РЕШЕНИЕ № 300
гр. Пловдив 30.05.2017 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 10 май 2018 г.
в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря ИЛИЯНА КУЦЕВА - ГИЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията т.д. № 722/2017 г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Съединени
искове по чл.26, ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл. 38, ал.1 от ЗЗД и чл. 124 от ГПК.
Ищецът И.Т.,
гражданин на ***, в качеството му на съдружник в „Т. – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД
ЕИК *********, моли да се постанови решение по отношение на Е.Н.А. ЕГН ********** ***, **, и „Т. – ЗДРАВЕ
И КРАСОТА“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул. „Васил Априлов“ № 158, с което:
- Да се
прогласи нищожността на основание чл.26, ал.1 пр.1
от ЗЗД вр. чл. 38, ал.1 от ЗЗД на запис
на заповед, издаден на 12.01.17 г. в гр. Пловдив в полза на Е.Н.А. ЕГН
********** за сумата от 30 000 лв.,
платима на 31.05.17 г., с длъжник „Т. – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД ЕИК *********, и запис
на заповед, издаден на 03.04.17 г. в гр. Пловдив в полза на Е.Н.А. ЕГН
********** за сумата от 30 000 лв.,
платима на 31.07.17 г., с длъжник „Т. – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД ЕИК *********;
- Да се признае за установено по отношение на
„Т. – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД ЕИК ********* и И.Т., гражданин на **, в качеството
му на съдружник в същото дружество, че не съществува правото на вземане и
самите вземания, учредени в полза на
Е.Н.А. ЕГН **********, инкорпорирани в описаните два записа на заповед.
Претендира
присъждане на разноски по представен списък на разноските.
Ответницата
счита предявените искове за недопустими, евентуално за неоснователни, като моли
да бъдат оставени без разглеждане и производството по делото да се прекрати,
евентуално, да се постанови решение, с
което да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
Претендира
присъждане на разноски по представен списък на разноските.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
По отношение
допустимостта на исковете съдът е изложил съображения в изготвения по делото
доклад, които поддържа. За ищеца е
налице правен интерес от прогласяване нищожността на двата записа на заповед и
от установяване несъществуването на вземането на ответницата А. спрямо
ответното дружество „Т. – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД. Този правен интерес се
обуславя от качеството на ищеца на съдружник в посоченото дружество, притежаващ
70 % от капитала му. Ищецът не е управител на дружеството и не представлява юридическото лице, при което не
може да води искове от името на дружеството. Имущественото състояние на дружеството
обаче и поетите от последното задължения
могат да рефлектират върху правната сфера на ищеца като съдружник с
оглед неговите членствени права /право на дивидент, ликвидационен дял и т.н./
При това положение не може да се отрече правото му да защити правата си на съдружник чрез предявяване на установителните искове за нищожност на двата записа на
заповед и за признаване несъществуване на вземането по тях на ответницата А.
спрямо дружеството.
Не се спори
по делото, че ищецът е съдружник, притежаващ 70 % от капитала на „Т. – ЗДРАВЕ И
КРАСОТА“ ООД ЕИК *********, в което другият съдружник е ответницата Е.Н.А. ЕГН
**********, притежаваща 30 % от капитала на дружеството, като същевременно е
негов управител.
Няма спор и
по отношение на обстоятелството, че на 12.01.17 г. Е.А. в качеството си на
управител на дружеството съставила и подписала запис на заповед, с който
задължила дружеството в своя полза за сумата от 30 000 лв, а на 03.04.17 г. е съставила още един запис на
заповед, с който задължила дружеството в своя полза отново за сумата от
30 000 лв.
В качеството
си на поемател А. е внесла заявления за издаване заповеди за изпълнение, като
такива са издадени съответно по ч.гр.д. № 13972/17 и 14839/17 г., и двете на Пловдивски районен
съд. Издадени са заповеди за незабавно
изпълнение и изпълнителни листове, като е образувано и изпълнително дело №
2017***0400735 по описа на ЧСИ Х. С., рег. № ***.
Ищецът
твърди, че след предприемане на принудителни изпълнителни действия срещу
дружеството бил информиран, че управителя А. е съставила процесните записи на
заповед, с които е задължила дружеството за заплащане на суми в общ размер от
60 000 лв., каквато сума А. никога не била предоставяла на дружеството.
Ищецът счита
процесните записи на заповеди за нищожни на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр.
чл. 38, ал.1 от ЗЗД, тъй като са съставени в пряко противоречие с материалния
закон, тъй като Е.А. е задължила представляваното от нея дружество в своя
полза, водено изцяло от личен интерес, като действията й са в нарушение на
императивната забрана за договаряне сам със себе си. В тази връзка моли
процесните записи на заповед да се прогласят за нищожни и да се признае за
установено, че материализираните в тях вземания не съществуват.
Ответницата
излага доводи относно особеностите на органното представителство на
юридическите лица и за неприложимост на нормата на чл. 38, ал.1 от ЗЗД. Счита,
че в случая не е налице основание за прогласяване на нищожност на записите на
заповед поради противоречие с материалния закон, като излага подробни
съображения в тази връзка в депозираните първоначален и допълнителен отговор на
исковата молба, като и в писмена защита.
Съдът намира
предявените искове за основателни.
Разрешението,
дадено с т.2 на ТР № 3/15.11.13 г. по т.д. № 3/13 г. на ОСГТК, е неотносимо към
настоящия казус. Съгласно посоченото решение към органното представителство на
търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице,
като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се
прилага забраната на чл.
38, ал. 1 ЗЗД, т.е. разгледан е случаят, при който едно и също лице е
органен представител на две търговски дружества. В случая спорът е по приложението на чл. 38,
ал.1, предл. първо от ЗЗД, тъй като правоотношението е между дружеството,
действащо чрез неговия управител и последния като физическо лице.
Налице е трайна съдебна практика на
ВКС, на която се позовава и ищецът, според която в случаите на договаряне на
органен представител на търговско дружество от името на дружеството лично със
себе си намира приложение забраната на чл. 38, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД.
В този смисъл са решение № 217 от 10.03.2016 г. на ВКС по т. д. №
2296/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова, решение № 91 от
16.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Велислав Павков и др., В същите се
излагат подробни съображения, които се споделят изцяло и от настоящия съд: Когато управителят на търговското дружество сключва
сделка от негово име със самия себе си в качеството на физическо лице, следва
да се приеме, че хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е
приложима. Правоотношението между търговското дружество с ограничена
отговорност и неговия управител възниква по силата на овластяване - с договор за
възлагане на управлението /чл. 141, ал. 7 ТЗ/, който се сключва след
решение на Общото събрание и се урежда по правилата на договора за поръчка по
ЗЗД. Независимо, че представителната му власт не възниква нито от разпоредба на
закона, нито чрез упълномощаване /чл. 36 ЗЗД/, вътрешните отношения между
дружеството и него като физическо лице са отношения между представляван и
представител, доколкото управителят действа от името и за сметка на
дружеството, като придобива права и поема задължения, възникващи направо за
последното, както е в случаите при пълномощие, съгласно разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ЗЗД. Сключвайки с
представляваното от него дружество облигационна или вещно-прехвърлителна сделка
като физическо лице, в тези отношения управителят встъпва като самостоятелен
гражданско-правен субект, воден от собствен интерес. Поради това спрямо него са
приложими общите граждански разпоредби, включващи и забраната на чл. 38, ал. 1 предл. 1 ЗЗД
да договаря в лично качество с представляваното от него лице.
Горните
съображения са напълно относими и към настоящия казус, при което следва да се
приеме, че процесните записи на заповед са издадени в нарушение на закона – чл.
38, ал.1,предл.първо от ЗЗД, което е основание за тяхната нищожност съгласно
чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради противоречие със закона, респ. следва да се
приеме, че поетите с тях задължения не съществуват, тъй като са основани на
нищожна правна сделка.
В полза на
ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски по представения
списък в размер на 6 130 лв. /ДТ и адвокатско възнаграждение/.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Н.А. ЕГН ********** ***, **, и „Т. – ЗДРАВЕ
И КРАСОТА“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул. „Васил Априлов“ № 158, че
запис
на заповед, издаден на 12.01.17 г. в гр. Пловдив в полза на Е.Н.А. ЕГН
********** за сумата от 30 000 лв.,
платима на 31.05.17 г., с длъжник „Т. – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД ЕИК *********, и запис
на заповед, издаден на 03.04.17 г. в гр. Пловдив в полза на Е.Н.А. ЕГН
********** за сумата от 30 000 лв.,
платима на 31.07.17 г., с длъжник „Т. – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД ЕИК *********;
са НИЩОЖНИ
на основание чл.26, ал.1 пр.1
от ЗЗД вр. чл. 38, ал.1, пр.първо от ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Т. – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД ЕИК ********* и И.Т.,
гражданин на ***, в качеството му на съдружник в същото дружество, че не
съществува правото на вземане и самите вземания, учредени в полза на Е.Н.А. ЕГН **********, инкорпорирани в запис на заповед, издаден на 12.01.17
г. в гр. Пловдив в полза на Е.Н.А. ЕГН ********** за сумата от 30 000 лв., платима на
31.05.17 г., с длъжник „Т. – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД ЕИК *********, и запис
на заповед, издаден на 03.04.17 г. в гр. Пловдив в полза на Е.Н.А. ЕГН
********** за сумата от 30 000 лв.,
платима на 31.07.17 г., с длъжник „Т. – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД ЕИК *********.
ОСЪЖДА
Е.Н.А. ЕГН ********** ***, **, и „Т. – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 158, да
заплатят на И.Т., гражданин на ***,
направени по делото разноски в размер на
6 130 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: