Решение по дело №14239/2016 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град София, 16.11.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 14239 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищците С.П.С. и Р.П.С., чрез процесуален представител излагат в исковата молба, че на 12.10.2016 год., около 19.20 ч. в гр.София, на Б.„Б.Ш.“, в района на кръстовището с ул. „*******“, водачът Ю.К.Н., при управление на лек автомобил „БМВ” с ДК № *******, вследствие виновно поведение, реализирал пътно-транспортно произшествие при което блъснала пресичащия пътното платно пешеходецП. С.П., техен баща, вследствие на което същия починал. Поддържат, че смъртта на баща им се отразила изключително тежко, тъй като между тях съществувала силна емоционална връзка. Завинаги са лишени от пълноценно и щастливо семейство, което са били преди произшествието. Твърдят по исковата молба, че са лишени най вече и от майчина опора, която починалото лице им е далава, като съдът приема това за техническа грешка. Поддържат, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка молят съда да постанови решение с което да осъди ответника да им заплати обезщетение в размер на по 150 000 лева, частично предявени от 200 000 лева, представляващи обезщетение за причинените вследствие смъртта на баща им неимуществени вреди. Претендира се заплащане на законната лихва върху тези суми от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът З. „Б.И.“ АД, чрез процесуален представител оспорва исковата претенция, като твърди изключителен принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Моли съда да постанови решение в този смисъл. Претендира направените разноски.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство констативен протокол за ПТП № К 903 от 12.10.2016 год., изготвен от дежурен ПТП-О „ПП“-ДСВР, от който се установява, че на същата дата, около 19.20  часа в гр.София, на Б.„Б.Ш.“, в района на кръстовището с ул. „*******“, водачът Ю.К.Н., управлявайки лек автомобил „БМВ” с ДК № ******* участва в ПТП с пресичащия от дялно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходецП. С.П..

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че причината за произшествието е навлизането на пешеходеца на пътното платно на неопределено за пресичане място, отдясно наляво, при наличие МПС отляво и отстоящо на около 60 метра, без да се увери, че водача го е въприел като опасност на пътното платно и намалява скоростта на движение, както и късното възприемане на на пешеходеца на пътното платно от водача, който се движи на зелен светофар. Дава заключение, че скоростта на движение на автомобила преди удара е 55 км/ч, а при удара – 37 км/ч. Удара е предотвратим за водача, ако има видимост, т.е. в дясната лента за завой надясно няма други МПС-та или ако се е движел със скорост от до 46 км/ч. В съдебно заседание заявява, че на мястото но което пешеходеца е предприел пресичане има подлез и никъде няма разрешено директно пресичане на пътното платно.

По делото е приета и съдебно-медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице травматолог д-р Димитрова, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че причината за настъпването на смъртта на пострадалия са причинените от произшествието тежки телесни увреди, несъвместими с живота.

Представено е удостоверение за наследници № РИС16-УГО1-7193/18.10. 2016 год. на СО, от което е видно, чеП. С.П. е починал на 13.10.2016 год. и е оставил за наследници деца С.П.С., С.П.С. и Р.П.С..

Не се оспорва от ответната стана обстоятелството, че за лекия автомобил „БМВ” с ДК № ******* е била налице застрахователна полица по риска „гражданска отговорност”, валидна към датата на произшествието.

От показанията на свидетеля М.Г., внук на починалия и син на ищцата се установява, че майка му и вуйчо му се стъписали и незнаели какво се случва при научаване на вестта за смъртта на техния баща. Дава показания, че отношенията между тях били нормални и добри, дядото живеел при вуйчо му С. и често взаимно си гостували. След произшествието и двамата ищци се променили, като станали по-затворени.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, във връзка с чл. 45 от ЗЗД ищцовата страна следва да докаже наличие на деяние, извършено виновно, като вината се предполага, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, размера на претендираните вреди, както и наличие на застрахователно правоотношение с ответното дружество към момента на произшествието.

Не се спори между страните, а това се подкрепя и от събраните доказателства по делото, че между водача, респ. собственика на лекия автомобил „БМВ” с ДК № ******* и ответното застрахователно дружества е бил сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, валиден към датата на произшествието.

От приетата по делото съдебно-медицИ.ка експертиза по делото се установи, че причината за настъпването на смъртта на пострадалия са причинените от произшествието тежки телесни увреди, несъвместими с живота.

От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установи, че причина за настъпване на произшествието между лекия автомобил и пешеходеца е именно поведението на последния. Това е така, тъй като същият е навлязъл на пътното платно на неопределено за пресичане място, отдясно наляво, при наличие МПС отляво и отстоящо на около 60 метра, без да се увери, че водача го е въприел като опасност на пътното платно и намалява скоростта на движение. Точна на това място е имало пешеходен подлез за преминаване на пешеходци и е напълно необяснимо, защо пострадалия е предприел токова пресичане, на изключително натоварено кръстовище, в тъмната част на денонощието. Вещото лице установи, че водача на автомобила не е могъл да предотврати удара, при наличие и на други коли в този момент на кръстовището от дясната страна. Действително се установи, че водача е управлявал с 55 км/ч., но настоящият състав приема, че това не променя направените изводи, тъй като и при движение с 50 км/ч ефектът щеше да е същия. Не на последно място 5 км са в границите на статистическата грешка. Водача се е движел правомерно на разрешен зелен сигнал на светофарната уредба и не би следвало да очаква наличие на пешеходец, предприел пресичане на това място. С поведението си пострадалия пешеходец не е спазил изискванията на ЗДвП, което е станало причина за причинените му увреди. Всичко изложено, настоящият състав приема, че изключва виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил „БМВ” –Ю.Н..

С оглед на гореизложеното съдът намира, че презумпцията за вина, установена в чл.45, ал.2 от ЗЗД е оборена, поради което липсва елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и в тази връзка искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда останалите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на делинквента, а от там и на застрахователя.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени за заплатят на ответника направените разноски в размер на 7 530 лева, като съдът уважава направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед правната и фактическа сложност на делото и го редуцира до размера, определен съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П.С. с ЕГН ********** и Р.П.С. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, четвърти полеутаж, офис 1, чрез адв. Д. против З. „Б.И.“ АД с ********, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, във връзка с чл.45 от ЗЗД за сумата от по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева за всеки от тях, представляващи неимуществени вреди от смъртта наП. С.П., починал вследствие пътно-транспортно произшествие, станало на 12.10.2016 година, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 12.10.2016 год. до окончателното изплащане, като неоснователен. 

ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН ********** и Р.П.С. с ЕГН ********** да заплатят на З. „Б.И.“ АД с ********, на правно основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 7 530 /седем хиляди петстотин и тридесет/ лева, представляващи разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: