземане. Доколкото
ищецът е имал възможност да провери основателността на искането си, повторното
предявяване на частичен иск навежда на извода за злоупотреба с процесуално
право, зад което стои желанието за размножаване на процесите и осуетяването на
окончателното разрешаване на правния спор. Следователно, мултиплицираното
предявяване на частични искове следва да се приеме за недопустимо, освен ако не
се основава на доказана липса на средства за понасяне на съдебните разноски,
какъвто настоящият случай не е.
Със завеждането на настоящото производство с частичен иск
се осъществява злоупотреба с право. Завеждането на няколко последователни
граждански дела по повод на едно и също застрахователно събитие и парично
вземане, от един и същ ищец, с едно и също правно основание, с цел присъждане
няколкократно на съдебни разноски, представлява именно злоупотреба с право.
Съгласно чл. 3 от ГПК участващите в съдебните производства лица и техните
представители, под страх от отговорност за вреди, са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В
настоящия случай вредите, понесени от ответното дружество съставляват, както
заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуален представител по делото,
така и адвокатския хонорар, заплатен от ищеца, както и всички съдебно -
деловодни разноски, включително депозити за изготвяне на съдебни автотехнически експертизи с едни и същи задачи. В случай на
констатирана недобросъвестност, тези разноски следва да се поемат от ищцовата страна. Злоупотреба с право не се допуска от правният
ред. Основно правно задължение на всички субекти според КРБ е да не
злоупотребяват с права, както и се забранява тяхното упражняване, ако то
накърнява права или законни интереси на други лица, което е и изрично
инкорпорирано в редица нормативни актове.
Превратното упражняване на субективни права е укоримо, с оглед обществения интерес и правните последици
са отказ от защитата им.
Носителят на едно субективно право е свободен да прецени
дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на
материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва
възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна, когато правото се упражнява недобросъвестно
- за да бъдат увредени права и законни интереси на други, съгласно чл. 57, ал.
2 от КРБ, но също и в противоречие с интересите на обществото, съгласно чл. 8,
ал. 2 от ЗЗД. В подкрепа на гореизложеното са и разрешенията, дадени в Решение
№ 934/08.06.2016г., постановено по гр.д. № 890/2016 г. по описа на Районен съд
- гр. Бургас; Решение № 59/24.07.201Зг., постановено по гр.д. № 392/2012г.,
ВКС, IV г.о.; Решение № 758/11.02.2011г., постановено по гр.д. № 1243/2009г.,
ВКС, IVг.о.
В случай, че съдът приеме предявения иск за
процесуално допустим, то същият е неоснователен. Оспорва изцяло иска, както по основание, така и по размер.
Не е налице правно основание за възникването на твърдяното материално право -
предмет на осъдителния иск, депозиран от ищеца, а именно наличието на валидно
възникнало вземане на ищеца към ответното дружество в посочения в исковата
молба общ размер от 458,64 лв.
Въпреки че ищецът не представя заверен препис от
горепосоченото Решение № 4247/25.10.2018г., постановено по гр. д. № 9567/2018г.
по описа на Районен съд - гр. Варна, XII състав, то на ответника е известно
влизането в сила на акта, доколкото е страна в посоченото производство.
Съгласно константната касационна практика като Решение № 275/06.01.2016г.,
постановено по гр.д. № 2042/2015г., ВКС, IIIг.о., по
предявен частичен иск, със сила на пресъдено нещо се
ползва решението само по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска, като предмет на
делото. В предмета на частичния иск не се включва тази част от твърдяното
вземане, която надвишава размера, за който се отнася петитумът
на иска. Диспозитивът на решението представлява
източникът на силата на пресъдено нещо. В настоящото
производство ищецът не може да се позове на силата на пресъдено
нещо по предходното дело за останалата част от вземането. По въпросите дали
вземането съществува и какъв е общият му размер, същите следва да се установят
от ищеца в новия състезателен процес при условията на пълно и главно доказване.
Становище по обстоятелствата, на които се основава искът:
Не оспорва, че към 15.02.2017г. между ищцата и ответното
дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна
полица № 0020090201600199 от 24.02.2016г. за застраховка „Каско"
на лек автомобил марка „Ауди А7" с peг. № В *
НА, със срок на застраховката от 28.02.2016г. до 27.02.2017г.
Между страните по настоящия спор е бил сключен валиден
договор за застраховка „Каско на МПС" при Общи
условия, като за конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от
Общите условия, в която се сочи, че застрахователят не изплаща застрахователно
обезщетение, в случай, че при извършената проверка се установят различия между
фактическата обстановка и декларираните обстоятелства, установени посредством
техническа експертиза и снимков материал. Оспорва наличието на пряка причинно -
следствена връзка между констатираните по процесния
автомобил повреди и описаното в исковата молба събитие. Предвид наличието на
горепосочената хипотеза, застрахователят обосновано и законосъобразно е
постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Не е възникнал правопораждащ факт, който да доведе до ангажиране на
отговорността на застрахователя за заплащане на исковата сума, поради наличието
на изключен от застрахователното покритие риск.
Възражения срещу иска и обстоятелства, на които те се
основават:
Обвързваща сила на
Общите условия по застраховка „Каско на МПС" и
наличие на изключен застрахователен риск.
Съгласно легалното определение, дадено в чл. 343, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен
риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да
заплати застрахователно обезщетение или сума. При детайлното очертаване на
правата и задълженията на страните при сключването на застрахователния договор
се цели да се създаде предвидимост в отношенията
между страните в случай, че застрахователното събитие настъпи, както и
процедурата, посредством която ще се ликвидират неблагоприятните последици от
него. В облигационните правоотношения съществуват основни начала и принципи за
недопускане на неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата.
В тази връзка са предвидени механизми, които максимално да ограничат
нарушаването на тези принципи чрез установяване на съответствие между
декларираните от застрахования обстоятелства и действителната фактическа
обстановка.
Застрахователният риск е съществен елемент от
застрахователното правоотношение и представлява обективно съществуваща
възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено благо. С
оглед свободата на договаряне, постановена в чл. 9 от ЗЗД, страните могат да
постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои
застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за
които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение
за обезвреда на причинените на застрахования вреди
при настъпването им.
След като Общите условия на застрахователя обвързват с
клаузите си застрахования, то законът поставя конкретни изисквания към
съдържанието им, които са спазени от застрахователя при изготвянето им. При
несъгласие на застрахования с Общите условия на съответния застраховател в
частта относно клаузите за изключени рискове, застрахованият няма задължение да
сключи застрахователен договор при условия, които не приема. Неприемането на
отделни клаузи от Общите условия, трябва да бъде изрично заявено от кандидата
за застраховане. В процесната застрахователна полица
е посочено, че застрахованият е получил Общите условия, явяващи се неразделна
част от полицата. В случая се касае за доброволна, а не за задължителна
застраховка, поради което и обема на риска, който носи застрахователят, както и
начина за калкулиране на застрахователно обезщетение, се определят в договора
между страните, доколкото липсва нормативно определено съдържание на покритите
рискове по имуществена застраховка „Каско",
както и липсва нормативно определена методика за изчисляване на застрахователно
обезщетение.
С подписването на застрахователна полица № 0020090201600199
от 24.02.2016г. застрахованото лице е потвърдило, че е получило валидните към
датата на неговото сключване Общи условия по застраховка „Каско"
на МПС, запознат е с тях, съгласен е със съдържанието им и ги приема като
неразделна част от застрахователния договор. В чл. 18, ал. 4 от Общите условия
се предвижда, че застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение, в
случай, че при извършената проверка се установят различия между фактическата
обстановка и декларираните обстоятелства по отношение на декларираното ПТП,
установени посредством техническа експертиза и снимков материал.
Застрахователят не е поел задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение в този случай. Настъпването на подобно събитие не поражда
задължение за застрахователното дружество да репарира декларираните от
собственика вреди, след като в Общите условия посоченото обстоятелство изключва
застрахователното покритие. В този смисъл е и Решение № 96/15.04.2016г.,
постановено по в.т.д. № 51/201 бг. по описа на
Апелативен съд - гр. Варна.
Различия между фактическата обстановка и декларираните
обстоятелства.
На 20.02.2017г. ищцата е подала уведомление за регистриране
на щета до ответното дружество, в което сочи, че на 15.02.2017г. по време на
движение на застрахования автомобил по пътя Варна - Златни пясъци от предходно
движещия се товарен автомобил са изхвръкнали камъчета, които са нанесли
увреждания на предната броня на нейния автомобил. На същия ден застрахователят
е извършил опис и техническа експертиза по щета № 0020-090-0302/2017, изготвен
е и снимков материал. Констатирана е повреда по боята на предната броня на
автомобила, която обаче не кореспондира с описаната от ищцата фактическа
обстановка.
По повод на заведената претенция по щета, в хода на
проверката е установено, че уврежданията, констатирани с Опис техническа
експертиза не кореспондират с механизма на декларираното събитие и описаната от
ищцата фактическа обстановка. Наличието на подадено уведомление до
застрахователя не доказва настъпването на увреждането по посочения начин. За
установяване на ПТП не е съставен официален удостоверителен документ от
органите на МВР, сектор "Пътна полиция", а именно протокол за ПТП. В
тази връзка неясни са регистрационният номер и самоличността на водача на
товарния автомобил, който се твърди да е причинил повредата. Не е настъпило
събитие, което да представлява покрит риск по застрахователния договор, сключен
между страните по спора.
Оспорва механизма на
настъпване на увреждането. Счита, че описаният в исковата молба механизъм не
съответства на действително реализиралия се. Ищецът не е представил никакви
доказателства, които да установяват начина, времето и условията на настъпване
на събитието и какви са причините за настъпването му и дори дали става дума за
едно събитие или за няколко случая. Оспорва наличието на пряка причинно -
следствена връзка между декларираното събитие и констатираните повреди.
В случай, че съдът счете искът за доказан по основание, то
същият е недоказан по размер като моли, при постановяване на акта си,
решаващият състав да съобрази действителната стойност на разходите, необходими
за отстраняване на щетите по автомобила. Размерът на застрахователното
обезщетение следва да репарира действителните вреди към датата на процесното ПТП. В противен случай ще се допусне неоснователно
обогатяване на ищеца за сметка на застрахователя. Искът е предявен в завишен
общ размер и не кореспондира с действително претърпените вреди. Ищецът не сочи
доказателства, от които да е видно по какъв начин е калкулирана исковата
претенция. Посочената цена за ремонт на увредената част е завишена като не е
съобразена с действителната цена на необходимите материали и труд.
В застрахователния договор ищецът се е съгласил, че начинът
за обезщетяване ще бъде по експертна оценка или в доверен сервиз. С оглед изразеното
от застрахования желание и съгласие за определяне на оценка на щетите по
експертна оценка, прилагането на Методиката за определяне на застрахователни
обезщетения на застрахователя, е задължително. Само ако застрахованият по
застраховка "Каско" представи доказателства
за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования
автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне,
застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в
размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят
уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност,
какъвто настоящия случай не е. В този смисъл са Решение от 12.12.2014г., постановено по в.т.д. № 1526/2014г. по описа на
Окръжен съд - гр. Варна и Решение № 109/14.11.2011г., постановено по т. д. №
870/2010 г., ВКС, Im.o.
Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия по
застраховка „Каско", надлежно приети от ищеца
при сключване на застрахователния договор, при частични щети застрахователят
определя размера на застрахователното обезщетение, въз основа на опис на
увредените детайли, изготвен при огледа и го предоставя по експертна оценка,
съгласно действащата Методика за определяне на застрахователни обезщетения на
застрахователя или МПС се ремонтира в посочен от застрахователя сервиз, с
когото има сключен договор -доверен сервиз. Следователно, при частични щети
застрахователят определя размера на обезщетението по един от избраните от
застрахования начини: по експертна оценка и съгласно методиката; в доверен
сервиз или по представени оригинални разходни документи. Предвид горното, след
настъпване на застрахователното събитие, ищецът не може да се отклонява от
постигната между страните договорка относно метода на оценка и обезщетяване и
неоснователно да претендира оценката на щетите да бъде определена по различен
от изброените в договора начини.
