О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 12
07.01.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на шести януари две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 651
по
описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на А.М.А., М.М.А., А.М.Б.,
З.М.М., И.М.И. и Б.М.А., представлявани от адв. С.Ч. от САК, срещу определение
№ 185/04.07.2019г., постановено по т. д. № 58/2019г. по описа на Шуменски
окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели,
с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за освобождаване им от заплащане на
държавни такси и разноски в производството по т. д. № 58/2019 г.
С доводи за
неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна и постановяване
на определение, с което да бъде уважено искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. В
жалбата се твърди, че видно от представените в първата инстанция декларации,
имущественото състояние на всеки от ищците не обуславя възможност за заплащане
на държавна такса, тъй като месечните им доходи са под 870 лв., в какъвто
размер е средномесечният доход за страна за 2018г. по данни на НСИ.
Частната жалба е
подадена в срок, от легитимирани лица, чрез валидно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално
допустима.
Съставът на ВнАпС, като взе предвид данните по делото
и изложените в жалбата оплаквания, приема следното от фактическа и правна
страна:
А.М.А., М.М.А., А.М.Б.,
З.М.М., И.М.И. и Б.М.А., които са с процесуалното качество на ищци в
първоинстанционното производство, са сезирали ШОС с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК
за освобождаването им от заплащане на държавни такси и разноски още с исковата
молба, с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 226 от КЗ / отм./, за присъждане на обезщетения в размер на по 70 000
лв. – частични искове от 120 000 лв., за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на техния брат Халил Мустафов Аптиев, в резултат на ПТП, настъпило на
05.12.2015г., в района на път RAZ 2048, км. 5+000, с участници: Халил Мустафов
Аптиев, като пешеходец, и лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК № РР 4919 АР,
управляван от Камен Шишманов Шишманов.
В обжалваното
определение първоинстанционният съд е приел, че приложени към исковата молба,
попълнени от всеки от ищците, декларации за семейно и материално положение и
имотно състояние, не съдържат всички необходими данни и обстоятелства за преценката
по чл. 83, ал. 2 ГПК, както и че представянето на тези декларации не
освобождава ищците от задължението да установят имущественото си състояние и
чрез други документи, напр. актуални удостоверения от НОИ относно осигурителния
доход, справки от службите по вписване поне по актуалния адрес на лицата, данни
от Бюро по труда и т. н.
За да се установи дали
жалбоподателите имат правен интерес да поддържат искането си за освобождаване
им от такси и разноски, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, респ. дали не са
настъпили предпоставките по чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, е изискана информация от
Окръжна прокуратура – Шумен относно предмета и движението на прокурорска
преписка № 2310/2015г. В отговор въззивният съд е уведомен, че с Постановление
№ 2310/2015 от 27.02.2017г. на Окръжна прокуратура - гр. Шумен е прекратено
досъдебно производство № 161/2015г. по описа на ОД на МВР - гр. Шумен, водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”в” от НК във
вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Постановлението за прекратяване на досъдебното производство е потвърдено с определение № 85 от 20.03.2017г, постановено по ч. н.
д. № 92/2017 год. по описа на Окръжен съд – Шумен, последното потвърдено от
ВнАпС с определение № 131/20.04.2017г. по в. ч. т. д. № 154/2017г. по описа на
съда. Следователно, окончателно е отпаднала възможността ищците да бъдат
освободени от заплащането на държавни такси и разноски, на основание чл. 83,
ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като посочените в исковата молба факти и обстоятелства по
отношение на деликта, от който се твърди, че са настъпили претендираните за
обезщетяване вреди, са напълно идентични с фактическа обстановка по ДП №
161/2015г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен, при която въпросното процесното
пътно – транспортно произшествие е преценено от прокуратурата и съдебните
инстанции като случайно събитие.
Предвид характера на
производството по чл. 83, ал. 2 ГПК, което не е състезателно и спрямо което не
са приложими, съответно и за въззивната инстанция, правилата и процесуалните
преклузии за допустимо събиране на нови доказателства, съгласно чл. 266 ГПК, за
целите на необходимата комплексна преценка за материално състояние и социално
положение на жалбоподателите, с определение № 762/04.11.2019г. въззивният съд е
изискал справки от Служби по вписванията – гр. Шумен и гр. Нови пазар, за
притежавани недвижими имоти и вещни права за всеки от ищците. Освен това, след
като е констатирано, че подадените по делото декларации по чл. 83, ал. 2 ГПК са
от м. 06.2019г., респ. не съдържат актуални данни, на жалбоподателите е указано
да представят актуални декларации за релевантните обстоятелствата по чл. 83,
ал. 2 ГПК.
В изпълнение на определение
№ 762/04.11.2019г., по делото са постъпили служебно изисканите справки, както и
актуални декларации по чл. 83, ал. 2 ГПК за всеки от жалбоподателите.
Въз основа на всички
установени по делото релевантни факти и обстоятелства, настоящият състав прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 83, ал. 2 ГПК, която е с подчертано социална функция, такси и разноски
по производството не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно
средства да ги заплатят. При преценка за основателността на молбата за
освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид: доходите на лицето и
неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация,
семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и
други констатирани обстоятелства.
Съвкупната
преценка на установените обстоятелства от кръга на посочените в чл. 83, ал. 2,
т. 1 – т. 7 ГПК – гражданско, здравословно и имуществено състояние, съпоставени
с размера на дължимите държавни такси, позволяват да се направи обоснован
извод, че ищците А.М.А. и М.М.А., които не са в трудоспособна възраст, не
разполагат с достатъчно средства за заплащане на държавна такса по инициираното
исково производство, следователно по отношение на тях са налице предпоставките
на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването им от заплащането на държавни такси по
делото.
Данните
по чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК по подадените декларации от ищци А.М. Белбери,
И.М.И. и З.М.М., които са в трудоспособна възраст, обуславят извод за наличие
на основание за частичното им освобождаване от задължението за заплащане на
държавна такса по инициираното исково производство, а именно: А.М. Белбери и И.М.И.
следва да бъдат освободени от заплащането на 80 %, а И.М.И. – на 50 % от
дължимата държавна такса.
По
отношение на Б.М.А., род. 1968 г., с постоянна заетост по трудово
правоотношение, не се установява основание за освобождаването му от заплащане
на държавни такси и разноски. С оглед на материалното, здравословното и
имотното състояние, посочено в декларацията, същият има възможност да заплати
дължимата за водене на иска по чл. 226 КЗ / отм./ държавна такса, без да бъде
поставен в особено затруднено положение и без да бъде лишен от средства за
съществуване.
Поради частично
противоречивите правни изводи на двете инстанции по основателността на искането
по чл. 83, ал. 2 от ГПК, обжалваното определение следва да бъде отменено в
частите, в които е прието по – горе, че са налице предпоставките за
освобождаване от заплащане на държавни такси, като се постанови друго,
съобразно мотивите на въззивната инстанция.
В останалите части, в
това число и в частта, в която е отказано освобождаването на жалбоподателите от
разноски, определението следва да се потвърди. Обстоятелството, че не се
установява предпоставки за освобождаване на ищците от разноски за доказване на
предявените искове не съставлява непреодолима пречка за достъп до правосъдие с
оглед основанието на предявените искове и конкретния предмет на доказване, тъй
като при необходимост от специални знания съдът може да използва експерти по
негова инициатива. Освен това, в проведено досъдебно производство вече е
употребен паричен ресурс от фиска за установяване механизма на настъпило на
05.12.2015г. ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на брата на ищците, а
посочените в исковата молба факти и обстоятелства по отношение на процесния
деликт, от който се твърди, че са настъпили претендираните за обезщетяване
вреди, са напълно идентични спрямо фактическа обстановка по ДП № 161/2015г. по
описа на ОД на МВР гр. Шумен, въз основа на която е прието, че ПТП е случайно
събитие. В този случая отказът за освобождаване от разноски, отделно от липсата
на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК, би съставлявал превенция срещу
злоупотреба с процесуални права.
Воден от горното,
ВнАпС, ТО, І-ви състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №
185/04.07.2019г., постановено по т. д. № 58/2019г. по описа на Шуменски окръжен
съд, в частта, с което е оставена без уважение молбата на А.М.А., М.М.А., А.М.
Белбери, И.М.И. и З.М.М., с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за
освобождаване им от заплащане на държавни такси в производството по спора, по
който е образувано т. д. №58/2019 г. по описа на ШОС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА А.М.А. и М.М.А.
от задължението за заплащане на държавна такса по т. д. № 58/2019 г. по описа на ШОС, на основание чл. 83, ал.
2 ГПК.
ОСВОБОЖДАВА А.М. Белбери и И.М.И.
от задължението за заплащане на 80 % от дължимата държавна такса по т. д. № 58/2019 г. по описа на ШОС, на основание чл. 83, ал.
2 ГПК.
ОСВОБОЖДАВА З.М.М. от задължението
за заплащане на 50 % от дължимата държавна такса по т. д. № 58/2019 г. по описа на ШОС, на основание чл. 83, ал.
2 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение №
185/04.07.2019г., постановено по т. д. № 58/2019г. по описа на Шуменски окръжен
съд, в останалата част.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщенията до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.