№ 12
гр. Шумен , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20203630101896 по описа за 2020 година
Предявени искове с правно основание чл. 224, ал. 1; чл. 221, ал. 1; чл.
128, т. 2 от КТ.
Искова молба от Д. Д. Ч., ЕГН : **********, с адрес – ***, срещу „***“
ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, с посочено
правно основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 от КТ.
Ищецът сочи, че се намирал в трудово правоотношение с ответника,
прекратено на 01.07.2020г., на основание чл. 327, т. 2 от КТ. Работодателят не
му заплатил обезщетение от 839,50 лева, по чл. 221 от КТ; сумата от 2326,13
лева, трудово възнаграждение, за м.04, 05 и 06.2020г. и 381,50 лева
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 10 дни. Иска осъждане
на ответника да му ги заплати и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Твърди плащане на претендираните суми на 01 и 13.10.2020г..
Не оспорва и търсените разноски.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, ищцата,
чрез представител, заявява, че всичките вземания са погасени с плащане и
претендира заплащане на разноски, а ответникът не изпраща представител.
1
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са
основателни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени
доказателства се установява, че между тях, е съществувало трудово
правоотношение, за посоченият в исковата молба период, прекратено на
30.06.2020г., със заповед № 7 от същата дата, на основание чл. 327, т. 2 КТ.
Няма спор и, че работодателят дължи заплащане на посочените в исковата
молба обезщетения и трудово възнаграждение, за исканите периоди. Всички,
били заплатени на 01 и 13.10.2020г./след получаване препис от исковата
молба/, по сметка, съответно 1135 и 1967,98 лева. Сумата от 200 лева
получила като част от заплата за м. април 2020г., на 18.06.2020г., според
неоспорен частен документ/стр. 17/.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
достигна до следните изводи :
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ – доказване
заплащането на трудово възнаграждение, е в тежест на работодателя. Той е
представил доказателства за заплащане сумата от 1960,23 лева. Липсват
такива за останалата част от претендираната сума, но посочената е
действително дължимата, след приспадане на съответните удръжки. Поради
това искът следва да се отхвърли, поради погасяване вземането с плащане, за
сумата от 1960,23 лева и като неоснователен за сумата от 365,90 лева, като
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ – С оглед
разпределението на доказателствената тежест в производството, по
настоящият иск, ищецът следва да докаже периода на трудовото
правоотношение, съответно времето на признат трудов стаж и размера на
претендираното обезщетение, а ответникът, ползването на платен отпуск и
размерът му. Последният не е посочил и не се събраха доказателства за
ползван от ищеца отпуск. Получил е плащане в размер на 587,51 лева, за
четиринадесет дни неизползван отпуск, с 206,01 лева повече от заявената
2
претенция, което налага отхвърляне на иска за заявения размер, поради
погасяване вземанията с плащане.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ – установи се че
трудовото правоотношение е прекратено без предизвестие на основание чл.
327, т. 2 от КТ, размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца е
било 839,30 лева, а срокът на предизвестие е един месец. Получил е плащане
на сумата от 755,37 лева, което е и дължимото и искът за тази сума следва да
се отхвърли поради погасяване на вземането с плащане, а за сумата от 84,13
лева като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответника следва да заплати по
сметка на ШРС, сумата от 178,41 лева, представляваща – 78,41 лева държавна
такса по иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ; 50 лева държавна такса
по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ; 50 лева по иска с правно
основание чл. 221, ал. 1 от КТ.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 174,96 лева разноски в производството, съобразно уважената
и отхвърлена част от исковете.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Ч., ЕГН : **********, с адрес – ***,
срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, иск
с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за сумата от 1960,23 лева, поради
погасяване на вземанията с плащане и за сумата от 365,90 лева, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Ч., ЕГН : **********, с адрес – ***,
срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, иск
с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, за сумата от 381,50 лева, поради
погасяване вземанията с плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Ч., ЕГН : **********, с адрес – ***,
срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, иск
3
с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ, за сумата от 755,37 лева, поради
погасяване на вземанията с плащани и за сумата от 84,13 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Шумен, сумата
от 178,41 лева, представляваща държавна такса и разноски, по уважените
искове.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление
– ***, да заплати на Д. Д. Ч., ЕГН : **********, с адрес – ***, сумата от
174,96 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – Шумен в
двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4