Оспорва изцяло акцесорния иск за
присъждане на законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен по аргумент от неоснователност на
главния иск. Отделно от това, ищецът сочи неточен начин, по който желае да му
бъде изплатено претендираното застрахователно
обезщетение - „в брой", който противоречи на разпоредбата на чл. 127, ал. 4
от ГПК. Същевременно, в чл. 380, ал. 2 от КЗ се сочи, че застрахователят
извършва плащането на застрахователно обезщетение по предоставена от
застрахования банкова сметка, ***лен от застрахователя или по съдебен ред. В
специалната разпоредба на чл. 380, ал. 3 от КЗ изрично е посочено, че
непредставянето на данни за банкова сметка *** по отношение на плащането на
застрахователното обезщетение като застрахователят не дължи законна лихва за
забава.
Предвид гореизложеното, моли съда, след преценка на фактите и
обстоятелствата по делото, да постанови Определение по гр. д. № 18294/2018г. по
описа на Районен съд - гр. Варна, XVI състав, с което да прекратите производството
по делото като недопустимо и върне исковата молба на основание чл. 130 от ГПК.
В условията на евентуалност, в случай, че намери иска за
процесуално допустим, моли съда да постанови Решение по гр. д. № 18294/2018г.
по описа на Районен съд - гр. Варна, XVI състав, с което да отхвърли изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан.
Моли да му бъдат присъдени сторените в производството
съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание
страните поддържат исковата молба и отговора на исковата молба. В хода по
същество на делото ищецът, чрез проц.представител
моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.Ответникът
,чрез проц.представител за отхвърляне на искане и
присъждане на разноски .
Съдът намира възражението на ответника за
недопустимост на производството по делото за неоснователно. В тази връзка настоящият съдебен състав се съобрази с
установената задължителна съдебна практика, съгласно която при уважаване на
предявен частичен иск, със сила на присъдено нещо се ползва само предявената
част от спорното право като източник на СПН представлява само диспозитивът на решението /вж. т.18/ТР 1/2000г. на ОСГК/.
Затова когато ищецът предяви иск за горницата от сумата, предмет на новия иск,
той не може да се позовава на влязлото в сила решение по частичния иск, тъй
като в предмета на частичния иск не се включва тази част от твърдяното вземане,
която надвишава размера, за който се отнася петитумът
на иска. Ето защо, ВКС в свои решения, постановени по реда на чл.290 ГПК
приема, че решението по частичния иск не може да произведе действието на
законна сила в последвалия процес за останалата част от вземането, което налага
съдът да се произнесе по основателността на иска, предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между
страните , а и от приетата по делото застрахователна полица №0020090201600199
се установява, че на 24.02.2016г. ищцата
сключва „Застраховка „Каско", клауза „Пълно" с ответника ЗАД „ОЗК -
Застраховане" на личният си л.а. марка Ауди А7, с peг.
№ В * НА.
Съгласно
застрахователната полица № 0020090201600199 от 24.02.2016г., срока на действие
на договора е от 28.02.2016г. до 27.02.2017г.. Автомобилът е застрахован за
сумата от 55 350 лева, като застрахователната премия, която трябва да заплати
съгласно застрахователната полица № 0020090201600199 от 24.02.2016г., възлиза
на 2 303.45 лева, която сума заплаща на 24.02.2016г. при сключване на
застраховката.
Към
доказателствата по делото са приобщени следните писмени документи: ; опис
техническа експертиза по щета №0020-090-0302/2017г.; уведомление с
изх.№Аз-15-18928 от 05.04.2017г.; решение №4247 от 25.10.2018г. , ОУ по застраховка
„Каско“ на МПС; уведомление за щета на МПС;
адвокатско пълномощно.
От заключението на назначената и
приета без възражения от съда и страните
САТЕ се установява следното:
На
15.02.2017год. процесният автомобил се е движел по
пътя град Варна-к.к.Златни пясъци.Пред процесния
автомобил се е движел товарен автомобил от който са изхвърчали малки камъчета и
са увредили лаковото покритие на предната броня на процесния
автомобил.
Щетата по
автомобила и нейната стойност ,като при определяне средната пазарна цена на
труда и използвана цената предлагана в сервизи, притежаващи сертификат , както
и сервизи, които не притежават такъв е описана в раздела II Констативно –съобразителна част, като общата
стойност на щетата е 332.26лв.
Съгласно
експертизата е възможно да е налице причинно-следствена връзка между щетата по процесния автомобил и настъпилото застрахователно събитие.
Стойността на
ремонта на увредения детайл по експертна оценка, съгласно Методика и Указания
за извършване на ликвидационна дейност по застраховка Каско
на ОЗК е в размер на 178лв.
Стойността на
ремонта на увредения детайл по средни пазарни цени на труд в автосервизи, които
не притежават сертификат е 206.90лв.
Стойността на
ремонта на увредения детайл по цени на доверен на застрахователя сервиз е
188.20лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че е сключен застрахователен договор със
застрахователна полица №0020090201600199
на
24.02.2016г. между ищцата и ответното дружество, по силата на който е
договорена „Застраховка „Каско", клауза „Пълно" на собствения на ищцата автомобил л.а. марка
Ауди А7, с peг. № В * НА.
В настоящия случай, за да откаже изплащане на
обезщетение, застрахователят се е позовал на разпоредбата на чл. 18, ал.4 от ОУ
предвиждаща, че застрахователно обезщетение не се изплаща, ако при извършаната
проверка се установят различия между фактическата обстановка и декларираните
обстоятелства, установени посредством техническа експертиза и снимков материал.
За да може да откаже изплащане на застрахователното обезщетение, то следва да
са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона
или уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с чл. 9 ЗЗД
свобода на договаряне. В чл. 408, ал.1 КЗ е закрепено правилото, че основанията
за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение се определят със закон и
те са регламентирани изрично: 1. при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2.
при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение
на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие
и 4. в други случаи, предвидени със закон. Според възприетото от задължителната
съдебна практика разрешение, в хипотезата на чл.211, т.2 КЗ /отм./, чието
съдържание е идентично с това на чл. 408, ал.1, т.3 КЗ, правно релевантно за
отказа да се плати обезщетение е само това задължение на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя. И за да може да се приложи тази
норма, нужно е да бъде установено, че е налице пряка причинно- следствена
връзка между неизпълнението на конкретното задължение, визирано в общите условия
към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото. Събраните по делото доказателства налагат
извод, че в случая застрахователят не е имал основание да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение. Това е така, защото изобщо не бе доказано
застрахованият да не е изпълнил договорно задължение. Декларираният механизмът
на увреждането е този, който е бил възприет от водача, от който по принцип няма
как да се очакват експертни знания. Но,
дори и да се приеме, че това е така, липсва доказана причинна връзка
между настъпването на събитието и това неизпълнение от страна на застрахования,
което при това да е значително с оглед интереса на застрахователя. Доказване на
причинната връзка следва да е проведено не само, когато неизпълненото
задължение произтича от закона, но и когато това е предвидено в договора, тъй
като тя не може да бъде презумирана по договорен път.
Затова и аргументацията на отказ по см. на чл.408 КЗ не може да почива на
простото констатиране неизпълнение от страна на застрахования на соченото
договорно задължение. Нужно е да е установена причинна връзка между него и
конкретното застрахователно събитие, както и че това нарушение е довело до
увеличаване риска от настъпване на имущественото увреждане, което в хода на
производството по делото не се установи. Извън това, при деклариране на щетата,
собственикът на вещта е посочил общо увреждане на предна броня, а детайлите на
това увреждане вече са отразени при извършения от компетентното за това лице на
застрахователя.
Безспорно, протокол за ПТП от компетентните за
това органи не е изготвен. Но това също не би могло да послужи като основание
за отказ от плащане на застрахователно обезщетение. Действително, в чл. 18, ал.
1,т.6 и ал.2, т.6.1 ОУ е предвидено задължение на застрахования по уведомяване
на компетентните органи, в зависимост от характера на събитието и изискване
издаване на необходимите документи удостоверяващи събитието, като при щети от
ПТП на застрахователя следва да се представи протокол за ПТП, констативен
протокол за ПТП или двустранен констативен протокол за ПТП, отговарящ на
изискванията на действащото законодателство. Няма спор в случая, че при
настъпването на ПТП пострадали лица няма, няма и
причинени материални щети на друго МПС, доколкото друг участник в него дефакто няма /в см. сблъсък между МПС/. Вменено по закон
задължение на водача при настъпване на ПТП в чл. 123, ал.1 ЗДвП е единствено да
спре, така че да не пречи на движението и да се убеди относно последиците от
ПТП. В чл. 125 от същия закон са изчерпателно посочени хипотезите, при които
органите на МВР задължително посещават настъпило пътно- транспортно
произшествие. Доколкото в случая от събраните доказателства, а и с оглед
характера на увреждането се касае за настъпили единствено имуществени вреди,
без участие на друг водач и при положение, че автомобилът не е бил в
невъзможност да се придвижи на собствен ход, то посещението на произшествието
от органите на полицията и изготвяне на протокол от тях не е задължително.
Липсата на протокол за ПТП в тази ситуация не може да освободи от отговорност
застрахователят. Неизпълнението на така поетото договорно задължение не попада
в хипотезите на чл. 408, ал.1, т.3 КЗ, тъй като то не е значително с оглед
интереса на застрахователя, а и настъпването на застрахователното събитие не е
следствие от неизпълнението, т.е. между неизпълнението на задължението по
застрахователния договор, което при това е незначително с оглед интереса на
застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие не съществува пряка
причинно-следствена връзка. Затова, настоящият състав приема, че
застрахователят е нямал основание да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение. Предвиждането на подобни клаузи в ОУ, влиза в пряко противоречие
със закона и поради това действието им бива дерогирано.
Искът е доказан в своето основание.
Относно въпроса за размера на вредите. Съобразно разпоредбата на чл.
400, ал. 2 КЗ, за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане
на обезценка. Съдебната практика е категорична, че
при съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение, последното се
определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се проверява дали не се надхвърлят
минималните размери по Методиката към Наредба № 2/2006 г. Тази практика е
приложима и при сега действащия КЗ, предвид липсата на съществени различия в
уредбата на имущественото застраховане с отменения КЗ. Действителната стойност
на вредата е съизмерима със средните пазарни цени. Съгласно заключението на САТЕ,сумата необходима за
възстановяване на констатираните щети е в размер от 332.26лв.Настоящият състав
намира, че дори и застрахования да е заявил изплащане на обезщетение по
експертна оценка, то това не може да доведе до отричане на възможността причинените
щети на застрахованото имущество да бъдат възмездени в размер различен от
действителната им стойност, поради което релевираното
в тази насока възражение се явява неоснователно.
С оглед изложеното, съдът приема,
че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване предпоставки за
ангажиране на отговорността на застрахователя по имуществената застраховка по
чл. 405, ал. 1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен в претендирания размер от 10лв. частичен иск от сума в размер на 458.64
лева, представляващ остатък от дължимо застрахователно обезщетение, определено
по действителната стойност на вредата към момента на настъпването й, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.12.2018год. до
окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода на спора, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер ,
съобразно представен по делото списък. Същите възлизат в размер от 510лв.
и се изразяват в следното 50лв. държавна такса, 100лв. депозит за ВЛ и
360лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ ЕИК *, със седалище ***, представлявано от А. П. Л. и
Р. К. Ди. ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, Съдебен адреса***, чрез ада. Й.А., сумата в размер на 10 лв., представляваща частичен
иск от остатъка в общ размер на 458.64 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня,
причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор №
0020090201600199 от 24.02.2016г., за „Каско" на
лек автомобил Ауди А7, с per. № В * НА, ведно
със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.12.2018год. до окончателното изплащане
на сумата, на осн.
чл.405,ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ ЕИК *, със
седалище ***, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, Съдебен адреса***, чрез ада. Й.А., сумата от 510лв.
, представляваща сторени по делото разноски, които се и се изразяват в следното:
50лв. държавна такса, 100лв. депозит за ВЛ и 360лв. адвокатско възнаграждение с
ДДС, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: