РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 15.02.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав в публично заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 322 по описа за 2023 година на Ловешкия административен съд, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр.с
чл.32, ал.4 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ).
Административното дело е
образувано по жалба на И.П.П., ЕГН ********** с
адрес: ***, срещу Отказ №1996-31-1/04.07.2023 г. на И.И.-
началник отдел „Общинска собственост“ при Община Ловеч за издаване на
разрешение за отсичане и изкореняване на над пет броя дървета в поземлен имот №
*****в землището на село Радювене, община Ловеч, по Заявление с вх. № 1996-
31/29.05.2023 година.
С обжалваният Отказ на основание
чл. 32 ал. 1 и ал. 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество
/ЗОСИ/ е отказано издаване на разрешение за отсичане и изкореняване на над 5
/пет/ броя дървета и на лозя над един декар в поземлен имот с идентификатор *****с
площ 4999 кв.м., местност „Липачева страна“, трайно
предназначение на територията: земеделска, НТП: пасище, категория на земята: 6,
по КККР на с. Радювене, община Ловеч, при съседи: *****, *****, *****и *****,
собственост на И.П.П..
По изложените в жалбата доводи, че
обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен, поради липса на мотиви,
допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона, се иска отмяната му. Претендира
се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на заявените
в нея основания. Претендира присъждане на направените по делото разноски в минимален
размер, като представя списък. Подробни съображения
излага и в писмени бележки.
Ответникът – Началник отдел „Общинска
собственост“ при Община Ловеч, чрез процесуалният си представител адв.Х.-оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана, а обжалваният отказ да бъде потвърден като правилен
и законосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски,
като представя списък. В молба на л.70 от делото излага доводи за просрочие на жалбата, като подадена извън законоустановения в чл.149, ал.3 от АПК 14 дневен
срок. Представена е и писмена защита по
същество на правния спор.
Настоящият съдебен състав, след
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Административното производство е започнало
по повод подадено до Кмета на Община Ловеч Заявление за
издаване на разрешение за отсичане на над 5 /пет/ броя дървета и на лозя над един
декар с вх. № 1996-31/29.05.2023 г. от И.П.П. /лист 12/ в
поземлен имот № *****в землището на село Радювене, община Ловеч. Заявлението е
бланково и към него е приложен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 119, том V, рег. № 4892, дело № 598 от 2016 г. /лист 13-14/; Скица
на Поземлен имот № 15-245370-06.03.2023 г. /лист 15/ и Протокол за трасиране,
означаване и координиране на поземлен имот *****/лист 16/.
На 04.07.2023 г. е постановен обажалваният в настоящото производство отказ с изх. №
1996-31-1/04.07.2023 г., издаден от И.И.– Началник
отдел „Общинска собственост“ при Община Ловеч, който се основава на протокол от
19.04.2023 г. на комисия в изпълнение на Заповед № I-3-408/15.04.2016
г. на Директора на РДГ – Ловеч, във връзка с чл. 84 от Закона за горите (ЗГ),
съгласно който е установено следното:
Поземлен имот с идентификатор *****в
землището на с. Радювене представлява гора по смисъла на закона за горите и е
определен в отдел 45, подотдел „ж1“ – издънково
насаждение със състав: габър 3, акация 3, цер 2, зимен дъб 1, благун 1, клен на възраст 65/30/65/65
години и пълнота 0,8.
От извършената проверка на
комисията е установено следното: имотът представлява гора; средната възраст е
около 47 години, т.е. преди 1991 година имотът е представлявал гора.
Имотът е придобил характеристика
на гора по смисъла на Закона за горите и попада в обсега на разпоредбите на чл.
84 от същия закон.
На основание направените
констатации заключението на комисията е, че следното: имотът следва да се стопанисва
съгласно Закона за горите.
Съгласно чл. 32, ал.1 от ЗОСИ е
забранено отсичането и изкореняването на горски дървета в селскостопански земи.
Във връзка с гореизложеното и на
основание чл. 32, ал.1 и ал. 3 от ЗОСИ е отказано издаване на разрешение за
отсичане и изкореняване на над 5 /пет/ броя дървета и на лозя над един декар в
поземлен имот с идентификатор *****с площ 4999 кв. м., местност „Липачева страна“, трайно предназначение на територията:
земеделска, НТП: пасище, категория на земята: 6, по КККР на с. Радювене, община
Ловеч, при съседи: *****., *****, *****и ***** собственост на И.П.П..
В отказът е посочено, че може да
бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния
кодекс пред кмета на Община Ловеч в 7-дневен срок от неговото съобщение.
Към представената от ответника
административна преписка е приложено заверено копие на Протокола от 19.04.2023
г. /лист 19/ на комисия в състав: Председател: инж. Ц.П.Г. – главен експерт при
РДГ – Ловеч и членове: инж. В.И.В. – главен експерт в Общинска служба
„Земеделие“ Ловеч, която в изпълнение на Заповед № I-3-408
от 15.04.2016 г. на Директора на РДГ – Ловеч е извършвала проверки на имоти в
землищата на с. Радювене, намиращи се на територията на община Ловеч по
подадени декларации по чл. 84, ал.1 от Закона за горите, както и приходна
квитанция /лист 20/ за платена такса за извършване на административната услуга.
Оспореният отказ е получен на
05.07.2023 г. лично от И.П. /лист 23/, който го обжалва в срока по чл. 84, ал.
1 АПК по административен ред пред кмета на Община Ловеч, с жалба вх. №
94-00-3265/11.07.2023 г. /лист 24/, поради което същата е била допустима за
разглеждане. В последващото писмо с изх. №
54-00-3265/10.08.2023 г., кметът на Община Ловеч е приел жалбата за сигнал и
съгласно чл.124, ал.1 и ал.2 от АПК не е разгледал същата, с мотиви, че не
внася нови факти и обстоятелства.
Отговорът е получен на 14.08.2023
г. видно от обратна разписка /лист 30/, като на 17.08.2023 г. срещу него е
подадено Възражение с вх. № 94-00-3265-2/17.08.2023 г. /лист 31/. Относно
подаденото възражение е изготвено Писмо изх. № 94-00-3265-4/05.09.2023 г.
подписано от кмета на Община Ловеч /лист 36/.
В хода на съдебното дирене служебно са
изискани и представени: Заповед № 830/05.06.2018 г. на Кмета на Община Ловеч
/лист 51/ относно компетентността на административния орган издал оспорения
отказ и Заповед № I-3-40815.04.2016 г. на Директора на РДГ – Ловеч /лист 57/ за
назначаване на комисия по чл. 84, ал.3 от ЗГ.
За изясняване на делото от
фактическа страна са събрани гласни доказателства. От показанията на
разпитаният по делото свидетел инж. Ц.П.Г. *** се установяват обстоятелства относно извършената проверка по
съставения протокол на 19.04.2023 г. В показанията си свидетеля сочи, че е
председател на комисия назначена от Директора на РДГ – Ловеч, която проверява
декларации по чл. 84 от Закона за горите относно това дали „земеделските земи“
попадащи в имоти частна собственост, в частност на физически или юридически
лица имат характеристики на „гора“, дали могат се почистят съгалсно
чл. 84 от Закона за горите. Сочи, че процесният имот
е‚ земеделска земя“, която е станала „гора“ преди 01.03.1991 г. и поради тази
причина няма да се почиства като „земеделска земя“ по реда на чл. 84 от Закона
за горите. Съдът кредитира показанията на разпитаният свидетел, за които е поел
наказателна отговорност по чл.290 от НК, като непротиворечиви, логически
последователни и съответстващи на останалите доказателства по делото.
По искане на ответната страна по
делото е назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице със специалност:
горско стопанство, оценка на гори и земи от горския фонд. Съдът кредитира
приетото и неоспорено заключение, като компетентно, обективно и безпристрастно
дадено.
От писмения текст на
заключението и направените в съдебно заседание уточнения се установява, че процесния поземлен имот с идентификатор *****/стар
кадастрален № 178003 по КВС/, собственост на И.П.П.
по Нотариален акт вх. рег. № 8726/27.10.2016 г., акт № 3, том 16, дело 3131 е
земеделска територия и не е с трайно предназначение горска територия съгласно
цифровия модел на КВС и скицата от кадастъра. От проверка на терен е
установено, че е гора, а по документи е земя с възраст на акацията около 30
години към 2014 година и на останалите дървесни видове 65 години също към този
период. Няма данни за завършени процедури по Закона за горите, включително и по
чл. 83 и 84 от ЗГ. Счита, че не е редно поземления имот да се почиства от
растителност като земеделска територия, а би трябвало да се стопанисва по
Закона за горите, като горска територия, като се прилагат съответните нормативни
и подзаконови актове.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е редовна по отношение на
форма и съдържание. Отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК,
депозирана е в срок, пред местно компетентния съд, от лице с активна
процесуална легитимация и интерес от оспорването. Подадена
е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е
процесуално допустима.
Непосочването изрично от административния
орган, издател на акта, на възможността оспорващият да го обжалва по
административен и по съдебен ред, следва винаги да води до удължаване на срока
за обжалване. Именно това е санкцията за неизпълнение, съдържаща се в чл. 59,
ал. 2, т. 7 от АПК.
От изложеното следва, че както липсата на
указания, така и непълните указания по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК - с посочване
само на един от способите за обжалване, /при липса на указание по чл.59, ал.2,
т.7 от АПК в последващото писмо на кмета на Общината/
са предпоставка за удължаване на два месеца на срока за оспорване на
индивидуалния административен акт по смисъла на чл. 140, ал.1 от АПК. В случая обжалваният акт е връчен
на 05.07.2023 г., а жалбата е подадена в рамките на този двумесечен срок / на
04.09.2023 г./.
Горните
съображения мотивират настоящият състав да приеме, че възраженията за просрочие на жалбата са неоснователни.
Разгледана
по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и
становищата на страните, Ловешки административен съд, първи административен
състав намира жалбата за основателна поради
следните съображения:
Според
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК относно валидността му,
спазването на процесуално правните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът,
без да се ограничава с обсъждане на тези, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл.32, ал.2 от Закона за опазване на
селскостопанското имущество (ЗОСИ), разрешение за отсичане и изкореняване до
пет дървета и на лозя до 1 декар се дава от кмета на района или кметството въз
основа на писмена молба и при наличие на уважителни причини. Съобразно ал.3 на
чл.32 от ЗОСИ, разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и
на лозя над 1 декар се дава от началника на управление „Земеделие“ при
общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно
уважителни причини.
В случая, оспореното решение е
издадено от началник отдел „Общинска собственост“ при община Ловеч, който при
липса на отдел „Земеделие“ при общината е компетентен орган, определен със
Заповед № 830/05.06.2018 г. на кмета на община Ловеч, на основание чл. 44,
ал.1, т.8 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
/ЗМСМА/ и чл. 8, ал.1 и чл. 32, ал.2 и ал.3 от ЗОСИ да издава разрешения за
отсичане и изкореняване на повече от пет дървета и на лозя над 1 декар при
наличие на крайно уважителни причини.
Предвид
изложеното, оспореният акт се явява издаден от компетентен орган, съобразно
определените му правомощия.
Редовността на заявлението за издаване на
индивидуален административен акт е въпрос за допустимост на административното
производство, за която административният орган следи служебно и във всички
случаи е длъжен да укаже на заявителя какви са изискванията за редовност на
заявлението и даде надлежни указания за отстраняване нередностите. В случая
административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 30 от АПК, което
определя обжалваният отказ като издаден при нарушение на чл. 146, т. 3 от АПК.
Нарушението по чл. 30 от АПК е от категорията на съществените, тъй като административният
орган се е произнесъл без надлежно сезиране, по заявление, което не съдържа
посочване на причините за отсичането и описание на дърветата по вид, особеност
и брой.
Единствено от заглавието на заявлението-готова
бланка, наименована „Заявление за издаване на
разрешение за отсичане на над 5/пет/ броя дървета и на лозя над един декар“ /за
краткост Заявлението/ на лист 12 от делото/ се разбира, че става въпрос за отсичане на над
пет броя дървета и на лозя над един декар. От подаденото заявление не става
ясно колко на брой дървета ще се отсекат, какъв е техния вид, особенност и разположение – обстоятелства които следва да
бъдат изяснени и посочени от заявителя преди изобщо заявлението да бъде
разгледано от административния орган издал оспорения отказ. Видно от
разпоредбите на ЗОСИ: Чл.32, ал.1 „Забранено е отсичането и изкореняването на
овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между
тях, както и покрай водните течения и пътищата;“ Чл. 33. „Не се разрешава
отсичане или изкореняване на дървета, които се намират на стръмни терени с
наклон над 12 градуса, в ерозирани земи, във водосборните райони на язовири или
край брегове на реки и дерета, където тези дървета служат за противоерозионни или водорегулиращи
цели;“ и Чл.34, ал.1 „Ореховите, кестеновите, бадемовите, лешниковите и
черничевите дървета, както и други видове дървета, представляващи особена
ценност за селското стопанство, се намират под режим на особена закрила“, се
съдържат определени обстоятелства, които следва да бъдат посочени от заявителя
и да бъдат проверени впоследствие от административния орган преди издаването на
административния акт или съответния отказ.
Видно от представеното Заявление №
1996-31/29.05.2023 г. от И.П.П. собственик на процесния поземлен имот не са посочени нито броя дървета, които
ще бъдат отсечени, нито техния вид, нито тяхното разположение, от което следва
невъзможност на административния орган да пристъпи към разглеждане на
заявлението без тези обстоятелства да са изяснени от заявителя. Също така видно
от разпоредбата на чл. 32, ал.3 от ЗОСИ „Разрешение за отсичане и изкореняване
на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар се дава при наличие на крайно
уважителни причини“. В заявлението поставило
началото на административното производство не са посочени изискващите се в
цитираната законова разпоредба крайно уважителни причини, които да налагат
отсичането на дърветата. Употребената в закона дума „крайно“ сочи на
изключителност на случая. От анализа на нормативната уредба следва извод, че
уточняването и посочването в акта по чл.32 ал.2 или ал.3 от ЗОСИ на броя и вида
на дърветата, е обстоятелство, релевантно за съответствието със закона на
исканото разрешително за отсичане, тъй като от законовата уредба както по ЗОСИ,
така и по ЗГ е видна загрижеността на законодателя да осигури защита на
дървесните видове.
В заявлението ясно са предвидени съответните
обстоятелства, които следва да бъдат изяснени във връзка с изискванията на ЗОСИ
за да бъде разгледано заявлението и да бъде преценено дали да се издаде
административния акт или да се постанови отказ. В случая административния орган
не е изпълнил изискването на чл. 30, ал.2 от АПК „Ако искането не удовлетворява
останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани
недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че
неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството“.
Административният орган е следвало да уведоми заявителя да отстрани
недостатъците на подаденото от него заявление в съответния срок, като го
предупреди за възможността производството да бъде прекратено при неизпълнение.
С оглед на приложимото право и съдържанието на подаденото заявление
административният орган не е следвало изобщо да разглежда същото без да бъдат
отстранени горепосочените недостатъци, като в случая се е произнесъл по едно
нередовно искане.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК предмет на
съдебна проверка е законосъобразността на обжалвания индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, независимо от
конкретните оплаквания в жалбата. Съгласно §8 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 30, ал.2 във вр. с ал.1
от АПК, ако заявленията не отговарят на изискванията на закона, заявителят се
уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с
указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.
Когато актът, инициирал административното производство не отговаря на изискванията на чл.29 от АПК,
административният орган не следва да предприема действия по него.
Констатираното от настоящият съдебен състав
нарушение в административната процедура е от категорията на съществените,
поради неизпълнение на АО на
задълженията си по чл. 30 от АПК, предопределят обжалваният отказ като издаден
при нарушение на чл. 146, т. 3 от АПК и обуславят отмяната му от съда, и
изпращането на преписката на съответния компетентен административен орган със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Заявлението е депозирано на 29.05.2023 г.
до кмета на община Ловеч и резолирано на 30.05.2023 г. на И.И.–
началник отдел „Общинска собственост“ при община Ловеч, която на 04.07.2023 г.
постановява обжалвания в настоящото производство отказ въз основа на протокол
от 19.04.2023 г. съставен от комисия определена със Заповед № I-3-408 от
15.04.2016 г. на директора на РДГ – Ловеч и изпратен служебно на община Ловеч.
Видно от гореизложеното оспореният отказ е
постановен след изтичане на 30 дневния срок, в който е следвало да бъде
извършена административната услуга, без да е налице каквато и да е проверка относно
фактите и обстоятелствата посочени в подаденото заявление и приложените
документи на базата на изготвен протокол от комисия назначена от
административен орган различен от този издал отказа и във връзка с друго
административно производство. Налице е нарушение на разпоредбите на чл. 35 и 36
от АПК, като административния орган е постановил обжалвания отказ без да е
установил всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да е събрал
всички относими по преписката доказателства.
При
така установеното основателни се явяват възраженията посочени в подадената
жалба и депозираните писмени бележки от процесуалния представител на
жалбоподателя, че не става ясно защо и на какво основание административния
орган се позовава на констатациите на протокол от РДГ Ловеч, който е съставен
по друго производство и по друг ред. Не става ясно защо в оспорения отказ е
записано, че имота попада в обсега на разпоредбата на чл. 84 от ЗГ, както и
защо след като административния орган приема, че процесния
имот представлява гора и следва да се изпълняват разпоредбите на Закона за
горите, в отказа си изрично е посочил /включително и в диспозитива/,
че издава същия на основание чл. 32, ал.1 от ЗОСИ, който регламентира забраната
за отсичане на дървета в селскостопанските земи и по границите между тях, както
и покрай водните течения и пътищата. В случая са налице съществени противоречия
между обстоятелствената част на атакувания отказ и диспозитива
на същия, което е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
защита.
Позоваването в оспореният отказ единствено
и само на съставения Протокол от 19.04.2023 г. на комисия определена със
заповед на Директора на РДГ – Ловеч е недостатъчно основание поради наличие на
съществено противоречие в съдържанието на самия протокол. Същия в хода на
съдебното дирене се установи, че е получен от жалбоподателя, като видно от
съдържанието му има противоречие относно посочения ред за стопанисване и реда
за почистване на имота. В протокола е прието, че „Имота следва да се подчинява
на разпоредбите на Закона за горите и стопанисва като гора“, но е посочено и
също, че „При необходимост от почистване на имотите от дървесни и храстови
видове да се прилагат разпоредбите на чл. 32 от ЗОСИ, като разрешението за
почистване на имотите с трайно предназначение на територията – земеделска,
както и контрола по извършването на дейностите в тях е от компетенцията на
общините.“ В процесния случай жалбоподателя е подал
заявление № 1996-31/29.05.2023 г. за издаване на разрешение за отсичане на над
5 /пет/ броя дървета и на лози над един декар /чл. 32, ал.3 от ЗОСИ/ до
компетентната общинска администрация относно поземлен имот № *****в землището
на село Радювене, община Ловеч, който видно от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 119, том V, рег. № 4892, дело № 598 от
2016 г. /лист 13-14/ и Скица на Поземлен имот № 15-245370-06.03.2023 г. /лист
15/ е с трайно предназначение на територията: Земеделска т.е. отговаря на записаното
в протокола относно издаването на разрешение за почистване на имота, но
съгласно същия протокол следва да се стопанисва като гора.
Видно
от гореизложеното административния орган позовавайки се единствено на
съставения на 19.04.2023 г. протокол е издал обжалвания отказ в нарушение на
разпоредбите на чл. 35 и 36 от АПК без да е установил всички факти и
обстоятелства от значение за случая и без да е събрал всички относими по преписката доказателства. Констатираното
противоречие в ангажираните фактически и правни основания в обжалваният отказ,
обуславя нарушение във формата на акта.
Същественото нарушение на адмистративно производствените правила е довело и до нарушение
на материалния закон – отменително основание по чл.
146, т. 4 от АПК. т.к. по делото не се доказа настъпване на някое от посочените
основания за постановяване на оспорения отказ.
Посочено е, че оспорения отказ се издава на
основание чл. 32, ал.1 и ал. 3 от ЗОСИ.
Съгласно чл. 32, ал.1 от ЗОСИ „Забранено е
отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в
селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения
и пътищата.“;
ал. 3 „Разрешение за отсичане и
изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар се дава при наличие
на крайно уважителни причини“.
От констатираните пропуски в подаденото
заявление и липсата на указания от страна на административния орган за тяхното
отстраняване в определения по чл. 30, ал.2 от АПК срок и ред е невъзможно да се
установят налице ли са заложените забрани и ограничения по чл. 32, ал.1 и ал.3
от ЗОСИ. Невъзможно е да се установи какви дървета ще се секат дали ще са
овощни или горски и съответно тяхното местоположение за да се прецени приложима
ли е забранителната норма на чл. 32, ал.1 от ЗОСИ, както и дали са налице
крайно уважителни причини съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.3 от ЗОСИ.
