Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.04.2017год. гр.Балчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БАЛЧИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
пети април , две
хиляди и седемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ИГНАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Секретар:
С.Д.
Прокурор: БЕЗ ПРЕДСТАВИТЕЛ В С.З.
като разгледа, докладвано от районен съдия Даниела
Игнатова
АНХ дело
№ 258 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на К.Х.Х.,роден
на ***г. в Р.А. ,с чуждестранно СУМПС №12129011,срещу Наказателно постановление
№16-3394-000106/06.07.2016г.на Началник Група при РУ на МВР –А. ,с което на жалбоподателя на
основание чл.174,ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500,00/петстотин/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за извършено
административно нарушение по чл.5,ал.3 ,т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал
жалбоподателят ,който в законноустановеният срок обжалва издаденото му НП. Редовно
призован, в с.з. се представлява от адв.К.
Т. ***.
Моли съда да
отмени НП изцяло.Посочва че са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му-т.к. е чужд гражданин и не
владее български език е било нарушено правото му на защита като не му е бил
назначен преводач,както и незаконосъобразно му е бил иззет талона на автомобила
и СУМПС,както и неоснователно са били извършени три поредни проби за наличие на
алкохол от които първите две са били с отрицателен резултат и неоснователно е
била извършена и трета такава,при която е било отчетено наличие на алкохол у
клиента му.Пледира за връщане на отнетите СУМПС и СРМПС.
Въззиваемата страна РУ на МВР - А., редовно призована
за участие,в съдебно заседание не се представлява,не изразява становище по
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, приема за установено следното:
На 02.07.2016г. в 03,08ч., в КК”А.”,общ.Балчик ,на
КПП-А. изход,в посока кръгово кръстовище,жалбоподателя управлявал л.а.”А. **” с рег.№В****ВА,когато бива спрян за
проверка от служители на РУ на МВР-А.,св.А..
Св.А.
,мл.автоконтрольор при РУ на МВР-А.
извършил проверка за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер”7510
с №ARDN 0074.Наложило се проверката да
бъде извършена няколко поредни пъти,т.к. първите два опита били негодни,поради
недостатъчно количество издишан въздух в апарата и едва при третия опит,било
установено наличие на алкохол в
границите над 0,5промила, а именно 0,86%о в издишания въздух.
На жалбоподателя
бил издаден талон за медицинско изследване №0404325/02.07.2016г.
В указания срок,
до два часа от издаването на талона , за явяване във ФСМП-Балчик за даване на
кръвна проба за медицинско изследване,жалбоподателя не се явил.
За
констатираното и установено нарушение св.А. ,съставил АУАН серия Г,№114-162154/02.07.2016г.,в
който е посочил нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП.
Като
доказателство иззел свидетелство за СУМПС №12129011 и СРМПС№*********,част II.
Х. отказал да
подпише АУАН,както и да го получи,който отказ, св.А. удостоверил с подписа на
лицето Здравко Андреев Вичев.
Следва да се
посочи,че към дата 07.07.2016г. Х. е депозирал възражения по АУАН,които са били
взети от наказващият орган като Жалба срещу вече издаденото НП,т.к.същото е с
дата от 06.07.2016г.,които са били изпратени по компетентност на РС-Балчик,въз
основа на които е и образувано настоящото делото.
Въз основа на съставеният
АУАН,Началник група при на РУ на МВР-А. издал процесното НП.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган.Началник група на РУ на МВР-А. е упълномощен с МЗ №
8121з-748/24.06.2015г. да издава НП,служебно известна на съда.
НП е връчено на
жалбоподателя на 16.08.2016г.,но предвид изложеното по-горе, съдът приема,че
жалбата му следва да се приеме за подадена в срок и процесуално допустима,като
след образуване на НАХД№258/2016Г. ПО описа на РС-Балчик е депозирана и Жалба
срещу НП,заведена с вх.№3016/22.08.2016г. в деловодството на съда.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на показанията на свидетеля А. и св. А.-свидетел по
констатиране на нарушението и съставяне на АУАН, акт за установяване на
административно нарушение и издадения
талон за медицинско изследване,както и другите писмени доказателства-справка за
собственост на МПС,справка от ТР,докладни записки на свидетелите А. и А. до
Началника на РУ на МВР-А.,протокол за премината метрологична проверка на техническото
средство Алкотест Дрегер 7510,зачислени към ОД на МВР-Добрич,разпечатка от
техническото средство към дата 02.07.2016г. в 03.08часа с показатели
0,86промила,които в своята съвкупност дават основание на съда да приеме за
установено посоченото в НП нарушение а именно наличие на алкохол в издишания от
Х. въздух и управлението на МПС,след неговата употреба.
При съставяне на АУАН и
издаване на НП съдът не констатира нарушения,които да са от категорията на
съществените,даващи основание за отмяната им.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема:
По съществото си жалбата е неоснователна.
