№ 123
гр. Пловдив, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20255001000079 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №42/02.08.2024г., постановено по т.д. №80/2021г. по описа на
окръжен съд К., „з.“ АД с ЕИК ... е осъдено да заплати на Н. М. Х., с ЕГН
********** сумата в размер на 150 000лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от смъртта на нейната майка - М.М. Х.,
причинена от настъпило на 31.01.2021г. ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 16.06.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
„з.“ АД с ЕИК ... е осъдено да заплати по сметка на ОС - К. сумата в
размер на 6 900лв., от които 6 000лв. д.т. върху уважения главен иск и 900лв. -
бюджетни разходи за вещи лица.
„З.“ АД с ЕИК ... е осъдено да заплати на адв. Р. И. М. от САК, с ЛН ...,
адвокатско възнаграждение в размер на 12 000лв. с ДДС.
Р. Н. К. /срещу когото е предявен обратен иск от ответника/ е осъден да
заплати на „з.“ АД сумата в размер на 25 000лв., частичен иск от 150 000лв.,
1
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта
на М.М. Х., причинена от настъпило на 31.01.2021г. ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 16.06.2021г., както и разноски в размер на 12 000лв. с ДДС.
Р. Н. К. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „з.“ АД разноски по
делото в размер на 300лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – „з.“ АД. Въззивната жалба
е срещу тази част от решението, с която искът за застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди е уважен над сумата от 100 000лв., ведно
със законната лихва. Въведени са оплаквания само досежно размера на
определеното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди, с
аргументи, че същото е завишено, несъобразено с принципите на
справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД – обезщетението от 150 000лв. не
съответства на обема и интензитета на претърпените вреди, не са отчетени
съществуващите в страната обществено-икономически отношения.
Жалбоподателят счита, че обезщетение в общ размер от 100 000лв., с отчетен
принос на пострадалата, би съответствало на обществения критерий за
справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД. Посочено е и са представени
доказателства /платежно нареждане/ за заплащане на сумата от 100 000лв.,
ведно със законната лихва. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди
да бъде отхвърлен над сумата от 100 000лв., ведно със законната лихва от
16.06.2021г. Във въззивната жалба се съдържа евентуално искане:
„Алтернативно, моля да отчетете принос от страна на пострадалия“.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата
страна – Н. М. Х., подадената въззивна жалба се оспорва изцяло, като са
развити насрещни доводи и съображения.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени
искания.
Страните претендират сторените по делото разноски, като от
въззиваемата страна се претендират такива по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, във вр.
с чл.7 от Наредба №1/09.07.2004г. за МРАВ, с начислен ДДС.
В съдебно заседание Р. Н. К. изразява становище, че въззивната жалба е
основателна.
2
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ.
Ищцата в първоинстанционното производство – Н. М. Х., е изложил
фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а
именно: На 31.01.2021г., около 18:30ч., в гр. К.“, до магазин „Е.“, водачът на
лек автомобил марка и модел „А. - Р. Н. К., след употреба на алкохол, нарушил
правилата за движение, като навлязъл в лентата за насрещно движение и
блъснал правомерно движещия се там микробус марка и модел Ф.Т.,
управляван от М.А.Х., с което реализирал ПТП. При инцидента изключително
тежко пострадала М.М. Х. - пътник в микробус марка и модел Ф.Т.. След
злополуката М. Х. била транспортирана по спешност в МБАЛ „Д-Р А.Д.“ АД -
гр. К., където въпреки навременните и специализирани медицински грижи,
по-късно на 31.01.2021г. починала от тежките увреждания, които претърпяла
при ПТП. М.М. Х. е майка на ищцата Н. М. Х., която изключително тежко
понесла нейната загуба. Изложени са подробни обстоятелства за наличие на
установена трайна емоционална връзка между ищцата и нейната майка. След
смъртта на М. Х-, ищцата Н. Х., която била най-малката дъщеря на
пострадалата, изцяло се променила - станала тревожна и апатична към всичко
около нея, страдала от нарушения в съня и тревожност, постоянно мислела за
своята майка. Това се отразявало негативно на психиката й на подрастваща.
