Определение по дело №1071/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 146/10.01.2012г., постановено по гр.д. № 580/2011г., Кърджалийският районен съд осъдил „Г.К.” ООД Г., ул. "В. №4 , с ЕИК ********* да заплати на А. Д. К., с ЕГН * от Г., ул. "Д. А. №1, .4, ап.9 следните суми: сумата от 14 667.00 лева—главница, представляваща общия сбор на неизплатени месечни възнаграждения по договор за възлагане управлението на "Г.К." ООД гр. Кърджали от 01.10.2009г. за периода от месец декември 2009г. до 10.08.2010г., както и сумата от 1 392.67 лева - представляваща общия сбор на обезщетенията за забава на всяко от неизплатените договорени възнаграждения за периода от първо число на следващия месец, за който се полагало съответното месечно възнаграждение до датата на завеждане на исковата молба - 07.04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2011г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил исковете по чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД в останалата им част и за разликата до пълните им предявени размери, както и изцяло иска за присъждане на сумата от 2 381.00 лева, прÕдставляваща стойността на неизползван платен годишен отпуск за 2009 и 2010 г. за общо 25 дни за двете години, като неоснователни и недоказани. С решението съдът осъдил "Г.К." ООД Г. да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете в размер на 1 656.53 лева.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от представителя по пълномощие на "Г.К." ООД Г., с която първоинстанционното решение се обжалва в частта му, с която са уважени предявените искове. Излагат се доводи, че в тази му част решението е неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се в тази връзка, че ищецът не изпълнявал през процесния период поетите от него задължения, регламентирани в чл.5 от договора за възлагане на управлението на „Г.К." ООД от 01.10.2009 г., за да претендира изпълнение на насрещно задължение от страна на дружеството - ответник. Видно от събраните по делото гласни доказателства, които неоснователно съдът не кредитирал, ищецът не изпълнявал поетите задължения. Същият не се явявал изобщо в офиса на дружеството, не изпълнявал каквито и да е функции по представителството на дружеството и действия по неговото управление. Не бил подписвал каквито и да е счетоводни, финансови и други документи, свързани с дейността на дружеството. Обстоятелството, че на ищеца му били начислявани възнаграждения от счетоводителя на дружеството, само по себе си не водело до извода, че тези възнаграждения му се дължат и следва да му бъдат изплатени. В тази връзка, за да претендира изплащане на уговореното възнаграждение, ищецът следвало да е изправна страна, т.е. да е изпълнил задълженията си по договора, каквото изпълнение в случая липсвало. Напротив-налице било пълно неизпълнение на договорните задължения на ищеца, което обстоятелство било доказано в хода на съдебното дирене при първоинстанционното разглеждане на делото. На следващо място- договорът за възлагане на управлението на „Г.К." ООД от 01.10.2009 г., бил нищожен, като противоречащ на закона - чл.141, ал.7 от ТЗ и чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ. Договорът за управление нямал изрична уредба извън регламентираната в ТЗ -чл.141, ал.7 ТЗ. За този вид договори се прилагали общите разпоредби на гражданското право, в частност на ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД - нищожни били договорите, които противоречали на закона. В процесния случай, договорът за възлагане управлението на "Г.К." ООД гр. Кърджали бил нищожен именно поради противоречието му с разпоредбите на чл.141, ал.7 от ТЗ и чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ. Дори и да се приемело за валидно сключен, в противоречие с императивната разпоредба на чл.141 ал.4 от Търговския закон, първоинстанционният съд приел, че Договорът за възлагане управлението на "Г.К." ООД гр. Кърджали бил в сила до 10.08.2010г., поради което и до тази дата присъдил на ищеца търсеното от него възнаграждение. С решение на Общото събрание на съдружниците на „Г.К." ООД, проведено на 08.07.2010г., ищецът бил освободен от длъжността управител на дружеството, като договорът му за управление бил прекратен едностранно от възложителя /дружеството/. Горепосоченото обстоятелство било вписано в Търговския регистър на 10.08.2010 г. Съгласно разпоредбите на Търговския закон, следвало да се приеме, че договорът между страните по делото бил в сила до момента, в който бил прекратен от Дружеството на проведеното общо събрание на 08.07.2010г., след която дата не следвало да се бъдат присъдени суми за възнаграждение на ищеца, поради липса на основание за тяхното заплащане. Предвид изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да уважи предявената жалба и да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната му част и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове до размера, в който били уважени. В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпило писмено становище заявява, че поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.

С отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263 ГПК и в съдебно заседание чрез представител по пълномощие, въззиваемият А. Д. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли решението в обжалваната му част като правилно, да бъде потвърдено. Излага доводи по съществото на въззивната жалба.

Въззивният съд, слÕд преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Предявени за разглеждане в първоинстанционното производство от А. Д. К. от гр. Кърджали срещу „Г.К.” ООД, гр. Кърджали са обективно съединени искове за заплащане на възнаграждение по договор за възлагане управлението на дружество „Г.К.” ООД, гр. Кърджали от 01.10.2009г. в размер на 15 442.50 лв., представляващи сбора от дължимите му, но неплатени възнаграждения за м. декември 2009 г.- 775.50 лв., от януари до юли 2010 г. - 14000 лв. и за десет дни от август – 667лв.; сумата от 2 381 лв., представляваща стойността на неизползвания годишен отпуск за 2009г. и 2010г.; както и за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86 ал.1 ЗЗД върху дължимите суми от датата на падежа на всяка една от тях до окончателното им изплащане в размер на 1 200 лв. Исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл. 86 са уважени частично съобразно описаното по-горе, а искът за присъждане стойността на неизползван годишен отпуск за 2009г. и 2010г. е отхвърлен изцяло като неоснователен. Предмет на въззивното обжалване е решението в осъдителната му част.

От фактическа страна по делото се установява, че с решение на общото събрание на съдружниците в „Г.К.” ООД, гр. Кърджали от 30.09.2009г., за втори управител на дружеството е избран съдружникът А. Д. К. - въззиваем в настоящото производство, който да представлява дружеството пред трети лица с управителя С.Г.С., заедно и поотделно. Решението е вписано в АВ-ТР на 01.10.2009г. На 01.10.2009г. между „Г.К.” ООД и вторият управител е сключен договор за възлагане управлението на дружеството. Видно от съдържанието на договора, дружеството е представлявано от съдружниците Н.Н.и С.С., които са се подписали за възложител, а за изпълнител – от А. К.. С договора, дружеството възлага на управителя К. да го представлява и управлява при условията, описани в т. 5 от договора. Срокът на договора е тригодишен, а за управлението на дружеството, възложителят изплаща на изпълнителя месечно възнаграждение в размер на 2000 лв., което, както и осигурителните вноски, са за сметка на средствата от ФРЗ на дружеството и се заплащат от неговата каса. С решение от 08.07.2010 г. на двамата съдружника Н. и С., притежаващи 33 дяла от капитала на дружеството, А. Д. К. е освободен като управител на дружеството и е освободен от отговорност. Прекратено е и действието на договора за възлагане на управлението от 01.10.2009 година. Взето е решение дружеството да се управлява и представлява само от управителя С.Г.С.. Решението е вписано в АВ-ТР на 10.08.2010г. В писмо изх. № 2/13.01.2011г. по повод удостоверяване на доходи, изходящо от дружеството до А. Д. К. се сочи, че полученият нетен доход от последния в качеството му на управител за месеците Х, ХІ и ХІІ.2009г. е в общ размер на 5 224.50 лв., а през 2008г. и за периода от м.І - м.ІХ.2009г., тъй като не е бил управител, не е получавал възнаграждение; както и че през 2010г. за м. І-VІІІ има начислено, но неизплатено възнаграждение по договора за управление. С нотариална покана от 26.01.2011г., дружеството е поканено от освободения управител да му изплати месечно възнаграждение, както и други претендирани суми, предмет на исковото производство.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена в първоинстанционното съдебно праизводство и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че за месеците януари 2010г. до м. юли 2010г. и за шест работни дни от м.август 2010г., на управителя К. е начислено брутно трудово възнаграждение; че същото не е изплатено и е отразено в счетоводството на дружеството като задължение към него.

От показанията на разпитаните по делото свидетели А.Б.Б., М.Т.И. и Д.И.Д.- служители в дружеството през процесния период, се установява, че същите са работели само с управителя С. – последният им възлагал текущите задачи за изпълнение, на него отчитали изпълнението им, обсъждали и предавали възложените им проекти, оценки и счетоводни документи. Същите свидетели обаче не установяват обстоятелството и в показанията им не се съдържат твърдения, че работата им била единствено с този управител поради това, че управителят К. не се явявал на работа в дружеството и не изпълнявал задълженията си като такъв. Свидетелите също така не сочат с категоричност, че през процесния период този управител изобщо не се явявал в офиса на дружеството, каквито твърдения се поддържат от дружеството-въззивник, като включително не твърдят, че през периодите, през които не са се засичали с управителя К. в офисите на дружеството, това е било поради това, че не е идвал на работа. От друга страна, от показанията на св. В.Ч. се установява, че по повод на нейната работа, често посещавала управителя К. в кабинета му, като на бюрото му виждала разгърнати чертежи и папки, включително присъствала на обсъждане на оценки между него и служители на дружеството.

Във връзка с установеното от фактическа страна, следва да се обсъдят доводите на въззивника, които се свеждат до необоснованост на решението в обжалваната му част поради несъответствие на доказателствените материали с изводите на съда, и необсъждането им в тяхната съвкупност, като противното водело до извода, че е налице пълно неизпълнение на договорните задължения от страна на въззиваемия като управител на дружеството съгласно договора за възлагане на управлението. Прави се довод за нарушение на материалния закон, като в тази връзка се поддържа, че процесният договор за възлагане на управление е нищожен, тъй като противоречи на закона- чл. 147 ал.7 и чл. 137 ал.1 т.5 ТЗ; както и че в нарушение на разпоредбата на чл. 141, ал.4 ТЗ, първоинстанционният съд приел, че договорът бил в сила до 10.08.2010г. – датата на вписване на решението в АВ-ТР, а не до 08.07.2010г. - датата на вземане на решение от общото събрание на съдружниците за освобождаването на въззиваемия като управител. Тези доводи въззивният съд намира за неоснователни, поради следните съображения:

Обсъдените по делото доказателства не доказват, че въззиваемият като управител на дружеството не е изпълнявал задълженията си по т.5 от договора за възлагане на управлението, т.е. не установяват наличието на пълно неизпълнение на договорните му задължения. Такъв извод не може да бъде изведен както от гласните доказателства, така и от останалите събрани такива. Свидетелите, макар и да сочат в показанията си, че през процесния период по повод на работата в дружеството контактували единствено с управителя С., не установяват, че това се е налагало поради безпричинно отсъствие и неявяване на другия управител на работа. Напротив, същите не сочат обстоятелствата, поради които са работели само с управителя С., както и не потвърждават с категоричност неявяването изобщо на управителя К. в офисите на дружеството през процесния период. Освен това, налице са показанията на св. Ч., които съдът възприема наред с останалите, тъй като са неопровергани от тях или от други доказателства по делото, че е посещавала управителя К. в кабинета му, че е виждала разгърнати чертежи на бюрото му, че присъствала на обсъждания със служители във връзка с работата им и пр. От друга страна, на управителя за процесния период било начислявано месечно възнаграждение в размер, установен от съдебно-счетоводната експертиза; налице е и извънсъдебно признание от страна на дружеството - въззивник, че такова е начислено, но неизплатено, съдържащо се в удостоверение № изх. № 2/13.01.2011г. Не на последно място, с решение на съдружниците от 08.07.2010г., въззиваемият е освободен не само като управител на дружеството, но и от отговорност. Последното означава, че общото събрание, вземайки това решение е приело, че е налице изпълнение на всички негови задължения като управител. Относимо към този извод на съда е и обстоятелството, че мотив за освобождаване на единия от двамата управители е изцяло икономически – видно от протокол от 08.07.2010г., но не и неизпълнение от страна на К. на задълженията му като управител, каквото не е било обсъждано от страна на присъствалите на събранието съдружници. С други думи, оплакването за необоснованост на решението в обжалваната му част е неоснователно. От анализа доказателствата не се установява управителят К. да е неизправна страна по договора за възлагане управлението на дружеството, което би било основание да не му се изплати възнаграждение.

Неоснователен и доводът за нищожност на договора за възлагане на управлението, като противоречащ на разпоредбите на чл. 141, ал.7 и чл. 137, ал.1, т.5 ТЗ. Съгласно последно посочената разпоредба, отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик. От значение в случая е, че е налице решение на общото събрание на съдружниците за избиране на К. за управител, което е правопораждащият отношенията дружество - управител факт; договорът за възлагане на управлението е подписан в изпълнение на това решение от останалите двама съдружници, като в същия изрично е посочено, че при подписването му дружеството се представлява от тях. При това положение, неизпълнението на разпоредбата на чл. 141, ал.7 ТЗ е формално и не води до недействителност на договора. На следващо място следва да се посочи, че дружеството – въззивник чрез представителите си, не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, позовавайки се на нищожност на документ, скрепена с подписите им. С други думи, ако договорът би бил нищожен още при подписването му, на един последващ етап, подписалите го съдружници не могат да се позовават на тази нищожност, тъй като не могат да черпят права от собственото си неправомерно поведение.

Неоснователен е и доводът, че възнаграждението на управителя е недължимо след прекратяване действието на договора от общото събрание до датата на вписване на решението в търговския регистър. Изявлението за оттегляне на овластяването е свързано с освобождаването на управителя и не води до автоматично прекратяване на мандатните отношения. Прекратяването на управителните функции на управителя като орган на управление е обусловено от вписването в търговския регистър, в каквато насока е императивната норма на чл.140, ал.4 ТЗ. Т.е. до този момент управителят изпълнява функциите си като такъв, ерго му се дължи възнаграждение. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона.

Предвид горното, въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в обжалваната му част е неоснователна, поради което същото като правилно следва да бъде потвърдено. В останалата му необжалвана част, решението е влязло в сила.

При този изход на делото, в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените във въззивната инстанция разноски по договор за правна защита и съдействие в размер на 780 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Воден от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 146/10.01.2012г., постановено по гр.дело № 580/2011 година по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „Г.К.” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул. „В. № 4, ЕИК ********* да заплати на А. Д. К. от гр. Кърджали, У.Д. А. №1, .4, ап.9, ЕГН * направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 780 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията на чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.