По изложените съображения и като провери
оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира жалбата за
основателна, а оспореният административен акт - Отказ
№1996-31-1/04.07.2023 г. на И.И.- началник отдел
„Общинска собственост“ при Община Ловеч за издаване на разрешение за отсичане и
изкореняване на над пет броя дървета в поземлен имот № *****в землището на село
Радювене, община Ловеч за незаконосъобразен и следва да бъде отменен на основанията по чл. 146, т.2,
т. 3 и т. 4 от АПК. Тъй като естеството на административния акт не позволява
разрешаването на въпроса по същество, следва да се изпрати преписката
на административния орган за ново произнасяне по подаденото от И.П.П. Заявление с вх. № 1996-31/29.05.2023 г., в
тридесетдневен срок, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
За
да се произнесе компетентния орган следва да извърши преценка на искането, след
като отстрани нередовностите му, в съответствие с
нормите на чл. 32 – 34 ЗОСИ, а именно – какъв брой и кои дървета и храсти се
иска да бъдат отсечени/премахнати; дали посочените причини от заявителя се
явяват „крайно уважителни“ (т. е. целесъобразно ли е искането); дали дърветата,
чието премахване се иска, се намират на стръмен терен с наклон над 12 градуса,
в ерозирани земи, във водосборните райони на язовири или край брегове на реки и
дерета, където служат за противоерозионни или водорегулиращи цели. Административният орган следва да
прецени дали са налице предпоставките за уважаване на искането, съобразно
Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество, издадена от министъра
на земеделието и хранителната промишленост (обн., ДВ,
бр. 52 от 29.06.1976 година) като отчете настъпилите изменения на социално –
икономическите отношения в обществото и приоритета на законовите над
подзаконовите текстове, като направи преценка дали искането противоречи на относимите нормативни разпоредби. След като установи всички
факти и обстоятелства от значение за случая с относимите
по преписката доказателства издаденият административен акт следва да бъде
надлежно мотивиран с посочване на фактически и правни основания за издаването
му, с яснота имотът на жалбоподателя притежава ли характеристиките на гора по
смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗГ, определен ли е като горска територия
съобразно действащия горскостопански план, както и според КВС/КК, в
съответствие с което да се прецени издаването на разрешение за сеч в същия
попада ли в правомощията на други длъжностни лица, посочени в чл.108, ал.1 от
ЗГ и при съблюдаване изискванията на ЗГ. Цитираният нормативен акт се явява
специален спрямо ЗОСИ и дерогира неговото приложение,
и в частност регламентираната в чл.32 от ЗОСИ процедура за изсичане на горски
дървета в земеделски територии при наличие на крайно уважителни причини.
Посоченото обстоятелство е от значение за изследване наличието на материалноправните предпоставки на чл.32, ал.3 от ЗОСИ за
изсичане на дърветата в имота на жалбоподателя.
Искането на оспорващата страна за присъждане
на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с
оглед крайния изход на спора, поради което и на основание чл.143 от АПК следва
да бъде уважено в доказания размер. Ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на оспорващата страна следните разноски съобразно приложения
списък на лист 99 от делото – общо в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева, от
които – 10 /десет/ лева дължима и внесена държавна такса (лист 43 от делото) и
1000 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, видно от
представения договор за правна защита и съдействие на лист 42 от делото.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 предл. второ, във вр. с чл. 173
ал.2 от Административно-процесуалният кодекс, Ловешки административен съд,
първи административен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба на
И.П.П., ЕГН **********
с адрес: *** Отказ № 1996-31-1/04.07.2023 г. на И.И.-
началник отдел „Общинска собственост“ при Община Ловеч за издаване на
разрешение за отсичане и изкореняване на над пет броя дървета в поземлен имот №
*****в землището на село Радювене, община Ловеч.
ИЗПРАЩА административната преписка на началник
отдел „Общинска собственост“ при Община Ловеч за ново
произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на това
решение срок и указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Ловеч гр. Ловеч, ул.
„Търговска“ № 40 да заплати на И.П.П., ЕГН **********
с адрес: ***, сумата от 1010 / хиляда и десет/ лева, представляваща направени
разноски по делото.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен
съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Препис от
решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: