Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260624 Година 08.07.2021 Град
С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и трети юни Година
2021
в публично съдебно **едание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
**: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 883 по описа за
2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
Ищецът
П.Ж.К. твърди
в поправената си искова молба, че
обжалвал
заповед № 733/04.02.2021 г. на директора на ответното у., с която, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, се прекратявало трудовото му правоотношение с у.то.
Обжалваната заповед била неоснователна и незаконосъобразна. Била
поредният незаконосъобразен акт срещу неговия законен интерес от страна на
ответника, целящ прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното у.,
твърденията му, за което се основавали на следните обстоятелства. С решение №
180/16.07.2020 г. по гр.д. № 1159/2020 г. на ОС С. била постановена
незаконосъобразността на заповед № 1840/13.09.2018 г. на директора на ответното
у., на което основание било възстановено прекратеното му трудово правоотношение
и той се върнал в същото у., за да заеме функциите и длъжността на -по “-”,
какъвто бил преди незаконосъобразното прекратяване на същото му правоотношение.
Въпреки това решение и разпореждането на закона, след завръщането му в у.то, не
му била дадена възможност да изпълнява пълноценно горепосочените длъжност и
функции. Видимо резултатът от съдебните дела, които бил водил в защита на
неговия правен интерес, бил нежелан от работодателя му. Бил оставен да
изпълнява задължения на резервен преподавател. Това положение наложило да води
разговори в тази насока с работодателя си, както и да отправи писмени жалби до
същия и различни институции, но резултат не бил постигнат. Бил лишен и от
достъп до електронния дневник. Не бил викан и/или уведомяван за различните
разпореждания на директора на у.то. Бил държан в изолация и целенасочена
неинформираност, което довело до преднамереното му наказание “забележка”,
въпреки че първопричината били именно горепосочените обстоятелства. Във връзка
с дистанционното обучение на учениците, съгласно заповедта на министъра на
образованието и науката - № РД09-3610/31,12.2020 г., бил
вкъщи, като в същото време бил лишен от пълноценен достъп до електронния
дневник на у.то.Това бил документ, в който можел и бил длъжен да заявява
материала, който бил взел с учениците, пишел оценки и водел документацията.
Поради лишаването му от това право не можел да има достъп и до платформата за
дистанционно обучение на учениците. Въпреки цитираната министерска заповед
получил заповед от директора на ответното у., с която му се разпореждало да
стои в същото и дава дежурство, а в същото това време в у.то имало ученици от
началните класове, а децата били естествени преносители на корона вирус-а. С
тях в у.то били и техните преподаватели, които по силата на служебните
задължения осъществявали и надзорни функции в сградата и съпределните й
участъци, при все, че на директора било известно от решението на ТЕЛК, че
ищецът не следвало да бъде в неподходящ микроклимат и осъществява определени
физически дейности. Неговото отсъствие било основание това да се считало като
самоотлъчка, да станел обект на наказание и по този начин да му бъдела намалена
заплатата. Като резултативен акт от определянето му за несвойствени задачи било
и наложеното му със заповед № 521/17.12.2020 г. наказание “забележка”. Това
касаело отказът му да проведе открит урок пред колеги с учениците от 6-ти “б”
клас. Отказът му се базирал на обстоятелствата, че провеждането на такъв урок
следвало да се планира и докладва на Педагогически съвет, преди началото на
всяка нова учебна година. Провеждането му се
осъществявало от титулярен преподавател по съответния предмет, а не от
заместващ у.. От приложените доказателства било видно, че той бил възстановен
като -на 29.09.2020 г. - много след подготовката и началото на новата
учебна 2020 – 2021 г. По този начин нито можел да предвиди необходимостта и
личния му ангажимент за провеждането на такъв “открит” урок, а още по-малко
можел да знае и/или да се намесва в работата на титулярния преподавател, такъв,
какъвто според документите и реалните обстоятелства не бил. Бил само заместващ -и
замествал отсъстващите колеги, когато това се налагало. По същият начин се
подходило и с лишаването му от възможност за участие в Педагогическия съвет на
28.10.2020 г. Същият бил проведен “он лайн”. Отсъствието му от съвета било
поради неговата служебна неинформираност, предизвикано от обстоятелството, че бил
съзнателно лишен от достъп до “он лайн” платформата и служебната поща. Затова
обстоятелство бил дал писмени обяснения вх. № 777/09.11.2020 г. На 23.01.2021
г., с изх. № 223/13.01.2021 г., на основание чл. 328,
ал. 1,т. 2 пр. 2 КТ, във вр. с чл. 326, ал. 2 КТ, му било връчено предизвестие
за прекратяване на трудовото му правоотношение, с което
директорът го уведомявал, че “поради съкращаване на щата, а именно намаляване
на щатните бройки за посочената длъжност от 2 на 1 и извършен подбор по чл.329
от КТ...”, трудовият му договор щял бъде прекратен. Същият се възпротивил на
това решение и писмено възразил. В обжалваната заповед № 733/04.02.2021
г. се посочвало, че прекратяването на трудовия му договор било съгласувано с
ТЕЛК, относно Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от
тях, имали особена закрила. Какво и как е било съгласувано в обжалваната
заповед не се сочело. Видно било от ЕР № 3579 от 149, 05.11.2020 г., че
комисията била постановила становището си, което било недвусмислено и ясно
определяло действителното му здравословно състояние. Въпреки това с обжалваната
заповед № 733/04.02.2021 г. на директора на ответното у., трудовото му
правоотношение било прекратено. Същата била
поредният акт, с който грубо се нарушавал неговият правен интерес без надлежно
правно основание. Искането по същество е
да се признае за незаконно и отмени уволнението на ищеца със заповед №
733/04.02.2021 г. на директора на ответното у. и възстанови същият на
предишната му работа в същото у., като му се
присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът В. оспорва
предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и
му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени
подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор, в хода на делото по
същество и в представена писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното
право, намери за установено следното:
По
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
От данните в
личното трудово досие на ищеца и
в приложените към делото гр.д. № 5160/2018 г. на СтРС и гр.д. № 1123/2019 г. на
СтРС се
установява, че страните са били в периода от 06.09.1995
г. до 14.09.2018 г. в трудово правоотношение, по силата на което от 01.09.2017
г. ищецът е заемал при ответника длъжността „-- в прогимназиален етап на
основното образование“.
На
13.09.2018 г. директорът на ответното у. му връчил предизвестие, а след това и
заповед № 1840/13.09.2018 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, поради съкращаване на щата, прекратил трудовото му правоотношение, считано
от 14.09.2018 г.
На
16.10.2018 г. ищецът предявил против ответника искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и
2 КТ за признаване на това му уволнение за незаконно и неговата отмяна, и
възстановяването му на заеманата преди него работа. За разглеждането им е
образувано приложеното гр.д. № 5160/2018 г. на СтРС. На 17.12.2018
г. отетникът подал по това дело отговор, с който
поискал прекратяването му, поради липса на правен интерес за ищеца от
предявените искове, тъй като издал заповед № 1878/14.09.2018 г., с която сам
отменил на основание чл. 344, ал. 2 КТ заповедта за уволнението му. На това
основание, поради липса на правен интерес за ищеца от предявените искове,
Старозагорският районен съд прекратил с влязлото в сила на 23.01.2019 г.
определение от 17.12.2019 г. производството по същото гр.д. №
5160/2018 г. Препис от това определение ищецът получил лично на 02.01.2019 г.,
а на
07.01.2019 г. се явил и подал лично в ответното у. молба, с която посочил, че
едва от получения на 02.01.2019 г. препис от посоченото прекратителното
определние узнал за издадената заповед № 1878/14.09.2018 г. за
отмяна на уволнението му. Поради това в срока по чл. 345, ал. 1 КТ се явява и
моли да бъде възстановен на работа.
На
11.01.2019 г. директорът на ответното у. издал приложената по гр.д.
№ 1123/2019 г. на СтРС заповед № 580, с която на основание чл. 325,
ал. 1, т. 2 КТ прекратил трудовото му правоотношение, считано от връчването й. С
влязлото в сила в тази му част на 04.09.2020 г. решение по приложеното гр.д. №
1123/2019 г. на СтРС, това уволнение на ищеца е признато за незаконно и
отменено, а той възстановен на предишната му работа в ответното у. на
длъжността „-“.
От
данните в личното трудово досие на ищеца
се установява още, че на 23.09.2020 г., в срока по чл. 345 КТ, същият се е явил
в ответното у. и подал заявление да заеме тази длъжност. Върху същото заявление
директорът на ответното у. разпоредил - „Да! Считано от 29.09.2020 г.“.
На
29.09.2020 г. страните са подписали представеното с ЛТД допълнително
споразумение към трудовия им договор, с което считано от 29.09.2020 г. е
определено посоченото в него трудово възнаграждение на ищеца за същата
длъжност.
На
29.09.2020 г. директорът на ответното у. издал и представената по делото своя
заповед № 29, с която утвърдил поименно и длъжностно разписание на длъжностите
и работните заплати в същото у. (л. 84).
С утвърденото с нея длъжностно разписание са предвидени две щатни бройки за
длъжността „-“, а с утвърденото с нея поименно щатно разпитание, името на ищеца
е включено под № 53, като заемащ същата длъжност, заедно със заемащата я до
този момент в у.то у.ка Й. Т. М., посочена под № 30 в същото разписание (л.
85-89).
Въпреки
възстановяването от съда на ищеца на тази му длъжност обаче, в явно нарушение
на нормите на чл. 4, ал. 1 и 11, във вр. с Приложение № 1 от Наредба № 4 от
20.04.2017 г. за нормите за заплащане на труда (ДВ,
бр. 34/2017 г.), ответният
работодател не му е възложил за целия период от 29.09.2020 г. до процесното му
уволнение на 05.02.2021 г. никакви часове преподавателска заетост на същата длъжност.
Това се установявява от представените с отговора констативни протоколи на РУО С.
(л.
174 и 179). Такива
часове, и то за пълна преподавателска заетост по същата длъжност обаче, от 700
часа годишно и 10 часа лекторски над тях, същият работодател е предоставил за
същия период на другия заемащ я -Й. Т. М.. Това се установява от представените
с отговора данни за натовареността й и посочените констативни протоколи на РУО (л.
82 и 175). Това
се установява и от т. 2.3 на заключението на назначената по делото
съдебно-икономическа експергтиза, което съдът възприема, поради неоспорването
му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства (л.
298).
Вярно
е, че ищецът е бил възстановен на същата длъжност от съда с горепосоченото
съдебно решение. Вярно е, че до този момент същата е била заемана само от Й. Т.
М.. Но също така е вярно, че въпреки това нормата на чл. 5, ал. 4 от Наредба №
4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда е позволявала на ответния
работодател да се разпредели между същата и ищеца тази минимална норма на
преподавателска заетост от 700 часа годишно. Още повече, че при същата
минимална норма на преподаватеска заетост на същата длъжност, на която ищецът е
бил единствен титуляр за периода от 01.07.2017 г. до уволнението му с
горепосочената заповед № 1840/13.09.2018 г., считано от 14.09.2018 г., е била
назначена на 18.06.2018 г., преди това му уволнение, и Й. Т. М., и то въпреки,
че за предходния период от 01.07.2017 г. до 18.06.2018 г. е заемала по нейно
заявление съвсем друга длъжност в ответното у. – „-в ЦДО в прогимназиален етап
на основното образование“ (л. 383 и 385 от делото,
както и л. 71 от гр.д. № 5160/2018 г. на СтРС).
Въпреки
възстановяването му от съда на същата длъжност и заемането й на 29.09.2020 г., на
ищецът не само не е била възложена никаква норма/часове на преподавателска
работа на същата длъжност за целия период до уволнението му на 05.02.2021 г.,
но и той въобще не е бил включен за същия период в Списък – образец № 1 на
ответното у., което е видно от протоколите на РУО С. и показанията на
свидетелката Ч. (л. 174, 179 и 364).
А според р. I,
т. 3 от Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за
информацията и документите за системата на предиучилищното и училищното
образование (Обн.
ДВ, бр. 66/2016 г.), именно този списък съдържа информация не само за
задължителната норма на преподавателска заетост
и необходимия брой щатни места за преподаване и на предмета на ищеца по същата
длъжност, но и брой назначени на щатно място на нея преподаватели, формирано от
учебните часове по този учебен предмет/модул. В същия Списък – образец № 1 на
ответното у. обаче, е била вписана за учебната 2020/2021 г. само Й. М., и то
при пълна норма на преподавателска заетост от 700 часа и 10 лекторски, видно от
протокола на РУО (л. 175).
Вместо
да възложи и на ищеца часове преподавателска заетост на същата длъжност, на
която е бил възстановен от съда и е заел на 29.09.2020 г., директорът на
ответното у. не му е възложил за периода от 29.09.2020 г. до 05.10.2020 г. и никаква
норма преподавателска работа. Това се установява от протокола на РУО (л.
179). От
същия е видно още, че по устно нареждане на същия директор, за този период
ищецът е присъствал в сградата на ответното у., в кабинета на счетоводителя (л.
179). Въпреки подаденото от същия поради това заявление от 02.10.2020 г., да му
се възложат часове на тази заемана от него длъжност, директорът на ответното у.
е разпоредил върху същото заявление, ищецът да замества, считано от 06.10.2020
г., посоченият в него -по **, защото за
момента нямало свободни часове по -. Това се установява от същото заявление в ЛТД
на ищеца. Така с представените с отговора заповеди, посочени и в протоколите на
РУО, директорът на ответното у. е възлагал на ищеца само да замества отсъстващи
у.и и дава дежурства в ответното у. за целия период от 06.10.2020 г. до
уволнението му на 05.02.2021 г. (л. 90-110, 174-176 и
179-181).
През
същия период, по устно нареждане на заместник-директора на това у. –
свидетелката М.А., свидетелят И., системен администратор в същото у., е изтрил
и регистрациите на ищеца в системите му за дистационно обучение -/сега
с наименование G - и **. Поради това ищецът е нямал и достъп до първата за
16 дни, а до втората за 28 дни. Това е била и причината изпратените му от
същата свидетелка А. електронни писма от 19.01.2021 г. и от 20.01.2021 г., за
разпореденото със заповедта на директора на ответното у. дежурство, да не бъдат
получени от ищеца (л. 110-113). Тези обстоятелства се установяват от съвкупната
преценка на показанията на свидетеля И. и заключението на назначената по делото
съдебно – техническа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му
от страните и липсата на протировечие с останалите доказателства (л.
314 и 342). Същите
обстоятелства обаче не са попречили на знаещата за тях свидетелка А. да се
подпише след това на първо място под представените с отговора на ответника
констативни протоколи, че ищецът не бил изпълнил тези неполучени от него,
поради нейното горепосочено нареждане, заповеди на директора на ответното у. за
дежурство (л.
115-123).
На
06.10.2020 г., само четири работни дни след явяването му на работа на
29.09.2020 г. в ответното у., директорът на същото у. е издал нова заповед, с
която утвърдил промяна на длъжностното щатно разписание, като считано от
06.10.2020 г., съкратил 1 щатна бройка за заеманата от ищеца длъжност „-„ (л.
184).
В утвърденото с тази му заповед ново длъжностно разписание е вписана поради
това само една бройка за тази длъжност, а в утвърденото с нея поименно щатно
разписание, като заемащи същата длъжност, са записани под номера 30 и 53 – Й. М.
и ищецът (л.
185-186 и 188).