Чувствала се емоционално лабилна, страхувала се от автомобили,
обезпокоена, че ще загуби и другите си близки.
Отговорността на ответника се ангажира с наличие на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка и модел „А. –
по застрахователна полица № ВG/30/120000743598, валидна от 11.03.2020г. до
3
11.03.2021г. На 25.05.2021г. ищцата отправили претенция до застрахователя на
отговорния за ПТП водач - ЗАД Д.“ ЕАД, с искане да бъде определено и
изплатено дължимото застрахователно обезщетение, като ответникът не е
определил или изплатил застрахователно обезщетение по заявената
извънсъдебна претенция, за което се позовава на писмо с изх. №
2939/15.06.2021г.
Искането, с което е сезиран съдът, е ответникът ЗАД Д.“ ЕАД да бъде
осъден да заплати на Н. М. Х., с ЕГН **********, обезщетение в размер на
150 000лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес по повод смъртта на нейната майка М.М. Х.,
вследствие на ПТП от 31.01.2021г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница от датата на уведомлението на застрахователя -
25.05.2021г., до датата на окончателното изплащане на обезщетенията.
Твърденията и искането се поддържат и с допълнителната искова молба, като
в ДИМ ищцата се позовава и на влязла в сила на 17.05.2023г. присъда
№2/04.02.2022г., постановена по НОХД №228/2021г., по описа на ОС – К..
В постъпилия в срока по чл.367 ГПК отговор на исковата молба, както и
в отговора на допълнителната искова молба, ответникът ЗАД Д.“ ЕАД
оспорва предявения иск. Не оспорва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил „А.Р.” с рег. № .....
Относимите за въззивното производство възражения по основателността на
иска касаят размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Въведено е възражение за съпричиняване от страна на починалата М.М. Х.,
изразяващо в неизползване на фабрично оборудван обезопасителен колан към
момента на процесното ПТП, а при условията на евентуалност - че починалата
М.М. Х. е съпричинила вредоносния резултат, като е пътувала с поставена
само долна част от триточковия колан, с който фабрично е бил оборудван л.а.
Ф.Т.. Въведено е и възражение, че при починалата М.М. Х. са били налице
предхождащи процесното ПТП заболявания, които са допринесли за
настъпване на смъртта й.
При така посочените твърдения и възражения на страните, съдът намери
за установено следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо
4
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата
и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите
предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а
именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и неспорни в
настоящето са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ:
Ищцата Н. Х. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се психически
болки и страдания от настъпила на смърт на нейната Майка – М. Х.. Вредите
са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния
водач на лек автомобил марка и модел „А. - Р. Н. К.. Извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по
задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК
предвид влязла в сила /на 17.05.2023г./ присъда №2/04.02.2022г., постановена
по НОХД №228/2021г., по описа на ОС – К.. Със същата Р. Н. К. е признат за
виновен в това, че на 31.01.2021 г. в гр. К., при управляване на моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „А.Р.“ с рег. № ...., на платно за
движение с две пътни ленти, нарушил правилото за движение по чл.16, ал.1,
т.1 от 3ДвП, като без да изпреварва или заобикаля друго пътно превозно
средство, навлязъл и се движил с управлявания от него лек автомобил в
лентата за насрещно движение и по непредпазливост причинил смъртта на
М.М. Х., с ЕГН **********, от с.К., община К., като деянието е извършено в
пияно състояние, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл.1, б. „б“,
предл.1, във вр. с чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, е
осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 години. Установено е
наличието на причинна връзка между противоправното поведение на водача
на л.а. „А.Р.“ и причинената вреда. Не е спорен и специфичният елемент на
5
визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална
отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” – със застрахователна полица
№ВG/30/120000743598, сключена при действието на КЗ и валидна от
11.03.2020г. до 11.03.2021г.
С оглед доводите, съдържащи се във въззивната жалба очертаният
спорен въпрос е въпросът относно справедливото обезщетение за репариране
на понесените от ищцата неимуществени вреди, вследствие смъртта на
нейната майка.
Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни
доказателства.
Фактът на съществувала близка емоционална връзка между майка и
дъщеря, обусловена не само от роднинските отношения, съответно – фактът
на настъпили негативни промени в психоемоционалната сфера на ищцата
вследствие смъртта на нейната майка, са установени по категоричен начин от
депозираните по делото гласни доказателства. Свидетелите ЗМЙ – свекър на
ищцата, М.М.Й. – близък на семейството, Х.З.И. – снаха на починалата М. Х.
установяват, че ищцата била много привързана към починалата си майка.
Връзката между тях била много силна. Макар и към момента на съдебното
производство ищцата да живеела в отделно домакинство и в друго населено
място, поддържала ежедневни контакти с майка си. Н. Х. тежко понесла
смъртта на своята майка, която била единственият родител на ищцата –
бащата на Н. починал преди около 15 години и пострадалата М. Х. сама
отгледала децата си. Свидетелите са идентични в показанията си, че
пострадалата М. Х. била изключително отговорен родител. Неочакваното
трагично събитие се отразило изключително негативно и в психологичен
аспект на ищцата - „преди беше весела, но сега е много тъжна“ – показанията
на св. Й..
Последното обстоятелство и доколкото неимуществените вреди са
негативни промени в психоемоционалната сфера на индивида, се установява и
от заключението на допуснатата при първоинстанционното разглеждане на
делото съдебнопсихологическа експертиза. Съгласно заключението на вещото
лице – психолог, събитието е възприето и преживяно като състояние на остър
6
стрес, което може да се разглежда в контекста на реакция на скръб като
отговор на преживяното стресогенно събитие, довело до разстройство в
адаптацията. Към момента на изследването /около 3 години след инцидента/
гореописаната симптоматика е претърпяла обратно развитие, но се преживява
повишена ситуативна тревожност при разговори, свързани с майка й, места,
които заедно са посещавали. Към момента на изследването, макар и ищцата да
възстановява социалното и личностово функциониране, справянето с
базисните социални роли, тя продължава да изпитва емоции с депресивен
регистър като мъка, тъга свързани с майка й.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим
въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в
ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не
само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение и в случай на смърт – връзката
между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне размера
на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите.
При преценката на конкретните обстоятелства – както от обективна
страна, така и от субективна страна - свързани пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите, както и връзката между пострадалия
и претендиращия обезщетение, въззивната инстанция намира, че справедлив
паричен еквивалент за претърпените от ищцата морални болки и страдания е
сумата от 150 000лв., каквато сума е определена и от първоинстанционния
7
съд. В тази насока се съобразява възрастта на пострадалата – на 58 години,
работоспособна, изключителна и единствена морална опора за дъщеря си,
възрастта на претендиращия – ищцата Н. Х., която е била на 18 години, в
която възраст е имала изявена необходимост от подкрепата на единствения си
родител - майка си – М. Х.. При определяне размера на застрахователното
обезщетение за понесените от Н. Х. неимуществени вреди,
първоинстанционният съд е съобразил обективните критерии, определящи
прилагането на принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Определеният размер обезщетение за неимуществени вреди от 150 000лв.
съответства на житейската ситуация – от една страна се касае за най-близката
родствена връзка – тази между деца и родител, вследствие на която връзка
претърпените вреди, имащи силно изразен морален и емоционален аспект, са
от непреодолим характер, независимо от възрастта на пострадалия и от
възрастта на претендиращия обезщетение. Още с Постановление №4/1961г. и
Постановление №5/1969г. на Пленума на Върховния съд е прието, че връзката
на родство по права линия от първа степен е достатъчна предпоставка за
реализиране правото на обезщетение за неимуществени вреди.
Що се отнася до позоваването от страна на жалбоподателя на
обществено икономическата обстановка в страната, следва да се посочи: Като
база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени
вреди служат стандартът на живот в страната и средностатичическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Конкретните
икономически условия в страната и нормативно определените нива на
застрахователно покритие към момента на увреждането, като една от
възможните проявни форми на тези условия, се отчитат при определяне на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен
пряк иск по чл.432 от КЗ. Лимитите за отговорността на застрахователя
съставляват една от проявните форми на обществено икономическите условия
и нарастващите нива на застрахователното покритие са обективен израз на
динамичните промени в съществуващата икономическа обстановка. Тези
лимити, макар и да не са абсолютен критерий при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, са индиция за общественото
разбиране за справедливост. А, размерът на тези лимити непрекъснато
нараства. До 01.01.2010г. нормативно определените минимални размери на
лимитите са нараствали почти ежегодно, като от 25 000лв. за всяко събитие са
8
достигнали до 700 000лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000лв. – при две или повече лица. След тази дата са определени
значително по –високи размери. Пар. 27 от ПЗР на КЗ /отм./ предвижда лимит
за едно събитие на имуществени и неимуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт от 1 000 000лв. при едно пострадало лице и от 5
000 000лв. при две или повече пострадали лица. Съгласно чл.266 от КЗ /отм./,
в сила от 11.06.2012г., задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми:
за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт - 2 000 000лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000
000лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица. Сега
действащият КЗ, влязъл в сила на 01.01.2016г., в чл.492 предвижда лимит за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 000 000лв., а след изменението с ДВ бр. 101/2018г. - действащата
към датата на събитието разпоредба – 10 420 000лв. за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица. Поправянето на нанесените
неимуществени вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез заместването с
еквивалентно материално благо, поради което обезщетението на
неимуществените вреди представлява известно компенсиране на търпените
страдания. Ето защо въззивната инстанция намира, че сумата от 150 000лв. –
обезщетение за неимуществени вреди за понесените от ищцата болки и
страдания, вследствие смъртта на нейната майка, съответства на момента на
настъпване на събитието /2021г./, икономическата конюнктура в страната към
този момент, възрастта на пострадалото лице, като критерии, включени в
понятието справедливост. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че
този размер обезщетение за неимуществи вреди е несъответстващ на обема и
интензитета на претърпените вреди, не са отчетени съществуващите в
страната обществено-икономически отношения.
По отношение на релевираното в първоинстанционното производство
възражение за съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в
непоставяне/неправилно поставяне на обезопасителен колан, следва да се
посочи, че въззивната жалба в тази й част е бланкетна, не съдържа конкретни
оплаквания в какво се състои порочността на обжалваното решение, досежно
възприетата от окръжния съд липса на съпричиняване от страна на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно императивната
9
норма на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по неговата допустимост - в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Това означава, че
в решаващата си дейност въззивният съд следва да се ограничи до преценка
на валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а на
неговата правилност - само по посочените в жалбата конкретни доводи за
неправилност на това решение. Служебно въззивният съд проверява
правилността на решението само по отношение на приложението на
императивните материалноправни норми, защото прилагането на тези норми е
в обществен, а не в личен интерес и поради това не може да зависи от волята
на страните. За пълнота следва да се посочи, че първостепенният съд
правилно е преценил липсата на съпричиняване от страна на пострадалата,
изведено от механизма на ПТП и характера на получените увреждания,
довели до леталния изход. Лекият автомобил „А.Р.“, управляван от водача Р.
К., внезапно навлиза в лентата на насрещно движение, по която се движи
микробус „Ф.Т.“. Настъпва удар между двете МПС, който по характер е челен
кос между левите челни повърхнини на „А-“ и „Ф.“. При този удар М. Х.,
която е пътувала на предна седалка по средата, е получила удар в челната
област на главата /черепно-мозъчна травма, причина за леталния изход/ в
резултат на контакт с намиращите се пред нея части от купето автомобила, а
именно ударът е в предното/ветроупорното стъкло на автомобила
/заключението от СМЕ и САТЕ/. Съгласно заключението САТЕ лекият
автомобил „Ф.“ е фабрично оборудван с обезопасителни колани инерционен
тип за всички места в автомобила. На предните три седалки двата странични
колана са триточкови, а в средата, където е пътувала пострадалата, един
двуточков поясен обезопасителен колан. Според експертите видът и
разположението на травмите показва, че най-вероятно М.М. Х. е била с
поставен предпазен /двуточков/ колан, но неговото устройство не е
възпрепятства получаването на конкретните травми при конкретния
механизъм на възникването им. Гласните доказателства – показанията на
свидетелите М.Ф. - водач на л.а „Ф.“ и Р.Х. – пътувал в същия автомобил на
предна седалка, до пострадалата категорично установяват, че последната е
била с поставен двуточков поясен обезопасителен колан, но според вещите
лица, в случая предпазният колан, поради неговата конструкция, не е
предпазил М. Х. от получаването на черепно - мозъчна травма, която е
10
причинила смъртта й. При удара седалището и крайниците са били задържани
към седалката от напречния предпазен колан, който преминава пред долната
част на корема и таза. Този тип колан не предпазва горната част на тялото от
прегъването му напред от действието на инерционните сили. При инерционни
сили, тласкащи тялото напред, то се прегъва в областта на кръста, седалището
се задържа към седалката, но главата се удря в предното стъкло. Фактът, че М.
Х. е пътувала в автомобил на място, снабдено само с двуточков колан, с
поставен такъв колан, но което обезопасително средство, поради механичното
си устройство, не е възпрепятствало получените увреждания, не може да се
вмени в принос на пострадалата.
Поради изложените съображения въззивната жалба се явява
неоснователна, поради което първоинстанционното решение в обжалваната
част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските, сторени във въззивното производство.
При този изход на делото, с оглед разпоредбата на чл.273, във вр. с чл.78
от ГПК се дължат разноски на въззиваемата страна. Такива се претендират по
реда на чл.38 от ЗА – адвокатско възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство. Съгласно договор за правна защита и
съдействие /л.35 по в.т.д. №539/2024г., което е първоначално образувано по
настоящата въззивна жалба, но прекратено и върнато за администриране/, е
уговорено безплатно процесуално представителство за въззивното
производство. Съобразявайки наднационална съдебна практика – Решение на
СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., постановено по повод преюдициално
запитване по приложението на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /сега с променено наименование
Наредба за възнаграждения за адвокатска работа – ДВ бр.14/18.02.2025г./,
въззивната инстанция намира, че адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2
от ЗА не следва да се определя според обжалваемия материален интерес /50
000лв./ и минимума, предвиден в Наредбата. Преценявайки фактическата и
правна сложност на делото във фазата на въззивното производство,
извършените от процесуалния представител процесуални действия по
подаване на отговор на въззивна жалба, личното му явяване в производството
по първоначално образуваното в.т.д. №539/2024г., като в проведеното ОСЗ на
19.03.2025г. по настоящето в.т.д. страната е представлявана от
11
преупълномощен адвокат, включително и че въззивното производство е
приключило с две съдебни заседания, /както се посочи първоначално
образуваното в.т.д. №539/2024г. е прекратено и върнато на окръжния съд за
администриране/, въззивният съд намира, че адвокатското възнаграждение по
чл.38 ал.2 от ЗА следва да се определи съобразно ориентировъчните размери,
определени в Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа
/изм., включително и изменение на заглавие – ДВ бр.14/18.02.2025г./, а именно
в размер на 1 500лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №42/02.08.2024г., постановено по т.д.
№80/2021г. по описа на окръжен съд К., в обжалваната част, с която „з.“ АД с
ЕИК ... е осъдено да заплати на Н. М. Х., с ЕГН ********** сумата над
100 000лв. до 150 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на нейната майка - М.М. Х., причинена от
настъпило на 31.01.2021г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от
16.06.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „з.“ АД с ЕИК ... да заплати на адв. Р. М. – АК С. адвокатско
възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителства във
въззивното производство на Н. М. Х., с ЕГН ********** в размер на 1 500лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач - Р. Н.
К. с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12