Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр. дело № 5073 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.Р.А. срещу решението, постановено по
гр.д. № 48243/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, в частта относно размера на месечната издръжка на детето К.В.А..
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли
да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да
се отхвърли предявеният иск за месечна издръжка на детето за разликата над
¼ от минималната месечна работна заплата до 200 лева, за сумата от 400 лева, заплатена на
23.12.2019 г., и за сумата от 1432 лева, заплатена за периода месец август 2019
г. – месец август 2020 г. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Е.К.С.-А.оспорва въззивната жалба и моли за нейното
отхвърляне, но признава, че въззивникът е заплатил издръжка на детето К.В.А. в размер на 1432 лева за периода месец август 2019 г. – месец
август 2020 г. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по
чл. 259, ал.1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите
доказателства и доводи, приема за установено следното:
С решението, постановено по гр.д. № 48243/2019 г., СРС, ІІІ ГО, 92 състав,
е прекратил брака между В.Р.А. и Е.К.С.-А.по обща вина, предоставил е
упражняването на родителските права по отношение на детето К.В.А. на майката, при която то да живее,
определил е режим на лични отношения на бащата с детето Кирил, осъдил е бащата
да заплаща на детето К.месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от
20.08.2018 г., ведно със законната лихва за забава (като е отхвърлил иска за
издръжка за разликата над 200 лева до пълния предявен размер от 250 лева),
постановил е жената да носи брачното си фамилно име, предоставил е ползването
на семейното жилище на мъжа, осъдил е всяка страна да заплати на СРС по 25 лева
– държавна такса при решаване на делото по иска за развод, осъдил е съпруга да
заплати на СРС сумата от 288 лева – държавна такса върху издръжката на детето,
и е оставил без уважение исканията на страните за присъждане на разноски по
делото.
Първоинстанционният съд е установил точно фактическата обстановка и е
направил правилни изводи въз основа на доказателствата по делото относно
размера на дължимата на детето К.В.А. месечна издръжка, поради което въззивният
съд не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите
на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК). Като допълнение към тези мотиви следва
да се посочи, че детето е на близо 12 години, а брутното трудово възнаграждение
(т.е. доход по смисъла на т. 5
от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК
на ВС) на въззивника, установено в първата инстанция – средномесечно от около
720 лева (л. 39 от делото на СРС), позволява на В.А. да заплаща присъдената
издръжка в размер на 200 лева (необходима на малолетния К.за
съществуване, образование и социално-културно развитие). Дори след изплащане на издръжката бащата да среща
известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на детето,
тъй като въззивникът е млад (42-годишен) и здрав човек, без
алиментни задължения към други деца. Предвид задължението на съда да следи
служебно за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище, правилно
първостепенният съд не се е съобразил с искането на процесуалния представител
на въззиваемата страна, направено в хода на устните състезания, от
претендираната месечна издръжка да бъде приспадната сумата от 400 лева,
заплатена от въззивника на въззиваемата (преводно нареждане от 23.12.2019 г. –
л. 66 от делото на СРС) – основанието за банковия превод не е издръжка на
детето Кирил, а „семейни разходи“, още повече че това искане не се поддържа с
отговора на въззивната жалба. Ето защо, първоинстанционното решение в
обжалваната му част относно размера на месечната издръжка на детето К.е правилно.
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими към спора доказателства.
Пред настоящата инстанция е представено нареждане за касов паричен превод
от 01.09.2020 г. (л. 29 от делото на СГС), видно от което въззивникът е
заплатил на въззиваемата страна сумата от 1430 лева, представляваща издръжка по
гр.д. № 48243/2019 г. на СРС, 92 състав, за
периода месец август 2019 г. – месец август 2020 г. Процесуалният представил на
въззиваемата е заявил, че последната е получила сумата по това нареждане. Ето
защо обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която въззивникът е
осъден да заплати на детето си К.издръжка в размер на 110 лева месечно (1430
лв. : 13 месеца = 110 лева) за периода 01.08.2019 г. – 31.08.2020 г., а искът на
въззиваемата в частта за осъждане на въззивника да заплати на детето К.издръжка
в размер на 110 лева месечно за този период – да се отхвърли, като погасен чрез
плащане в хода на процеса.
Първоинстанционното решение в останалата обжалвана част относно размера на
месечната издръжка на детето К.В.А.,
като правилно, постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и извършеното частично плащане на задължението за
издръжка в хода на процеса, въззивникът няма право на разноски. Такива не се
присъждат и на въззиваемата страна, защото липсват доказателства за тяхното
заплащане във въззивното производство (представен е само списък по чл. 80 ГПК).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решението по гр.д. № 48243/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, в частта, в която В.Р.А. е осъден да
заплати на малолетното си дете К.В.А. издръжка в размер на 110 лева месечно за
периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2020 г., като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.К.С.-А., ЕГН **********, срещу В.Р.А., ЕГН **********,
иск с правна квалификация чл.
143, ал. 2, във вр. с чл. 149 от СК – в частта за осъждане на ответника да
заплати на детето си К.В.А., ЕГН **********, издръжка в размер на 110 (сто и
десет) лева месечно за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2020 г., като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 48243/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав,
в останалата обжалвана част относно размера на месечната издръжка на детето К.В.А..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на В.Р.А. и Е.К.С.-А.за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.