Въз основа на горното съдът,счита,че жалбоподателят е
нарушил вмененото му нарушение по чл.5,ал.3,предл.1 от ЗДвП,като е управлявал
МПС,след употреба на алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта му е била
между 0,5%о и 1,2%о, а именно 0,868%о. Това е граница на концентрация, ,в която
ако бе установено над 1,2 промила, извършеното от него би съставлявало
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
Нарушението е безспорно установено, като формата на
вината на жалбоподателя е пряк умисъл, тъй като той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не бива да управлява МПС
след употреба на алкохол, но въпреки това е управлявал автомобила, с което е
целял настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
Редът по който
водачите се изпробват за наличие на алкохол е посочен в Наредба №30 от
27.06.2001г.,съгласно който това става с техническо средство и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания,в
случая водача е бил изпробван за употреба на алкохол,единствено с техническо
средство ,т.к. не се е явил в законноустановеният срок в медицинско заведение
за взимане на кръвна проба и такава не е била взета,за което респ. и не е
извършено медицинско или лабораторно изследване.
Техническото средство с която водачът е изпробван за
употреба на алкохол е било годно за
употреба,преминало съответният метрологичен контрол и проверка,извод за това
съдът прави от наличното по делото писмено доказателство –Протокол за премината
метрологична проверка на начислените в ОД на МВР-Добрич технически
средства-Дрегер 7510 с №ARDN 0074.Поради
което за съда не възниква съмнение ,относно отчетеният от него резултат и
изправността му.
Изпробването с техническо средство според съда е станало в съответствие
с нормативните изисквания,т.к.не съществуват данни по делото от които съдът да
направи друг извод ,относно действията както на водача така и на полицейските
служители при работата с техническото средство.Следва да се посочи,че
извършените първоначално две проби са били невалидни,т.к. количеството въздух
което Х. е и издишал е било недостатъчно за годна проба,което е дала основание
на извършващите проверката полицейски служители,в лицето на мл.автоконтрольор А.
да направят и трета проба,при която е било установено наличието на алкохол в
издишания от Х. въздух в количество 0,86%о.Тези действия на Х. се потвърждават
не само от показанията на актосъставителя а и от показанията на св.А.,който е
присъствал при извършване на цялостната проверка,вкл. и при изпробване на Х. с
техническо средство относно употреба на алкохол.
В този смисъл съдът следва да посочи,че показанията на
двамата свидетели се кредитират изцяло,т.к. кореспондират с писмените
доказателства по делото, а именно разпечатката от техническото средство и
приема за неоснователни доводите на защитата на Х. че неправомерно е бил
изпробван три пъти за наличие на алкохол ,като първите два пъти техническото
средство отчело 0,00%о ,а едва при третият опит било констатирано наличие на
алкохол,т.к.тези доводи не почиват на доказателствата по делото.Водача не е бил
изпробван три пъти или изобщо докато
бъде отчетен положителен резултат,в случая при първите два пъти
количеството въздух е било недостатъчно да отчете годен резултат ,което е
наложило извършването на трети опит,факт който се посочва както от св.А. ,така
и от св.А..
Предвид изложеното съдът намира,че деянието вменено на
Х. е доказано по безспорен и категоричен начин .
По отношение на наложеното наказание:
Съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна
степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за това
нарушение към законовия минимум от 500,00/петстотин/лева ,при редакцията на
ЗДвП ,действащ към датата на констатиране на нарушението.
По отношение на наложеното наказание”Лишаване от право
да управлява МПС„ за срок от 6/шест/месеца,съдът също счита,че също правилно е определен,т.к.в
разпоредбата на чл.174,ал.1 от ЗДвП е предвидено наказание в граници от шест месеца до дванадесет
месеца,т.е. административно наказващият орган
е наложил отново към минимално предвиденият размер наказание от шест месеца.
При преценка на всички отегчаващи и смекчаващи
обстоятелства по случая - от една страна-отчетената концентрация на
алкохол,която е малко над минимално предвидената , а от друга , че от деянието
не са настъпили други вредни правни последици,липсата на данни за предишни
нарушения на ЗДвП ,липсата и на данни за имущественото състояние на жалбоподателя,съдът
приема , че така определеното и наложено наказание е законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено,като счете,че
в този им вид и размер ще окажат целите предвидени и в ЗДвП и в ЗАНН.
По отношение на направеното възражение за връщане на
отнетото СУМПС и СРМП, то съдът следва да посочи,че същите са иззети със ЗППАМ
№16-3394-0000021/04.07.2016г. по
чл.171,т.1,б.4б” от ЗДвП,чието обжалване се разглежда по друг ред и пред
друг съд,поради което не дължи произнасяне.
По отношение на направеното възражение за отмяна на НП
като незаконосъобразно,предвид това че при съставяне на АУАН и издаване на НП
на жалбоподателя не е бил осигурен превод на немски език съдът следва да
отбележи,че действията на наказващият орган и съставителя на акта са правилни и
в съответствие с действащото законодателство и не са налице основания за отмяна
на това право.
В Закона за
административните нарушения и наказания не се предвижда задължително участие на
преводач във фазата на установяване на нарушението, респективно правото на
писмен и устен превод на нарушител, който не владее български език, на
разбираем за него език.
Субсидиарното прилагане разпоредбите на НПК по тези
въпроси не може да стане на основание чл.84 от ЗАНН, тъй като неговите
разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните
постановления пред съда. Във връзка с това съдът намира, че неприложима е и
нормата на чл.55, ал.3 от НПК с която вече в българското законодателство е
транспонирана Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20
октомври 2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на
орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.
При установяване на нарушението и съставянето на акта,
както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български
език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това
право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за
наличие на нарушение, свързано с назначаването на преводач. В случая преценката
дали липсата на превод на разбираем за нарушителя език при предявяване на АУАН
и при връчване на НП представлява съществено процесуално нарушение, не следва
да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на такъв,
което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.
Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на
фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл.6 от ЕКЗПЧОС и
предвид чл.47 и чл.48, §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото
последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно
движение на граждани на ЕС,в частност този от Р.А.. Изхождайки от конкретиката
на визираното в наказателното постановление нарушение, поведение на властите,
поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания,
засегнати от наложените наказания, развитието на процедурата в цялост, следва
да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес
и индивидуалния интерес и права на личността. Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС
приравняват в повечето случаи наказателните постановления за административни
нарушения на “наказателно обвинение” по смисъла на ЕКЗПЧОС, но е вярно и че
правят разграничение с оглед спецификата на всеки казус . Следва да се има
предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на
разбираем за него език е с акцесорен характер – част е от правото му на
справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а
последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред
първоинстанционния съд. Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две
директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г.
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и
Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното
производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки
нарушения, изискването за преводач и за
осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред
съд.
В настоящия случай, с оглед събраните по делото
доказателства може да се направи извода, че жалбоподателя, макар и гражданин на
Австрия е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акт
за установяване на административно нарушение, както е разбрал и защо му е
издадено наказателно постановление. В тази връзка неоснователно е твърдението
на процесуалния представител на нарушителя, че с неосигуряване на превод на
родния език на нарушителя, е ограничена възможността да разбере за какво
нарушение е обвинен, както и да се запознае ефективно със съдържанието на
АУАН,действията които е трябвало да извърши а именно да му бъде извършена
проверка за алкохол с техническо средство и даване след това на кръвна проба,въз
основа на издадения му талон,наказателното постановление, поради което АНО е
накърнил правото му на защита. Вярно е, че накърняване правото на защита на
нарушителя е принципен въпрос и води до опорочаване на НП, но както вече се
установи, в конкретния случай това право не е накърнено. И това е така, тъй
като извършеното нарушение от водача му е било съвсем ясно, както и че на същия
му е било ясно в какво е обвинен. Още повече, че нарушителят е организирал
защитата си, като е атакувал НП по съдебен ред.Не без основание е и факта,че
според показанията на св.А. и А.Х. е разбирал какво му разпореждат ,заявил е че
разбира български език именно на български език,което дава също основание на
съда да приеме,че правата му не са били нарушени .
Предвид горното, Съдът не констатира нарушения на
правилата на ЗАНН ,при съставяне на АУАН и НП,които да водят до отмяна на
същите,поради което и счита,че на посочените по-горе основания,следва да
потвърди НП като правилно и законосъобразно.
По делото направени деловодни разноски за направени
пътни разходи от св.А. и А. общо в размер на 104,38,като при този ход на делото
съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати направените разноски в полза на
органа на съдебната власт изплатил разноските ,а именно ВСС-София.
В случай на неплащане на разноските съдът следва
служебно да издаде изпълнителен лист за събиране на вземането си поради и за
което следва да осъди жалбоподателя да заплати и сумата от 5/пет/лева
представляваща ДТ за служебно издаване на изпълнителния лист.
Водим от горното и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът ,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№16-3394-000106/06.07.2016г.на Началник Група при РУ на МВР –А. ,с което на К.Х.Х.,роден на ***г.
в Р.А. ,с чуждестранно СУМПС №12129011,с което на основание чл.174,ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500,00/петстотин/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за извършено
административно нарушение по чл.5,ал.3 ,т. 1 от ЗДвП,като законосъобразно!
ОСЪЖДА на К.Х.Х.,роден на ***г. в Р.А., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ВСС-София,сумата от 104,38 лева,представляваща направени разноски по делото!
ОСЪЖДА на К.Х.Х.,роден на ***г. в Р.А., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС-Балчик,Държавна такса в размер на 5,00/пет/лева,в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист!
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен Съд гр.Добрич в 14-дневен срок от получаването му от
страните,на основанията ,предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда
на глава дванадесета от Административно -процесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: