Определение по дело №25059/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1668
Дата: 19 януари 2022 г.
Съдия: Ели Димитрова Анастасова
Дело: 20211110125059
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1668
гр. София, 19.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20211110125059 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от ***, с която се иска на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
постановеното Решение с № 3918/17.11.2021г. по гр. д. № 25059/2021г. по описа на
СРС, 34 с-в да бъде изменено в частта досежно присъдените разноски в полза на ищеца
*** „***“ ЕАД, като счита, че същите следва да бъдат платени от ТЛП „***“ ЕООД, а
не молителя.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна по молбата
*** „***“ ЕАД, който заявява, че молбата е неоснователна.
Постъпила е и втора молба от ТЛП „***“ ЕООД, с която се иска на основание
чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното Решение с № 3918/17.11.2021г. по гр. д. №
25059/2021г. по описа на СРС, 34 с-в да бъде изменено в частта досежно присъдените
разноски в полза на ответника ***, като счита, че в случая е налице хипотезата на чл.
78, ал. 2 ГПК и разноските следва да бъдат възложени върху ***.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна по молбата
***, с който оспорва молбата като неоснователна.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 34 с-в, след като обсъди възраженията,
доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбите са подадени в законоустановения срок, от легитимирани страни,
имащи право да искат изменение на решението в частта за разноските, поради което се
явяват процесуално допустими.
С Решение с № 3918/17.11.2021г. по гр. д. № 25059/2021г. по описа на СРС, 34
1
с-в съдът е осъдил *** да заплати на *** „***“ ЕАД, на основание чл. 411, ал.1 КЗ
сумата от 73.62 лева /с включена сумата от 15.00 лева – ликвидационни разноски/,
представляваща престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка за вредите, причинени на лек автомобил „Мерцедес Боди 639
Вито/Виано”, с рег. № СВ9417МВ от настъпило на 28.11.2020г. ПТП – попадането му в
необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата
от 05.05.2021г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното й
погасяване като същевременно е отхвърлил предявения от *** срещу „***“ ЕООД
обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД на *** срещу третото лице
помагач „***“ ЕООД за заплащане на сумата 73.62 лева, представляваща изплатено
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на ИМ по
обратния иск до окончателното изплащане на вземането, поради плащане, извършено в
хода на процеса.
С оглед изхода на спора първоинстанционният съд е счел, че право на разноски
възниква за ищеца като съобразно представения списък по чл. 80 ГПК /л. 94/ и
намиращите се по делото доказателства за реално сторените разноски, е съобразил, че
същите възлизат в общ размер на 218.00 лева, от които сумата в размер на 168.00 лева
– адвокатско възнаграждение и сумата от 50.00 лева – заплатена държавна такса. В
случая, доколкото първоинстанционният е счел, че предявеният иск е основателен, то
правилно и в съответствие с нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК е съобразил, че следва да
присъди разноски в полза на ищеца. В случая възражението на ответника ***, че
същите следва да бъдат платени от ТЛП „***“ ЕООД, а не от молителя е
неоснователно, доколкото предявеният от *** срещу ТЛП „***“ ЕООД обратен иск
касае отношенията единствено и само между страните по него, поради което няма как
съдът да осъди ТЛП да плати разноски, дължими от ответника ***.
Предвид гореизложените съображения съдът намира депозираната от ***
молба за неоснователна.
По отношение на молбата, депозирана от ТЛП „***“ ЕООД, съдът следва да
изложи следните съображения: по приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК настоящият
състав намира, че възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от
кумулативното наличие на установените в закона две изисквания – с поведението си
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за
това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото
и проверката се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането
на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на
ответника /в този смисъл е Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5196/2013 г., IV г. о., ГК; Определение № 207 от 16.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. №
216/2010 г., III г. о., ГК; Определение № 501 от 12.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. №
2
24/2013 г., II т. о., ТК/.
В настоящия случай при изследване на първата предпоставка –ответникът по
обратния иск ТЛП „***“ ЕООД да е признал иска, настоящата инстанция намира, че
същата е налице. Същевременно в депозираното по делото становище *** изрично
признава, че не е поканила ТЛП да заплати извънсъдебно процесната сума, въпреки че
*** „***“ ЕАД е поканило *** да плати процесното вземане.
Доколкото в случая са налице и двете предпоставки по смисъла на чл. 78, ал. 2
ГПК, то съдът намира депозираната молба от ТЛП „***“ ЕООД за основателна, поради
което разноските по делото следва да бъдат възложени върху ***.
С оглед изложеното, Софийски районен съд, І ГО, 34 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от *** с ЕИК *********, с адрес:
гр. София, ул. „Московска”, № 33, представлявана от кмета Йорданка Фандъкова
молба, озаглавена като въззивна жалба с вх. № 100076/02.12.2021г. по описа на СРС, с
която се иска на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение с № 3918/17.11.2021г. по гр. д.
№ 25059/2021г. по описа на СРС, 34 с-в да бъде изменено в частта досежно
присъдените разноски в полза на ищеца *** „***“ ЕАД, като счита, че същите следва
да бъдат платени от ТЛП „***“ ЕООД, а не молителя.
ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 ГПК Решение с № 3918/17.11.2021г. по гр. д. №
25059/2021г. по описа на СРС, 34 с-в в частта за разноските, като присъдените в полза
на *** разноски в размер от 100.00 лева следва да бъдат възложени върху ***, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.


Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3