На
същата дата 06.10.2020 г. директорът на ответното у. е издал и заповед № 118, с
която определил комисия за извършване на подбор в състав – самият директор и
свидетелите Ч. - ЗДУД и Р. - -в прогимназиален етап на основното образование,
която да изготви и приеме в срок до 13.10.2020 г. методика за оценяване по
посочените в заповедта критерии – квалификация и ниво на изпълнение на
трудовите функции, след което да извърши оценяване по същите критерии на всички
титуляри, заемащи щат по длъжността „-“, да определи всички необходими
документи и приложи обективно методика за оценяването на всички включени в **,
състави протокол за резултатите от същия и формулира мотивирано предложение за
съкращаване на оценяваните служители във връзка с ** (л.
197). От
показанията на тези свидетели е видно още, че участващият в тази комисия
директор на ответното у. и свидетелката Ч., която е заместник – директор на
същото у. по учебната част, но отговаряща само за у.ите в началната степен на
образование, имат висше образование по специалността „начална училищна
педагогика“, а свидетелката Р. - висше образование по специалността „**“ (св.
Ч. и Р.).
В представения по делото протокол за подбор от 13.10.2020 г. е
вписано, че назначената горепосочена комисия е провела на същата
дата **едание, на което изготвила и приела посочената в него методика за оценяване
по посочените в заповедта критерии за извършване на подбор, след което
разгледала досиетата на у.ите по -, приложила и оценила обективно приетата
методика към всички тях (л. 198-203). Според
този протокол ищецът е получил при това оценяване от същата комисия
общо 41 точки, а Й. М. – общо 49 точки. Поради това комисията предложила на участващият
в нея директор на ответното у., да бъде прекратен съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ трудовият договор с ищеца, защото има по-малък брой точки (л.
203).
Този протокол е подписан само от двама членове на тази комисия – свидетелите Ч.
и Р., но не и от участващият в нея директор на ответното у. (л.
203). Свиделите Ч. и Р. обаче дават показания, че същият е
пресъствал, участвал и гласувал на **еданието на същата комисия по ** (Ч.
и Р.). От
показанията на същите свидетелки се установява още, че членовете на тази
комисия са преценявали работата на подбираните у.и по работата им на длъжността
„-“ през учебната 2017-2018 г. (св. Ч. и Р.).
През тази учебна 2017-2018 година обаче, Й. М. въобще не е заемала тази
длъжност „-“. Тъкмо напротив. За същата учебна година (чието
начало е започнало според чл. 101, ал. 3 ЗПУО на 15.09.2017 г., а краят на
вторият й учебен срок е приключил за ответното у. на 15.06.2018 г., видно от
заповед № РД09-4130 от 29.08.2017 г. на министъра на образованието и науката за
определянето на началото и края на ваканциите, на учелните дни и на началото и
края на втория учебен срок за учебната 2017/2018 година), само
ищецът, считано от 01.07.2017 г. до края на вторият й учебен срок на 15.06.2018
г., е заемал тази длъжност „-“ в ответното у.. Това се установява от данните му
в личното му трудово досие. За същият оценяван от комисията по ** период от
01.07.2017 г. до 18.06.2018 г., Й. М. е заемала в ответното у. съвсем друга
длъжност - „-в ЦДО в прогимназиален етап на основното образование“, на която е
била назначена по нейно заявление с представеното по делото от пълномощника на
ответника допълнително споразумение от 21.06.2017 г. (л.
383 и 385).
На 20.10.2020 г. директорът на ответното у. е връчил на
ищеца представеното по делото писмо, с което в 2-дневен срок от връчването му
поискал да му представи декларация по чл. 333 КТ (л.
204).
На 22.10.2020 г., в същия срок, ищецът е представил такава декларация, с която
декларирал, че страда от -, за което представил с нея епикризи и рецептурна
книжка (л.
205-212).
Поради това на 26.10.2020 г. директорът на ответното у. е
изпратил до ТЕЛК искане за мнение по чл. 333, ал. 2 КТ за уволнението му (л.
213).
На 03.12.2020 г. ТЕЛК е изпратила експертното си решение от 05.11.2020 г., с
което е дала мнение, че заболяването на ищеца попада сред посочените в Наредба
№ 5/20.02.1987 г., но с оглед степента му на изразеност, същият е в състояние
да се адаптира при промяна на условията на труд, в рамките на професията си,
без посочените неподходящи такива в това ЕР (л.
214-216).
За периода от 16.11.2020 г. до 07.12.2020 г. ищецът е бил в
отпуск поради временна неработоспособност, видно от представените болнични
листове (л.
332-334).
На 09.12.2020 г. директорът на ответното у. изпратил искане
до ДИТ за разрешение за уволнението му, поради съкращаване на щата и направения
подбор, към което е приложил посоченото ЕР на ТЕЛК (л.
217).
На 17.12.2020 г. ДИТ С. е дала исканото предварително разрешение по чл. 333,
ал. 1, т. 3 КТ за уволнението му на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ (л.
219).
На 18.12.2020 г. директорът на ответното у. е поискал и
становище за уволнението му от СО на СБУ към КНСБ при отвеното у., което е дало
своето съгласие за прекратяване на трудовото му правоотношение (л.
220-221).
На 23.01.2021 г. директорът на ответното у. връчил на ищеца
предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение на длъжността „-“,
поради съкращаване на щата, а на 05.02.2021 г. му връчил и издадената от същия
директор заповед за прекратяване на същото основание на трудовото му
правоотношение, с връчването на която то е и прекратено на същата дата на това
основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ (л.
7-8).
На 25.01.2021 г., преди да връчи заповедта за уволнението
на ищеца, директорът на ответното у. е издал заповед № 25.01.2021 г., с която
утвърдил, считано от 01.01.2021 г., ново поименно и длъжностно щатни
разписания, според които, за длъжността „-“ е предвидена една щатна бройка, а в
поименно разписание за заемащи същата длъжност отново са посочени ищецът и Й. М.
(л.
190-195).
При тези
установени по делото обстоятелства, съдът намери, че уволнението на ищеца е
незаконно, защото ответникът не доказа пълно и главно
законосъобразност на извършения преди същото задължителен подбор по чл. 329,
ал. 1 КТ. Въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника му в
писмената му защита, че съдът не следвало да се произнася по законосъобразността
на този подбор, защото ищецът не бил въвел такъв довод в исковата си молба, ВКС
приема в задължителната си практика тъкмо обратното, че когато подборът е
задължителен, какъвто е случая, защото е съкратена една от двете щатни бройки
за една и съща длъжност в ответното у., прекратяването на трудовия договор на
това основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ задължително се предшества от
подбор, който става част от правото за уволнение и поради това подлежи на цялостен
съдебен контрол при иск за отмяна на същото уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, какъвто е и предявеният по делото от ищеца (ТР
3-2012-ОСГК и Р 1845-1999-III г.о.).
Правото на уволнение подлежи на съдебен контрол, както и правото на подбор,
като част от него. Съдебният контрол е такъв за законосъобразност и елемент от
конституционно прокламираното право на закрила на труда, чиято уредба се
съдържа в нормите на чл. 16, чл. 48, ал. 1, чл. 56 КРБ и намира по-нататъшно
развитие в чл. 1, ал. 3 КТ, чрез очертаване целите на правно регулиране на
трудовите отношения, както и в чл. 21 ЗЗДискр. Закрилата на труда намира
проявление в съдебния контрол за законност на **, като част от уволнението, а съдебната
защита се състои в цялостен съдебен контрол по отношение на всички правни
въпроси, релевантни за законността на последното. Прилагането на чл. 329, ал. 1 КТ според точния му смисъл съгласно принципа за законност, прокламиран в чл. 5 ГПК, не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за
формалното използване на критериите, установени със същата норма (ТР
3-2012-ОСГК на ВКС). Поради това и в случая, след като ищецът е предявил иск
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението му по чл. 328, ал. 1,
т. 2, пр. 2 КТ за незаконно и неговата отмяна, а част от последото е и
задължителния предварителен подбор по критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът е
длъжен да извърши цялостен съдебен контрол на законността на това уволнение,
включително и на извършения задължителен подбор, защото е част от него (така и ТР
3-2012-ОСГК на ВКС).
В
случая от протокола за подбор се установява, че в същия са били оценявани и
двамата у.и заемащи към момента на извършването му длъжността „-“ в ответното у. – ищецът и Й. М.. От
показанията на извършилите същия подбор свидетели Ч. и Р. се установи по делото
още, че при него е оценявана работата на тези у.и само през учебната 2017-2018
г. През същата учебна година обаче само ищецът е заемал с оглед изложеното тази
длъжност „-“ в ответното у., а за периода от 01.07.2017 г. до 18.06.2018 г. от
същата учебна година, другият оценяван при ** -Й. М., въобще не е заемал тази
длъжност, за която е оценявана квалификацията и работата му през същата учебна
година. Същият -е заемал съвсем друга длъжност в ответното у. – „-в ЦДО в
прогимназиален етап на основното образование“, на която е бил назначен по негово
заявление с представеното по делото допълнително споразумение от 21.06.2017 г.
(л. 383 и 385). Само това установено по делото обстоятество показва формалния
подбор по чл. 329, ал. 1 КТ при оценяването на тези двама у.и преди уволнението
на ищеца, защото въпреки вписването в протокола за извършването на същия подбор,
че при него са проверени личните им трудови досиета, е очевидно, че такава проверка
в същите въобще не е била извършвана (л. 200).
Иначе несъмнено извършвалите я членове на определената със заповедта на
директора за извършването му комисия, биха установили това установено по делото
съществено обстоятелство.
Другите
установени по делото факти, обуславящи извода за формалността на този извършен
подбор са, че въпреки възстановяването на работа на ищеца от съда на същата
длъжност „-“ и явяването му да я заеме още на 23.09.2020 г., директорът на ответния
работодател му е наредил да се яви на работа чак на 29.09.2020 г., като от тази
дата до съкращаването на 06.10.2010 г. на една от щатните бройки за същата заемана
от ищеца длъжност и издаването на заповедта за определяне на комисия за подроба,
ответният работодател въобще не му е възложил никакви часове преподавателска
работа, въпреки започналата още на 15.09.2020 г. нова учебна 2020/2021 година. Вместо
това е наредил устно ищецът да присъства в сградата на у.то, в кабинета на
счетоводителя. След това не му е предоставил до уволнението му, въпреки искането
му в личното му трудово досие, и никакви чакове преподавателска заетост на същата
длъжност „-“, на която е бил възстановен на работа от съда. Вместо това със
заповеди му е нареждал само да замества до уволнението му отстъстващи у.и и
дава дежурства в у.то. Освен това не го е включил въобще до уволнението му и в
посочения списък-образец № 1, като заемащ тази длъжност „-“. Допуснал е след
това и ограничаването на достъпа на ищеца до посочените системи за дистационно
обучение на учениците за посочените от ЗСТЕ периоди. В същото време същият
работодател е запазил пълната норма на преподавателска работа на другата
заемащата тази длъжност в ответното у. у.ка Й. М. от 700 часа годишно, плюс 10
часа лекторски, като само тази у.ка е била и включена в посочения списък-образец
№ 1 на това у., като единствена заемаща тази длъжност у.ка в същото у.. А тези
установени несъмнено по делото факти обуславят само извода, че ответният
работодател фактически е изключил предварително от ** за същата длъжност ищеца,
което съвсем не би могло да се прецени като еднакво и добросъвестно прилагане от
него на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ при този подбор между ищецът и другата
заемаща същата длъжност у.ка.
От
друга страна ВКС приема в задължителната си практика, че при упражняване на
правото на подбор, преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е
субективна - безусловно основана на лични представи, формирани от
непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо
познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност,
изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по
законовоустановените критерии с действителните качества на работника или
служителя, обоснована със събрана за участниците в ** информация от преките им ръководители
или други специалисти в съответната
производствена или служебна сфера, защото единствено те могат дадат такава правдива
и актуална оценка за квалификацията и нивото/качеството на работа на работника
или служителя да изпълнява същата конкретна трудова функция (ТР
3-2012-ОСГК).
А в случая по делото се установи от показанията на свидетелите Ч. и Р., че
комисията, която е била назначена от ответния работодател и е извършила процесния
подбор измежду заемащите длъжността „- в прогимназиалния етап на основното
образование“, не включва нито пряк ръководител на тези подбирани у.и към
момента на извършването на този им подбор (какъвто
при същия е била само свидетелката А., заемаща длъжността ЗДУД на у.ите в
прогимназиалния етап на основното образование),
нито специалист със същото или поне сходно образование (каквито
примерно са били у.ите по ** в същото у., които според същите свидетели са
поради това и в същото методическо обединение с подбираните при същия подбор
прогимназиални у.и), който да има квалификация да оценява работата им при
същия подбор. А тези факти сами по себе си обуславят извода за необоснованост
на поставените от същата комисия при този подбор оценки на тези у.и по един от
задължителните законови критерии за нивото на изпълнение на работата на същата
длъжност от всеки от тях, защото този критерий според ВКС означава само качество
на изпълнение на възложената им с трудовия договор конкретна
работа/длъжност/трудова функция, което няма как да бъде оценено от
неспециалисти в същата работа, какъвто е случая (ТР 3-2012-ОСГК).
Последното
ясно личи и от самите оценки при същия подбор, поставени в съставения за него
протокол. Последният е частен свидетелстващ документ и след като не носи
подписа на ищеца, няма доказатествена сила срещу него, като не доказва
констатациите и оценките на комисията при **, нито защитата на ищеца срещу
доказателствената му сила е подчинена на изискванията за оспорване на
истинността му, като този документ следва да се преценява от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички доказателства по делото за законността на този подбор (Р
137-2019-III
г.о.).
А в случая от данните по делото се установява не само необосноваността му, но и
оценки не по установените от закона критерии. От една страна по критерия
„квалификация“, в т. 1 на същия протокол не само не са отразени никакви конкретни
факти, които да обсноват заключението на комисията по **, че и двамата
подбирани у.и отговарят на изискванията за заемане на длъжността (нито
последните са посочени, нито доказателствата, въз основа на които комисията е
приела това съответствие), но и липсата на изискващо
се за длъжността образование или квалификация, е основание за уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ, което е различно от това по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, на което ищецът е уволнен в случая с процесната заповед след този подбор (Р
310-2010-IVг.о.). Освен
това в т. 3 от протокола по същия критерий не е посочен и видът на
образованието на подбираните у.и, а само образователно-квалификационната им степен,
поради което не става ясно от същия дали те имат образование по същата или по
друга някоя специалност, различна от длъжността, за оценка на квалификацията и
работата им по която са оценявани при този подбор. В т. 2 на същия критерий
квалификация е посочен у.ски стаж, за който не става ясно, защото не е посочено
в протокола, дали включва и общ трудов стаж, което не можаха да установят в
показанията си по делото и подписалите този протокол свидетели Ч. и Р.,
участващи в този подбор (л. 200-201 и 359-369).
От друга страна, по втория законов критерий „ниво на изпълнение на трудовите функции“,
свидетелката Р. дава показания, че комисията не е оценявала нивото/качеството според
ТР 3-2012-ОСГК на изпълнение на трудовата функция по длъжността, която са
заемали двамата подбирани у.и, а „..просто като у., няма значение по какъв предмет…“
(л.
366),
което само по себе си обуславя извода, че комисията въобще не е оценявала
подбираните у.и по същия законов критерий по чл. 329, ал. 1 КТ – ниво на
изпълнение на възложената им работа на длъжността „-“, която са заемали. А
последното също само по себе си определя ** им, а оттам и уволнението на ищеца
въз основа на него, като незаконни, защото, когато извършването на ** е
задължително и той не се извърши по двата кумулативно установени в закона критерии,
уволнението е незаконно само на това основание, какъвто е и случая (ТР
3-2012-ОСГК и Р 1845-1999-III г.о.).
От
показанията на свидетелката Р. е видно още, че по този критерий участващите в
комисията членове са ползвали само два съставени от нея протокола за нейни посещения
в по един час на двамата у.и - през 2017 г. на Й. М., какъвто протокол обаче по
делото ответникът не е представил и липсва, а е негова тук според чл. 154, ал.
1 ГПК тежестта да го представи, и през 2018 г. на ищеца, който обаче
констативен протокол с № 30/08.01.2018 г., съдът изключи от доказателствата по
делото на основание чл. 183, изр. 2 ГПК, поради непредставяне на оригинала му
от ответника (л.
266-272 и 366).
Тези обстоятелства също сами по себе си обуславят извод за необоснованост на
извършения подбор по този втори законов критерий на чл. 329, ал. 1 КТ. В тази
насока обаче по делото се установи още, че по т. 1 от същия критерий - „постигнати
резултати с ученици в учебния процес“, за ищецът е отразено в протокола за
подбор средно ниво, оценено от комисията на 3 точки, защото не бил работил с
ученици за участие в конкурси и състезания, а последните очевидно не биха могли
да бъдат приети за част от учебния процес, докато за Й. М. е отразено много
високо ниво, оценено от комисията на 5 точки, защото е налице „участие в проект
за размяна на коледна украса“, без да са посочени в този протокол никакви конкретни
факти, от които да стане ясно не само дали този проект е част от учебния процес
или извънкласно мероприятие, и кой клас и кога го е изработил, и къде точно е
бил представен, за да може съдът да провери сега по делото обосноваността на
тази оценка, но и от представената в приложеното гр.д. № 5160/2018 г. на СтРС –
карта за определяне на допълнителното трудово възнаграждение на същата у.ка за
оценявата според свидетелките Ч. и Р. учебна 2017-2018 година, в показателя с №
5 „работа с деца и ученици за участие и заемане на призови места в общински,
областни, регионални, национални и международни състезания, конкурси и
олимпиади – тя е получила 0 точки, което само по себе си опровергава в тази й част
максималната й оценка 5 по този критерий в протокола за подбор и потвърждаващите
я показания на свидетелите Ч. и Р. в същата им част, и обуславя извода за
необоснованост на тази й оценка при същия подбор (л.
60-61 от гр.д. № 5160/2018 г. на СтРС). В т. 2 „приложение на
допълнителни квалификации и иновации“ в протокола по този критерий и за двамата
подбирани у.и е дадена много висока оценка от 5 точки, без никакви конкретни
факти, които да я обосновават, като свидетелката Ч. дава показания в тази
насока, че по този критерий приели, че и двамата у.и ползвали допълнителни
квалификации и иновации, защото членовете на комисията „не били специалисти“, а
свидетелката Р. дава показания, че по този критерий оценили с по-малко от 5 и 4
точки всеки от подбираните у.и, защото не била установила да ползвали иновации
при двете й горепосоени посещения в по един техен час (л. 361 и 367). В същото
време, в представената на листи 60-61 в приложеното гр.д. № 5160/2018 г. на
СтРС - карта за определяне на допълнителното трудово възнаграждение на Й. М. за
оценявата според свидетелките Ч. и Р. учебна 2017-2018 година, в показателя с №
2 „използване на интерактивни методи, иновации и ИКТ в
образователно-възпитателния процес“ е отразена само 1 точка за използване на
интерактивни методи от същата у.ка, от възможни 8, а в представената с ЛТД на
ищеца такава карта за същата учебна 2017-2018 г., за същия показател са присъдени
на ищеца 5 точки от възможни 8, за ползвани от него и интерактивни методи (2
точки от възможни 2) и използвани ИКТ в учебно-възпитателния процес в
планирането на учебната дейност и изработване на нагледни материали (общо
3 точки от възможни общо 6). В т. 3 „умение за работа
в екип“ от протокола за подбор по втория законов критерий, ищецът е оценен с 3
точки, защото му липсвала инициативност при екипно възлагане на задачи, без отново
да са посочени конкретни факти, които да обсновават тази му оценка, докато Й. М.
е оценена с максималния брой от 5 точки, защото контактувала активно и работела
много добре в екип с всички у.и, също без да са посочени конкретни факти, които
да обосновават тази й оценка. В тази насока свидетелката Ч. дава показания, че
по този критерий оценявали уменията на всеки от подбираните у.и да работи със
своите колеги при поставяне на общи задачи и при взаимоотношенията му с
колегите за създаване на позитивна работна среда, като също не сочи конкретни
факти за двамата оценявани при ** у.и, а свидетелката Р. дава показания, че по
този критерий оценявали работата им в методическите обединения, към които
принадлежали, подпомагане на други колеги и заместването им, като ищецът не бил
откликвал нито веднъж на молбите й да замества друг свой колега, също без да
сочи конкретни факти за този й извод, а Й. М. винаги се била отзовавала и много
пъти замествала други свои колеги, но същата свидетелка не можела да си спомни
кои, а по делото също няма данни за последното (л.
361 и 367). По
т. 4 „умение за работа с документация“ в протокола за подбор по този втори
критерий ищецът е оценен 4 точки, поради ненавременно нанасяне на оценки, което
сочат в показанията си и свидетелите Ч. и Р., които обаче противоречат на
картата на ищеца в личното му трудово досие, за определяне на възнаграждението
му в оценяваната според същите свидетели учебна 2017-2018 г. година, в която по
т. 1.2 „водене на учебната документация ритмично и в срок“, същият има
поставени максимален брой - по 2 точки за срочно попълване, както на дневниците,
така и на ученическите книжки, докато Й. М. е оценена по този критерий в
протокола за подбор с максималния брой от 5 точки, защото своемвременно
попълвала училищната документация (л. 202),
а в представената на листи 60-61 в приложеното гр.д. № 5160/2018 г. на СтРС
карта за определяне на допълнителното й трудово възнаграждение за оценявата
според същите свидетели Ч. и Р. учебна 2017-2018 година, тя
има по същата т. 1.2 „водене на учебната документация ритмично и в срок“ - само
2 точки за срочно попълване на дневниците и 0 точки за срочното попълване на ученическите
книжки (л.
60-61 в приложеното гр.д. № 5160/2018 г. на СтРС). По
т. 5 по втория критерий от протокола за подбор, озаглавена „качества при
изпълнение на задачите и представяне в у.то“, ищецът е оценен с 3 точки, защото
не участвал активно в представителни изяви на у.то, без отново да се сочат
конкретни факти, които да обосновават тази му оценка, докато Й. М. е оценена с
максималния брой от 5 точки, заради участие във Великденски базар и изложби в у.то,
без отново да е посочено конкретно кои са тези базар и изложби и кога са били
проведени, а през оценяваната според свидетелите Ч. и Р. учебна 2017-2018 г.,
същата у.ка въобще не е била -по -. В т. 6 от втория критерий по протокола за
подбор, озаглавена „работа с родители и ученици“, ищецът е оценен с 1 точка,
защото не се бил явил на родителска среща, имал недобра комуникация с родители
и ученици – проблеми с родители и ученици от IVб
клас през учебната 2017-2018 г., а Й. М. е оценена с 3 точки, защото имала
проблеми с дисциплината на учениците, но с родителите имала добра комуникация,
без отново да са посочени конкретни факти, които да обосновават тази й оценка. А
по т. 11 от втория критерий по протокола за подбор, озаглавена „срочност и
качество на изпълнение на възложените от ръководството задачи“, ищецът е оценен
с 4 точки, защото частично неизпълнил дежурство, установено в представения и по
делото протокол № 4/17.10.2017 г. (л. 260),
а Й. М. е оценена с максималните 5 точки, без отново да са посочени никакви
конкретни факти, които обсновават тази й оценка, каквито не сочат в своите
показания и извършилите този подбор свидетели Ч. и Р. (л.
362 и 368).
Изложеното
налага извода, че ответният работодател, чиято е тук доказателствената тежест,
не е доказал по делото пълно и главно, тоест несъмнено, реалното и
законносъобразно извършване на този задължителен преди уволнението на ищеца,
поради съкращаване щата, подбор, по законоустановените от чл. 329, ал. 1 КТ
критерии, поради което уволнението на ищеца е незаконно само на
това основание (ТР 3-2012-ОСГК, Р 1845-1999-III
г.о., Р 465-2010-III г.о. и Р 310-2010-IV
г.о.). Ето защо предявеният
от него иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване
на това му уволнение за незаконно и неговата отмяна,
следва да бъде уважен, като основателен.
По
иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Този иск е конститутивен и с него незаконно уволненият
работник упражнява потестативното си право да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението му работа. Същият иск е и
акцесорен по отношение на този по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, защото уважаването
му предпоставя признаване преди това на уволнението за незаконно и неговата
отмяна. В случая уволнението на ищеца е незаконно и
подлежи на отмяна, поради което и предявеният от него обусловен
иск
по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването му на предишната
му работа в ответното у., също се явява основателен и следва
да се уважи,
защото от материално – правна гледна точка е без значение за
уважаването му дали длъжността му още съществува.
Тъй като същият
е
освободен от държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), при този изход на делото, следваща се за същото държавна
такса от общо 160 лева и общо
518.25 лева заплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещите лице, следва да бъдат
възложени в тежест на ответника (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на делото,
само ищецът има право да му бъдат присъдени сторените по делото
разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение
от 200 лева, които поради това следва да бъдат възложени в тежест на ответника,
който при този изход на делото няма право на разноски, каквито поради това не
му се и присъждат (чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК).
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО
на П.Ж.К., с ЕГН **********, с адрес ***, ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ заповед
№ 733/04.02.2021 г. на
директора М.Ж.Ж.на В.“, с Булстат -, с адрес -, с връчването на която на 05.02.2021 г. същото
е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, поради
съкращаване на щата.
ВЪЗСТАНОВЯВА
П.Ж.К. с п.с., на предишната му работа на длъжността: „-” във В.“
с п.а., с място на работа: В.“, код по НКПД 23305007.
ОСЪЖДА В.“ с
п.а., да заплати на П.Ж.К. с п.с., сумата от 200 лева за
разноски по делото.
ОСЪЖДА В.“ с
п.а., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Старозагорския районен съд, сумата от 160 лева за дължима се за производството
държавна такса и сумата от 518.25 лева за разноски по
делото за заплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: